№ 55
гр. Горна Оряховица, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200726 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от П. П. БЛ. против електронен фиш серия К №
5011970, издаден от ОД на МВР - В. Търново, с който за допуснато нарушение по
чл. 21 ал.2,вр.ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал.2 т. 4 от
ЗДвП, на Б. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00
лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, същият не се представлява.
Депозирано е писмено становище/л.21 от делото/.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 17.06.2021год. в 10:34 ч. на път ПП I-4 км.135+500 в посока гр.София до
заведение „Оазис”, при ограничение от 60 км/ч , въведено с пътен знак "В-26", с
АТС (автоматизирано техническо средство) тип мобилна система TFR1-M 514, е
заснето движението на МПС - "Пежо 207" с регистрационен номер СВ****ВВ, със
скорост от 96 км/ч (при отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е
1
фиксирана превишена стойност на скоростта от 36 км/ч. Въз основа на заснетия с
посоченото АТС клип № 22454, от ОД на МВР - В. Търново е издаден процесния
електронен фиш серия К № 5011970/л.14 от делото/, с който се установява
извършено нарушение на чл. 21 ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 300.00 лева.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против
жалбоподателя Б. в качеството му на представител на ЮЛ „****** 2001”
ЕООД/спр.л.31/-собственик на автомобила/л.16 от делото/, бил издаден
обжалваният електронен фиш серия К 5011970, в който било прието, че в момента
на заснемането автомобилът се е движел със скорост 96 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя срещу подпис на
15.09.2021 г./л.36 от делото/. На 23.09.2021 г. жалбоподателят Б. подал жалбата
против електронния фиш /л.5/.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена, въз
основа на приетите писмени доказателства по делото.
От справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил се
установява, че жалбоподателят е законен представител на ЮЛ-собственик, на
когото е регистрирано посоченото моторно превозно средство. Видно от
писмените материали по преписката, в законния срок жалбоподателят не е
представил декларация с данни за друго лице, управлявало този автомобил по
времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това законосъобразно
и в съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП за извършеното с
автомобила нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
От правна страна съдът приема, че депозираната жалба срещу електронен
фиш серия К № 5011970, издаден от ОД на МВР – В. Търново е процесуално
допустима и подадена от лице, притежаващо процесуална легитимация за това.
Доколкото жалбата е подадена в срок и жалб.Б. е упражнил правото си да обжалва
пред компетентния съд, ирелевантни за обсъждане са съображенията, наведени в
писмена защита/л.22/ относно начините за връчване на оспорения електронен
фиш. Връчването на фиша не е елемент на издаването му.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав приема, че от формална страна процесният
електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити.
2
От обективна страна по делото се установява, е осъществен състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал.2, вр.ал. 1 от ЗДвП. От
приложения към административнонаказателната преписка снимков материал от
изготвения с АТС клип № 22454, е видно, че именно описания и посочен в
процесния ЕФ лек автомобил "Пежо 207" с регистрационен номер СВ****ВВ е
автомобила, чиято скорост е засечена с процесното автоматизирано техническо
средство, и то на посочената дата, час и място (отразено с точни географски
координати). От четирите броя снимки, се установява, че към момента на
засичането на скоростта (снимка № 2 с отразен момент Т=0s), именно и
единствено в обхвата на техническото средство е същия процесен автомобил.
Видно от отразената посока, това според методическите указания означава, че
радарът измерва скоростта само на МПС, движещи се срещу радарния лъч. Освен
това радарът регистрира МПС, движещо се с най-висока скорост. При трафик с
висока интензивност или МПС с голяма отразяваща повърхност в близост до
радара, измерванията се блокират.
От приложените към АНП писмени доказателства (заверен препис от
Протокол № 1-6-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол от
27.04.2021 год. - л.22 от делото, както и от заверен препис от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 - л. 24 от делото), се установява,
че процесното автоматизирано техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол "TFR-1M" с № 514 е одобрен тип средство за измерване и към
датата на констатираното нарушение е била технически изправно и годно
средство за измерване.
С измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 год., (в сила от 09.07.2017 год.)
е реализирана промяна в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, регламентираща
условията за издаване на ЕФ за извършено нарушение на правилата за движение,
като процесното деяние попада в приложното поле на предвидения облекчен ред
за реализиране на наказателна отговорност. В съдържанието на тази разпоредба е
предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки (какъвто е процесния случай), се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
В тази връзка според съдебния състав, постановките на Тълкувателно
3
Решение № 1 от 26 февруари 2014 год. по Тълкувателно дело № 1/2013 год. по
описа на ВАС, не са приложими към настоящия случай. Посоченото тълкувателно
решение е постановено при действието на предходната законодателна уредба. С
посоченото тълкувателно решение е прието, че във връзка с използването на
мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи и точното място на
нарушението. С тези доводи върховните съдии са достигнали до краен извод, че в
хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването
и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че
след постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна
уредба, която регламентира по нов начин осъществяването на контрола и в
частност установяването на процесното нарушение, които не са поставени в
зависимост и с условие за присъствие или отсъствие на контролен орган.
