Решение по дело №433/2016 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 382
Дата: 16 ноември 2017 г. (в сила от 26 февруари 2019 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20164340100433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2016 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 382     

 

гр. Троян, 16.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 433 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

Б.Х.Б. *** е предявил иск срещу С. Н. К., в качеството й на помощник-нотариус и А. З. Ц.в качеството й на нотариус, рег. № 565, с район на действие РС – Л. за сумата 6 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл. 73, вр. чл. 40 ал. 3 от ЗННД, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и за сумата 732,20 лева – законова лихва за времето на забавата на основание чл. 86 от ЗЗД. Б. излага, че на 28.04.2015 г. в нотариалната кантора на втората ответница – нотариус Ц.помощник – нотариус (първата ответница) К., е изповядала сделка, съгласно която ищеца чрез договор за покупко-продажба придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в с. Р.от Й.П.. С влязло в сила решение на РС – Л. по гр. дело № 834/2015 г. е признато по отношение на Б. и продавачката Й.П., че ищците по посоченото дело са собственици на закупения от Б. имот и същия е бил осъден да предаде владението му. Оказало се, че в нотариалното производство, П. се е легитимирала като собственик на процесния имот с нот. акт и съответно с удостоверение за наследници на М.Й., който приживе го е закупил. Б. счита, че информацията от удостоверението неправилно е оценена от нотариуса, поради което и неправилно П. е приета за собственик на имота. В подкрепа на твърдението си ищеца е ангажирал писмени доказателства, в съдебно заседание е представляван от адвокат Ц.Т. от ЛАК, която от името на доверителя си моли съда да уважи иска и да осъди ответниците да му заплатят така посочената сума за претърпените от него имуществени вреди и разноските по делото.

На ответниците С. К. и А.Ц.е изпратено копие от ИМ и доказателствата към нея при условията на чл. 131 от ГПК. В законовия месечен срок същите са представили писмен отговор, с който оспорват така предявените искове.

По искане на ответниците на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК съда е конституирал като трети лица помагачи в процеса Община гр. Л., Й.Б.П. *** и ЗАД „Виктория” АД. Ответниците са предявили и обратен иск срещу третите лица, който съда не е приел за разглеждане и е разпоредил същия да се върне поради неотстранена нередовност, а именно невнесена държавна такса.

В с. з. ответниците са представлявани от адв. С. Лозанова от ЛАК, която излага по същество, че при изповядването на сделката, нотариуса не е длъжен да извършва проверка на един официален удостоверителен документ, какъвто е представеното от продавача удостоверение за наследници.

За Община гр. Л. се явява адв. Пена Панталеева от ЛАК, която намира исковата претенция за неоснователна, като счита, че евентуално Община Л. може да отговаря по иск по реда на ЗОДОВ.

Й.П. е представлявана в процеса от адв. А.А. от АК – Разград. Моли съда да не конституира доверителката му като трето лице, като излага, че по този начин ответниците се опитват да прехвърлят отговорността си на други лица.

„Дженерали застраховане” АД, като правоприемник на ЗАД „Виктория”, редовно призовано, не се явява представител в с. з.

