РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100694 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. С. Т., в която са изложени твърдения,
че с ответника К. В. П. са наследници по закон на*. Навеждат се твърдения, че по реда на
ЗСПЗЗ, на общия наследодател е възстановено правото на собственост спрямо земеделски
земи в землището на*, на които наследниците са съсобственици при равни права. Изтъква
се, че на 27.07.2020г. между К. В. П. като продавач и К. А. П. като купувач е сключен
договор за продажба относно процесните имоти, като продавачът си запазил пожизнено
правото на ползване. Ищецът твърди, че К. В. П. се е * като едноличен собственик на
земеделските имоти със саморъчно завещание на *, което не е написано и подписано от
завещателя. Навеждат се доводи, че ответникът К. В. П. не е едноличен собственик на
имотите и владее притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от тях без основание. С оглед
гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на саморъчно завещание на * поради липса на предписана от чл. 25, ал. 1 от
ЗН форма, да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
на 1/2 идеална част от процесните имоти и да осъди ответника К. В. П. да му предаде
владението спрямо тях. Налице е и претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор, в който оспорват
основателността на предявените искове. Излагат съображения, че завещанието на * отговаря
на изискванията на закона като процесните имоти първоначално са преминали в
патримониума на*, който над 15 години е упражнявал непрекъсната фактическа власт като
1
ги е държал като свои. Изтъква се, че съгласно саморъчно завещание * имотите са наследени
от ответника К. В. П., който със сделката от 27.07.2020г. валидно ги е прехвърлил на
ответника К. А. П.. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 42, б. „б” от ЗН, вр.
чл. 25, ал. 1 от ЗН, по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС и по чл. 108 от ЗС.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *съставил саморъчно завещание, с което завещал на *цялото си движимо и
недвижимо имущество. *предал запечатаното в плик завещание за пазене на нотариус *. С
решение *, по реда на ЗСПЗЗ на завещателя е възстановено правото на собственост спрямо
следните недвижими имоти, *. На ******починал като оставил за свои наследници по закон
******. На *****съставил саморъчно завещание, с което завещал на ответника К. П. цялото
си движимо и недвижимо имущество. По искане на последния, на ******** обявил
завещанието на *, за което съставил протокол по чл. 27, ал. 3 от ЗН. На *****починал като
оставил за свои наследници по закон *. С договор за продажба от 27.07.2020г., К. П.
********* К. П. правото на собственост спрямо процесните имоти к*. От заключението на
допуснатата съдебна графическа експертиза се установява, че текстът и подписът на
саморъчното завещание от * са изписани от *.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 42, б. „б” от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато не отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН. От доказателствата по делото по безспорен начин се
установява, че * е бил грамотен и както текстът на саморъчното завещание, така и
положеният подпис след завещателните разпореждания в него са изписани изцяло от него.
Освен това, завещанието съдържа и означение за датата, на която е съставено. От
гореизложеното се достига до извода, че по отношение на завещателното разпореждане са
спазени законовите изисквания за форма относно действителността му, предвидени в чл. 25,
ал. 1 от ЗН, като то по несъмнен начин обективира волята на завещателя да се разпореди с
цялото си имущество за след смъртта си в полза на *. Разпоредбата на чл. 90а от ЗН е
обявена за противоконституционна в частта относно завещанието на земеделски земи,
включени в ТКЗС, поради което разглежданото завещание произвежда действие за
процесните имоти като претенцията за прогласяване на нищожността му спрямо ответника
К. П., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
След смъртта на ******процесните имоти валидно са преминали в патрумониума на *в
качеството на негов единствен наследник по завещание. Впоследствие при действието на
завещателното разпореждане на * имотите са преминали в патримониума на ответника К.
П., а чрез продажбата от 27.07.2020г. са прехвърлени в имуществената сфера на ответника
К. П.. Това е изключило възможността вещните права спрямо земеделските земи да се
2
придобият по наследствено правоприемство от ***********. Поради това исковете по чл.
124 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС спрямо ответника К. П. и по чл. 108 от ЗС спрямо ответника К.
П., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответниците по 1300 лв.,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за
възнаграждение на вещо лице. Възражението за прекомерност на заплатеното от
ответниците адвокатско възнаграждение от 2200 лв. е неоснователно. Същото действително
надвишава с 400 лв. размерите по чл. 7, ал. 5 и ал. 6 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съответства на фактическата
и правна сложност на делото, обусловена от предявените обективно и субективно
съединени искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от Й. С. Т. с ЕГН: ********** *, срещу К. В. П. с
ЕГН: ********** *, иск по чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, относно прогласяване
нищожността на *************.
Отхвърля като неоснователни предявените от Й. С. Т. с ЕГН: ********** *, срещу К. А. П. с
ЕГН: ********** *, искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС, относно приемане за
установено по отношение на К. А. П. с ЕГН: **********, че Й. С. Т. с ЕГН: ********** в
качеството на наследник по закон на *********, е *********1/2 /една втора/ идеална част от
правото на собственост спрямо *************.
Отхвърля като неоснователни предявените от Й. С. Т. с ЕГН: ********** *, срещу К. В. П. с
ЕГН: ********** *, искове по чл. 108 от ЗС, относно приемане за установено по отношение
на К. В. П. с ЕГН: **********, че Й. С. Т. с ЕГН: ********** в качеството на наследник по
закон на *, е * 1/2 /една втора/ идеална част от правото на собственост спрямо *, както и за
осъждане на К. В. П. с ЕГН: ********** да предаде на Й. С. Т. с ЕГН: **********
владението на 1/2 /една втора/ идеална част от правото на собственост спрямо
горепосочените недвижими имоти.
Осъжда Й. С. Т. с ЕГН: ********** *, да заплати на К. В. П. с ЕГН: ********** *, сумата от
1300 лв. /хиляда и триста лева/, представляващи направени по делото разноски.
Осъжда Й. С. Т. с ЕГН: ********** *, да заплати на К. А. П. с ЕГН: ********** *, сумата от
1300 лв. /хиляда и триста лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4