№ 4289
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД
срещу решение от 13.10.2022 г., поправено с решение от 26.01.2024 г., по гр.д. №44445/2020
г. на Софийския районен съд, 169 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В.
Е. К. на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата 12 413,19 лв., събрани и получени без
основание за периода 10.12.2015 г. до 04.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, както и на основание чл.45 ЗЗД сумата от 44,60
лв., представляваща претърпени имуществени вреди.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че основанието за събирането
на процесните суми е отпаднало, както и че за да бъде извършено прихващане ответникът
следва да разполага с ликвидно вземане спрямо ищеца. Поддържа, че предявеният иск за
вреди е недопустим, тъй като в отделно исково производство не може да се търси
обезщетение за вреди по друго производство, както и че не са налице незаконосъобразни
действия от негова страна в качеството му на взискател. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. Е. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД
срещу решение от 10.02.2023 г. по гр.д. №44445/2020 г. на Софийския районен съд, 169
състав, в частта, в която е допълнено на основание чл.248 и чл.250 ГПК решение от
13.10.2022 г. г. по гр.д. №44445/2020 г. на Софийския районен съд, 169 състав, като
1
жалбоподателят е осъден да заплати на В. Е. К. на основание чл.45 ЗЗД сумата 1105,00 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп. дело
№9359/2013 г., ведно със законната лихва от 31.01.2019 г. до окончателното плащане, и на
основание чл.78 , ал.1 ГПК сумата от 1819,49 лв. разноски в производството.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон. Сочи, че предявеният иск за вреди е недопустим, тъй
като в отделно исково производство не може да се търси обезщетение за вреди по друго
производство, както и че не са налице незаконосъобразни действия от негова страна в
качеството му на взискател. Поддържа, че не дължи законна лихва до датата на депозиране
на исковата молба поради липса на покана. Твърди още, че първоинстанционният съд
неправилно не е намалил претендирания от ищеца адвокатско хонорар като прекомерен.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да отхвърли искането на ищеца за допълване и за присъждане на разноски. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна В. Е. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на ищеца В. Е. К. срещу решение от 10.02.2023 г.
по гр.д. №44445/2020 г. на Софийския районен съд, 169 състав, в частта, в която е оставена
без уважение молбата на жалбоподателя с вх. №217839/14.10.2022 г. за допълване на
решение от 13.10.2022 г. г. по гр.д. №44445/2020 г. на Софийския районен съд, 169 състав, в
останалата и част.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице незаявено основание. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи искането на ищеца за допълване изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Във въззивното производство на основание чл.227 ГПК като ответник в
първоинстанционното производство, респ. като въззивник и въззиваема страна във
въззивното производство, е конституирана „Банка ДСК“ АД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционните решения са валидни.
При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решенията на
СРС са недопустими, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран от В. Е. К. с искова молба, с която срещу „ОТП
Факторинг България“ ЕАД са предявен осъдителни искове с правно основание чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 12 413,19 лв., събрани и получени без основание
за периода 10.12.2015 г. до 04.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане, която главница е изплатена по реда на принудителното
изпълнение по изпълнително дело №20138380409359 по описа на ЧСИ М.Б., въз основа на
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадени по гр.д.
№42519/2013 г. по описа на СРС, 36 състав, която заповед за незабавно изпълнение е
2
обезсилена на основание чл.415 ал.2 ГПК с разпореждане от 21.02.2020 г. по гр.д.
№42519/2013 г. по описа на СРС, 36 състав, за сумата от 1993,55 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди – такси по изп. дело, ведно със законната лихва, считано от
31.01.2019 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 1105,00 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди – адвокатско възнаграждение по изп. дело, ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2019 г. до окончателното изплащане.
По делото не е спорно, че със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 08.11.2013 г., издадени по гр.д. №42519/2013 г. по описа на СРС, 36
състав, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 12 400,00 лв. – главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва от 10.10.2013 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1035,04 лв., представляваща договорна лихва, сумата от 961,00 лв. – лихва, сумата
от 60,00 лв. – такси, както и разноски по делото.
С разпореждане от 22.10.2019 г. СРС, 36 състав, е указал на заявителя на основание
чл.415 ал.1 ГПК да предяви в 1-месечен срок иск за установяване на вземането.
С разпореждане от 21.02.2020 г. по гр.д. №42519/2013 г. по описа на СРС, 36 състав,
на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилил описаната по-горе заповед за незабавно
изпълнение по отношение на длъжника В. Е. К.. Разпореждането е влязло в сила на
03.06.2020 г.
Не е спорно и че за вземанията по описания по-горе изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №20138380409359 по описа на ЧСИ М.Б..
По делото не е спорно също, а и се установява от представената сметка от 11.06.2020
г., издадено по цитираното по-горе изп. дело, постъпилите по същото от страна на длъжника
В. Е. К. суми.
Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.3 ГПК, ако искът, по който е допуснато
предварително изпълнение, след това бъде отхвърлен с влязло в сила решение,
изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава
изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите,
получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение,
както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. За
събраната от съдебния изпълнител окончателна такса също се издава обратен изпълнителен
лист. Тя е била платена за „удовлетворение“ на взискателя в предизвикания от него
материално незаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не я дължи
обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа.
Ето защо, тя трябва да се възстанови от взискателя. Съгласно т.6 ТР №4/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, по реда на чл. 245 ал.3 изр.второ ГПК /редакцията преди ЗИДГПК ДВ, бр.86/2017 г./
може да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното
производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато
предварително изпълнение С измененията на ГПК със ЗИДГПК /ДВ, бр.86/2017 г./ се дава
отговор на поставения преди това за тълкуване въпрос. Разпоредбата на чл.245 ал.3 изр.2
ГПК беше допълнена, като законодателят изрично предвиди, че изпълнителен лист се издава
както за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително
изпълнение на отмененото решение, така „и за събраните от длъжника такси и разноски в
изпълнителното производство”.
Съгласно ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при отхвърляне изцяло или частично на
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, поради невъзникване на вземането; недействителност
на основанието, от което произтича вземането, или поради погасяване на вземането по
давност, на ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл.245 ал.3 изр.2 ГПК
за сумата, предмет на отхвърлената част на иска, но само ако има получени от взискателя за
удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително събиране на вземането по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
3
образувания изпълнителен процес, и до размер на тези суми. Нормативното разрешение по
чл.422 ал.3 ГПК, че, когато установителния иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение, то
предприетото изпълнение се прекратява и се прилага чл.245 ал.3 изр.2 ГПК, а като
последица се издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя, е
приложимо и ако заявителят въобще не е предявил в указания едномесечен срок своя иск по
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК. В този смисъл са определение №226 от 27.04.2011 г. на
ВКС по ч.гр.д. №148/2011 г., ІІІ ГО, и определение №200 от 12.04.2010г.на ВКС по ч.гр.д.
№148/2010 г., ІІІ ГО.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира предявените пред СРС искове с
правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за процесуално недопустими,
поради което на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК първоинстанционните решения следва да
бъдат обезсилени, а производството по делото - прекратено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство
в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във настоящето въззивно производство в размер
на сумата от 313,26 лв., представляваща държавна такса, сумата от 400,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице, и сумата от 300,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №11132/13.10.2022 г., поправено с решение
№1460/26.01.2024 г., и решение №2006/10.02.2023 г., постановени по гр.д. №44445/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 169 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №44445/2020 г. по описа на СРС, ГО,
169състав.
ОСЪЖДА В. Е. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ №19, на основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата
от 1013,26 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4