РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Благоевград, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100354 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№354/2025г. по описа на Районен съд- Б......... е
образувано по искова молба вх.№3550/12.02.2025г., подадена от А. С. К., ЕГН **********, с
адрес гр.Б........чрез адвокат Г. М., против Община Б..... ЕИК *********, адрес гр..........
представлявана от Кмета на Общината, с която е предявен положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС във вр. с
чл.82 от ЗС за признаване за установено по отношение на Община Б..... че ищецът А. С. К. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 20540.40.2, находящ се в област Б. общ.Б...
с.Д..... местност О........ с площ от 821 кв.м. (осемстотин двадесет и един квадратни метра),
вид територия: „земеделска“, категория 9, начин на трайно ползване: „нива“, стар номер
040002, въз основа на давностно владение за периода от 1950г. до сега.
В исковата молба се твърди, че ищецът А. С. К. е собственик на основание придобивна
давност на гореописания недвижим имот. Сочи се, че имотът е актуван с Акт за частна
общинска собственост №3892/16.09.2014г.
Твърди се, че от 1950г. до настоящия момент, в продължение на 75 години, семейството
на ищеца владеят лично и непрекъснато спорния поземлен имот, като владението е
установено още от дядото на ищеца по бащина линия - А.... М..К., а след смъртта на дядото
през 1985г. имотът се е владял от бащата на ищеца - С.....А.... К., като от 2020г. (след смъртта
на бащата на А. К.) до момента на предявяване на исковата молба, имотът се владее и
стопанисва единствено от ищеца - А. К., като той е продължил владението на своя дядо и
своя баща съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗС.
Твърди се, че в посочения период дядото на ищеца е упражнявал фактическа власт върху
имота необезпокояван, като го е използвал за зеленчукова градина - засявал е картофи и
кромид, а впоследствие, след смъртта на А..... К. през 1985г., неговият син и баща на ищеца
е започнал да упражнява фактическа власт върху имота лично, като от 2020г. до настоящия
момент ищецът упражнява фактическа власт лично, като намерението им е именно своене
на вещта, изразяващо се в извършване на различни действия - обработване за земята,
засаждане и отглеждане на трайни насаждения — овощни дръвчета (ябълка, орех, слива),
засаждане на зеленчуци (картофи, кромид).
Твърди се, че от 1995г. до сега имотът се ползва като овощна градина, като в нея има
засадени: 6 ябълки - сорт Златна пармена, И..... Ф..... ореха, 10 сливи сорт С......., като имотът
е ограден с бодлива тел в горната част и с желязна ограда отстрани, като по този начин се
сочи, че е налице явна демонстрация, че именно ищецът упражнява фактическа власт върху
имота. Излага се, че считано от 1950г. владението на имота от семейството на ищеца и
лично от него е постоянно, изразяващо се в трайна воля да държат вещта за себе си;
1
непрекъснато - не е отнемано от никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е
установено по насилствен начин; и явно - ищецът е демонстрирал по явен и безусловен
начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот, като до настоящия
момент трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот и никой не
се е противопоставял на явното владение на имота от страна на ищеца.
Излага се, че въпреки наличието на Акт за частна общинска собственост (АЧОС)
№3892/16.09.2014г. владението до настоящия период от време не е прекъснато от трети лица.
Оспорва се имота да е придобит от Общината по някой от предвидените в чл.2, ал.1, т.7 от
ЗОС придобивни способи. Оспорва се имотът да е включван в ТКЗС и ДЗС. Твърди се, че
същият не фигурира в Протоколно решение №3/25.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ.
В отговора на исковата молба ответникът Община Б......оспорва предявения иск като
неоснователен.
Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
20540.40.2 по КККР на с.Д....., общ.Б... одобрени със Заповед №РД-18-145/13.03.2019г. на ИД
на АГКК.
Твърди се, че Община Б....... е собственик на претендирания поземлен имот на основание
чл.2, ал.1, т.2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с
Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ; евентуално се
твърди, че Община Б........е собственик на процесния имот на основание чл.2, ал.1, т.2 и т.7
от ЗОС във връзка с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ; евентуално - че Община .....Б. е собственик на
претендирания имот на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./.
Излага се, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала
на възстановяване по ЗСПЗЗ, но не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ в предвидените в
ЗСПЗЗ срокове. Сочи се, че видно от Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, процесният имот е включен в Приложение №1 за земи - общинска
собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на с.Д......... като процесният
имот е посочен под №127 като имот 40002, площ: 821 кв.м., начин на трайно ползване: Нива,
начин на възстановяване - съществуващи СРГ.
На основание чл.45г от ППЗСПЗЗ за имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ се съставят актове за
общинска собственост, в които като основание на акта се вписва протоколното решение на
комисията. Сочи се, че с АЧОС №3892/16.09.2014г. поземлен имот №040002 по КВС на
с.Делвино на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с
Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е актуван като
общински.
Излага се, че посоченият имот 040002 по КВС е заснет с идентификатор 20540.40.2 по
КККР на с.Д.... общ. Б....... одобрени със Заповед №РД-18-145/13.03.2019г. на ИД на АГКК,
находящ се в с.Д.....местност „О.....“, с площ 821 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, с номер по
предходен план: 040002.
Твърди се, че процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС,
ДЗС и др. подобни организации, поради което попада в обхвата на ЗСПЗЗ.
Алтернативно се сочи, че Община Б.... е собственик на претендирания имот на основание
чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са
недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде
установен.
В конкретния случай се сочи, че придобиването на правото на собственост върху
процесния имот от Общината е станало по силата на закона.
Оспорва се наследодателите на ищеца и самия ищец да са упражнявали владение върху
имота в посочения в исковата молба период. Твърди се, че дори ищецът и наследодателите
му да са владели имота от 1950г. до сега, то в тяхна полза не е могъл да изтече давностният
срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан.
В съдебно заседание ищецът А. С. К. се явява лично и с упълномощен представител –
адв.Г. М., който поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът Община Б.. чрез юрк.Б.... Б..... оспорва иска и пледира за
2
отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът А. С. К. е наследник /син/ на С..... А..... К., починал на ......., който е син на А.....
М... К., починал на .......
От заключението на вещото лице инж.В... Ю......по изготвената съдебно-техническа
експертиза и приобщените писмени доказателства се установява следното:
От направената проверка в отдел „Геокартфонд“ на АГКК гр.С.....отдел „Кадастър,
Регулация и Земеразделяне“ гр.Б...., Общинска служба по Земеделие гр.Б...... СГКК гр.Б.....,
Архива на Общинска администрация Б....... се установява:
За района на СТЕ, присъстват две Едромащабни топографски карти /ЕТК/. Първата ЕТК е
отпечатана през 1960г. и е в координатна система 1950г. Тя е актуална до 1987г., когато е
изработена и отпечатана последваща такава в координатна система 1970г.
ЕТК от 1987г. е създадена по фотограметричен метод от аерофотоснимки, план на летене
от 1982-83г., в координатна система 1970г., като районът на СТЕ попада в картен лист в М
1:5000 – К-9-44 /194/ и към 1982-1983г. попада в земеделска земя на АПК, но не попада в
окрупнен блок на ТКЗС/ДЗС/АПК по причина, че районът попада в терен с поставен
условен знак за пасище, мера, т.е. необработваема земя, т.е. в годините, в които всички земи
извън границите на урбанизираните територии са представлявали земеделски територии,
държавна собственост, на АПК „Д.Б.....“ гр.Б..., или горски територии на Горско стопанство
Б..../Приложение №1/.
Към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ – 1991г., за района на СТЕ не
съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена
стари реални граници.
Картата на възстановената собственост представлява сбор от три отделни карти /планове/
по възстановяване на бивши земеделски и горски земи /имоти/: А. Картата на имотите в
съществуващи стари реални граници /СРГ/ за бивши земеделски земи; Б. План за
земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/ за бивши земеделски земи; В. План за
възстановяване на горите и земите от горския фонд /Горска карта/.
А.Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея за
землище гр.Б.......е изработена след идентифициране и показаните на място граници по
обявен в ДВ.бр.47 от 10.06.1994г. график за съвместно уточняване границите на
земеделските земи и е приета от приемателна комисия с Протокол №33 от 10.03.1995г., като
тя не е подлежала на публикуване в ДВ. Приетите карти в СРГ се обнародват в ДВ, след
изменения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, публикувани в ДВ бр.122 от месец декември 1997г.
