Решение по дело №551/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Н. Д. М. с [ЕГН] от с. Малка Смолница, [улица], подадена чрез адв. С. К. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-1717-000305/17.10.2024 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Добрич, РУ 01 Добрич, с която е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

С определение от 26.02.2025 г. към делото е присъединено адм.д. № 552/2025 г. по описа на Административен съд-Добрич, образувано по жалба на Н. Д. М. с [ЕГН] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-1717-000306/17.10.2024 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Добрич, РУ 01 Добрич, с която е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни“.

Оспорващият настоява атакуваните административни актове да бъдат отменени като незаконосъобразни, постановени при неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът – Началникът на сектор към ОД на МВР, 01 РУ Добрич, намира жалбите за неоснователни.

Административен съд-Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалваните административни актове, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакувани са актове, с който са наложени принудителни административни мерки „временно отнемане на свидетелството за управление на МРС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“ и „прекратяване а регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни“.

Жалбата е процесуално допустима. Оспорващият е адресат на актовете, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същите властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорването им.

Атакуваните индивидуални административни актове подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбите срещу същите са депозирани в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчени актове на 18.10.2024 г. и подадени жалби в регистратурата на съда на 31.10.2024 г.

Оспорените заповеди са валидни административни актове, като издадени от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.

Атакуваните заповеди са издадени в писмена форма, съдържат необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и са мотивирани. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната им като незаконосъобразни.

По отношение на съответствието на обжалваните актове с материалния закон:

С оспорените административни актове, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ и т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на Н. Д. М. с [ЕГН] са наложени принудителни административни мерки „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“ и „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни“, за това, че на 17.10.2024 г., около 13,30 ч. в гр. Добрич, на КПП – Балчик, в близост до фирма „Елмарк“, в посока град Добрич управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], лична собственост, след употреба на наркотични вещества, констатирано с техническо средство Дръг тест 5000 с инвентарен номер ARNJ-0017 с положителна проба за наркотични вещества - метамфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване № 096784 от 17.10.2024 г. и е взета биологична проба с номер 244/ 17.10.2024 г. на ЦСМП Добрич.

За констатираното нарушение е съставен Акт № 1253000 за установено административно нарушение от 17.10.2024 г.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“ на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон, установените стойности са определящи, а според чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни“ се налага на водач с употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година“ .

Спорно в това производство е управлявано ли е МПС от оспорващия след употреба на наркотични вещества.

По делото е представено писмо с вх. № 760/17.03.2025 г. от началника на лабораторията по хичико-токсикологичните изследвания в гр. Варна, в което е отразено, че химико-токсикологичният анализ на пробата, предоставена от жалбоподателя, е приключен изцяло. Установен е отрицателен окончателен резултат за наркотични вещества, вкл. Метамфетамин в предоставените проби.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят посочва в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.“ Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителните административни мерки при липсата на безспорно установяване на нарушението.

С оглед изложеното настоящият състав счита, че към момента на издаване на обжалваните заповеди не са налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Принудителни административни мерки подлежат на отмяна, тъй като не са съобразени с материалноправните разпоредби.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавни такси - 20 лв., и за адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което съдът следва да уважи с оглед правната и фактическа сложност на делото до размер [рег. номер].

При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-1717-000305/17.10.2024 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Добрич, РУ 01 Добрич, с която на Н. Д. М. с [ЕГН] от с. Малка Смолница, [улица] наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-1717-000306/17.10.2024 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Добрич, РУ 01 Добрич, с която на Н. Д. М. с [ЕГН] от с. Малка Смолница, [улица] наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни“.

ОСЪЖДА ОД на МВР Добрич да заплати на Н. Д. М. с [ЕГН] от с. Малка Смолница, [улица]сумата от 1 020 (хиляда и двадесет) лв., представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.