От приложените към делото писмени доказателства: нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том ІІ, рег. № 2619, нот. дело № 251/2015 г. на помощник нотариус по заместване С. К. при нотариус А. Ц.вписана по рег. № 565 в регистъра  на НК с район на действие района на РС гр.Л., скица на поземлен имот № 15-227825/02.06.2015 г. на СГКК – Л., нот. акт за продажба на недвижим имот № 197, том V, нот. дело № 1726/1994 г. на РС Л., удостоверение № 879/30.03.2015 г. на Община гр. Л. за наследници на М.В.Й., б.ж. на гр.Л., починал на 15.02.2015 г., удостоверение № 1278/08.05.2015 г. на Община гр. Л. за наследници на М.В.Й., б.ж. на гр.Л., починал на 15.02.2015 г., копие от искова молба от П.В.К.и др. по гр.д. № 834/2015 г. на ЛРС, решение № 409/19.10.2015 г. по гр.д. № 834/2015 г. по описа на РС Л., влязло в зак. сила на 14.11.2015 г., гр.д. № 834 от 2015 г. по описа на РС гр.Л., застрахователна полица № 1312 110 0001 на ЗАД „Виктория”, застрахователна полица № 1312 110 14 0001  на ЗАД „Виктория”, 2 бр. разписки за платени застрахователни вноски и препис от нот. дело № 251/2015 г. на Нотариус А. Ц.съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С договор за покупко-продажба от 28.04.2015 г. ищеца Б.Б. е придобил собствеността на поземлен имот с идентификатор 69523.524.137 по КККР на с. Р., община Л., област Л., одобрени със Заповед № РД-18-74/30.11.2007 г. на Изпълнителния Директор на АГКК; площ на имота 1720 кв. м; адрес: ул. ,,Райко Даскалов" № 13; трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); номер по предходен план: 137, квартал 26, парцели III, IV; съседи: 69523.524.138, 69523.524.1146, 69523.524.141, 69523.524.1149. 69523.524.142, 69523.524.1153, заедно и реално с построената в имота жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 69523.524.137.1, със застроена площ 83 кв. м, брой етажи - 2. Описаната сделка е обективирана в приложения към делото нотариален акт № 171, том II, рег. № 2619, нот. дело № 251/2015 г. на помощник нотариус по заместване С. К. при нотариус А. Ц.вписана под peг. № 565 в регистъра на НК с район на действие района на РС-Л.. Не се спори, че продавач на описания процесен имот е третото лице – помагач Й.П. и продажната цена, която е заплатил ищеца е в размер на 6 800 лева.

По делото е изискано и приложено копие на нот. дело № 251/2015 г. с наличните документи, които са представени пред помощник-нотариуса при изповядване на сделката. При сключване на сделката пред помощник-нотариуса са представени от продавача официални документи, изготвени и издадени от компетентни органи, а именно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том V, нот. дело № 1726/1994 г. на ЛРС, с който М.й.е закупил процесния имот, съответно скица от СГКК-Л., както и удостоверение № 879/30.03.2015 г., издадено от Община Л. за наследници на М.В.Й., б. ж. на гр. Л., починал на 15.02.2015 г. В същото е удостоверено, че към момента на смъртта си й.е бил вдовец, и като наследници са записани неговия син В.Й., починал преди своя баща на 12.08.1986 г. и Й.Б.П. – негова майка. Следва да се отбележи, че цитирания официален удостоверетилен документ на Община Л. е издаден в абсолютно противоречие с наследствените права и с разпоредбите на Закона за наследството, имайки предвид, че към момента на смъртта си   М.й.е бил вдовец, и освен това сина му В.й.е починал преди него. В последствие е представено ново удостоверение и законовите наследници на й.–П.К., С.М., Е.А., И.И., В.В.иП.й.са предприели съответните действия, като са завели иск по реда на чл. 108 от ЗС против Б.Б. и Й.П.. Образуваното граждански дело № 834/2015 г. на ЛРС е изискано в настоящето производство. Установява се, че с влязло в сила решение № 409 от 19.10.2015 г. съда е признал по отношение на ответниците, че изброените горе законови наследници на М.й.са собственици на процесния имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 69523.524.137 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., одобрена със Заповед № РД -18 -74/30.11.2007 г. на ИД на АГКК с площ от 1720 кв. м., находящ се в с. Р., обл. Л., ул. "Р. Даскалов" № 13 с трайно предназначение -урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./ при съседи: 69523.524.138, 69523.524.1146, 69523.524.141, 69523.524.1149, 69523.524.142 и 69523.524.1153, заедно с изградените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 69523.524.137.1, със застроена площ от 83 кв. м. на два етажа и съответно Б.Б. е осъден да предаде владението му. Съдът в мотивите си е обсъдил, че през 1994 г. М.В.Й.е закупил отК.С.С., С.Т.С.и Д.Т.С.процесния имот, като сделката е обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том V, нот. дело № 1726/1994 г., който акт е представен от Й.П. при изповядване на процесния договор в нотариалната кантора на нотариус А.Ц.М.Й.е починал на 15.02.2015 г. и оставил за свои наследници ищците в производството по делото /негови братя и сестри и техни низходящи/. След откриване на наследството на 15.02.2015 г., оставеното от наследодателя имущество, вкл. процесния имот, са преминали към ищците. Последните са титуляри на правото на собственост. На 28.04.2015 г. като купувач Б.Х.Б. е сключил договор за покупко - продажба с процесния имот, като сделката не е породила вещно - право действие.

В хода на изповядване на сделката пред нотариуса ответницата Й.Б.П. се е легитимирала като собственик на имота, представяйки договора за покупко - продажба, с който М.Й.приживе е закупил имота и удостоверение за оставените от него наследници. Информацията в удостоверението за наследници неправилно е оценена от нотариуса, поради което и извода му, че Й.Б.П. (продавачката) е собственик на имота по наследство е неправилен. В удостоверението Й.Б.П. е вписана под № 1.1 като наследник на низходящ на Й.-негов син, който обаче е починал преди неговата смърт (М.Й.е починал на 15.02.2015 г., а сина му В.Й. на 12.08.1986 г.). Й.П. би могла да наследи оставеното от М.Й., неин бивш съпруг, наследство, вкл. процесния имот, ако синът му В.Й. го бе надживял.

Въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение ищецът Б.Х.Б. е съдебно отстранен от описания по-горе поземлен имот. Ищеца твърди, че нанесената му и претендираната вреда е в резултат на действията и пропуските в работата на помощник-нотариуса К..

Естествено е и няма как към момента на сключване на сделката ищецът, като купувач, да има основание да се съмнява в правото на собственост на праводателя - продавачката Й.Б.П., върху процесния имот, нито пък в истинността на издадените документи, в частност - удостоверение на община Л. изх. № 879/30.03.2015 г. за наследници на М.В.Й., б. ж. на гр. Л.. Следва да се отбележи, че удостоверението за наследници е от категорията на официалните документи, които се издават по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Конкретния случай намира законова уредба в Наредба от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Видно от доказателства по делото, при подаване на искането Й.П. е попълнила заявление по образец - Приложение № 2 към чл. 6 ал. 1 (Обн. - ДВ, бр. 37 от 2012 г.) от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, в което е посочила още по-учудващи данни – освен себе си като наследник на починалия си син, П. е включила и двете си дъщери, които най-вероятно са от последващ брак. Съгласно цитираната разпоредба, молителя е длъжен да посочи известните му наследници по закон, но законодателя преценявайки липсата на правни познания, е предвидил, че това в никакъв случай не обвързва администрацията, но може да бъде ползвано за извършване на следващата се справка в наличните регистри. Именно функцията и задължението на държавния орган е да предостави вярна информация при предвидената от закона процедура и по този начин да бъдат защитени правата на гражданите. В противен случай всеки ще може да издава документи, които да удостоверяват изгодни за него факти и обстоятелства.

В настоящия случай сделката е изповядана от помощник-нотариус – С. К. и нейната компетентност не е оспорена.

Съгласно чл. 46 ал. 1 от ЗННД когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8 ал. 1 т. 3 от ЗННД и е положил изпит. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване".

Нотариусът (помощник-нотариусът) не може да извършва нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия. В конкретния казус съда намира, че помощник - нотариуса неправилно е оценил информацията, включена в документ - удостоверение № 879/30.03.2015 г. за наследници на М.В.Й., б. ж. на гр. Л., починал на 15.02.2015 г.

Освен това видно от приложената към нот. дело № 251/2015 г. декларация от 28.04.2015 г. по чл. 25 ал. 8 от ЗННД от продавачката на имота, е декларирано лично, че същата е разведена от 1971 г. и че има втори брак от 1972 г., който факт също не е проверен от ответницата К..

При изложените фактически данни следва да се приеме, че предявения главен иск е основателен и доказан:

Съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения материален интерес (в случая 6800 лева), без законът да поставя допълнителни изисквания за носенето на тази отговорност

Налице са предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 от ЗННД вр. чл. 40, ал. 3 от ЗННД и общите предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, като следва да се има предвид, че ЗННД ограничава отговорността на нотариуса и неговия помощник в две направления: първо, следва да се касае до нарушения на установените в раздел II от ЗННД задължения и второ ограничение, отговорността е лимитирана до удостоверения материален интерес.

Въпросът за наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, към който институт препраща разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от ЗННД, уреждаща имуществената отговорност на нотариуса за вредите, причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения, лимитирана в рамките на удостоверения от него материален интерес поставя основния въпрос по това дело, а именно - изповядвайки сделката от 28.04.2015 г. осъществил ли е помощник – нотариуса К. виновно и противоправно поведение, като е била длъжна да извърши проверка дали П. е собственик на процесния имот, от което пък зависи налага ли се изследване наличието и на останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Вредоносното поведение на помощник - нотариуса, според ищеца, се заключава в неполагане на дължимата грижа от негова страна за установяване на всички обстоятелства от значение за изповядването на една действителна сделка. Й.П. е представила  нот. акт за собственост на Михаил Йонков, легитимирайки се като негов наследник, съгласно обсъденото горе удостоверение за наследници на Община Л.. Вярно е, че нотариуса не следва да извършва проверка на един официален удостоверяващ документ относно неговата автентичност /същия е издаден, подписан и подпечатан от съответното длъжностно лице при Община Л./, но решаващия съд намира, че съдържанието на същото е недопустимо и несъотносимо към разпоредбите на Закона за наследството – М.й.е починал като вдовец, освен това сина му В.й.е починал преди него, и освен това продавачката Й.П. е отразена в удостоверението под № 1.1 като майка. Въпреки това смущаващо съдържание на документа К. е приела процесното удостоверение и непроверявайки неговото съдържание, е нарушила служебните си задължения по чл. 25 ал.1 от ЗННД. Съгласно посочения текст на закона нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Във връзка с това се поставя въпроса имала ли е правомощието и законовото задължение К. в качеството си на помощник - нотариус да извърши проверка на процесното удостоверение. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 73 ал. 1 от ЗННД са общите предпоставки на чл. 45 ЗЗД, съобразени с ограничението на ЗННД. Следователно за уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на всички предпоставки от сложния фактически състав: 1. противоправно поведение от страна на нотариуса, касателно задълженията му по раздел ІІ от ЗННД; 2. вреда; 3. вина - презумирана по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД; 4. причинно следствена връзка между поведението и вредата.

По първата предпоставка – съда намира, че информацията в удостоверението за наследници неправилно е оценена от пом.-нотариуса, поради което и извода му, че Й.Б.П. (продавачката) е собственик на имота по наследство е неправилен. При издаването на нотариалния акт, с който е прехвърлено правото на собственост върху недвижимия имот на ищеца, нотариусът е бил длъжен да провери дали праводателят-продавач е собственик на имота и дали са налице особените изисквания на закона за извършване на сделката.

След като помощник-нотариусът не е извършил тези нотариални действия при изповядване на сделката, той е нарушил разпоредбите на чл. 574 ГПК, чл. 586 ал. 1 ГПК и в резултат на това е нарушил и задължението си по чл. 25 ал. 1 от ЗННД да опазва правата и интересите на страните, да не допуска пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права.

По отношение на вредата - Съдът намира, че ищеца е претърпял вреда, съизмерима със заплатената продажна цена на имота от 6 800 лева, от който имот Б. е съдебно отстранен – удостоверения материален интерес по чл. 73 ал. 1 от ЗННД. Вината по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното е следващата предпоставка, която следва да бъде изследвана. Вината по конкретния казус представлява неполагане на дължимата грижа. В случая помощник-нотариусът се е позовал на едно невярно и законово недопустимо у-ние за наследници. Причинно - следствена връзка между поведението и вредата е четвъртата предпоставка на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - В следствие на поведението на К., при извършване на действия от кръга на нейната служебна компетентност е било допуснато нотариално удостоверяване, което противоречи на закона. Законовите наследници на й.са инициирали съдебен процес за доказване правото им на собственост върху процесния имот, който е приключил с уважаване на тяхната претенция и отстраняване на Б. от имота, както беше описано горе. Във връзка с това настоящият състав намира, че е налице причинна връзка за търсене на имуществена отговорност от помощник-нотариуса по реда на чл. 73 от ЗННД за претендираната сума в размер на 6 800 лева.

С оглед на тези изводи ще следва да бъде уважен и втория обективно съединен иск, който се явява акцесорен по отношение на главния, а именно следва на ищеца да бъде присъдена и претендираната законова лихва за забава в размер на 732,20 лева.

По реда на чл. 193 от ГПК съда е открил производство по оспорване истинността на удостоверение № 879/30.03.2015 г. за наследници на М.В.Й., б. ж. на гр. Л., починал на 15.02.2015 г., издадено от Община Л.. След извършена проверка по чл. 194 от ГПК, съда следва да признае, че документа е неистински и да го изключи от доказателствата по делото, както и ще следва същия заедно с препис от решението да се изпрати на прокуратурата.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците ще следва да заплатят на ищцата сумата 1 297 лева, сторени от него разноски по делото, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. В с. з. пълномощника на ответниците адв. Лозанова е направила възражение за прекомерност на адв. хонорар на пълномощника на ищеца – адв. Т.. Съда намира възражението за неоснователно. Заплатеното от ищеца адв. възнаграждение е в размер на 970 лева. Минималния размер съгласно Наредба № 1 от 2004 г. е в размер на 706,60 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата: ”(1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.” Настоящия състав прецени, че с оглед фактическата и правна сложност на настоящето дело размера на така договорения и заплатен от ищеца адв. хонорар не е прекомерен.

На основание чл. 78 ал. 10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 73 от ЗННД, вр. чл. 40 ал. 3 от ЗННД, вр. чл. 45 от ЗЗД С. Н. К., в качеството на помощник-нотариус по заместване и А. З. Ц.в качеството на нотариус, рег. № 565 в НК, с район на действие Районен съд – гр. Л., двете с адрес за призоваване: гр. Л., ул. „Стефан Караджа” № 3, ет. 2, офис 2 да заплатят солидарно на Б.Х.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата 6 800,00 – шест хиляди и осемстотни лева, представляваща продажната цена на закупен от ищеца поземлен имот с идентификатор 69523.524.137 по КККР на с. Р., община Л., област Л., одобрени със Заповед № РД-18-74/30.11.2007 г. на Изпълнителния Директор на АГКК; площ на имота 1720 кв. м; адрес: ул. ,,Райко Даскалов" № 13; трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); номер по предходен план: 137, квартал 26, парцели III, IV; съседи: 69523.524.138, 69523.524.1146, 69523.524.141, 69523.524.1149. 69523.524.142, 69523.524.1153, заедно и реално с построената в имота жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 69523.524.137.1, със застроена площ 83 кв. м, брой етажи – 2, като сделката е обективирана в нотариален акт № 171, том II, рег. № 2619, нот. дело № 251/2015 г. на помощник - нотариус по заместване С. К. при нотариус А. Ц.вписана под peг. № 565 в регистъра на НК с район на действие района на РС-Л., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изпращане.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД С. Н. К., в качеството на помощник-нотариус по заместване и А. З. Ц.в качеството на нотариус, рег. № 565 в НК, с район на действие Районен съд – гр. Л., двете с адрес за призоваване: гр. Л., ул. „Стефан Караджа” № 3, ет. 2, офис 2 да заплатят солидарно на Б.Х.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата 732,20 – седемстотин тридесет и два лева и 20 стотинки, представляваща законова лихва за времето на забавата, както и сумата 1 297,00 – хиляда двеста девет десет и седем лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

На основание чл. 194 от ГПК съда признава за неистински документ удостоверение № 879/30.03.2015 г. за наследници на М.В.Й., б. ж. на гр. Л., починал на 15.02.2015 г., издадено от Община Л.. На основание чл. 194 ал. 3 от ГПК препис от решението и удостоверението да се изпрати на РП – Троян.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Л. в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                     Районен съдия: