Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
гр. Севлиево, 14.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД СЕВЛИЕВО, в открито
заседание на тринадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
Атанасов гр. д. № 294 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба от “СЕВЛИЕВОГАЗ-2000” АД гр. Севлиево, представлявано от
прокуриста Н. Г. А., чрез пълномощник юрисконсулт Я.П., против Д.М.С. ***.
Предявен е иск по чл. 422 във вр. с чл. 415
във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 365 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
„СЕВЛИЕВОГАЗ-2000" АД е дружество, чиято дейност е свързана с продажбата
на природен газ по газоразпределителната мрежа на дружеството в община
Севлиево, за която има издадени лицензии. Ответникът Д.М.С., явяващ се купувач,
е сключил Договор № 4279 - БК/02.04.2015г. с ищеца, явяващ се доставчик, чрез
който, според чл.1 от договора, доставчикът се задължава да доставя природен
газ срещу задължението на купувача да приеме и заплаща същия.
За доставения от ищеца и консумиран от
ответника природен газ за периода от 01.10.2018г, до 31.01.2019г дружеството е
издало 4 броя фактури на обща стойност 1247.37 лв., както следва: -фактура № 51
1035 от 31.10.2018г на стойност 223.59 лв.; фактура № 514585 от 30.11.2018г. на стойност 285.81
лв.; фактура № 519265 от 31.12.2018г. на
стойност 591.47 лв. и фактура 524064 от
31.01.2019г. на стойност 146.50 лв.
Задълженията по фактурите не са заплатени
от Д.М.С., като на 26.06.2019 г. между него и „СЕВЛИЕВОГАЗ-2000" АД е
подписана спогодба за изплащане на парични задължения, с която задължението на
обща стойност от 1247.37 лв. е разсрочено на шест месечни вноски.
В касата на дружеството е постъпила само
първата вноска в размер на 212.37 лв., а останалите пет вноски не са платени от
длъжника и са станали незабавно и предсрочно изискуеми на основание чл. 4 от
подписаната между страните спогодба, която гласи: При забава в изпълнението на
което и да е от задълженията по този договор за спогодба с повече от 5
календарни дни от договорените срокове незаплатените суми, стават незабавно и
предсрочно изискуеми. След като е заплатена първата вноска, задължението, което
остава да дължи ответника е в размер на 1035.00 лв. с вкл. ДДС.
По подадено от ищеца заявление, срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 738 от 28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1330/2019 г. по описа на Районен съд –
Севлиево. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Поради изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да бъде установено, че ответникът му дължи сумата от
1035.00 лв., представляваща оставащите пет неплатени вноски, съгласно Спогодба
за изплащане на парично задължение от 26.06.2019 г. подписано от Н. Г. А. -
Прокурист представляващ „СЕВЛИЕВОГАЗ-2000" АД в качеството на кредитор и Д.М.С.
в качеството му на длъжник.
Претендира и направените по делото
разноски, както и разноските в заповедното производство.
В съдебно заседание юрисконсулт П. поддържа
предявения иск.
Ответникът се представлява от назначения му
от съда особен представител адвокат В.И., който в с.з. изразява становище за
основателност на предявения иск. Счита, че от доказателствата се установява
договорно неизпълнение от страна на ответника по сключената с ищеца
спогодба.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1330/2019
г. на РС Севлиево, съдът е издал заповед № 738 от 28.11.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумата 1035,00 лева главница, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в производството разноски в размер на 75,00 лева.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК и връчителят е удостоверил, че същият не живее на адреса,
поради което за ищеца-кредитор е налице правен интерес от предявяване на
исковете за установяване на вземането си. Това обуславя допустимостта на
предявените установителни искове, а същевременно и исковата молба е подадена в
срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест
в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
От представения и неоспорен Договор №
4279-БК/02.04.2015г. за доставка на природен газ се установява, че по силата на
същия ищецът се е задължил да доставя на ответника природен газ срещу задължението
на последния да приеме и заплаща същия.
Представени са четири броя фактури,
издадени от ищцовото дружество за доставен на ответника природен газ за периода
от 01.10.2018г, до 31.01.2019г, както следва: фактура № 51 1035 от 31.10.2018
г. на стойност 223.59 лв.; фактура № 514585 от 30.11.2018 г. на стойност 285.81
лв.; фактура № 519265 от 31.12.2018 г. на стойност 591.47 лв. и фактура 524064
от 31.01.2019 г. на стойност 146.50 лв.
Представена е и сключена между страните по
делото спогодба за изплащане на парични задължения от 26 юни 2019 г. В нея
страните са приели за установено в отношенията помежду си, че ответникът дължи
на ищеца сумите по горепосочените фактури в общ размер от 1247,37 лв. Тази сума
ответникът се е задължил да заплати на ищеца на шест месечни вноски, както
следва:
- първата
вноска с падеж на 20.07.2019 г. в размер на 212.37 лв.;
- втора
вноска с падеж на 20.08.2019 г. в размер на 207.00 лв.;
- трета
вноска с падеж на 20.09.2019 г. в размер на 207.00 лв.;
- четвърта вноска с падеж на 20.10.2019 г.
в размер на 207.00 лв.;
- пета вноска с падеж на 20.11.2019г. в
размер на 207.00 лв.
-шеста вноска с падеж на 20.12.2019 г. в
размер на 207.00 лв.
Съгласно чл. 4 от спогодбата, при забава в
изпълнението на което и да е от задълженията по този договор за спогодба с
повече от 5 календарни дни от договорените срокове незаплатените суми, стават
незабавно и предсрочно изискуеми.
Ищецът твърди, че в касата на дружеството е
постъпила само първата вноска в размер на 212.37 лв., а останалите пет вноски
не са платени от длъжника и са станали незабавно и предсрочно изискуеми на
основание чл. 4 от спогодбата. Претендираният остатък от задължението на ответника е в размер на
1035,00 лв. с вкл. ДДС.
Изхождайки от съдържанието на цитираната по
- горе спогодба между страните по делото, съдът приема, че постигнатите с
нея договорки съдържат характеристиките и
правните последици на извънсъдебната спогодба по чл. 365 от ЗЗД – двустранен
възмезден договор, с който страните са уредили взаимоотношенията си по сключен
между тях предходен договор за продажба на природен газ. Целта на спогодбата е
да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение, като в
настоящото производство не подлежат на изследване предходните каузални
отношения между страните, уредени с договора за спогодба, а единствено дали е
налице изпълнение на валидно поетото задължение по този договор. Спогодбата
изразява волята на подписалите я страни да уредят имуществените си отношения и
както всеки договор има за страните силата на закон - в този смисъл са
Определение №153 от 25.03.2015 год. по т.д.№2171/2014 год. на 2-ро т.о на ВКС,
както и Определение №575 от 28.09.2011 год. по т.д.№1135/2010 год. на 1-во
т.о на ВКС.
И тъй като автентичността на подписания
договор за спогодба не беше оспорена от ответната страна, съдът приема, че
между страните е налице валидно възникнало облигационно отношение, по силата на
което ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата 1247,37 лв., от която
ищецът претендира 1 035,00 лева. Към датата на приключване на устните
състезания са настъпили както предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост на задълженията, така и падежите на всяка една от отделните вноски,
с крайна дата за погасяване на дълга – 20.12.2019 г.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ответникът следва да представи доказателства за
погасяване на задължението, което не беше сторено. Поради това предявеният иск
се явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен в пълния предявен
размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, на осн. 86 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Тъй като страната - ищец е
била представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК.
Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в
чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да се определи на 50 лв. за
заповедното и 100 лева за исковото производство. Така сторените в заповедното
производство разноски са в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение – общо 75 лв., които ответникът следва да заплати на ищеца.
В исковото производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 25 лв., 150 лв. - внесен
депозит за възнаграждение на особения представител и определеното от
съда юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100 лв. или общо 275
лева, които ответникът ще бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Д.М.С., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на „СЕВЛИЕВОГАЗ-2000“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Бор“ № 4, представлявано от прокуриста Н. Г. А., сумата 1 035,00 /хиляда тридесет и пет/ лева, представляваща
неплатени вноски по
подписана между страните спогодба
за разсрочено изплащане на парични задължения от
26.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 27.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 738 от 28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1330/2019 г. по
описа на Районен съд – Севлиево, на осн. чл. 422 във вр. с чл.
415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 365 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН:**********, с
адрес ***, да заплати
на „СЕВЛИЕВОГАЗ-2000“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Бор“ № 4, представлявано от прокуриста Н. Г. А., направените в
настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 1330/2019 г. по описа на Районен съд
– Севлиево разноски в общ размер на 350 /триста и петдесет/ лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: