Р Е Ш Е Н И Е
№
23.05.2014 год.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 382/2013 г. по описа на ВОС и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.88, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по обективно съединени
искове на Т.С.Й., ЕГН ********** и Б.П.Й., ЕГН **********, чрез адвокат В.С.
срещу Д.Т.К., ЕГН **********. Ищците излагат в исковата
молба, че са придобили от ответника срещу
задължение за гледане и издръжка дворно място, находящо се ж.к.„Изгрев”,
гр.В., цялото с площ 1000 кв.м., включено в имот пл. № 3034-А по плана на ж.к.
„Изгрев”, при граници „Кокарджа дере”, дере
„Аязмото”, имоти пл. № 3034 - Б и № 3033 – Б, заедно с изградената в
него сезонна постройка с площ 35 кв. м., както и направените подобрения и
трайни насаждения така, както е отразено в договора, обективиран
в нотариален акт № 190, том LX, дело № 16410/97
г. на ВН. Посочва се, че към настоящия момент съгласно действащата кадастрална
карта имотът е с идентификатор: 10135.2552.2261 и с административен адрес гр.В.,
район „Приморски” ж.к.„Изгрев” с площ от 961 кв.м.; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, без стар идентификатор с номер по предходен план: 3034-А, при съседи имоти
с идентификатори: 10135.2552.2262, 10135.2552.1193, 10135.2552.2034 и
10135.2552.2260. Tвърдят,
че за периода до месец юни 2009 г.
/вкл./ същите са изпълнявали задължението си по договора за издръжка и
гледане лично и чрез двете си деца. Изплащали са на ответника К. дължимата
издръжка, полагали са грижи за него, както и за имота, с намерението и
знанието, че този имот ще стане тяхна собственост. Твърди се, че между страните
е имало много разногласия и спорове, заради многото изисквания на ответника,
поради което били заведени и приключили граждански дела между тях - гр.дело №
4743/04 г. на ВРС, ХХIV с-в, завършило с одобрена спогодба от
съда на 30.03.2005 г. и гр. д. № 18/2008 год. на ВРС, VIII с-в, приключило
с влязло в сила решение № 1581/20.05.2009 г. През 2009 г. преди още да е
приключило гр.д. № 18/2008 год. на ВРС, VIII с-в, ответника
завел ново дело срещу ищците за разваляне на договора, по което било образувано
гр.д. № 28/2009 г. на ВОС, като с влязло в сила решение АпС-
Варна по в.гр.д. № 316/2011 г. е отхвърлил иска за разваляне на процесния договор за 3/5 от имота, а за 2/5 ид. ч. от имота производството било прекратено като
недопустимо. Сочат, че едва през м.юли 2009 г. за узнали, че ответника е продал
тези 2/5 идеални части от празното дворно място от същия по - горе описан
недвижим имот с НА № 82, том V дело 1586/1994
г. на трето лице К. И. В.. Това се дължало на факта, че след извършена проверка
в РС – В. установили, че срещу тях наследниците на К. В. били завели гр.д. №
30/ 2008 г. по описа на РС – В.. Същото било спряно до приключване на гр.д. №
28/2009 г. на ВОС, след което през 2011 г. прекратено. Сочат, че тъй като
ответникът не бил собственик на цялото място към м.10.1997 г., както и през
целия период до узнаването, не бил заявяван от ответника, нито по време на
приключилите граждански дела /описани по - горе/, нито в разговорите и срещите
между тях. За това, че Д.Т.К. измамил ищците при сключване на договора на
14.10.1997 г., легитимирайки се като собственик на целия прехвърлен имот, същия
бил осъден с влязла в сила присъда, като наказателния състав на ВОС по ВНОХД №
1889/2010 г. Твърди се, че поради престъпното си поведение, а именно че
ответникът е поддържал в заблуждение ищците, същия неоснователно е получил за
периода от м.11.1997 г. до м.06.2009 г.
сума в общ размер на 67 286 лв.,
съставляваща сбор от получена, както следва: месечна издръжка в размер на 250
лева, считана от м.11.1997 г. до м.06.2009 г. /или за 140 месеца- 35 000
лв./, полагани грижи изчислени като месечна сума от 196 лв. за същия период или
27 440 лв., плащани местни данъци и такси за имота 13 години в размер на
по 122 лв. - общо 1586 лв., ремонт за покрив на къщата – 1998/1999 г. – 1000
лева, ремонт и направа на ел. стълбове и кабели през 2002 г. – 260 лв., покупка
и доставка на бетон за плоча през 2004 г. – 500 лв., разноски по водените
граждански дела в общ размер на 1500 лева, респективно неоснователно получената
сума се явявала в размер на 26 914.40
лева, представляваща 2/5 от
посочената по-горе сума в размер на 67 286 лв., доколкото същия е получил
тази сума без правно основание. Твърди се, че в края на м.март 2012 г. ищците
са получили нотариална покана с рег. № 849/29.03.2012 г., с която въпреки изложената
по - горе фактическа обстановка отново били поканени да плащат на ответника. В
отговор на тази покана са депозирали пред нотариуса покана с рег. №
883/04.04.2012 г., с която на адвокат К. като пълномощник на ответника била
описана цялата фактическа обстановка и чрез нея ответника бил поканен да върне
посочената по – горе сума в седмодневен срок от връчване на поканата. Това не
било сторено и до настоящия момент. С оглед гореизложеното молят съда да
постанови решение, с което да развали договора, обективиран
в нотариален акт № 190, том LX, дело № 16410/97
г. на ВН по отношение на 2/5 идеални части от описания по-горе недвижим имот,
както и да осъди Д.Т.К., ЕГН ********** да заплати на Т.С.Й., ЕГН ********** и Б.П.Й., ЕГН **********,
сума в общ размер на 26 914.40 лева
като получена без основание, ведно с лихва в размер на 2 259.11 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 26 914.40 лева за
периода от 13.04.2012 г. до 04.02.2013 г.,
ведно със законната лихва върху същата считано от 05.02.2013 г. до окончателното й плащане. Претендират се сторените по
делото съдебно - деловодни разноски.
