РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. В. , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110105678 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „К. Б.” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ш. П.” №*** срещу И. К. К., ЕГН ******** с постоянен адрес гр. В.,
кв. „В.“ ****, ап.**** искове с правно основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 1000лева, представляваща
неплатена главница по договор за кредит №**********/04.07.2016г., сключен между
„4Финанс” ЕООД и ИВ. К. К., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-
033/23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и 238,63лева, представляваща обезщетение за забава за периода 24.11.2018г.
до 31.03.2021г., съединен в евентуалност с иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000лева, като получена без основание, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 19.04.2021г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
04.07.2016г между „4Финанс” ЕООД, опериращо на пазара с търговска марка „Вивус“ и
ответника е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 ЗПФУР, като процедурата по сключването
му е била подробно описана в ОУ. Кредитополучателят е подал заявка за отпускане на
кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страница www.vivus.bg, на
която са предоставени ОУ, които кредитополучателят е приел, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. Договорът е бил четвърти по ред
сключен между страните. След подаване на заявката за отпускане на сумата от 400лева,
проект за договор е предоставен на ответника на интернет страницата на „Вивус“.
Договорът е приет от ответника чрез натискате на бутон „подпиши“, с което се счита, че
1
всички негови страници са подписани. С това си действие ответникът е потвърдил
прочитането и приемането на ОУ, и Стандартния европейски формуляр, както и желанието
си за превеждане на отпуснатата в заем сума по посочения от него начин- чрез Изипей на
същия ден. Кредитът е отпуснат за срок от 30дни с падеж 03.08.2016г. На 04.07.2016г.
ответникът е подал заявка за отпускане на допълнителен кредит от 200лева, което съгл. ОУ
е допустимо преди връщане на първоначално отпуснатия кредит. Така, съществуващия
договор е бил изменен с подписване на нов при запазване на всички уговорки по предходния
с изключение размера на дължимите по него суми. Поисканата допълнителна сума е била
отпусната още същия ден отново чрез Изи пей. На 05.07.2016г. ответникът е подал заявка за
отпускане на допълнителен кредит от 250лева, Поисканата допълнителна сума е била
отпусната още същия ден отново чрез Изи пей. На 06.07.2016г. ответникът е подал заявка за
отпускане на допълнителен кредит от 250лева, Поисканата допълнителна сума е била
отпусната още същия ден отново чрез Изи пей. С тези изменения на договора, се твърди, че
ответникът е следвало да върне главница от 1000лева на падежната дата 04.10.2016г.
Съгласно т.13.2а от ОУ от 04.10.2016г е започнало начисляване на наказателна лихва
формирана в случая чрез надбавяне на основния лихвен процент на БНБ 10,00% към
договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. Въпреки
отправяните покани до ответника за доброволно изпълнение на задължението му, такова не
е последвало. На 23.11.2018г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по
договора за кредит. Въз основа на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил
до ответника уведомление за извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с
настоящата искова се прави такова. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
Претендират се разноски..
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Първото по делото заседание е проведено на 14.07.2021г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Ищцовото дружество с молба по хода на делото е направило искане за постановяване
на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите по чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с
оглед доказване наличие на валидно сключен договор за кредит №**********/04.07.2016г.,
по който „4Финанс” ЕООД е отпуснало на ответника сума в общ размер на 1000лева със
задължение за нейното връщане в срок до 04.10.2016г. Усвояването на така отпусната обща
сума е извършено на няколко пъти чрез система за електронни плащания E.Pay.bg.
Следователно крайният срок за издължаване на кредита е настъпил и вземането се явява
изискуемо. Връщане на сумата от заемополучателя, нито се твърди, нито се доказва. Затова
и дължимостта й се явява доказана по основание и размер. Претенцията за обезщетение за
2
забава е заявена в размер на законната лихва и предвид установената забава в погашенията
на дълга и на основание уговореното в чл. 13 от договора, същата се явява доказана по
основание. Тя е заявена за периода от 23.11.2018г. /датата на цесията/ до 31.03.2021г. в
размер на 238,63лева. Претенцията не е оспорена от ответника по размер, а след
изчислението й от съда с помощта на програмен продукт Апис Финанси, същата се явява
доказана и по размер.
Установява се наличие за валиден договор за цесия, по силата на който ищецът като
цесионер е придобил от „4Финанс” ЕООД съществуващо вземане на последното към
ответника. Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване препис от исковата
молба, а и принципно този факт би имал значение при наличие на твърдения за извършвани
плащания преди това, каквито обективно липсват.
Основателността на главния иск е пречка по разглеждане на заявения в евентуалност
иск.
Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото
обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по
размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за
юк.възнаграждение от 150лева и 100лева платена ДТ. На основание чл.78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Или разноските следва да се
присъдят в общ размер от 200лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. К. К., ЕГН ************ с постоянен адрес гр. В., кв. „В.“ ****,
ап.121 ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.” ЕООД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Ш. П.” № ** сумите, както следва: 1000лева, представляваща неплатена главница по
договор за кредит №**********/04.07.2016г., сключен между „4Финанс” ЕООД и И. К. К.,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2021г.
до окончателното изплащане на задължението и 238,63лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 24.11.2018г. до 31.03.2021г., на основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2
ЗЗД.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН ***** ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.” ЕООД , ЕИК **** сумата
от 200лева, представляваща направени в производството съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4