При това и при действието на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
год.), в която са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на
мобилни техническа средства, цитираните в тълкувателното решение недостатъци
на предходната уредба при използването на т. нар. "мобилни камери" са
преодолени. Налага се извод, че е налице нова правна уредба, при която
постановките на цитираното тълкувателно решение са загубили сила и същите не
следва да бъдат вземани предвид, като няма пречка електронен фиш да бъде
издаван и при заснемане на нарушения с мобилна камера, при спазване на
правилата. Предвид това настоящия съдебен състав намира, че при установяване
на нарушението с конкретното техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, са спазени
всички законови изисквания и процесния ЕФ е законосъобразен/в този смисъл е
произнасянето и на Адм.съд-В.Търново по аналогичен казус/ КНАХД 10198/19г.-
решение от 27.09.2019г./. Касае за електронен документ, което е обосновало
разбирането на законодателя, че няма да се посочва конкретното лице, издало
този фиш и да се изисква негов подпис. Законодателят не е предвидил
електронния фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл. 57 от
4
ЗАНН, а реквизитите му са уредени в специалния закон – разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и видно от електронния фиш същият съдържа всички изискуеми от
закон реквизити.
При установяване на нарушението от съответното техническо средство,
електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган,
при констатирано автоматизирано (в отсъствие на контролен орган) нарушение.
Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание,
което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени
неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез
технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на
производството не съществува. Установяването на обективните признаци на
нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното
доказателствено средство - снимков материал, което има доказателствена
стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Електронният фиш има значението на
наказателно постановление (чл. 189, ал.11 от ЗДвП) и на неговите последици.
Новата редакция на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДП, /изм. и доп. ДВ.
бр.54 от 05 юли 2017г./, предвижда, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. С това изменение отпада и изискването за предварително
оповестяване и обозначаване на местата, където се извършва контрол за скорост,
за което е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Промяната е
извършена след ТР по ТД №1/2013г. на ОСК на ВАС. Легална дефиниция за
автоматизирани технически средства и системи е дадена в пар. 6, т. 65 от ЗДвП,
като това са стационарни и мобилни. Мобилната система е прикрепена към
превозно средство или временно разположена на участък от пътя, установяваща
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. При това, както и стационарните, са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения.
Използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство. Отделно от това всички
5
автоматизирани технически средства – мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера
за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. Принципът на действие на
стационарните и мобилните устройства е един и същ - измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респ. превозното средство. Обработката на данните и издаването на ел. фиш при
двата случая е от централизирана информационна система.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП датата на съставяне на
електронния фиш и имената и длъжността на лицето, което го е съставило, не са
сред изчерпателно посочените в тази разпоредба реквизити на електронния фиш.
Поради това непосочването на тези данни в обжалвания електронен фиш не
съставлява нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.
Към материалите, изпратени от въззиваемата страна, са приложени писмени
доказателства относно годността и изправността на конкретното техническо
средство/ТС/.В този смисъл са неоснователни възраженията в жалбата до съда
относно ТС. По делото се спори относно сигнализацията в процесния пътен
участък към датата на нарушението, както и че с пътен знак "В-26" е указана
скорост от 60км/ч. /л.6 от делото-стр.2 от жалбата до съда,абзац последен/. Видно
от заключението на експертизата по делото, този довод е неоснователен/л.41/, тъй
като е онагледен процесния пътен участък и хоризонталната и вертикална
сигнализация, като са взети предвид и данните от приложения протокол за
използване на АТС/л.21/.
Чрез посочените данни мястото на нарушението е определено по еднозначен
начин.
Жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Същият не оспорва обстоятелството, че е управлявал МПС и не е посочено
съгласно предписаната процедура друго лице, което да е управлявало автомобила,
а директно е подадена жалба срещу електронния фиш.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата до съда, касаещи
нарушение във връзка с посочената като нарушена в ЕФ правна норма/л.7-стр.3 от
жалбата/. Нарушената законна разпоредба е посочена с израза „нарушение на член
21, алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“. В разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП е регламентирана забрана за водачите на пътните превозни средства
при избиране на скоростта на движение да превишават посочените в таблицата
6
стойности, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП “когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“. От анализа на текста на двете алинеи следва, че в ал. 1 е
регламентирано самостоятелно правило относно максимално разрешената скорост
в различни хипотези, докато текстът на ал. 2 не изразява самостоятелно правило, а
чрез препращане към ал. 1 урежда специално правило за максимално разрешената
скорост, въведена чрез пътен знак. Следователно когато водачът превиши
въведена с пътен знак максимално разрешена скорост (какъвто е и процесният
случай), той нарушава не самостоятелно правило, регламентирано в чл. 21, ал.2 от
ЗДвП, а правило, формулирано чрез техника на препращане в чл. 21, ал.2 във вр. с
чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо издателят на обжалвания фиш е приложил
правилно материалния закон и не е нарушил правото на защита на наказания, като
е квалифицирал управлението на заснетия автомобил със скорост над
ограничението на скоростта, въведено с пътен знак, като нарушаване на чл. 21, ал.
2 във вр. с чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната норма относима
към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта извън населено място с
36 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда
наказание за превишаване над 31 до 40 km/h - глоба в размер на 300.00 лв. На
жалбоподателя е наложена глоба именно в този фиксиран размер, с оглед на което
не са налице основания на нейното изменение.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта
от 36 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието
съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това не
може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, поради което случаят да е маловажен.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Относно сроковете за установяване на нарушението : От справката на л.19 е видно, че електронният фиш
е издаден на 13.07.2021 г., т.е. около месец след посочената във фиша дата на извършване на нарушението,
7
съвпадаща с датата на неговото заснемане-17.06.2021г. При това положение следва да се приеме, че към момента
на издаване на електронния фиш са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К 5011970, издаден от ОД на
МВР – В. Търново, с който на П. П. БЛ. за извършено нарушение на чл. 21 ал.2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00 лева – като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. В. Търново в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8