С протоколно
определение 31.01.2014 г. съдът е прекратил производството по делото в частта
относно претендираните разноски по водените
граждански дела, а именно по отношение 2/5 от сумата от 1 500 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Ответника чрез процесуалния си представител адвокат Д.К. от ВАК
признава
за основателен първия кумулативно
съединен иск за разваляне на договора за гледане и издръжка досежно
2/5 идеални части. По отношение на иска за осъждане на ответника за заплащане
на сумата от 26 914.40 лева, оспорва същия по основание и размер. В тази
връзка излага следните твърдения: на първо място посочва, че липсват каквито и
да е доказателства, че ответникът реално е получил и са му били изплатени сумите,
претендирани от ищците. Прави се възражение за
погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД, като се твърди, че всички
претенции за вземания на ищеца за претендирания период от 1997 г. до м. 06.2009
г. /вкл./ са се погасили по давност до 03.02.2008 г. Твърди се, че ищците са
били длъжни да заплащат ежемесечно по 120 лева между 12-то и 15-то число на
месеца, както и ел. енергия до 150 лв.,
вода до 10 лв., телефон до 12 лв., както и лекарствата, предписани от личния
лекар. Тези обстоятелства, били налице, съгласно подписаната спогодба по гр.д.
4743/2004 г. на 24 –ти с-в на ВРС, влязла в сила на 07.04.2005 г. в т.3 и т.7
от спогодбата били обективирани задължения за
почистване на дома и лични грижи, които в последствие по гр.д. № 18/2008 г. на 8
с - в на ВРС са трансформирани в парично задължение в размер на 196 лв.
ежемесечно, считано от 01.01.2008 г., с падеж
до 12 - то число на всеки месец, като по този начин се твърди, че ищците е
следвало да заплащат сбора от всички суми, описани по-горе – 316 лв. на месец,
ел. енергия до 150 лв., вода до 10 лв., телефон до 12 лв., както и лекарствата,
предписани от личния лекар. Сочи се, че воденото от ответника изпълнително дело
доказвало, че ищците не изпълняват задълженията си, а и в ИМ било налично
признание, че от м.06.2009 г. /вкл./ не полагат грижи за ответника. Намира, че
спорен е периода между 03.02.2008 г. до м.06.2009 г. и твърди, че няма никакви доказателства, които да сочат, че през този
период ищците са заплащали суми в размер на 316 лева на месец, електричество,
вода, телефон и лекарства. Оспорва основанието на иска. Оспорват се извършените
разходи за ремонти, покупка и доставка на бетон, доколкото няма представени
доказателства за това. Позовава се на изтекла погасителна давност като извършени
в периода от 1998/99, 2002 г., 2004 г. Твърди, че изпълнителното дело срещу
ищците, е заведено на 07.09.2009 г, като длъжниците по него са получили покана
за доброволно изпълнение на 12.09.2009 г. и до 19.07.2012 г. не са постъпвали
плащания. Моли иска за заплащане на претендираните
суми да бъде отхвърлен като неоснователен. В условие на евентуалност предявява
възражение за прихващане, като моли в случай, че се приеме че ответникът дължи
някаква сума, същата да бъде прихваната със задължението на ищците от 316 лв.
ежемесечно, електричество, вода, телефон и лекарства, считано от 04.02.2008 г.
до настоящия момент с падеж 12 – то число на месеца, въз основа на спогодбата и
трансформацията на поетите с договора за издръжка и гледане задължения,
допълнени по гр. д. № 18/2008 г. - 8 с - в на ВРС. Моли за присъждане на
разноски.
С молба вх. № 22285/16.07.2013 год. е оттеглено
направеното от ответната страна възражение за прихващане.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и релевантните
по предмета му факти, установи от фактическа страна следното:
Видно от договор за продажба на имот срещу задължение за гледане
и издръжка от 14.10.1997 год., обективиран в НА № 190, тов LX, дело № 16410/1997 год., че ответника Д.Т. е прехвърлил на съпрузите – Б.П.Й.
и Т.С.Й. собствеността върху дворно място находящо се ж.к.„Изгрев”,
гр.В., цялото с площ 1000 кв.м., включено в имот пл. № 3034-А по плана на ж.к.„Изгрев”,
при граници „Кокарджа дере”, дере „Аязмото”, имоти
пл. № 3034-Б и № 3033 – Б, заедно с изградената в него сезонна постройка с площ
35 кв. м., както и направените подобрения и трайни насаждения срещу
задължението на приобретателите да поемат гледането и
издръжката на прехвърлителя, лично или чрез трето лице като му осигурят
спокоен, нормален живот, докато е жив и при условието, че прехвърлителя си
запазва право на пожизнено ползуване върху целия прехвърлян недвижим имот.
Видно
от нотариален акт № 82, том V,
дело № 1586/1994 год., в който е обективиран договор за продажба на недвижим имот, че
ответника Д.К. е прехвърлил на трето за спора лице – К. И. В. 2/5 ид.ч. от процесния имот.
С
решение № 1/04.01.2011 год. по ВНОХД №
1889 по описа на ВОС за 2010 год. е изменена присъда № 435, постановена по
НОХД № 2035/2010 год. на ВРС, приложен е закон за по-леко наказуемо
престъпление и е преквалифицирано деянието от престъпление по чл.210, ал.1,
т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК в престъпление по чл.209, ал.1 от НК за това, че на
14.10.1997 год. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага Д.К.
възбудил и поддържал заблуждение у Б.Й. и Т.Й., че е единствен собственик на процесния имот, който им продал с НА № 190, дело №
16410/1997 год., а в действителност е продал на К. В. 2/5 ид.ч.
от същия имот и с това им причинил имотна вреда в големи размери.
Видно
от решение от 28.11.2011 год. на ВАпС по в.гр.д. № 316 по описа за 2011 год., че е
отменено решение № 353/28.03.2011 год. по описа на ВОС, постановено по гр.д. №
28/2009 год., с което е бил уважен иска на Д.К. срещу настоящите ищци и
развален по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД договора за прехвърляне правото на
собственост върху процесното дворно място срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен на 14.10.1997 год. с НА № 190, том LX, дело №
16410/1997 год., като последното е обезсилено в частта относно процесните 2/5 ид.ч. и
производството в тази част е прекратено.
Видно
от представения по делото протокол от
30.03.2005 г. по гр.д. 4743/2004 год. по описа на ВРС, XXIV
състав, че е одобрена постигнатата между
страните в настоящото производство спогодба, съгласно която ищците са се
задължили да заплащат на ответника сумата от 120 лв. между 12 и 15 число на
всеки месец, електроенергия до 150 лв.; вода до 10 лв.; телефон до 12 лв. и
предписаните му от личния лекар лекарства; почистват два пъти седмично дома му;
снабдяват го с всички необходими хранителни продукти за негова сметка, когато
той не е в състояние да си ги набави; закупуват необходимите дърва за
отопление; заплащат данък сгради и такса смет за прехвърления им имот; да се
грижат и поддържат чистота в дома на ответника, както и чистотата и добрия вид
на дрехите му.
Видно
от решение № 1581/20.05.2009 год. по
гр.д.№ 18/2008 год. по описа на ВРС, че са трансформирани поетите с договор
за гледане и издръжка от 14.10.1997 год. и допълнени със съдебна спогодба от
30.03.2005 год., одобрена по гр.д.№ 4743/2004 год. на ВРС, XXIV състав
задължения на Б.Й. и Т.Й., съставляващи т.3 и т.7 от спогодбата, да почистват
два пъти седмично дома на Д.К., да се грижат и поддържат чистота в дома, както
и чистотата и добрия вид на дрехите му в парично като заплащат на Д.К., считано
от 01.01.2008
год. ежемесечно до 12-то число на месеца сума в размер на по 196 лв. по иска на Б.Й. и Т.Й. против Д.К.,
за което е издаден изпълнителен лист /л.44/.
По
делото са представени писмени доказателства – покани за доброволно изпълнение по изп.
д. № 426/2009 год. по описа на ЧСИ Илиана С. /л.23 и л.43/ до ищците за дължимо
задължение в размер на 4 778.11 лв. към 08.09.2009 год. /по 196 лв./ въз основа
на изпълнителен лист от 27.08.2009 год. по гр.д. № 18/2008 год. по описа на ВРС, VIII състав.
Представени
са операционни бележки за периода от
08.01.2008 год. до 16.06.2009 год. в
общ размер на 4 440 лв. с вносител –
ищеца и получател – ответника относно внесени суми през посочения по-горе
период за издръжка, лекарства, телефон, ток и гледане, както следва: на
08.01.2008 год. в размер на 140 лв.; 08.01.2008 год. в размер на 40 лв.;
16.02.2009 год. – 250 лв.; 08.01.2009 год. – 250 лв.; 11.02.2008 год. – 40 лв.;
26.02.2008 год. – 60 лв.; 07.10.2008 год. – 250 лв.; 09.09.2008 год. – 250 лв.;
24.03.2008 год. – 60 лв.; 14.04.2008 год. – 140 лв.; 14.04.2008 год. – 40 лв.;
09.07.2008 год. – 50 лв. 27.05.2008 год. – 60 лв.; 10.05.2008 год. – 140 лв.;
25.06.2008 год. – 60 лв.; 06.06.2008 год. – 50 лв.; 06.06.2008 год. – 140 лв.;
01.08.2008 год. – 60 лв.; 09.07.2008 год. – 140 лв.; 30.04.2008 год. – 60 лв.;
10.05.2008 год. – 40 лв.; 13.08.2008 год. – 190 лв.; 14.08.2008 год. – 60 лв.;
11.03.2008 год. – 40 лв.; 10.03.2008 год. – 140 лв.; 03.12.2008 год. – 250 лв.;
12.11.2008 год. – 250 лв.; 31.01.2008 год. – 50 лв.; 11.02.2008 год. – 140 лв.;
05.03.2009 год. – 250 лв.; 16.04.2009 год. – 250 лв.16.06.2009 год. – 250 лв. и
25.05.2009 год. – 250 лв.
Операционна
бележка на л.98 по делото от 22.07.2008
год. съдът намира, че не следва да я цени като доказателство по делото,
доколкото същата е издадена в полза на трето за спора лице – „Трюб Демакс” АД.
Видно
от нотариална покана рег. № 849, том 1,
акт 41/29.03.2012 год., че ответника е поканил ищците да му заплащат сумата
от 196 лв., съгласно решение по гр.д. № 18/2008 год. – 8 състав по описа на
ВРС, тъй като считано от 16.06.2009 год. е била заплатена последната вноска.
Видно
от нотариална покана от ищците до
ответника, с рег. № 883, том 1, акт № 44/04.04.2012 год. на нотариус М.Д.,
нотариус по заместване на нотариус Д. С., че същите го канят да им възстанови
сумата от 26 914.40 лв., представляваща 2/5 от посочената сума в общ размер на
67 286 лв., доколкото същата е получена без основание, ведно с обезщетение за
забава върху сумата.
По делото са изготвени две заключения по съдебно -
счетоводни експертизи. По първата вещото лице е депозирало заключение, че за
периода от 04.04.2008
год. до 03.02.2013 год. сумата, която ищците дължат
на ответника е в размер на 17 994.62 лв. /22
204.62 лв. – 4 210 лв./; че лихвата за забава е в размер на 3 161.86 лв.,
считано от падежа на всяка една сума до датата на завеждане на исковата молба –
04.02.2013 год. Съгласно заключението по втората съдебно-счетоводна експертиза
– вещото лице посочва, че за периода от м.ноември 1997 год. до 31.12.2007 год. не се дължат суми; за периода от 01.01.2008 год. – м.юни 2008 год. вкл. вещото лице приема, че ищците дължат на
ответника сума в размер на 2 627.59 лв. /7077.59 лв. – 4450 лв./. За целия период от 01.01.2008 год. до датата на завеждане на исковата
молба се посочва, че ищците дължат на ответника сума в общ размер на 20
893.99 лв.; лихвата за забава е определена в размер на 3 861.31 лв., като
само за периода от 01.01.2008 год. – 30.06.2009 год. законната лихва е в размер
на 941.69 лв.
От
представената по делото подробна сметка
на дълга към 03.07.2013 год. на ЧСИ И. С. и от заключението на вещото лице
по изготвената съдебно-счетоводна експертиза /Таблица 1/ за периода от
04.02.2008 год. до 03.02.2013 год. с последно плащане на 16.06.2009 год. е
видно, че към последната дата е извършено плащане в полза на ответника в размер
на 4210 лв.
Видно
от удостоверение вх. № 3005/31.01.2014 г.
на ЧСИ Илиана С., че по изпълнителното дело са платени, както следва: на
20.11.2012 год. – 909 лв.; на 08.07.2013 год. – 3 162 лв.; на 12.07.2013 год. –
7 375.89 лв.; на 22.08.2013 год. – 152.80 лв.; на 14.01.2014 год. – 1 205.76
лв., общо в размер на 13 714.45 лв.
като с извършените преводи е погасено задължението за периодични плащания за
периода от 01.01.2008 год. – 10.05.2014
год. и освен месечните вноски, със сумите за погасени всички такси и
разноски по изпълнителното дело, включително адвокатски хонорари.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на трима свидетели:
От показанията на свидетеля К. Т. М. се установява, че ищците са се грижили за възрастен мъж на име – М.. Свидетелства
за това, че е правен ремонт на къщата
някъде 1997 г. - 1998 г. като от „Женя-02“ са закупили строителни материали, цигли
и други работи за покрива; че е участвал в ремонт на покрива; а по-късно през 2001
г. - 2002 г. е заварил ищеца да заварява 4-5 метални стълбчета - ел.стълбове. Установява,
че Б. закупувал циглите и стълбовете.
От
показанията на свидетеля П. Б. Й. се установява, че ищеца е извършвал ремонт по оградата, по
обходни врати, по пътеки, по самата къща сменяли част от покрива, всички керемиди,
улуци, които са били стари и изгнили, отзад по пристройките многократно са се
местили оранжерии, навеси се преправяли, ел. стълбовете били временно
поставени, защото бил зимен период, нямало ток; дадени били пари за бетонна
плоча /зад къщата/ някъде след 2002 г. – 2003 г. – 2001 г.
От показанията на свидетеля И.В. К. се установява, че се познава от 2003 г.
с Д.Т.К.; че през 1995 г. е била изградена къщата му; че това е нова къща, не е
правен никакъв ремонт на тази къща, няма стълбове в мястото, от 2003 г. никакъв
ремонт не е правен на къщата и преди това също не е правен, тъй като къщата
била нова. Къщата била изградена през 1995 г. и след тази година не били
правени никакви ремонти, нямало стълбове в мястото, не били лети бетонни плочи.
Знае, че когато е строена къщата са поставяни керемидите, лично ответника бил
правил къщата.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове за разваляне на
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от
14.10.1997 год. до размер на 2/5 ид.ч. по твърдения
за неизпълнение на задължение на ответника по договора, иск за връщане на
даденото по него, а именно платени суми за гледане и издръжка, местни данъци и
такси, ремонт за покрив на къщата, ремонт и направа на ел.стълбове и кабели,
покупка и доставка на бетон за плоча, претендирани за
периода от м.11.1997 год. до м.06.2009 год. по твърдения, че същите са получени
от ответника без основание и обезщетение за забава в размер на 2 259.11 лв.
върху главницата за периода 13.04.2012 год. до 04.02.2013 год.
По
предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, като развалянето на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот става по
съдебен ред. С договора за издръжка и гледане едната страна поема срочното
задължение да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на
грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора -
прехвърляне правото на собственост на свой собствен
недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка има за предмет продължителна
във времето престация, определена не с конкретен
срок, а с определяем срок - моментът, в който лицето, което следва да получава престацията от грижи и издръжка почине.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на
договор за продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка от 14.10.1997 год. /НА №
190, том LX, дело № 16410/1997 год./, че
ответника е прехвърлил на ищците собствеността върху дворно място находящо се ж.к.„Изгрев”, гр.Варна,
цялото с площ 1000 кв.м., включено в имот пл. № 3034-А по плана на
ж.к.„Изгрев”, при граници „Кокарджа дере”, дере „Аязмото”,
имоти пл. № 3034-Б и № 3033 – Б, заедно с изградената в него сезонна постройка
с площ 35 кв. м., както и направените подобрения и трайни насаждения срещу
задължението на приобретателите да поемат гледането и
издръжката на прехвърлителя, лично или чрез трето лице като му осигурят спокоен
нормален живот, докато е жив и при условието, че прехвърлителя си запазва право
на пожизнено ползуване върху целия прехвърлян недвижим имот. Установява се също
така, че с нотариален акт № 82, том V, дело № 1586/1994
год. с договор за покупко-продажба ответника е продал на друго лице – Калчо
Иванов Великов 2/5 ид.ч. от процесния
имот. С решение № 1/04.01.2011 год. по ВНОХД № 1889 по описа на ВОС за 2010
год. е осъден ответника за това, че на 14.10.1997 год. в гр.В., с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Б.Й. и Т.Й., че е
единствен собственик на процесния имот, който им
продал с НА № 190, дело № 16410/1997 год., а в действителност е продал на К. В.
2/5 ид.ч. от същия имот и с това им причинил имотна
вреда в големи размери.
С
отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител ответника не оспорва предявения иск за разваляне на процесния договор досежно 2/5 ид.ч. от процесния имот. От
събраните доказателства се установява, че прехвърлителя на имота не е изпълнил
задължението си за прехвърляне правото на собственост на 2/5 ид.ч. от собствения си недвижим имот, доколкото същия е бил
собствен на трето за спора лице.
С
оглед гореизложеното, поради наличие на неизпълнение от страна на ответника да
прехвърли собствен имот, договор за продажба на имот срещу задължение за
гледане и издръжка от
14.10.1997 год., обективиран в нотариален акт № 190,
том LX, дело № 16410/1997 год. съдът
намира предявения иск за основателен, поради което същия следва да бъде
развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД до размер на 2/5 ид.ч.
от него.
По предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр.чл.88 ал.1 от ЗЗД: доколкото се иска разваляне на процесния
договор и се претендира връщане на посочените по-горе суми, съдът приема, че е
сезиран с настоящия иск за връщане на даденото на отпаднало основание –
развален договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
до размер на 2/5 от него.
Съгласно
задължителната съдебна практика /решение № 514 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1758/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/ третият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е налице, когато
основанието съществува при получаване на престацията
/сключване на договора/, но след това е отпаднало с обратна сила. Ако
продадената вещ принадлежи на трето лице, добросъвестният купувач има право да
развали договора по реда на чл.87 ЗЗД.
Това разваляне следва да се извърши по съдебен ред, когато предмет на
продажбата е недвижим имот. С развалянето отпада с обратна сила правното
основание и ответникът дължи връщане на полученото по договора.
Процесния
договор е развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД до размер на 2/5. При
развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат
това, което са си разменили. В противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване на една от тях. В тежест на ищците е да докажат какви суми са
предоставили на ответника в изпълнение на договора за издръжка и гледане за
периода на действие на същия; отпадане на основанието /разваляне на договора/,
установяване на обстоятелството, че ответника е получавал издръжка и дължима
грижа в посочените в исковата молба размери през релевирания
период – м.11.1997 год. до м.06.2009
год.
Съдът
с оглед събраните по делото доказателства приема предявения иск за частично основателен поради следното:
От събраните
писмени доказателства се установява, че през 1994 год. ответника е прехвърлил
собствеността върху процесните 2/5 ид.ч. на трето за спора лице – К. И.. Впоследствие същия е
бил осъден с влязла в сила присъда и признат за виновен за това, че на 14.10.1997 год. в гр.В., с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Б.Й. и Т.Й.,
че е единствен собственик на процесния имот, който им
продал с НА № 190, дело № 16410/1997 год., а в действителност е продал на К. В.
2/5 ид.ч. от същия имот и с това им причинил имотна
вреда в големи размери. Поради неизпълнение на задължението си, съдът приема
иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за основателен и сключения на
14.10.1997 год. договор за развален до размер на 2/5 ид.ч.
Претенцията на ищците е за
връщане на даденото по договора до размер на тези 2/5 ид.ч.
От разваляне на този договор за претендираната част, отпада и основанието. С разваляне на договора за процесните 2/5 ид.ч. отпада за в бъдеще задължението за престиране на посочената престация. Платеното обаче представлява неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищците до размер на 2/5 от него и съгласно самостоятелния фактически състав на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. чл.88, ал.1 от ЗЗД поради отпадане на задължението се дължи връщане на даденото по разваления договор /само до размера на 2/5 от него/.
В
исковата молба ищците са навели фактически твърдения, че през посочения период м.11.1997 год. до м.06.2009 г. в изпълнение
на задълженията си по процесния договор са
предоставили месечна издръжка и грижи, заплащали са местни данъци и такси за
имота, извършили са ремонт на покрива на къщата, ремонт и направа на
ел.стълбове и кабели, закупили са и са доставили бетон на обща стойност – 67 286 лв. Предвид претендираната
2/5 ид.ч. част от тази сума претендират 26 914.40 лв.
Съдът с определение е прекратил производството в частта, в която се претеднират разноски по водените граждански дела като
недопустимо. В подкрепа на твърденията и възраженията страните са ангажирали
доказателства. По делото са
представени операционни бележки за периода от 08.01.2008 год. до 16.06.2009 год. в общ размер на 4 440 лв. /аритметична грешка при посочване в съдебно – счетоводната експертиза
- 4 450 лв./ за предоставени грижи, издръжка, ток и телефон в полза на
ответника, както следва: на 08.01.2008
год. в размер на 140 лв.; 08.01.2008 год. в размер на 40 лв.; 16.02.2009 год. – 250 лв.;
08.01.2009 год. – 250 лв.; 11.02.2008 год. – 40 лв.; 26.02.2008
год. – 60 лв.; 07.10.2008 год. – 250 лв.; 09.09.2008 год. – 250 лв.; 24.03.2008
год. – 60 лв.; 14.04.2008 год. – 140 лв.; 14.04.2008 год. – 40 лв.; 09.07.2008
год. – 50 лв. 27.05.2008 год. – 60 лв.; 10.05.2008 год. – 140 лв.; 25.06.2008
год. – 60 лв.; 06.06.2008 год. – 50 лв.; 06.06.2008 год. – 140 лв.; 01.08.2008
год. – 60 лв.; 09.07.2008 год. – 140 лв.; 30.04.2008 год. – 60 лв.; 10.05.2008
год. – 40 лв.; 13.08.2008 год. – 190 лв.; 14.08.2008 год. – 60 лв.; 11.03.2008
год. – 40 лв.; 10.03.2008 год. – 140 лв.; 03.12.2008 год. – 250 лв.; 12.11.2008
год. – 250 лв.; 31.01.2008 год. – 50 лв.; 11.02.2008 год. – 140 лв.; 05.03.2009
год. – 250 лв.; 16.04.2009 год. – 250 лв.16.06.2009 год. – 250 лв. и 25.05.2009
год. – 250 лв. Съдът не кредитира представената по делото операционна
бележка на л.98 по делото от 22.07.2008 год., доколкото същата е неотносима към предмета на спора, предвид на това, че
същата е издадена в полза на трето за спора лице – „Трюб
Демакс” АД. От представената подборна сметка на дълга от ЧСИ И. С. по
образуваното изп. д. № 426/08.09.2009 год.,
образувано въз основа на представен изпълнителен лист за дължима сума в размер
на 196 лв., от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
/Таблица 1 към нея/ и от удостоверение
вх. № 3005/31.01.2014 г. на ЧСИ Илиана С., се установява, че по
изпълнителното дело са платени, както следва: на 20.11.2012 год. – 909 лв.; на
08.07.2013 год. – 3 162 лв.; на 12.07.2013 год. – 7 375.89 лв.; на 22.08.2013
год. – 152.80 лв.; на 14.01.2014 год. – 1 205.76 лв., общо в размер на 13 714.45 лв. като с извършените
преводи е погасено задължението за периодични плащания за периода от 01.01.2008 год. – 10.05.2014 год. и
освен месечните вноски, със сумите за погасени всички такси и разноски по
изпълнителното дело, включително адвокатски хонорари. Доказано е плащане и на
сума в общ размер на 4 440 лв. /по
платежни нареждания/.
Следва
да бъдат ценени тези доказателства, с които се установява извършено въз основа
на процесния договор плащане за гледане и издръжка в
полза на прехвърлителя като подлежащи на връщане след отпадане на основанието –
разваляне на договора до размер на 2/5 за
претендирания период – м.11.1997 год. –
м.06.2009 год. Съдът с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. От представените по делото писмени доказателства - операционни
бележки за периода от 08.01.2008 год. до
16.06.2009 год. се установява плащане на суми за гледане и издръжка, вода,
телефон и лекарства от ищците в полза на ответника в общ размер на 4 440 лв., а въз основа на образуваното
изпълнително дело № 426/2009 год. по описа на ЧСИ И. С., че е
погасено дължимо задължение в общ размер на 13 714.45 лв. /л.181 по делото/ за периода от 01.01.2008 год. – 10.05.2014
год. /вкл.месечни вноски, такси и разноски, както и адвокатски хонорари/.
Доколкото са платени задълженията въз основа на изпълнителен лист от 27.08.2009
год. по гр.д. № 18/2008 год. по описа на
ВРС, VIII състав за месечна издръжка от 196 лв.
то за периода от 01.01.2008 год. до
м.06.2009 год. съдът приема, че е платена освен сумата от 4 440 лв. и сумата от 3 528 лв. /по изпълнителното дело – 18
мес. по 196 лв./. Не следва да се причисляват платените такси, разноски,
адвокатски хонорари и лихви. Или общо внесената сума от ищците е в размер на 7 968 лв.
Доколкото
договора е развален до размер на 2/5 и претенцията е за периода от м.11.1997
год. до м.06.2009 год., то съдът приема, че иска е основателен за сумата от 3 187.20 лв., ведно със
законната лихва, считано от 05.02.2013
год., като за горницата над 3 187.20 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът намира, че ищците не успяха да докажат претендираните като заплащани суми за местни данъци и такси
в общ размер 634.40 лв. /2/5 от 1586
лв./, доколкото не бяха ангажирани
доказателства в тази посока; сума в размер на 400 лв., представляваща 2/5 от 1 000 лв. за заплащане на ремонт за
покрив; сума, претендирана за извършен ремонт и
направа на ел.стълбове и кабели, представляваща 2/5 от 260 лв. или в общ размер
на 104 лв., както и за покупка и
доставка на бетон за плоча в размер на 2/5 от 500 лв. съответстваща на 200 лв. Макар и разпитаните в хода на
производството свидетели – част от тях да установяват твърденията на ищците, а
в другата част напълно в противоречие с първите, не бяха ангажирани
доказателства за стойността на извършеното. От друга страна съдът не споделя
твърденията на процесуалния представител на ищците, че извършения ремонт на
покрив на къщата, ремонт на ел.стълбове и кабели, покупка и доставка на бетон
за плоча са такива като в изпълнение на договор за задължение за гледане и
издръжка на ответника. В допълнение на изложеното за неоснователността на
посочените суми, съдът с оглед събраните по делото доказателства намира, че със
същите ответника не се е обогатил, доколкото ищците са собственици на 3/5 ид.ч. от процесния имот, а трето
за спора лице – К. И. е собственик на останалите 2/5 ид.ч.
от него.
С оглед изложеното съдът приема иска за
доказан в размер на 3 187.20 лв., а именно 2/5
от 7 968 лв., ведно със законната лихва считано от 05.02.2013 год., като за горницата над 3 187.20 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По предявения иск с правно основание чл.86
от ЗЗД - при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /чл.84, ал.1 ЗЗД/, а когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен /чл.84, ал.2 ЗЗД/. Вземането
за връщане на платената от ищците сума за гледане, издръжка, ток, телефон и
лекарства не произтича от договора, а е последица от неговото разваляне. Същото
не е срочно, поради което ответникът изпада в забава след получаване на покана.
В случая ищците са отправили до ответника покана рег. № 883, том 1, акт № 44/, връчена на 04.04.2012 год., с която е
даден седмодневен срок за заплащане на сумата от 26 914.40 лв. Като определена
по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД лихва върху главницата от 3 187.20 лв. за периода от 13.04.2012 год. до 04.02.2013 год. съдът намира, че ответника
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищците обезщетение за забава в
размер на 267.53 лв.,
а за горницата до претендираните - 2 259.11 лв. иска следва да бъде
отхвърлен.
По направеното от ответната страна възражение
за давност, съдът
намира същото за неоснователно. В настоящия случай вземането, произтичащо от
фактическия състав на неоснователно обогатяване, се погасява с изтичането на
петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС основанието е било налице към момента на
извършване на престацията, поради което тя не може да
се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от
деня, в който отпада основанието, а именно разваляне на процесния
договор до размер на 2/5.
С оглед изхода от спора, съдът следва да се
произнесе в частта по искането за присъждане на разноски: ищците са представили списък по реда на чл.80 от ГПК /л.213/ за претендирани като сторени разноски в производството в общ
размер на 2 012.60 лв. /за държавна
такса - 1166.94 лв. по предявените
искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и сума в общ размер
на 615.26 лв. по предявения иск по
чл.87, ал.3 от ЗЗД/, такса вписване на исковата молба, съдебни удостоверения и
експертиза. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищците сума в общ размер на 794.31
лв., представляваща направените по делото разноски и изчислена, както
следва: предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е уважен изцяло, поради което на
ищците им се следват разноски в размер на 630.66
лв., представляваща внесена държавна такса и такса вписване; по предявените
обективно съединени искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съобразно
уважената част от исковете ищецът има право на направени разноски в размер на 163.65 лв. По искането за разноски на ответната страна: представен е списък
за сторени разноски в общ размер на 2
670 лв., от които 2 500 лв. за
внесен хонорар по трите съединени иска /по 833.33 лв. за всеки от съединените
искове/. На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответника има право на разноски и при
прекратяване на делото. На основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК съобразно отхвърлената
и прекратената част, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сума в общ размер на 1 619.17 лв.,
на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД до размер на 2/5 /две
пети/ договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен на 14.10.1997 год., обективиран в
нотариален акт № 190, том LX, дело №
16410/1997 год., по силата на който Д.Т.К.,
ЕГН ********** е прехвърлил на Б.П.Й.,
ЕГН ********** и Т.С.Й., ЕГН **********
следния свой придобит в условията на индивидуална собственост недвижим имот,
представляващ дворно място находящо се в ж.к.„Изгрев”, гр.В., цялото с площ 1000 кв.м.,
включено в имот пл. № 3034-А по плана на ж.к.„Изгрев”, при граници „Кокарджа дере”, дере „Аязмото”, имоти пл. № 3034-Б и № 3033
– Б, заедно с изградената в него сезонна постройка с площ 35 кв.м., както и
направените подобрения и трайни насаждения срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на
прехвърлителя, лично или чрез трето лице като му осигурят спокоен нормален
живот, такъв, какъвто е водил до сега, докато е жив и при условието, че
прехвърлителя си запазва право на пожизнено ползуване върху целия прехвърлян
недвижим имот.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********,***,
чрез адвокат К. ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Й., ЕГН ********** и Б.П.Й., ЕГН **********, двамата с адрес
***, чрез адвокат В.С. сума в размер на
3 187.20 /три хиляди сто осемдесет и седем лева и двадесет стот./
лева, като получена на отпаднало основание – развален по реда на чл.87,
ал.3 от ЗЗД договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен на 14.10.1997 год. и обективиран в
нотариален акт № 190, том LX, дело №
16410/1997 год., представляваща платени суми за издръжка, лекарства, ток,
телефон и гледане в изпълнение на поетите задължения по договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 14.10.1997
год., обективиран в нотариален акт № 190, том LX, дело № 16410/1997 год. за периода от м.11.1997 г. до м.06.2009 год., ведно с
претендираната законна лихва, считано от 05.02.2013 год., като отхвърля иска по
отношение на главницата за разликата над 3
187.20 /три хиляди сто осемдесет и седем лева и двадесет стот./
лева, на основание чл.55, ал.1, вр.чл.88, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Т.К.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат К. ДА
ЗАПЛАТИ на Т. С.Й., ЕГН ********** и Б.П.Й., ЕГН **********, двамата с адрес
***, чрез адвокат В.С. сума в размер на 267.53
/двеста шестдесет и седем лева, и
петдесет и три стот./ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3 187.20 лв. за периода от 13.04.2012 год. до 04.02.2013 год.,
като отхвърля иска за разликата над 267.53
лв. до претендираните
2 259.11 лв., на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********,***,
чрез адвокат К. ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Й., ЕГН ********** и Б.П.Й., ЕГН **********, двамата с адрес
***, чрез адвокат В.С. сумата от 794.31
/седемстотин деветдесет и четири лева, и
тридесет и една стот./ лева, представляваща
направените по делото разноски съобразно уважената част от иска, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.Й., ЕГН **********
и Б.П.Й., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, чрез адвокат В.С. ДА ЗАПЛАТЯТ
на Д.Т.К., ЕГН **********,***, чрез
адвокат К. сумата от 1 619.17 /хиляда
шестотин и деветнадесет лева, и седемнадесет стот./ лева, представляваща направените по делото разноски
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна с въззивна
жалба в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: