РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Добрич, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20233230103116 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
"СТРОЙРЕНТ" ЕООД, вписано в ТР при АП ЕИК131550089, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Подуяне, бул. Ботевградско шосе № 273,
представлявано от Г. Х. Г. - управител, чрез адв. В. А. В., член на САК, с която
срещу Г. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес; гр. Д., ул. *** № ***, вх.
***, ет. ****, ап. ****, са предявени следните кумулативно обективно
съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет
на издадената по ч.гр.д. №2113/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №934
от 21.08.2023г., а именно: -322.20 лв., представляваща главница по договор за
наем № ДВ1200006828, сключен на 09.12.2021 г. между „СТРОЙРЕНТ“ ООД,
ЕИК: ********* и Г. Р. Р., с ЕГН ********** и подписано към него
Допълнително споразумение № 30043400/09.12.2021 г., включваща вноските
за непогасен наем на строително оборудване за периода 01.12.2022 г. -
29.05.2023г. , за която сума са издадени шест броя фактури, както следва: №
********** от 23.12.2022 г. за 55.80 лв.; № ********** от 31.01.2023 г. за
55.80 лв.; № ********** от 27.02.2023 г. за 50.40 лв.; № ********** от
30.03.2023г. за 55.80 лв.; № ********** от 27.04.2023 г. за 54.00 лв.; №
1
********** от 31.05.2023 г. за 50.40 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 17.08.2023 г. до окончателното
плащане; -97.50 лв., неустойка за забава на основание чл. 19, ал. 4 от договор
за наем № ДВ1200006828/09.12.2021 г. - дължимата и неплатена за периода
28.12.2022 г. до 16.08.2023 г.; -1008 лв., неустойка за невърнато оборудване по
чл. 19, ал. 5 от договор за наем № ДВ1200006828/09.12.2021 г. и подписано
към него Допълнително споразумение № 30043400/09.12.2021 г.;
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: На
09.12.2021 г., в гр. Варна, между "СТРОЙРЕНТ" ЕООД и Г. Р. Р. е сключен
Договор за наем № ДВ1200006828/09.12.2021 г., по силата на който
"СТРОЙРЕНТ" ЕООД, като Наемодател, отдава строително оборудване на Г.
Р. Р., в качеството му на Наемател. Договорът урежда общите условия, при
които се извършва наемането на съответното оборудване. Съгласно чл. 1 от
Договора, при всяко желание на Наемателя да ползва конкретно Оборудване,
страните подписват Допълнително споразумение към Договора, в което
конкретното Оборудване се описва подробно по вид, елементи, наименование,
количество, единична цена, стойност, наемни периоди и други
характеристики. Допълнителното споразумение и Приемо- предавателният
протокол удостоверяват фактическото предаване на оборудването от
Наемодателя на Наемателя и началото на наемния период. В чл. 5, т. 1,
респективно т. 2 от Договора е уговорено, че Наемателят се задължава „Да
заплаща наемната цена..." и „Да върне Оборудването на Наемодателя
незабавно след прекратяване на Договора". В чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а" от
Договора е установено, че ако след изтичане на наемния срок ползването на
оборудването продължи със знанието и без противопоставянето на
Наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок.
На 09.12.2021 г. между СТРОЙРЕНТ ЕООД и Г. Р. Р. е сключено
Допълнително споразумение № 30043400 към Договора за наем и е подписан
Приемо-предавателен протокол № 66438 от 09.12.2021 г., по силата на които
Наемодателят е отдал на Наемателя следното оборудване: 30 броя
СТОМАНЕНА ПОДПОРА 2м - 3.6м, за възмездно ползване за първоначално
уговорен наемен период от 09.12.2021 г. до 08.01.2022 г. (30 календарни дни).
За първоначално уговорения наемен период СТРОЙРЕНТ ЕООД е издало
фактура № **********/09.12.2021 г. за сумата от 54.00 лв. с включен ДДС,
2
която е платена от Наемателя в брой в деня на издаването на фактурата. След
изтичане на наемния период по споразумението - 08.01.2022 г., Наемателят е
продължил да ползва оборудването, със знанието и без противопоставянето на
Наемодателя, съответно Договорът е бил продължен за неопределен срок на
основание чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а" от същия. За следващите наемни периоди, в
които Наемателят е продължил да използва отдаденото под наем Оборудване
по Допълнително споразумение N 30043400/09.12.2021 г., СТРОЙРЕНТ
ЕООД регулярно е издавало фактури с получател Г. Р. Р., като последният е
заплатил наемната цена до 01.12.2022 г., обективирана в единадесет издадени
от СТРОЙРЕНТ ЕООД фактури, след което преустановява плащанията към
Наемодателя, като междувременно необезпокоявано продължава да ползва
наетото оборудването.
С оглед липсата на плащания на задълженията за наем след 01.12.2022 г., за
които регулярно са издавани фактури и предвид установеното задължение на
Наемателя в чл. 5, т.1 от Договора за наем, а именно да заплаща всяка фактура
в срок 5 (пет) дни от издаването й, и след многократни безрезултатни
разговори на служители на "СТРОЙРЕНТ" ЕООД с Наемателя, Наемодателят
предприема последващи действия за доброволно уреждане на финансовите
взаимоотношения. На 12.05.2023 г. последният изпраща Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 93/12.05.2023 г. чрез куриер до постоянния адрес на
Наемателя. Поканата не е получена нито на адреса на Наемателя, нито в офис
на куриерската фирма, където е останала за получаване близо 10 дни, след
което се е върнала в цялост към подателя, видно от приложените
Товарителница № 62163243960 и Справка за проследяване на пратка от
системата на куриерска фирма Спиди. С Поканата на длъжника е даден 5-
дневен срок да плати задълженията си към "СТРОЙРЕНТ" ЕООД, в противен
случай дружество е заявило , че ще прекрати едностранно Договора за наем и
ще предприеме мерки по принудително изпълнение, включително ще начисли
договорни неустойки за забава на основание чл. 19,т.4 от Договора и
неустойка в размер на 120 % от невърнатото оборудване на основание чл. 19,
т.5 от Договора. В дадения срок обаче задълженията не са погасени.
Предвид липсата на плащания на задълженията за наем в дадения с
Поканата срок за доброволно изпълнение, на 29.05.2023 г. Наемодателят
изпраща Уведомление за прекратяване на Договор за наем №
ДВ1200006828/09.12.2021 г. с изх.№ 104/29.05.2023 г. на основание чл. 7, ал. 1,
т. 3, б. „а" /"при забава повече от 15 /петнадесет/ дни за плащане на дължим
3
месечен наем"/, с което кани Г. Р. Р. да върне незабавно наетото оборудване и
да заплати всички дължими суми за наем по изрично изброените фактури. В
същото изрично е инкорпорирано предупреждение, че в случай на неплащане
на задълженията и невръщане на оборудването, СТРОЙРЕНТ ЕООД ще
предприеме действия по принудително събиране на вземанията.
Уведомлението е изпратено отново до постоянния адрес на Наемателя, като
след неуспешен опит за доставка до адреса на Наемателя и пренасочване за
получаване от офис на куриерската фирма, Г. Р. Р. лично е получил пратката,
видно от приложената Товарителница № 62181439802 и Справка за
проследяване на пратката от куриерската електронна система.
С уведомлението Наемодателят едностранно прекратява Договора за наем,
предвид неизпълнението на договорни задължения на Наемателя, като на
последния е даден срок за доброволно заплащане на всички дължими към
момента на изпращане на уведомлението задължения и връщане на наетото
оборудване в срок до края на работния ден на 30.05.2023 г. с предупреждение,
че при неизпълнение на указанията, "СТРОЙРЕНТ" ЕООД ще предприеме
мерки по принудително събиране на вземанията със съответното начисляване
на неустойки, с което е даден още един шанс на длъжника доброволно да
изпълни задълженията си към Наемодателя. В дадения срок обаче Наемателят
нито е погасил паричните задължения, нито е върнал в цялост наетото
оборудване.
Към датата на подаване на исковата молба ответникът Г. Р. Р. не е
изпълнил задължението си да заплати на СТРОЙРЕНТ ЕООД дължимия наем
за периода от 01.12.2022 г. до 29.05.2023 г. (датата на прекратяване на
Договора за наем), обективиран в шест броя фактури . Съгласно чл. 19, т. 4 от
Договора „При забава в плащането по договора, Наемателят дължи неустойка
в размер на 0.2% (нула цяло и две десети) процента върху стойността на
дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане
на задълженията. На основание посочената клауза Г. Р. Р. дължи на
СТРОЙРЕНТ ЕООД и договорна неустойка за забава на плащането в размер
на 96.21 (деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки) лева за периода
от падежа на всяка фактура (определен съгласно чл. 5, т. 1 от Договора за наем
и посочен във всяка фактура) до датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК -14.08.2023 г.
Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК освен че
длъжникът не е заплатил задълженията за наем в общ размер на 322.20 лв.,
начислени до датата на прекратяване на договор, но и не е върнал в цялост
4
наетото оборудване по Допълнително споразумение № 30043400/09.12.2021.
Съгласно чл. 19, т. 5 от Договора: „В случай, че оборудването не е върнато на
Наемодателя в 7 (седем) дневен срок от датата на прекратяване на договора,
Наемодателят може да иска по свой избор, вместо връщане на оборудването,
неустойка с обезщетителен характер в размер на 120% от неговата стойност,
посочена в Допълнителното споразумение". С оглед гореизложеното
СТРОЙРЕНТ ЕООД има вземане от Наемателя и за неустойка с
обезщетителен характер за невърнатото оборудване в размер на 1008.00
(хиляда и осем) лева.
По изложените съображения се настоява за уважаване в цялост на
предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по
заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения
ответник, чрез назначения от съда особен представител - адв. Л. Велева - ДАК,
с който се настоява за отхвърляне на предявените искове в цялост като
неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на облигационно
отношение между страните с твърдяното в исковата молба съдържание;
оспорва се процесните фактури да са връчени на ответника; оспорва се
действителността на договора; твърди се наличие на неравноправи клаузи , а
именно клаузите на процесния договор, предвиждащи неустойки.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД .
Исковете по чл. 92 от ЗЗД са два - за неустойка за забава и неустойка за
невърнато оборудване. Исковете са предявени като установителни в срока по
чл. 415, ал. 2 от ГПК, след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Налице е идентичност между страните в заповедното производство
/заявител и длъжник/ и страните в исковото производство /ищец и ответник/,
както и между вземанията-предмет на заповедното производство и на
настоящото исково производство.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно
основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът -
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. По
5
предявения иск за реално изпълнение на задължение за наемно плащане по
договор за наем ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи: валиден договор за наем с ответника, с действие за процесния
период; факта на предаване на процесните движими вещи ; размера на
уговореното наемно плащане за процесния период. При доказване на горното
в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По чл. 92 от ЗЗД ищецът следва да установи постигната уговорка за
заплащане на неустойка за забава при неизпълнение на договорно задължение
и нейния размер. По втория иск по чл. 92 от ЗЗД следва да установи
постигната уговорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на
договорно задължение / в случая за връщане на наето оборудване/ и нейния
размер. Ответникът е навел възражение за нищожност на неустоечни клаузи:
Предвид общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че при
предявен иск за заплащане на неустойка и надлежно въведено от ответника
възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза,
това правоизключващо възражение следва да бъде установено именно от
ответника при условията на пълно и главно доказване.
От представените по делото доказателства се установява, че страните са
били обвързани от облигационно правоотношение по договор за наем №
ДВ1200006828 от 09.12.2021 г. , като по силата на Допълнително
споразумение № 30043400/09.12.2021 г., към него и съгласно Приемо-
предавателен протокол № 66438 от 09.12.2021 г ищецът е предал на
ответника описаното в исковата молба оборудване /30 броя СТОМАНЕНА
ПОДПОРА 2м - 3.6м, / за първоначално уговорен наемен период от 09.12.2021
г. до 08.01.2022 г. /30 календарни дни/ при наемна цена от 54лв. за наемния
период. .Установява се обаче, че страните са продължили да изпълняват
договора и след изтичане на уговорения срок, т. е. наемателят е продължил да
ползва оборудването без противопоставянето на наемодателя, поради което
съдът намира, че на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД договорът за наем се е
трансформирал в такъв с неопределен срок. Тази възможност е предвидена в
допълнителното споразумение, в което в т. 2 срокът за наемане на
строителното оборудване е определен като минимален, изрично е предвидено,
че ако наемателят продължи ползването му след изтичането на минималния
период, наемът автоматично се продължава за неопределен срок при същите
условия.Страните не спорят, че ответникът е продължил да ползва
предоставената му строителна техника и след 08.01.2022г. Следва да се
6
отбележи, че съгласно чл. 10 от договора за наем отдаването и връщането на
оборудването се извършва в склад на наемодателя, а чл. 11 предвижда за
удостоверяване на връщането му да се състави приемо-предавателен
протокол, в който се отбелязват датата и часа на връщането и състоянието му,
какъвто в настоящия случай липсва.
Ето защо следва да се приеме, че и в продължение на процесния период е
продължило ползването на вещта от страна на наемателя, като ответното
дружество, чиято е тежестта на доказване, не е ангажирало доказателства за
връщане на наетата вещ, т. е. за предаване на държането върху нея на
наемодателя съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД и уговореното в договора за наем.
Искът по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е основателен и доказан и подлежи на уважаване
в претендирания размер, като в полза на ищеца е дължима и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане.
По претенцията по чл. 92 от ЗЗД за неустойка за забава: В случая се
доказва наличие на неустоечна клауза при забава в плащането на по договора,
предвид, че в чл. 19, т. 4 от наемния договор е предвидено заплащането
на неустойка в размер на 0,2 % върху стойността на дължимата неплатена
сума за всеки просрочен ден, съобразно падежа на задълженията, визиран в чл.
5, т. 1 от договора. За периода 01.12.2022г. - 29.05.2023г. не е доказано
плащането на задълженията за наем в размер на 322,20 лева, поради което
искът по чл. 92 от ЗЗД за неустойка за забава се явява основателен в
претендирания размер. Следва да се посочи, че съдът не намира основание за
нищожност, на уговорената между страните неустойка за забава, тъй като не
се установява неустойката да излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
По претенцията по чл. 92 от ЗЗД за неустойка за невърнато оборудване:
Съгласно чл. 19, т.5 от договора за наем, ако наетото оборудване не бъде
върнато в 7-дневен срок от датата на прекратяване на договора, наемодателят
може да иска, по свой избор вместо връщане на оборудването неустойка с
обезщетителен характер в размер на 120 % от неговата стойност, посочена в
съответното допълнителното споразумение. Установява се, че договорът за
наем е прекратен едностранно от наемодателя на основание чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
"а" от договора на 29.05.2023г. , видно от уведомление с изх. №
104/29.05.2023г., получено от ответника на 06.06.2023г./. Липсват твърдения,
а и доказателства, от които да се установява изпълнението на задължението на
7
наемателя да върне наетото оборудване, с оглед което за ищеца са налице
условията за претендиране на така установената между страните неустойка.
Следва да се посочи, че същата не може да бъде намалена като прекомерна,
тъй като съдът не намира основание за нейната нищожност - не се установява
неустойката да излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Неустойката има характер на компенсаторна неустойка,
като същата се дължи вместо изпълнение на поетите с договора задължения.
Поради изложеното, искът за неустойка за невърнато оборудване е явява
основателен в претендирания размер.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1от ГПК
такива следва да му бъдат присъдени в доказания размер. В рамките на
настоящото производство са доказани разноски в размер на 118.45 лева за
държавна такса; 720 лева с ДДС възнаграждение за процесуално
представителство и 600 лева - възнаграждение за особен представител.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с
осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното
производство разноски, на ищеца следва да му бъдат присъдени сумата за
държавна такса в размер на28,55 лева и възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 540 лева с ДДС.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, ДРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, в отношенията между ищеца
"СТРОЙРЕНТ" ЕООД, вписано в ТР при АП ЕИК131550089, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Подуяне, бул. Ботевградско шосе № 273,
представлявано от Г. Х. Г. - управител, и ответника Г. Р. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес; гр. Д., ул. *** № ***, вх. ****, ет. ***, ап. ****, че
8
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.
№2113/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №934 от 21.08.2023г., а
именно:
-322.20 лв., представляваща главница по договор за наем №
ДВ1200006828, сключен на 09.12.2021 г. между „СТРОЙРЕНТ“ ООД, ЕИК:
********* и Г. Р. Р., с ЕГН ********** и подписано към него Допълнително
споразумение № 30043400/09.12.2021 г., включваща вноските за непогасен
наем на строително оборудване за периода 01.12.2022 г. - 29.05.2023г. , за
която сума са издадени шест броя фактури, както следва: № ********** от
23.12.2022 г. за 55.80 лв.; № ********** от 31.01.2023 г. за 55.80 лв.; №
********** от 27.02.2023 г. за 50.40 лв.; № ********** от 30.03.2023г. за 55.80
лв.; № ********** от 27.04.2023 г. за 54.00 лв.; № ********** от 31.05.2023 г.
за 50.40 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 17.08.2023 г. до окончателното плащане;
-97.50 лв., неустойка за забава на основание чл. 19, ал. 4 от договор за наем
№ ДВ1200006828/09.12.2021 г. - дължимата и неплатена за периода 28.12.2022
г. до 16.08.2023 г.;
-1008 лв., неустойка за невърнато оборудване по чл. 19, ал. 5 от договор за
наем № ДВ1200006828/09.12.2021 г. и подписано към него Допълнително
споразумение № 30043400/09.12.2021 г.;
ОСЪЖДА, на сон. чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. Р. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес; гр. Д., ул. *** № ****, вх. ***, ет. ***, ап. ****, да заплати на
"СТРОЙРЕНТ" ЕООД, вписано в ТР при АП ЕИК131550089, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Подуяне, бул. Ботевградско шосе № 273,
представлявано от Г. Х. Г. - управител,съдебно-деловодни разноски по ч.гр.
дело № 2113/2023г., както следва: държавна такса в размер на 28,55 лева и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 540 лева с
ДДС, както и разноските по установителното производство по гр. дело №
3116/2023г. на ДРС в размер на 118.45 лева за държавна такса; 720 лева с
ДДС възнаграждение за процесуално представителство и 600 лева -
възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10