Б.Изработеният и приет проекто-план за земеразделяне /ПЗ/ е обявен в ДВ бр.76 от
07.09.1993г., а одобреният коригиран ПЗ е обнародван в ДВ бр.90 от 22.10.1993г. Въвод във
владение на имотите в СРГ е извършен след обява в ДВ бр.73 от 09.09.1994г. Въвод във
владение на имотите в ПЗ е извършен след обява в ДВ бр.18 от 21.02.1995г.
Одобрена частична преработка на ПЗ за масив 13 и съответно въвод във владение за този
масив са обявени в ДВ бр.49 от 28.05.1999г.
В.Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд е обявен в
ДВ бр.71 от 29.08.2000г. с даден срок за писмени възражения от 14 дни.
Към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /1991г./ за района на СТЕ не
съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена
стари реални граници, видно от Едромащабната топографска карта /ЕТК/ от 1987г., с данни
в нея от 1982-1983г.
Установява се, че за процесния имот няма подавани заявления за възстановяване от страна
на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма
провеждани процедури по възстановяване, няма постановявани предварителни решения за
признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на
собственост.
Няма данни за имота или част от него да е принадлежал на частно лице, което да го е
внесло в ТКЗС.
Към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС в
официалния вид на картата т.нар.ferma /сега zem-файл/ - 15.07.1998г., за землище с.Д....в
масив №40 по КВС, в района на СТЕ присъства имот №040002, с площ от 821.37 дка,
3
м.“О......., с НТП – нива, записан – Стопанисван от Общината – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,
възстановен в съществуващи СРГ /Приложение №9/.
При действието на КВС на този етап, с Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. на
комисия, назначена със Заповеди №РД-10-079/13.06.2008г. и №РД-10-111/25.07.2008г. на
Директора на ОДЗ Б............. са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за всички
землища в Община Б.......... които да бъдат предадени като остатъчен фонд земеделска земя
на Община Б....... В Приложение №1 към раздел II, т.1 от това протоколно решение, в частта
за землище с.Д..... по пореден №127, присъства имот №040002 от 0.821 дка, нива, в СРГ.
Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10-21/28.07.2008г. на Директора на
ОДЗ Б.......
При действието на КВС на този етап от страна на Община Б...... е съставен Акт за частна
общинска собственост /АЧОС/ №3892 от 16.09.2014г, вписан в Служба по вписванията при
PC - Б....Акт №34, том 16, дело №2764/2014г., с който е актуван като общински на основание
чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение
№3/25.07.2008г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, поземлен имот №040002, с ЕКАТТЕ
20540 по КВС на землище с.Д...... община Б.....находящ се в местността „О....., площ 821
кв.м., начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – девета,
граници на имота – ПИ 040003, 040004, 000194, 040001.
Този АЧОС е вписан в регистъра на имота в КВС на дата 08.10.2014г.
За цялата неурбаницирана територия на землище с.Д...... общ.Б..... има одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ със Заповед №РД-18-145 от 13.03.2019г.
на ИД на АГКК, влязла в сила от деня на публикуване на заповедта в ДВ. В КК за
неурбанизираната територия имотите от КВС присъстват без промяна на техните граници,
местоположение и площ. В КК имот №040002 по КВС присъства като поземлен имот с
идентификатор 20540.40.2, с площ от 821.37 кв.м. /по скица 821 кв.м./, земеделска
територия, с НТП – нива /орна земя/, м.“О.......“ – вписан за Община Б. .........по АЧОС №34
от 18.09.2014г. на СВ Б.......Приложение №10/.
За територията, в която попада процесният имот и съседните му имоти, а именно масив
№40 по КВС, съответно кадастрален район №40 по КККР, собствеността е възстановявана в
съществуващи на терена СРГ, като съседният от североизток имот №40.1 е възстановен на
частно лице, а останалите два имота от югоизток и югозапад №40.3 и №40.4 представляват
остатъчни земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, предоставени на Община Б...........
Резултатите от извършения от вещото лице оглед на място са отразени в Скица-
Приложение №13 към експертизата. С плътни черни граници и черен номер 40.2, заграден в
червено кръгче, са показани границите и номера на процесния имот №20540.40.2 по КККР
от 2019г., с площ от 821 кв.м. С червени линии са показани границите на реално оградената
и ползвана от ищеца на място част от процесния имот, която е оградена с паянтова ограда от
колове и бодлива тел от североизток и бетонни колове и метални пана между тях от
югозапад и северозапад, като заградената част от процесния имот е с площ от 526 кв.м.
/Приложение №14/. По-голяма част от така ползваното място представлява овощна градина,
а останалата част от югозапад е неподдържана нива. Останалата част от процесния имот
№20540.40.2 по КККР от 2019г на място е без ограда и представлява пасище, мера.
Вещото лице е приложило сателитна снимка на поземлен имот с идентификатор
20540.40.2 към дата 28.07.2001г., от която е видно, че към тази дата половината от имота –
южната такава, не се ползва и стопанисва, а представлява масище, мера, а останалата
половина – северната такава, се ползва и е обработена нива /Приложение №15/.
Вещото лице е приложило сателитна снимка на поземлен имот с идентификатор
20540.40.2 към дата 28.08.2008г., от която е видно, че към тази дата положението е почти
същото както към 2001г., с разлика, че в обработената част от имота са се появили 3 бр.
овощни дървета /Приложение №16/.
Вещото лице е дало заключение, че видно от сателитна снимка от 18.08.2011г.
обработената и ползваната част от имота вече е оградена и е добила вида на овощна градина
като дърветата са се увеличили значително /Приложение №17/.
От приложените сателитни снимки е видно, че към дата 30.07.2014г. положението е
същото като през 2011г. с разлика, че дърветата са предимно в северната част на ползваното
място, а южната част е необработваема земя; към дата 06.07.2019г., 25.06.2021г., 10.07.2023г.,
11.08.2024г. положението е същото като към 2014г.
4
По делото са събрани гласни доказателства – показания на св.М.........К., А......С....и Р.....К..
Св.М...К. е роден през ......и е чичо на ищеца – брат на неговия баща С....... К.. Сочи, че
процесният имот е на стръмно място и е по-малък от 1 дка, но повече от половин дка.
Имотът е бил на дядо му, след това – на баща му /А... К./, после на брат му /бащата на ищеца
– С..... К./. Свидетелят е ходил на имота още като малък. Имотът не е бил заграден.
Свидетелят сочи, че неговите родители са садили на мястото картофи и царевица. Баща му
починал през1985г. и от 1986г. имотът продължил да се работи от брат му С...... К., който
първо садил само картофи, а по-късно засадил и дръвчета. Брат му /бащата на ищеца/ го е
заградил след 1990/1992г. – в едната част с циментови колци и телена ограда, а в другата
част с отпадъчни платна от ЗМК. Синът на С.... К. – А. К. помагал на баща си да работят
имота, а след смъртта му А. К. продължил да го обработва, като полага грижи за дръвчетата,
коси тревата. Всички в селото знаел, че този имот е на К.и. Свидетелят сочи, че на около 20
м. над имота има равно място, което се е работило от ТКЗС, но процесният имот бил оставен
на дядото на свидетеля да се работи на частно и не е бил включван в блок на ТКЗС.
Св.А... С......е на 72 г. и е първа братовчедка на С...... К.. Сочи, че имотът е бил на нейния
дядо М.... К. – баща на нейния баща и на бащата на С..... К. /А...... К./. Свидетелката помни,
че е ходила на този имот още като малка и е виждала в имо..та А. К.. Помни, че в селото е
имало ТКЗС, но този имот не е включван в блок на ТКЗС. Около 1990г. имотът продължил
да се работи .....от С.К., в който първо гледал картофи, а впоследствие засадил овощни
дръвчета. След смъртта на С...... К., синът му А. К. продължил да се грижи за имота.
Свидетелката сочи, че имотът е наклонен, ограден е от страната на пътя с колци с бодлива
тел, а от другата страна с отпадъчни платна от ЗМК /където е работил бащата на ищеца/.
Св.Р.... К. е на 69 г. и е първи братовчед на бащата на ищеца С..... К.. Сочи, че имотът е
наследствен от дядо М.... К. – баща на А.... К. /брат на бащата на свидетеля – А.. К./. Имотът
се е обработвал от..... А. К. /чичо на свидетеля/. След смъртта му около 1990г. имотът
продължил да се работи от С..... К., а след смъртта му имотът продължил да се работи от
сина му А. К.. Свидетелят сочи, че над имота има равна част, която се е работила от ТКЗС,
но в тези години имотът се е обработвал от А..... К..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК. За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно
посочен в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за
своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба
период.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
В исковата молба ищецът се позовава на упражнявано давностно владение от неговия
дядо по бащина линия А...... К., упражнявано от 1950г. до 1985г., продължено от неговия
баща С.........К., упражнявано от 1985г. до 2020г., продължено от ищеца А. К., упражнявано
за периода от 2020г. до предявяване на иска.
Ответната Община Б.......претендира, че имотът е общинска собственост на основание
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, която хипотеза представлява частен случай на основанието по чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява
5
земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане
в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта в съществуващи и възстановими стари
реални граници земите стават общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ
попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
са били заявени за възстановяване в предвидения от закона срок и в този смисъл са останали
след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в
ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът е заявен за възстановяване
или не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Тази норма не се отнася за земята, която
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за
възстановяване на собствеността по този закон. Придобиването правото на собственост
върху земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова за да
придобие правото на собственост върху такава земя на основание посочената разпоредба,
общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, както и че не е
реституиран.
Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се
определя от разпоредбите на чл.2 от ЗСПЗЗ. При преценката дали конкретен имот подлежи
на реституция по ЗСПЗЗ се изхожда както от правилото на чл.2 от ЗСПЗЗ, т. е. от
местонахождението и статута му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната
хипотеза, при която е обобществен към момента на кооперирането му. Съгласно чл.10 от
ЗСПЗЗ обхватът на земеделската реституция включва земеделските земи, отнети от техните
собственици чрез някой от способите, посочени в отделните алинеи, независимо от това
дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа
на тях селскостопански организации. Съгласно чл.4 ПМС №216 от 08.11.1961г., чл.8 от
Примерния устав на ТКЗС от 1958г. и чл.9 от Примерния устав на ТКЗС от 1968г., в
блоковете на ТКЗС се включват само следните земеделски земи: внесената от член-
кооператорите в ТКЗС тяхна земя; земята на членовете на техните семейства; земята, която
те стопанисват с други сънаследници или съсобственици; земята, която държавата е
предоставила на ТКЗС и земята, която е била изключена от строителната част на населените
места и включена в блокове на ТКЗС по установения за това ред.
За да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно земята да има
земеделски характер по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието на някоя от
хипотезите по чл.10, ал.1-14 от ЗСПЗЗ. В практиката на ВКС последователно се приема, че
не всички земи, които са се намирали извън границите на населените места, са били
обобществени или одържавени фактически или юридически при колективизацията на земята
и затова не във всички случаи такива земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Предмет на колективизация са били основно земеделски земи, предназначени за съвместно
производство на земеделска продукция, като върху тях собствеността се запазва, но не в
реални граници – чл.9 и чл.10, ал.1 от Примерния устав на ТКЗС. В Тълкувателно решение
№104 от 26.06.1964г. на ОСГК на ВС е разяснено, че съгласно Примерния устав на ТКЗС
член-кооператорите запазват правото на собственост в реални граници само върху земята,
включена в регулационния план на населеното място. В практиката на ВКС се приема, че
при липса на доказателства за коопериране на имота, разпоредбите на ЗСПЗЗ са
неприложими /Решение №732 от 05.12.2025г. по гр.д.№4778/2024г. на ВКС, II г.о./. ЗТПС
/отм./ в чл.12, ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на
собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е
бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била
владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на
собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира
приложение разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.
Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на
собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19
от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че
имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /Решение №21 от 04.02.2011г. по
6
к.гр.д.№1327/2009г. на ВКС; Решение №798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г. на I ГО на
ВКС; Решение №122 от 01.10.2019г. по гр.д.№3153/2018г. на ВКС/.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.В...... Ю....... се
установи, че видно от Едромащабната топографска карта от 1987г., че в този район към
1982-1983г. има блок на АПК, но районът на конкретния имот не попада в окрупнен блок. В
тази част експертизата кореспондира и на свидетелските показания, според които в близост
до имота е имало блок на ТКЗС, но процесният имот не е обработван от ТКЗС, тъй като се
намира в стръмен и наклонен терен, поради което според показанията на св. М.......К. през
годините на ТКЗС имотът е оставен на К.и да се работи на частно. При анализа на
свидетелските показания съдът не констатира вътрешни противоречия, преднамерено
изопачаване на факти, като същите съответстват както помежду си, така и на експертизата.
Поради това липсва основание съдът да не ги кредитира с доверие. От свидетелските
показания се установява, че имотът е бил на М.....К., като при кооперирането на земята
имотът не е бил включен в блок на ТКЗС, а му е оставен за ползване. В годините на ТКЗС се
е ползвал за засаждане на картофи и царевица от сина му А... К. до смъртта му през 1985г., а
след това от неговия син С...... К. до смъртта му през 2020г. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови
правото на собственост, което юридически не е отнемано, но фактически владението върху
имотите е отнето; следователно законът не може да отнема собственост, чието упражняване
е продължило и след колективизацията.
Следва да се отбележи, че дори съдът да беше приел, че са налице елементите от
фактическия състав по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ – че имотът е бил включен в АПК, подлежал е
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил заявен за реституция в предвидените
срокове, поради което имотът подлежи на реституция по ЗСПЗЗ и след като не е
реституиран, е станал общинска собственост на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, то по делото се
доказа, че общината е загубила собствеността поради придобиването на имота по давност.
За имотите, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, е приложима разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ.
Съобразно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече
от деня на влизане в сила на този закон. Според задължителната съдебна практика с оглед
заложения в цитираната норма принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се
защити с иск, давностният срок за придобиване на земеделски имот започва да тече от
приключване на процедурата по ЗСПЗЗ.
В случая давността в полза на ищеца може да започне да тече най-рано с влизане в сила
на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ - 22.11.1997г., но по силата на мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС
(ДВ бр.46/2006г.), давността е спряла да тече на 31.05.2006г. Със следващи удължавания на
мораториума давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022г.
С Решение №3 от 24.02.2022г. по к.д.№16/2021г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр.46 от 2006г.; посл. доп., бр.18 от 2020г. и на §2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от
2018г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР
на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в
ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017г. - § 2 ЗР на ЗИЗС.
По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31 декември 2017г. до 19 януари 2018г. От тези мотиви на
Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за тези, за които давността е
изтекла в периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018г. за периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл.
След обнародването на поредното изменение на §1, ал.1 ЗД ЗС в ДВ, бр.7 от 19.01.2018г.
давността отново е спряна до влизането в сила на решението на КС, с което разпоредбата е
7
обявена за противоконституционна - три дни след обнародването му в ДВ, бр.18 от 4 март
2022г. – чл.151, ал.2, изр.2 от КРБ. /Определение №2613 от 29.05.2024г. по гр.д.№3645/2023г.
на ВКС; Определение №180 от 24.04.2017г. по к.гр.д.№4057/2016г. на ВКС/.
Предвид изложеното се налага извод, че по отношение на процесния имот давност може
да тече в периода от 22.11.1997г. до 31.05.2006г. /период от 8 години, 6 месеца и 9 дни/, от
01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. /18 дни/, и след 08.03.2022г. /влизане в сила на решението на
КС/, като за периода от 08.03.2022г. до дата 12.02.2025г. /подаване на исковата молба/, както
и до приключване на устните състезания е изтекъл срок по-дълъг от две години, поради
което общият период на давностното владение е над 10 години /практиката на БОС също
приема, че земи по чл.19 от ЗСПЗЗ могат да се придобиват по давност - Решение №7 от
07.01.2025г. по в.гр.д.№565/2024г. на Окръжен съд – Б....
Събраните гласни доказателства сочат на спокойно, явно, продължително и
необезпокоявано владение за посочения по-горе период, упражнявано от бащата от ищеца и
продължено от ищеца. Свидетелите сочат, че имотът е бил ограден около 1990-1992г., като
се е ползвал за зеленчукова градина. На първите сателитни снимки от 2001г. оградата не се
вижда, като вещото лице е посочило, че първите сателитни снимки са с лошо качество, но е
видно от снимките, че имотът се обработва, т.е. липсва противоречие между експертизата и
свидетелските показания. На сателитните снимки от 2008г. оградата ясно личи, както и че
имотът вече е засаден с овощни дървета – последното кореспондира и на свидетелските
показания, че първоначално имотът се е ползвал като зеленчукова градина, а по-късно ....С.
К. го е засадил с овощни дървета. Показанията на свидетелите относно това какво
представлява частта от имота, ползвана от ищеца /а преди него - от баща му/, и какво се
отглежда в него, кореспондират на експертното заключение. Вещото лице е онагледило в
Приложение №13 резултатите от огледа на място – вижда се, че имотът е ограден от четири
страни, като описанието на оградата съвпада с това на свидетелите – бетонови колове с
бодлива тел и метални пана. Установява се от свидетелските показания, че оградата е много
стара /90-92г./ като паната са от времето, когато бащата на ищеца С...... К. е работил в ЗМК.
От свидетелските показания се установява факта на владението и периода на същото, което
не е било прекъсвано. Видно и от приложените сателитни снимки с начална година 2001,
оттогава до 2025г. /период от близо 25 г./ имотът се е поддържал и обработвал и не е
изоставян. Свидетелите сочат, че всички в селото знаят, че имотът е на К.и. Според
практиката на ВКС при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение
и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го
поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по
смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установи,
че владяната от ищеца площ представлява част от поземлен имот с идентификатор
20540.40.2 /а останалата част е стръмна, камениста и не може да се обработва/, като същата е
тонирана в сив цвят на Приложение №14 от експертизата и е в размер на 526 кв.м., като
същата частично попада в имот с идентификатор 20540.40.3 с площ от 30 кв.м. по
изчисления на вещото лице /съдебно заседание/. Постоянна е практиката на ВКС, че площта
не е решаващ индивидуализиращ белег при спор за собственост; че основната
характеристика на един недвижим имот е в зависимост от неговите граници; че меродавна е
площта, включена в тези граници, а не посоченото в един или друг документ пространство.
Поради това ищецът следва да бъде признат за собственик на основание придобивна давност
на съответната реална част от процесния по делото недвижим имот /заявен в исковата
молба/, заключена между неговите граници /огради/ и тонирана в сив цвят на Приложение
№14, а именно реална част с площ от 496 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
20540.40.2, находящ се в област Б....., общ.Б.... с.Д.......местност О.........с площ за целия имот
от 821 кв.м. (осемстотин двадесет и един квадратни метра), вид територия: „земеделска“,
категория 9, начин на трайно ползване: „нива“, стар номер 040002, при съседи: ПИ 040003,
040004, 000194, 040001, и която реална част с площ от 496 кв.м. е тонирана в сив цвят в
рамките на имот 20540.40.2 на скицата на вещото лице – Приложение №14 към
заключението на вещото лице инж.В. Юруков по изготвената съдебно-техническа
експертиза на л.112 от делото, която приподписана от съдебния състав е неразделна част от
решението, като искът бъде отхвърлен за разликата между уважения размер от 496 кв.м. до
претендирания с исковата молба размер от 821 кв.м. /Решение №338 от 09.06.2023г. по
8
в.гр.д.№816/2022г. на Окръжен съд – Б........недопуснато до касация с Определение
№4877/29.10.2024г. по гр.д. №4802/2023г. на ВКС/.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят сторените разноски, които по
списък се претендират в общ размер от 1550 лв. – 50 лв. държавна такса и 1500 лв. за
адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е в минималния размер по
наредба към момента на договарянето /преди ред.ДВ бр.14/18.02.2025г./, като същото не е
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и реално свършената от
адвоката работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Б...... ЕИК *********, адрес
гр.Б. представлявана от Кмета на Общината, че..... А. С. К., ЕГН **********, с адрес
гр.Б....... е собственик на основание изтекла придобивна давност на реална част с площ от
496 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 20540.40.2, находящ се в област Б..... общ.Б...
с.Д... местност О... с площ за целия имот от 821 кв.м. (осемстотин двадесет и един квадратни
метра), вид територия: „земеделска“, категория 9, начин на трайно ползване: „нива“, стар
номер 040002, при съседи: ПИ 040003, 040004, 000194, 040001, и която реална част е
тонирана в сив цвят в рамките на имот 20540.40.2 на Скица – Приложение №14 към
заключението на вещото лице инж.В..... Ю...по изготвената съдебно-техническа експертиза
на л.112 от делото, която приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 496 кв.м. до претендирания с
исковата молба размер от 821 кв.м.
ОСЪЖДА Община Б........ ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Б..........да
заплати на А. С. К., ЕГН **********, с адрес гр.Б.......сумата от 1550 лв. /хиляда петстотин и
петдесет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Б...... в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9