Определение по дело №69562/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30521
Дата: 18 юли 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия: Александър Велинов Ангелов
Дело: 20241110169562
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30521
гр. С., 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110169562 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими за правилното разрешаване на повдигнатия спор,
поради което следва да бъдат приети.
Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. №
39882/2024г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав.
Ответникът е направил искане за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на довеждане, за
установяване на обстоятелства, свързани с ограничаването на достъп до
асансьорите в процесната сграда, обектите в която са собственост на страните.
Доколкото същото е насочено към изясняване на релевантни за спора факти,
съдът намира, че следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 39882/2024г. по описа на Софийски
районен съд, 67 състав.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане по
искането на ответника за установяване на обстоятелствата, свързани с
ограничаването на достъп до асансьорите в процесната сграда и собствените
на ответника етажи № 9, 10, 11 в периода 01.05.2016г. – 01.02.2020г., а именно
– ., като УКАЗВА същият да бъде доведен в първото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10.2025 г.
от 14:15 ч., за когато да се призоват страните по делото.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца
и препис от отговора на исковата молба.


СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1 124,76 лева – представляваща заплатена
сума за охрана на административна сграда за периода от 01.12.2023г. до
31.12.2023г., ведно със законна лихва за периода от 28.06.2024г. (датата на
депозиране на заявлението) до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 22255/18.07.2024г.
по ч.гр.д. № 39882/2024г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав.
Ищецът твърди, че от 29.06.2007г. заедно с ответника са собственици на
всички самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. . (високо тяло). Сочи, че ищцовото дружество е собственик
на 54,42 % ид.ч. от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност . по
плана на гр. С., с площ от 4 900 кв.м., заедно с втори, трети, четвърти, пети,
шести, седми и осми етажи, в построената в УПИ I единадесететажна
административна сграда, заедно с партер, и 72,7 % ид.ч. от общите части на
сградата, придобити на основание апортна вноска в капитала на дружеството.
Твърди, че ответникът е собственик на девети, десети и единадесети етажи, и
на 27,3 % ид.ч. от общите части на сградата, придобити въз основа на апортна
вноска в капитала на ответното дружество. Споделя, че основната дейност на
страните била свързана с отдаване под наем на обекти в сградата, поради
което за обезпечаване нормалното функциониране на отдаваните под наем
офиси, била осигурена денонощна жива охрана. Сочи, че на 26.12.2011г.
между страните било сключено споразумение по отношение на извършените
от ищеца разходи за управление и поддръжка на сградата, като ответникът се
съгласил разходите за цялата сграда да бъдат заплащани от ищеца, а ответното
дружество да му възстанови припадащите му се суми. Поради неизпълнение
на задълженията от страна на ответника в периоди, необхващащи процесния,
били образувани искови производства срещу ответника, с оглед на които
ищецът се снабдил с изпълнителни титули. В периода от 02.05.2023г. до
31.12.2023г. сградата била охранявана от „.“ ООД, съгласно сключен между
ищеца и дружеството, предоставящо охранителни услуги, Договор за
осъществяване на охранителна дейност (физическа охрана) на обект от
02.05.2023г. Сочи, че за периода от 31.05.2019г. до 30.12.2023г. заплатил
разходите за охрана на цялата сграда, които били одобрени и разпределени
между етажните собственици с решения на общото събрание на етажната
собственост, находяща се в гр. . (високо тяло), за които твърди, че ответникът
не е оспорил по съдебен ред. Сочи, че за периода 01.12.2023г. – 31.12.2023г.
разходите за охрана на сградата били в общ размер на 4 120,00 лева без ДДС,
2
като разпределянето на разходите между етажните собственици било
извършено съгласно чл. 21 от Правилник за вътрешния ред на
административната сграда, заплащането и разпределянето разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата, като съгласно него
ответникът му дължал сумата от 1 124,76 лева. Претендира сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иска. Не оспорва обстоятелството, че
ищецът е собственик на партер ( първи етаж) и втори, трети, четвърти, пети,
шести, седми и осми етажи, както и на 72,7 % ид.ч. от общите части на
сградата, а ответникът е собственик на обособена част, състояща се от етажи
девети, десети и единадесети, както и на 27,3 % ид.ч. от общите части в
сградата. Възразява срещу твърдението на ищеца за наличие на задължение на
ответника за заплащане на сумата от 1 124,76 лева за охрана на общите части.
Счита, че с решенията на общото събрание се създавали значителни
задължения за ответното дружество, доколкото били взети еднолично от
ищеца, който притежавал 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата. Прави
възражение за нищожност срещу всички решения, обективирани в Протоколи
№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 от общите събрания на ЕС, приложени към исковата
молба, включително и решение за приемане на Правилник за вътрешния ред в
обект „. (високо тяло)“. Излага доводи, че не следва да се прилага специалната
уредба на ЗУЕС, тъй като се касаело за два самостоятелни обекти в сграда, а
именно обособена част, състояща се от ет. 9, 10, 11, на които общо било
определено, че съответстват 27,3 % ид.ч. от общите части на сградата, и
обособена част, състояща се от етажи № 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, заедно с партер, на
които било определено, че съответстват 72,7 % ид.ч. от общите части на
сградата. Ответникът твърди още, че на 14.10.2015г. ищецът неправомерно го
лишил от ползването на асансьорите в сградата, като деактивирал чиповете за
него, което му попречило да използва собствените си три етажа и ид.ч., поради
виновно създадени пречки от страна на ищеца. С оглед на това счита, че
плащането на разходи за охрана не било от полза на ответника, респ. не
представлявало уместно предприета чужда работа. Сочи, че на 25.11.2015г.
ищецът прекъснал водоподаването до собствените на ответника
самостоятелни обекти, като поставил спирателни кранове на главните
водопроводни щрангове на сградата на осмия етаж, до които ответникът нямал
достъп. Сочи, че с оглед на това, било образувано исково производство, като
ищецът в настоящото производство бил осъден да възстанови на „.“ ЕООД
достъпа до асансьорите за собствените му етажи, но „.“ ЕООД възпрепятствал
изпълнението на съдебните решения. Твърди, че с тези си действия, ищецът
възпрепятствал използването на собствените на ответника етажи, което
довело и до прекратили договорите за наем от страна на наемателите на
помещенията на 9 и 10 етаж. Сочи, че дори самият той, поради
невъзможността да ползва собствените си недвижими имоти, се принудил да
напусне процесната сграда и да наеме офис на друго място, във връзка с което
3
за периода от 01.05.2016г. до 01.02.2020г. претърпял имуществени вреди в
размер на 29 108,27 лева, за която сума релевира възражение за прихващане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК като
безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да бъде отделено
обстоятелството относно това, че ищецът „.“ ЕООД е собственик на партер (
първи етаж) и втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етажи, както
и на 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата, а е ответникът „.“ ЕООД е
собственик на девети, десети и единадесети етажи, както и на 27,3 % ид.ч. от
общите части в сградата.
По иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД ищецът носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства, а именно: 1) че той е извършил твърдяната
работа (със собствени средства и труд) по осигуряване на денонощна жива
охрана в сградата, в която ответникът притежава самостоятелни обекти за
периода 01.12.2023г. – 31.12.2023г., за която ответникът е знаел и не се е
противопоставил; 2) че е предприел работата уместно и същата е била добре
управлявана; 3) че е сторил разходи в размер на 1 124,76 лева, с които
ответника по делото се е обогатил.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението си към ищеца в установения размер на
обогатяването му, за което не сочи доказателства. С оглед направените
възражения в отговора на исковата молба, в тежест на ответника е да докаже
нищожността на решенията на ОС на ЕС в сграда, находяща се в гр. . (високо
тяло), както и по направеното възражение за прихващане, че е сторил разходи
в размер на 29 108,27 лева, поради пречка да ползва собствените си имоти, за
чийто размер не сочи доказателства.
Съдът приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4