РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1412 , 19.12.2019г., Пловдив
Апелативен съд, Пловдив, ІІI-ти граждански състав, на 19.12.2019г.,
в разпоредително заседание, като разгледа докладваното от съдия Симитчиев въззивно гражданско
дело № 599 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.Н.Н. с ЕГН **********, лично и в качеството му на ЕТ „А – П.Н.“
с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление *** против Решение №564/03.05.2019г. по гр. дело №783/2018г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се признава за установено по отношение
на ответниците П.Н.Н. ЕГН **********
*** - лично и в качеството му на ЕТ „А – П.Н.“ с ЕИК *********, М.С.Н. ЕГН **********,
Н.П.Н. ЕГН ********** и Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, че ищците А.Й.Й. ЕГН ********** и Н.Е.Й. ЕГН **********, двамата с адрес:
***, са собственици на основание договор за покупко –
продажба от 31.10.2014г, оформен с НА № **, том *, рег. № ****, н.д. ********г,
на следния недвижим имот: СОС с идентификатор *****************по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-*****************г.
на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменена със заповед № КД-*****************г. на Началника на СГКК –
Пловдив с адрес на имота: гр. Пловдив, ул. „Е Д Л“ № **, ет. *, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор *************, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива
на обекта – 1, с площ от *****кв.м. и прилежащи части **,**9% ид. части от общите части на сградата, при съседи – на
същия етаж няма, под обекта – СОС с идентификатор *****************, над обекта
– няма, и се осъждат ответниците да предадат на
ищците владението на гореописания имот, както и се ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.Н. ЕГН ********** *** - лично и в качеството му на ЕТ „А – П.Н.“
с ЕИК ********* против А.Й.Й. ЕГН ********** и Н.Е.Й.
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, инцидентен установителен
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за покупко – продажба от 31.10.2014г, оформен с НА № **, том
V, рег. № ****, н.д. ********г, на следния недвижим имот: СОС с идентификатор *****************по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-*****************г.
на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменена със заповед № КД-*****************г. на Началника на СГКК –
Пловдив с адрес на имота: гр. Пловдив, ул. „Е Д Л“ № **, ет. *, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор *************, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива
на обекта – 1, с площ от *****кв.м. и прилежащи части **,**9% ид. части от общите части на сградата, при съседи – на
същия етаж няма, под обекта – СОС с идентификатор *****************, над обекта
– няма, сключен между страните по този иск, е нищожен, тъй като противоречи на
закона и представлява съглашение, с което предварително се уговаря начин за
удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, евентуално
понеже договорът е привиден, евентуално поради липса на съгласие..
Въззивна
жалба срещу горепосоченото решение е подадена и от ответниците
М.С.Н. ЕГН ********** и Н.П.Н. ЕГН **********.
В жалбите се поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, за които
оплаквания са изложени конкретни и подробни съображения. Иска се да се отмени
решението и да се отхвърлят предявените искове, както и да се уважи предявеният
инцидентен установителен иск.
В законния срок, от ищците А.Й.Й. и Н.Е.Й. са подадени отговори на въззивните жалби, с които
се изразява становище за неоснователност на жалбите и се моли въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение.
При проверка на допустимостта на подадените
въззивни жалби, съдът констатира, че същите изхождат легитимирани
лица – ответници, насочени са против подлежащ на
обжалване, неизгоден за тях съдебен акт, подадени са в срок, поради което и се
явяват допустими. Всички въззивници са били
освободени от внасяне на държавна такса за въззивното
производство, а М.С.Н. и Н.П.Н. – и от разноски.
В жалбите е направено идентично
доказателствено искане да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, като
вещото лице да отговори на следните въпроси:
1.
Кой е титуляр на следните електронни
адреси: ***************** и
*****************,
като за целта на вещото лице бъде издадено съответно съдебно удостоверение да
се снабди с тази информация от доставчиците на услугата;
2.
Изпратен ли е на дата 10 октомври 2014г.
имейл от ел. адрес *****************
до *****************, получен ли е
същият от адресата и съвпада ли съдържанието на съобщението с това от
разпечатаното и представено на л.243 от делото доказателство?
Искането е обосновано с твърдения в
жалбите за допуснато от първоинстанционния съд
процесуални нарушение и неизвършване на надлежно оспорване на представеното
доказателство на л.243 от делото от страна на ищците Й
Съдът намира, че на основание чл.267,
ал.1, изр.2 ГПК, ще се произнесе по така формулираното искане в о.з., след
изслушване устните обясненията на страните.
Предвид горното, са налице
предпоставките на чл.267 от ГПК, поради което производството ще бъде насрочено
за разглеждане в о.з..
Ето защо и на осн.
чл.267 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ :
Насрочва делото в открито заседание на 12.02.2020г. от 13.30 ч.
Да се призоват страните.
Разпореждането е окончателно.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :