№………./…..........2019г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито скъдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 433 по описа за
2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх. №
1611/21.01.2019г. от А.Н.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********,***, в
качеството им на взискатели по изп.д. № 3231/1995г. на СИС при ВРС, препратена
на ВОС от ДСИ В.Георгиева.
Постъпила е и жалба вх. №
3372/06.02.2019г. от А.Н.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********,***, в
качеството им на взискатели по изп.д. № 3231/1995г. на СИС при ВРС, против
действията на ДСИ по прекратяване на изп.д.
с постановление от 22.01.2019г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Излагат, че преди това на 18.06.1996г. ДСИ е спрял незаконосъобразно изп.д.
Молят се прекратяването на изп.д. да бъде отменено, а след това и спирането на
изп.д., така, че да продължат действията по премахване на незаконния обект.
Длъжницата Г.Я.С.-П. ЕГН ********** ***
е възразила писмено против жалба вх. № 1611/21.01.2019г. и моли да бъде
оставена без уважение.
Писмено възражение длъжницата е
представила и срещу жалба вх. № 3372/06.02.2019г. Моли жалбата да бъде оставена
без разглеждане, евентуално приеме ли я съда за допустима-без уважение.
ДСИ
е изложил мотиви за неоснователност на постъпилата жалба.
С
оглед предоставната от съда възможност с определение № 866/14.03.2019г., А.Н.К.
и С.Т.К. са уточнили с молби с.д. № 11589/12.04.2019г., № 11590/12.04.2019г. и
№ 12872/24.04.2019г., че т.н. от тях „жалба“ вх. № 1611/21.01.2019г. представлява молба, адресирана до ДСИ и съдържа исканията им за извършване на действия по изп.д., същата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде
прекратено от съда.
Предмет
на настоящото производство следователно е само жалба вх. № 3372/06.02.2019г., подадена от
взискателите по изп.д. № 3231/1995г. на СИС при ВРС, против действията на ДСИ
по прекратяване на изп.д. с
постановление от 22.01.2019г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съдържаща
искане за отмяна на обжалваното постановление.
За
да се произнесе, ВОС има предвид следното:
Изпълнителното дело № 3231/1995г. на СИС при
ВРС е образувано по молбата на А.Н.К. и С.Т.К., към която е приложен
изпълнителен лист, издаден в тяхна полза по гр.д. № 2161/1994г. на Х състав на
ВРС, за осъждане на длъжницата Г.Я.С.-П., действаща като ЕТ „Терра лекс“-Варна
да преустанови строителството в съсобствения на страните имот, представляващ
парцел 4, кв. 338 по плана на 9-ти подрайон, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р
Пискюлиев“, № 68, ведно с построената в него жилищна сграда, като премахне изграденото ново помощение на
втори етаж на сградата, на мястото на балкона с метален парапет, мансарден
етаж, таванско помещение в подпокривното пространство, входно антре на мястото
на двата външни тоалета, монолитна пристройка от две помещения на първия етаж и
стоманено бетонно стълбище за втория етаж, дървено стълбище на метална
конструкция от терена до първия етаж на пристройката. С решение №
2622/29.10.1996г. по гр.д. № 2251/1995г. на ВС на РБ, на осн. чл. 225, ал. 3 от ГПК е отменено решение от 23.12.1994г. по гр.д. № 2161/1994г. на ВРС, в частта
относно премахването на новото помещени, изградено на втори етаж, в лицевата
част на сградата, на мястото на балкона и претенцията е отхвърлена в частта.
Инициирани са били и множество други съдебни производства, по които се е
произнасял съда, но без актовете по тях да с отразяват като резултат на
настоящия спор.
Видно от протокол от 08.05.1997г. на ДСИ,
като е взел предвид представеното му решение № 2622/29.10.1996г. по гр.д. №
2251/1995г. на ВС на РБ, ДСИ е указал на взискателите да представят нов
изпълнителен лист на базата на решението на ВС на РБ и сам е спрял
изпълнителните действия, на осн. чл. 416, ал. 2 от ГПК /отм./.
С молба от 12.10.1999г. А.Н.К. и С.Т.К. са
поискали от ДСИ да поднови изпълнението по изп.д. № 3231/1995г на СИС при ВРС,
след като без правно основание е било спряно на 08.05.1997г. Поискали са още да се пристъпи към
принудително изпълнение, като Община Варна бъде призована да премахн незаконния
строеж.
С разпореждане от 10.12.1999г. ДСИ е указал
на взискателите да довнесат хонорар за в.л. във връзка с експертиза за
определяне местонахождението на обектите, посочени в изп.л. и да се явят за
справка. Видно съобщенията са връчени на 20.12.1999г. при удостоврен от
връчителя отказ на Снежана К. да ги получи.
Въпреки горното на 26.01.2000г. Снежана Т.К.
е представила доказателства за платен депозит в указания й размер.
Назначеното от ДСИ вещо лице е изготвило
заключението си. На 29.11.1999г. ДСИ е разпоредил да бъде връчен екземпляр на
страните за становище. Опитите да бъде връчено заключението на взискателите,
включително със съдействието на полицията са се оказали безрезултатни, поради
това, че адресатите не са открити на адреса.
На 07.10.2005г. А.Н.К. и С.Т.К. са подали
жалба вх. № 247/07.10.2005г., обжалвайки мълчаливия отказ на ДСИ да насрочи
дата за премахване на незаконния строеж, като са посочили, че още на
12.10.1999г. са подали молба до ДСИ да поднови изпълнението по изп.д. №
3231/1995г. на СИС при ВРС.
С постановление от 22.01.2019г. ДСИ е
прекратил производството по изп.д. № 3231/1995г. на СИС при ВРС, на осн. чл.
433 ал. 1, т. 8 от ГПК. На 06.02.2019г. на А.Н.К. и С.Т.К. са връчени надлежно
съобщение № 4592/06.02.2019г. и съответно № 4593/06.02.2019г.
Отново на 06.02.2019г. са връчени на А.Н.К. и
С.Т.К. са връчени съобщения № 4588/06.02.2019г. и № 4590/06.02.2019г., с които ДСИ
ги уведомява, че връща жалба № 247/07.10.2005г.
Следва
произнасяне на съда по съществото на спора. Постъпилата жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.
1, т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването
на принудителното изпълнение.
Видно, в конкретния казус ДСИ е издал
постановление за прекратяване на изп.д. № 3231/1995г. на СИС при ВРС от 22.01.2019г.,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, идентична с тази по чл. 330, ал. б. „д“ от ГПК /отм/ в ред. ДВ
бр. 124/1997г. изпълнителното производство с прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Посочната разпоредба по
отментения ГПК съдържа и още една хипотеза, която обаче не касае казуса и
поради това няма да бъде цитирана от състава. Перемпцията настъпва по силата на
закона, с изтичане на предвидения срок от две години.
Настоящият състав взема предвид, че
първоначално взискателите са били активни и изп.дело се е движило, въпреки
многобройните искови претенции, жалби и молби за отмяна на влезли в сила
решения на съда, подавани от длъжниците и трети лица, а и от самите взискатели.
На 08.05.1997г. действително, без
всякакво правно основание ДСИ е постановил спиране на изпълнението, като се е
позовал на текста на чл. 416, ал. 2 от ГПК /отм./, изземвайки функциите на
съда, изисквайки от взискателите и представяне на друг изпълнителен лист,
съобразен с решение по гр.д. № 2251/1995г. на ВРС. Този протокол е подписан от
взискателя с особено мнение и длъжника.
С молба от 12.10.1999г. А.Н.К. и С.Т.К.
са поискали от ДСИ да поднови изпълнението по изп.д. № 3231/1995г на СИС при
ВРС, след като то без правно основание е било спряно на 08.05.1997г. и са поискали да пристъпи към принудително
изпълнение. Когато в отговор на постъпилата молба, на 10.12.1999г. ДСИ е
назначил експертиза, която да определи местоположението на обектите, които
подлежат на събаряне и е указал на взискателите заплащане на допълнителен
депозит от 50.00лв., взискателката С.К. е отказала да
получи съобщението. Въпреки това на 26.01.2000г. тя е изпълнила указанието на
ДСИ, представяйки доказателства за плащане.
С оглед фактите по изп.д., не може да
има съмнение, че при подаване от страна на взискателите на молбата от
12.10.1999г., ДСИ я е уважил, след като е предприел действия по изп.д. Ако и да
е било спряно неправомерно изпълнението на 08.05.1997г., то към 10.12.1999г. очевидно
вече не е. Въпреки, че липсва изрично определение на ДСИ за възобновяване на
изпълнението, то предприетите от ДСИ действия недвусмислено говорят, че е така
и това е станало достояние на взистателитен, посредством редовно връченото им
на 20.12.1999г. на осн. чл. 47, ал. 1 от ГПК /отм./ съобщение. Последвало е
обаче след 12.10.1999г. дълго, продължило повече от две години бездействие от
страна на взискателите по изп.д., като е осъществен състава на чл. 330, ал. 1,
б. „д“, предл. 1 от ГПК /отм/. На 12.10.2001г. изп.д. № 3231/1995г. на СИС при
ВРС е перемирано по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл.
330, ал. 1 б. "д" от ГПК /отм./, респ. чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът е преклузивен, поради което съдебният изпълнител действа
обвързан от служебното начало. Той е длъжен да издаде постановление, с което да
прекрати или да откаже прекратяване на производството. В случая ДСИ е приел, че
са налице основанията за прекратяван на производството по изп.д. № 3231/1995г.
и го е прекратил. Подадената жалба вх. № 247/07.10.2005г., която не е била
разгледана от съда и върната чак на 06.02.2019г. е постъпила чрез ДСИ, но вече
по прекратеното по силата на закона изпълнително производство.
На 21.01.2019г. ДСИ е издал
обжалваното постановление, констатирайки само, че производството е прекратено,
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Неоснователни са оплакванията на
въззивниците. Неоснователан е и жалбата им. Следва да бъде отхвърлена.
Няма искане за разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА
производството по жалба
вх. № 1611/21.01.2019г. от А.Н.К.
ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********,***, в качеството им на взискатели по
изп.д. № 3231/1995г. на СИС при ВРС, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ
жалба вх. № 3372/06.02.2019г. от А.Н.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********,***, в
качеството им на взискатели по изп.д. № 3231/1995г. на СИС при ВРС, против
действията на ДСИ по прекратяване на изп.д. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
с постановление от 22.01.2019г., на осн. чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: