Решение по гр. дело №3092/2025 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 662
Дата: 22 декември 2025 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20251510103092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Дупница, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510103092 по описа за 2025 година

В. Л. З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В. С., е предявила срещу „Сити кеш"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от управителя Николай Пенчев, иск с правна
квалификация чл.22 от ЗПК, обективно съединен при условия на евентуалност с искове с
правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.
Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че договор за
потребителски кредит № 1034627 от 12.03.2024 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК
вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
При условия на евентуалност искането е за признаване за установено по отношение
на ответника, че уговорената в чл.11, ал.1 от сключения между страните договор за
потребителски кредит № 1034627 от 12.03.2024 г. клауза за неустойка и клаузата по чл.3,
ал.1, т.7 от договора относно годишния лихвен процент са нищожни.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 12.03.2024 г. като заемополучател сключил със "Сити кеш"
ООД като заемодател договор за потребителски кредит № 1034627, съгласно който
кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1400 лева за срок от 13 месеца, с 5 вноски по
52, 50 лева и 8 вноски по 205, 80 лева, като дължимата сума за целия период на заема е общо
в размер на 1908, 90 лева. Съгласно чл.5, ал.1 от договора заемателят е следвало да обезпечи
изпълнението на задълженията си с банкова гаранция или поръчителство, отговарящо на
определени изисквания; съгласно чл.11 при неизпълнение на това задължение в тридневен
срок от сключването на договора заемателят дължи неустойка в размер на 1133, 10 лв.,
платима на вноски съобразно погасителния план по договора.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР
на неустойката за непредоставяне на обезпечение. При условия на евентуалност счита за
1
нищожна клаузата за неустойка и клаузата за размера на възнаградителната лихва.
В постъпилия отговор се оспорват предявените искове и се твърди, че при
сключването на договора са спазени всички законови изисквания, както и действителността
на клаузата за неустойка и клаузата по чл.3, ал.1, т.7 от договора; отделно от тези твърдения,
нищожност на отделна клауза не води до нищожност на целия договор съгласно чл.26, ал.4
ЗЗД. Не се оспорва, че неустойката не е включена в ГПР, като се изразява становище, че тя
не следва да се включва в размера на ГПР по договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
потребителски кредит № 1034627 от 12.03.2024 г., получаването от заемателя на сумата по
него и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми, включително и
сумата 1133, 10 лева - начислена неустойка за непредоставено обезпечение съгласно чл.11 от
договора; че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по договора.
Съгласно чл.3 от договора, предоставеният заем е в размер на 1400 лв., със срок за
погасяване 13 месеца, 13 погасителни вноски, общ размер на плащанията: 1908, 90 лв.,
годишен лихвен процент: 45 %, ГПР: 55, 08 %.
В чл.5, ал.1 от договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение -
банкова гаранция или поръчителство, отговарящо на определени изисквания, при
неизпълнение на което в тридневен срок от сключването на договора в чл.11 е уговорена
неустойка в размер на 1133, 10 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора,
съгласно погасителния план.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на договора.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането
на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните
вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно
разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били
реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение
преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на
договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно
трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди
предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва
предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на
обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на
длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.
Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още
със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в
договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето
му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне
на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
2
Поради това неустойката по чл.11 от договора представлява разход по кредита
съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1,
т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите.
По делото е безспорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по
договора. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на
разходите надхвърля посочения в договора – 55, 08 %. Ирелевантно за преценка на
обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали
впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните
вноски неустойка.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на
потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това
обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск
е основателен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски по водене на делото за държавна такса – 61, 75 лв.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА
е основателен доводът на ответника, че следва да бъде взето предвид подаването на две
искови молби от ищцата срещу ответника, по които са образувани настоящото и гр. д. №
991/24 г. по описа на ДнРС. При съпоставката на двете искови молби се установява, че са с
аналогично съдържание, във връзка със съдържащи идентични клаузи договори за кредит.
При определянето на дължимото на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна
уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на
възнаграждението следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото
/делото не е с правна или фактическа сложност/. Защитаваният имуществен интерес е на
ниска стойност, което обуславя и минимален размер на адвокатското възнаграждение; при
договаряне на адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът съобразяват и размера на
3
защитавания интерес, наред с фактическата и правната сложност на случая.
Предвид конкретните обстоятелства по разглеждането на делото, съдът определя на
адвокат В. Ф. С. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на В. Л. З. в общ размер на 400 лв. /200 лв. за осъщественото
процесуално представителство по гр. дело № 2855/24 г. по описа на ДнРС, продължаващо
под № 3092/25 г. – производството е едно и възнаграждението се определя за едно
производство, 200 лв. - по в.гр.д.№ 348/25 г. по описа на ОС – Кюстендил/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между В. Л. З., ЕГН **********, и „Сити
кеш" ООД, ЕИК ********* договор за потребителски кредит № 1034627 от 12.03.2024 г.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на В. Л. З., ЕГН **********
разноски за платена държавна такса в размер на 61, 75 лв., а на адвокат В. Ф. С. на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА - възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на В. Л. З. по гр. дело № 2855/24 г. по описа на ДнРС, продължаващо под
№ 3092/25 г., и по в.гр.д.№ 348/25 г. по описа на ОС – Кюстендил, в общ размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4