Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр. София, 15,06,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в открито заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело № 3301 по описа за 2015год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.М.П.-Х. против Х. Х. Ц. обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД за осъждане
на ответника, както следва:
1)
55201,00лв –
неизплатена от ответника, в качеството му на заемател, главница по договор за заем от 16,03,2010год.;
2)
18569,63лв. –
обезщетение за забава върху главницата по договора за заем от 16,03,2010год.,
за периода от 26,11,2011год. до 12,03,2015год.;
3)
1058,00лв. –
неизплатена от ответника, в качеството му на заемател, главница по договор за заем от 16,03,2010год.;
4)
356,37лв. – обезщетение
за забава върху главницата по договора за заем от 16,03,2010год. за периода от
26,11,2011год. до 12,03,2015год.;
5)
1800лв. –
неизплатена от ответника, в качеството му на заемател, главница по договор за заем от 28,05,2010год.;
6)
232,47лв. –
неплатена от ответника възнаградителна лихва, в качеството му на заемател по
договора за заем от 28,05,2010год., дължима за периода от датата на сключване
на договора – 28,05,2010год. до 25,10,2011год;
7) 606,31лв. –обезщетение за забава върху главницата от
1800,00лв. по договора от 28,05,2010год., за периода от 25,10,2011год. до 12,03,2015год.;
8)
600.00лв. – неизплатена от ответника, в качеството му на заемател, главница по договор за заем от 01,07,2011год.;
9)
20,96лв. –
неплатена от ответника възнаградителна лихва, в качеството му на заемател по
договора за заем от 01,07,2011год., дължима за периода от 01,07,2011год. до 25,10,2011год.;
10) 202,11лв. – обезщетение за забава върху главницата
по договора от 01,07,2011год., за периода от 25,10,2011год. до 12,03,2015год.,
ведно със законна лихва за забава върху главниците по договорите за заем от
датата на исковата молба- 12,03,2015год. до окончателното изплащане на
вземането.
Релевират се доводи, че между М.Н. П.и ответника са възникнали заемни правоотношения по силата на сключени между П./в качеството на заемодател/ и ответника /в
качеството на заемател/ договори за заем, както следва: договор за заем от 16,03,2010год. за сума в
размер на 55 201лв., договор за заем от същата дата за сума в размер на 1058,42лв.,
договор за заем от 28,05,2010год. за сума в размер на 1800лв. и договор за заем
от 01,07,2011год. за сума в размер на 600лв. Ищцата се легитимира като единствен
законен правоприемник на заемодателя, починал на 20,02,2015год. – негова
дъщеря. Поддържа се сумите по договорите за заем от 16,03,2010год. да са
преведени по банкова сметка ***, с рег. № 851 на КЧСИ, във връзка с придобиване
от ответника на изнесен на публична продан по и.д. № 20098510401410 недвижим имот. Твърди се
за получаване на сумите по останалите два договора – от 28,05,2010год. и
01,07,2011год., ответникът да е издал разписки, от които се установява поето от
него задължение за плащане на възнаградителна лихва в размер на 8,5 % на
годишна база върху заетите суми и за връщане на същите в едномесечен срок от деня
на поискването им. Твърди се, че на 25,10,2011год. М.П.е поискал връщане на
предоставените суми, за което от ответника е подписана и представена декларация,
но и към настоящия момент задълженията по цитираните
правоотношения не са погасени.
При условията на евентуалност, в случай, че се
установи да не са възникнали договорни заемни правоотношения моли
претендираните главници да бъдат присъдени като суми, с които ответникът
неоснователно се е обогатил.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът- Х.Х.Ц., в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва в периода от месец март, 2010год. до месец юли, 2011год. между
него и праводателят на ищцата да са възникнали заемни правоотношения по
неформален договор за заем. Излага
доводи, че не цялата сума в общ размер на 56 259,42лв., за която са издадени
представените банкови бордера от 16,03,2010год., е принадлежала на праводателя
на ищцата. Сочи, че част от нея – 36 000,42лв. представлява негови лични
средства, предоставени за пазене в преференциален депозит на М.П.в „КТБ“ АД. Проведен
е публичен търг по изп.дело №1410/2009год.
по описа на ЧСИ М.П., на който
ответникът е спечелил с цена за имота от 58801,00лв. Сумата е заплатена със
средства на ответника предоставени на П.като
сума в размер на 20259лв. действително е предоставена от П.. За допълнителни
такси са предоставени сума в размер на 1800,00лв. и 600,00лв., за които са
съставени разписки на 22,03,2010год., 28,05,2010год. и 01,07,2011год. Твърди се
финансовите взаимноотношения във връзка с предоставяне на посочената сума и
съхраняването на негови лични средства в депозитна сметка на П.да са възникнали
по силата на неформален договор за поръчка за предоставяне на правна помощ по
Закона за адвокатурата, поради което възнаградителна лихва върху същите не се
дължи. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните лихви.
Поддържа да е бил уведомен от П., че разписките от
22,03,2010год., 28,05,2010год. и 01,07,2011год. са оставени в сейф или каса на дъщеря
му. Сочи, че банковите бордера от 16,03,2010год. са били съхранявани на открита
полица зад бюрото на заемодателя, който нямал намерение да ги употреби като
средство за изнудване или евентуален съдебен иск, тъй като реално дължимите от
ответника суми били отразени не в тях, а в посочените разписки. Поддържа между
него и праводателя на ищцата да са съществували близки приятелски отношения.
Сочи, че през месец март, 2013год. бил помолен от П.да се пренесе в дома му, за
да се грижи за него и домакинството, за което подписали договор за полагане на
денонощни грижи срещу възнаграждение в размер на 600лв. Уговорено било същото
да не се плаща в брой, а да се приспада от дълга на ответника. Излага доводи,
че през месец февруари, 2015год. праводателят на ищцата опростил задълженията
му по процесните договори за наем, за което бил съставен договор за опрощаване
на дълг по чл. 108 от ЗЗД. Твърди оригиналът на последния да му е бил отнет с
побой от съпруга на ищцата на 10,03,2015год. Поддържа, че е съставил саморъчно
завещание за обезпечение на задълженията му по трите разписки, по силата на
което завещава на П.негово движимо и недвижимо имущество.
Съобразно горното е заявено становище за неоснователност на
исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Представено
е преводно нареждане за кредитен превод с рег. № B0RD00800575/16,03,2010год.,
от което се установява, че на датата на съставянето му М.Н. П.е превел по
банкова сметка ***,00лв. Посоченото от наредителя основание на
банковия превод е „цена публ. продан Х.Ц., и.д. 1410/09”.
Видно
от преводно нареждане
за кредитен превод с рег. № B0RD00800604/16,03,2010год., на същата
дата- 16,03,2010год., М.П.е превел по банкова сметка ***,42лв., представляваща
дължима такса за изготвяне на постановление за възлагане в полза на ответника
по и.д. № 1410/2009год.
Представена е разписка
от 22,03,2010год. /л.54/., издадена от Х.Ц., с която ответникът
потвърждава, че е получил от М.П.сума
в размер на 20259лв., преведени от негов преференциален депозитен влог в „КТБ“
АД за изплащане на продажната цена и за изготвяне на постановление от ЧСИ по
и.д. № 110/2009год. Посочено е, че ответникът се задължава да върне сумата
заедно с 8,5 % лихва, каквато банката заплаща по депозита.
Представено
е Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 23819/17,03,2010год. по
изп. д. № 20098510401410 по описа на ЧСИ Мариян П., с рег № 851 на КЧСИ, с
което на осн. чл. 496, ал. 1 ГПК в полза на Х.Ц., в качеството на наддавач на
публична продан, е възложен недвижим имот, находящ се в град София и подробно
описан в постановлението.
Представена
е разписка от 28,05,2010год., издадена от Х.Ц., от която се установява,
че на посочената дата между него, в качеството на заемател, и М.П., в
качеството на заемодател е сключен договор за заем на парична сума в размер на 1800лв.
Съгласно отразеното в разписката, ответникът се е задължил да върне сумата в
едномесечен срок от поискването й заедно с 8,5% годишна лихва. Получаването на
сумата е потвърдено с разписката.
Представена
е и издадена от ответника разписка от 01,07,2011год., от която се
установява, че на датата на съставянето й между него като заемател, и М.П.,
като заемодател е сключен нов договор за заем – за сума в размер на 600,00лв.
Видно от удостовереното в разписката, сумата е получена на 01,07,2011год. от
заемателя, който се е задължил да върне същата в едномесечен срок от
поискването й заедно с 8,5% годишна лихва.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 324/04,03,2015год.
/л. 12/ на Столична Община – район „Триадица“ ищцата се легитимира като законен
правоприемник на заемодателя – М.Н. П., починал на 20,02,2015год. – негова
дъщеря.
Представена е декларация, издадена от Х.Ц. /л.19/,
от която се установява, че на 25,10,2011год. праводателят на ищцата, в качеството на заемодател,
е изискал връщане от ответника на получените от него в заем суми.
Представен е договор от 05,03,2013год.
/л. 51/, сключен между праводателя на ищцата и ответника, по силата на който
последният се задължава да полага денонощни грижи за М.П.срещу месечно
възнаграждение в размер на 600лв., с която сума на всяко първо число от месеца,
следващ полаганите грижи, ще се погасява задължението на ответника за
получените от него заеми в общ размер на 28390лв. с годишна лихва от 8,5 % към
31,12,2012год. Уговорено е единствено възнаграждението за месец март да бъде в
размер на 500лв.
Представен е договор за
опрощаване на дълг по чл. 108 ЗЗД /л.49/, сключен на 12,02,2015год.
между М.П., в качеството на кредитор, и Х.Ц., в качеството на длъжник. В
договора е обективирано изявление на П., с което се отказва от вземането си от
ответника по следните разписки за заем: разписка от 22,03,2010год. за сума в
размер на 20259лв., разписка от 28,05,2009год. за сума в размер на 1800лв. и
разписка от 01,07,2011год. за сума в размер на 600лв. Посочено е, че договорът
е подписан по вътрешно убеждение и автономна воля на страните.
Представени са саморъчни
завещания от 21,06,2007год., 22,03,2010год. и 28,08,2012год., с които
ответника завещава свои движими и недвижими вещи в полза на праводателя на
ищцата, а в случай че П.почине преди него – в полза на дъщеря му – М.П..
Представен е договор за
преференциален безсрочен депозит № 1390/05,08,2003год., сключен между Х.Ц., в
качеството на депозант, и „КТБ“ АД.
Видно от бордеро № 70506
/л.45/ с рег. № BORD00070506/30,12,2008год. на посочената дата Х.Х.
е изтеглил от спестовен влог на негово име в „КТБ“ АД сума в размер на 30000лв.
Посоченият факт се потвърждава и от банково удостоверение /л.110/ с изх. №
3696/09,07,2015год., издадено от „КТБ“ АД – в несъстоятелност.
Представено е извлечение от банкова сметка *** ***
/л.185/4002 6991
02, с
титуляр М.П.към 30,12,2008год., от което се установява, че на
18,11,2008год. сметката му е захранена с 1 600лв., като за периода от
18,11,2008год. до 30,12,2008год. е с начално салдо 37401,27лв.
Представени са документи
– молба до областния управител на гр.
Плевен /л.67/, протокол от съдебно заседание, проведено на 06,03,1999год., от
които се установява, че между праводателя на ищцата и ответника са съществували
мандатни правоотношения.
Други относими към
предмета на делото писмени доказателства не са представени.
От
изслушано по делото заключение на съдебно- счетоводна експертиза
/л.90 и сл./, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се
установява размера на възнаградителната и законната лихва за забава върху
претендираните суми за посочените периоди, а именно:
-
Размерът на законната лихва по неформалния договор за заем, сключен на 16,03,2010год.
за сумата от 55 201лв., за периода от 26,11,2011год. до 11,03,2015год.
включително, дължима върху предоставената в заема сума, е 18 562,94лв.;
-
Размерът на законната лихва по неформалния договор за заем, сключен на 16,03,2010год.
за сумата от 1 058лв., за периода от 26,11,2011год. до 11,03,2015год.
включително, дължима върху предоставената в заема сума, е 355,78 лв.;
-
Размерът на начислената възнаградителна лихва по договор за заем,
обективиран в разписка от 28,05,2010год. за периода от 26,11,2011год. до
11,03,2015год. /вкл./, дължима върху предоставената заемна сума в размер на 1
800 лв., е 510,85лв.;
-
Размерът на законната лихва върху сумата от 1800лв., предоставена по
силата на договор за заем, обективиран в разписка от 28,05,2010год., за
периода от 26,11,2011год. до 11,03,2015год. включително, е 605,30лв.;
-
Размерът на начислената възнаградителна лихва по договор за заем,
обективиран в разписка от 01,07,2011год. за периода от 26,11,2011год. до
11,03,2015год. вкл., дължима върху предоставената
заемна сума в размер на 600лв., е 170,28лв.;
-
Размерът на законната лихва
върху сумата от 600лв., предоставена по силата на договор за заем, обективиран
в разписка от 01,07,2011год., за периода от 26,11,2011год. до 11,03,2015год. включително е 201,78лв.
-
Размерът на начислената възнаградителна лихва по договор за заем,
обективиран в разписка от 28,05,2010год. за периода от 28,05,2010год. до
11,03,2015год., дължима върху предоставената заемна
сума в размер на 1 800 лв., е 232.48лв.;
-
Размерът на начислената възнаградителна лихва по договор за заем,
обективиран в разписка от 01,07,2011год. за периода от 01,07,2011год. до
25,11,2011год., дължима върху предоставената заемна сума в размер на 600 лв. е 20,97лв.
По делото е изслушано и заключение
на съдебно- почеркова експертиза /л.198 и сл./, неоспорено от страните и прието
от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, от което се установява, че подписът, положен от името
на М.Н. П., срещу думата „Кредитор” в Договор за опрощаване на дълг по чл. 108 от ЗЗД, сключен на 12,02,2015год., между М.Н. П.,
наричан накратко „Кредитор” и Х.Х. Ц., наричан на кратко „Длъжник”, не е положен от М.Н. П..
От изслушано по делото
заключение на съдебно- психиатрична експертиза /л.205 и сл./, неоспорено от
страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че не
са налични данни за наличието на психично заболяване при М.Н. П.до края
на месец януари 2015г. Следва да се приеме, че праводателят на ищцата е бил със
запазени психични годности към датата 05,03,2013год. – разбирал е свойството и
значението на постъпките си и е могъл да формира воля, която външно да
обективира с подписа си.
Заболяванията,
от които е страдал П./регистрирани през 2014год./ - мозъчно-съдова болест,
мозъчна атеросклероза и мултиинфарктна енцефалопатия, са се задълбочили в края
на месец януари 2015г. с изява на състояние на обърканост /делир/, което с
различна интензивност е продължило до кончината му и е нарушавало базисните му
психични годности. Тежко увреденото общо състояние на праводателят на ищцата,
описано в отговора на исковата молба и краткият срок от изписването от
болничното заведение до смъртта му правят малко вероятна хипотезата за
настъпило подобрение. Може да се допусне, че към датата на писмения договор -
12.02.2015год. М.П.е бил с нарушени годности да разбира свойството и значението
на постъпките си и да формира воля, която да обективира с подписа си.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. С.Ц.И.–ценени
по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че при посещение на П.в
травматологията на Пригов, праводателят на ищцата не го познал, бил
неадекватен, не знаел къде се намира. При изписването му бил в същото
състояние. Преди това се виждали 1-2 пъти в месеца и не го бил виждал в такова положение.
Свид. сочи, че медицинската сестра, която ангажирал в продължение на 2-3
седмици да поставя медикаменти и да прави превръзки на П.след изписването му,
споделила впечателения, че последния не е адекватен.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит на св. П.И.Х./л.190/
- съпруг на ищцата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, от които се установява,
че в началото на 2013год. П.бил зле здравословно и не бил самостоятелен, поради
което свид. и съпругата му го настанили в дом в Горна Баня. Впоследствие
състоянието му се подобрило и се прибрал в дома си, но имал нужда от грижи.
Сключил с ответника договор, по силата на който се задължил да се грижи за него
срещу месечно възнаграждение в размер на 600лв., което щяло да се приспада от
негови дългове към П.. След няколко месеца /свид. сочи, че договорът бил
подписан през месец март/, праводателят на ищцата споделил, че не е
удволетворен от полагана грижа и предпочита да е сам. В началото на есента му
казал, че са предоговорили възнаграждението за гледане на сума в размер на
300лв., за което бил подписан анекс, който твърди да е видял. Впоследствие П.отново
не бил доволен от полаганите грижи. Около 5-6 месеца било плащано
възнаграждение в размер на 600лв., след това 3 месеца – по 300лв, след което П.в
началото на 2014год. прекратил договора, за което било съставено уведомление,
което свид. също сочи да е видял. Уведомлението за прекратяване било подписано
и от ответника. Последния живеел в жилището на П., което напуснал 20 дни след
смъртта му. Свидетелят сочи, че е носил копие от договора за опрощаване в дома
им.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да се установи наличието на предвидените законови предпоставки на чл.240 от ЗЗД, а именно наличие на валидно възникнало облигационно задължение по сключен между страните договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален, то необходимо е да се установи предаването в собственост от заемодателят на заемателя на уговорената парична сума или друга заместима вещ. Едва тогава възниква и задължението на заемателя да върне заетата сума или вещ предмет на заемното правоотношение.
В тежест на ответника е да установи релевираните възражения, че част от претендираните суми са негови лични спестявания, както и правопогасяващите факти за процесните суми-погасяване, чрз прихващане на насрещни вземания във връзка с договор за полагане на грижи, респективно погасяването на задълженията по давност.
По исковата претенция с
пр.осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД за сума в
размер на 55201,00лв –главница по договор за заем от 16,03,2010год.;
Претенцията се основава на неформален договор за
заем от 16,03,2010год. като основанието
е предоставяне на сумата на ответника/ чрез делегация за плащане/ за закупуване
на имот на публична продан, чрез
погасяване на негово задължение по изпълнителното дело.
От събраните по делото доказателства преводно
нареждане от 16,03,2010год. на КТБ АД/н./
с №575 е видно наследодателя на
ищцата да е наредил плащане на сума в размер на 55201,00лв. на ЧСИ М.П.по
изп.д.№1410/2009год. с основание „цена
публична продан Х.Ц.“. Ето защо
съдът приема да е извършено предаване на процесната сума на трето лице за
ответника, което обстояателство не е спорно между страните.
Неоснователно е релевираното възражение на Х.Ц.
част от сумата в размер 30000,00лв., съответно 36000,42лв. да е била собственост
на ответника. Не се ангажираха
доказателства, сочещи на предоставяне на сумата от ответника на П.въобще, нито
основанието за евентуално такива предадени суми. От удостоверение
изх.№3696/09,07,2015год. издадено от КТБ/н./ е видно, че на 30,12,2008год. Х.Х. е изтеглил от
спестовен влог на негово име в „КТБ“ АД сума в размер на 30000лв. Посоченият
факт се потвърждава и от извлечение от сметка на ответника. Въпреки това по
делото липсват доказателства посочената сума да е предоставяна на М.П.или
последния да е вложил същата сума, по сметка на която той самия е титуляр, в
какъвто контекст са твърденията на ответника, че сумата от 30000лв. е внесена
на същата дата по сметка на П.. От представеното извлечение от банкова сметка *** ***,
с
титуляр М.П.към
30,12,2008год., е видно, че на 18,11,2008год. сметката му е захранена с
1 600лв., като за периода от 18,11,2008год. до 30,12,2008год. е с начално
салдо 39001,27лв.
Исковата претенция съдът
намира за основателна за сума в размер на 19200,58лв., -главница по договор за
заем от 16,03,2010год. Наличието на фактическия състав на правната норма се
обосновава от извършения превод на ЧСИ на сума в размер общо 55201,00лв., така
и от разписка от 22,03,2010год., издадена от Х.Х., с която се потвърждава
получаване на сума в размер на 20259,00лв. за погасяване на негово задължение
по изп.д.№1410/2009год. М.П., която има доказателствена стойност срещу издателя
си за удостоверените срещу него факти, в която е видно ответникът да е поел
задължение за връщане на М.П.на посочената сума, заедно с договорна
лихва в размер на 8,5%. Т.е. с декларация последваща предаване на сумата
страните са уредили отношенията по предаване на сумата като задължение по
договор за заем. Посочената сума
20259лв., съдът намира да включва сумата от 1058,42лв. с посочено основание -такса
постановление за възлагане и остатък в размер на 19200,58лв.- част от общата
сума 55201,00лв. по превод от 16,03,2010год., с оглед съдържанието на
декларацията подписана от ответника, а
именно дадена в заем сума за продажна цена по публична продан и изготвяне на
постановелние за възлагане, съпоставени с основанието по извършените два
превода от 16,03,2010год. Тъй като не е уговорен срок за изпълнение на
задължението на заемателя, то на осн.чл.240, ал.4 от ЗЗД същата подлежи на връщане
в 1 месечен срок от поканата. От декларация подписана лично от ответника се
установява подобна покана да е отправена на 25,10,2011год. или падежът на
задължение е 25,11,2011год.
Ето защо исковата
претенция е основателна за сумата от 19200,58лв.-главница по договор за заем от
16,03,2010год.
По иска с пр.кв.чл.86 ЗЗД.
С оглед изискуемост на
главницата от 25,11,2011год., то за периода от 26,11,2011 до 12,03,2015год. е
налице забава за изпълнение. Размерът на обезщетението за забава за релевирания
период определен по реда на чл.162 от ГПК е 6462,09лв., в който размер исковата
претенция е основателна.
С оглед основателност на
исковата претенция подлежи на разглеждане релевираното от ответника възражение
за погасителна давност относно обезщетение за забава. Съгласно чл.111, ал.1,
б.“в“ от ЗЗД вземането се погасява с изтичането на три годишна давност.
Исковата молба е депозирана на 12,03,2015год. или погасено по давност е
вземането за лихва за периода преди 12,03,2012год. Ето защо претенцията за
периода от 26,11,2011год. до 11,03,2012год. е погасена по давност. Дължимата
лихва за периода до датата на исковата молба определена по чл.162 от ГПК е 5879,87лв.,
в който размер исковата претенция следва да бъде уважена и за разликата до
пълния предявен размер и период отхвърлена като погасена по давност.
Неоснователна е
претенцията за сумата над 19200,58лв. до предявения размер от 55201,00лв. Въпреки
неоснователността на възражението за наличие на собствени средства, с оглед
неустановяване на релевантния факт за поемане на задължение от ответника за
връщане на сумата над 19200,58лв., настоящия състав намира да не се установи
възникването на заемно правоотношение по сключен договор за заем за същата.
Съобразявайки и Решение №379/06,01,2014год., по гр.д.№171/2012год. на ГК ІV ГО
на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се сочи, че поемането на
задължение за връщане на заетата сума е
възможно да възникне, както с предаването на сумата, така и в момент, следващ
получаването, с който страните уреждат отношенията си с обратна сила. Липсата на установено по делото задължение на
ответника за връщане на процесната сума над 19200,58лв. налага извод да не е
доказан фактическия състав на чл.240 от ЗЗД, сочещ на задължение на ответника
за връщане. Аргумент в този смисъл се обосновава от това, че парична сума може
да бъде предадена на дадено лице на различни основания, различни от договор за
заем-дарение, без основание или др.
Съобразно изложеното
исковата претенция по чл.240 ЗЗД за сумата над 19200,58лв. до 55201,00лв. е
неоснователна.
С оглед сбъдване на процесуалното условие подлежи
на разглеждане заявената при условията на евентуалност искова претенция за
неоснователно обогатяване с пр.осн.чл.59 от ЗЗД.
Вземането по чл.59 от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ обедняване на един правен субект, обогатяване на друг, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на правно основание за тази имуществена нееквивалентност. Тежестта за доказване е за ищеца - тъй като всички тези факти са пораждащи спорното право.
Поради
субсидиарния характер на този иск неговото приложение е възможно само тогава,
когато липсват други специални правни средства за защита, т. е. когато ищецът
не разполага с друг иск за защита на нарушените си права.
С оглед неустановено заемно правоотношение за сума в размер на 36000,42лв.
исковата претенция, съдът намира за процесуално допустима.
В процесната хипотеза настоящият състав намира, че
видно от установената фактическа обстановка се установява материално правната
легитимация на ищеца по делото. Не се спори да е налице увеличаване
на имуществото на ответника, чрез спестено негово задължение по изп.д.№1410/2009год., по което
ответникът-купувач на публична продан е задължен с процесната сума –видно и от
постановление за възлагане от 17,03,2010год. на ЧСИ по изп.д.№20098510401410., чрез погасяване на същото от страна на наследодателя на ищцата.
Установено е намаляване на имуществото на П.с превода на посочената сума, която е негова лична, с оглед неоснователното
възражение разгледано по-горе за предоставени от ответника лични срдства за
съхранение. Налице е връзка между
обогатяването и обедняването, както и липса на основание за това. От ответника,
чиято е доказателствената тежест не се установи основание за превода на посочената
сума, включително и с дарствено намерение, тъй като последното също предполага
валидно възникнало договорно правоотношение, подлежащо на установяване.
Съобразно изложеното предявения иск
е основателен за сума в размер на 36000,42лв. и следва да бъде уважен в
посочения размер.
Като законна последица от уважаване
на иска се дължи и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
По исковата претенция с пр.осн.чл.240 от ЗЗД за сума в размер на
1058,00лв., изискуема на 25,10,2011год. по договор за заем от 16,03,2010год.
С оглед признанието заявено в
отговора на исковата претенция и установеното по-горе относно съдържанието на
декларация от 22,03,2010год., включваща и сумата от 1058,42лв., съдът намира за
процесната сума да е възникнало заемно правоотношение, съответно възникнало задължение
за връщане от заемателя. Падежът на задължението съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД е
25,11,2011год., поради което исковата претенция е основателна в пълен размер.
По иска с пр.кв.чл.86 ЗЗД.
С оглед изискуемост на
главницата от 25,11,2011год., то за периода от 26,11,2011 до 12,03,2015год. е
налице забава за изпълнение. Размерът на обезщетението за забава за релевирания
период определен по реда на чл.162 от ГПК е 356,08лв., в който размер исковата
претенция е основателна, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до изплащане на вземането.
С оглед основателност на
исковата претенция пдлежи на разглеждане релевираното от ответника възражение
за погасителна давност относно обезщетение за забава. Съгласно чл.111, ал.1,
б.“в“ от ЗЗД вземането се погасява с изтичането на три годишна давност.
Исковата молба е депозирана на 12,03,2015год. или погасено по давност е
вземането за лихва за периода преди 12,03,2012год. Ето защо претенцията за
периода от 26,11,2011год. до 11,03,2012год. е погасена по давност. Дължимата
лихва за периода до датата на исковата молба определена по чл.162 от ГПк е 324,00лв.,
в който размер исковата претенция следва да бъде уважена и за разликата до
пълния предявен размер и период отхвърлена като погасена по давност.
По иска с пр.осн.240 от ЗЗД за сума в размер на 1800лв.
–главница по договор за заем от 28,05,2010год.;
С оглед декларация от 28,05,2010год., издадена от
ответника, в която се удостоверява получаването на процесната сума и поето
задължение за връщането й от заемателя, съдът намира да е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за заем от 28,05,2010год. С
оглед декларация от 25,10,2011год. изискуемостта на задължението за връщане на
сумата е настъпила на 25,11,2011год. Ето защо претенцията е изцяло основателна.
По иска
с пр.осн.чл.240, ал.2 от ЗЗД за сума в размер на 232,47лв., възнаградителна
лихва, за периода от 28,10,2010год. до 25,10,2011год.:
На осн.чл.240, ал.2 от ЗЗД е договорена лихва за
ползването на предоставената в заем парична сума в размер на 8,5% годишна
лихва, която има характер на възнаграждение за ползването на предоставената в
заем сума. Т.е. Същата е дължима за периода, считано от 28,05,2010год. до 25,10,2011год. / с оглед
уточнение в с.з. от 30,11,2015год./. в размер на 219,88лв. за релевирания
период –определен по чл.162 ГПК. Тъй като не е уговорен срок, в който се дължи
договорната лихва, съдът приема това да е реалния брой дни до връщане на
сумата, поради което и с оглед релевираното възражение за погасителна
давност на осн.чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД погасена по давност е лихвата за периода преди 12,03,2012год. –три години
преди депозиране на исковата молба. Ето защо исковата претенция за
възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По иск с
пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 606,31лв. –обезщетение за забава
върху главницата от 1800,00лв., за периода от 25,10,2011год. до 12,03,2015год.;
С оглед основателността
на исковата претенция за главница и
изискуемост от 26,11,2011год., то претенцията за обезщетение за забава е
основателна за периода от 26,11,2011год. до 12,03,2015год. Размерът на
обезщетението определен по чл.162 ГПК е 605,81лв. С оглед релевираното
възражение за давност погасена е лихвата преди 12,03,2012год. или за периода от
12,03,2012год. до 12,03,2015год. претенцията е основателна за сума в размер на
551,23лв., който размер съдът определи по реда на чл.162 ГПК като за разликата
до предявения размер и период следва да отхвърли поради погасяване по давност и
като неоснователна.
По исковата претенция с пр.осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на
600,00лв., изискуема на 25,10,2011год. по договор за заем от 01,07,2011год.
С оглед декларация от 01,07,2011год., издадена от
ответника, в която се удостоверява получаването на процесната сума и поето
задължение за връщането й от заемателя, съдът намира да е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за заем от 01,07,2011год. С
оглед декларация от 25,10,2011год. изискуемостта на задължението за връщане на
сумата е настъпила на 25,11,2011год. Ето защо претенцията е изцяло основателна.
По иска
с пр.осн.чл.240, ал.2 от ЗЗД за сума в размер на 20,96лв., възнаградителна
лихва, за периода от 01,07,2011год. до 25,10,2011год.:
На осн.чл.240,
ал.2 от ЗЗД е договорена лихва за ползването на предоставената в заем
парична сума в размер на 8,5% годишна лихва, която има характер на
възнаграждение за ползването на предоставената в заем сума. Т.е. същата е
дължима за периода, считано от
01,07,2011год. до 25,10,2011год. / с оглед уточнение в с.з. от 30,11,2015год./.
в размер на 16,77лв. за релевирания период –определен по чл.162 ГПК. Тъй като
не е уговорен срок, в който се дължи договорната лихва, съдът приема това да е
реалния брой дни до връщане на сумата, поради което и с оглед релевираното
възражение за погасителна давност на
осн.чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД погасена по давност е лихвата за периода преди
12,03,2012год. –три години преди депозиране на исковата молба. Ето защо исковата
претенция за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
По иск с
пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 202,11лв. –обезщетение за забава
върху главницата от 600,00лв., за периода от 25,10,2011год. до 12,03,2015год.;
С оглед основателността
на исковата претенция за главница и
изискуемост от 26,11,2011год., то претенцията за обезщетение за забава е
основателна за периода от 26,11,2011год. до 12,03,2015год. Размерът на
обезщетението определен по чл.162 ГПК е 201,95лв. С оглед релевираното
възражение за давност погасена е лихвата преди 12,03,2012год. или за периода от
12,03,2012год. до 12,03,2015год. претенцията е основателна за сума в размер на
183,76лв., който размер съдът определи по реда на чл.162 ГПК като за разликата
до предявения размер и период следва да отхвърли поради погасяване по давност и
като неоснователна.
По релевираното възражение
за погасяване на вземането поради извършено опрощаване по реда на чл.108 ЗЗД.
Същото ответникът се домогва да установи с договор от 12,02,2015год. С оглед
откритото производство по оспорване автентичността на договора, и с оглед
изслушаната по делото съдебно –почеркова експертиза се установи последния да не
е подписан от М.П., поради което възражението е недоказано. Не се ангажираха
доказателства от ответника и относно твърдението, че този документ е отнет по
насилствен начин от съпруга на ищцата, въпреки допуснатите по делото гласни доказателства, които не се
ангажираха от Х.Ц.. Приложената медицинска документация дори да обосновава
извод за получени от ответника травми, не сочи на авторството на същите. Ето
защо възражението е неоснователно.
Предвид установените
факти-договор от 12,02,2008год. да не е подписан от П.е безпредметно обсъждане
на релевираното възражение от ищеца по чл.31 от ЗЗД за недействителност на
волеизявлението, доколкото кредиторът не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното.
Неоснователно е и релевираното възражение за погасяване на
сумите, чрез извършено прихващане със задължение на П. спрямо ответника по
договор от 05,03,2013год. Представен е
договор, по силата който Х.Х.Ц. е поел задължение за полагане на грижи за М.П.срещу
месечно възнаграждение в размер на 600,00лв., с която сума на всяко първо число от месеца
следващ полаганите грижи ще се
погасява задължението на Х.Ц. за
получените от него суми в заем и в общ размер 28390лв., с годишна лихва от 8,5%
към 31,12,2012год.
Въпреки липсата на
ангажирани доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест за
установяване автентичност на договора, с оглед изслушаните по делото
свидетелски показания и по арг. на чл.164,ал.1, т.3, пр.2 от ГПК, настоящия
състав приема да е сключен договор с посоченото съдържание. Неоснователно е
възражението на ищцовата страна за това М.П.да не е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното /съдебно психиатрична експертиза/. За да приеме
съдът за основателно релевираното възражение, което е и неуточнено и по период,
в тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията по същия,
качествено и в срок, което да обуслови възникване на насрещна престация, с
която на осн.чл.103 от ЗЗД да прихване свои задължения.
Посочените обстоятелства
са неустановени по делото.
Съобразно изложеното,
съдът постанови решението.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
3234,48лв. от общо 3896,97лв., от които
3146,97лв.- д.т., 750,00лв.- в.л. По делото
не се присъжда адвокатски хонорар, тъй като няма данни за договорен и заплатен такъв.
С оглед отхвърлената част от иска на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответникът се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 368,00лв. от общо 2300,00лв., от които 2000,00лв.-адв.хонорар /от
договорен 3000,00лв./ и 300,00лв.-в.л./ Неоснователно е релевираното възражение
от ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение,
тъй като с оглед цената на исковата претенция минималния размер на
адв.възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ е 2890,21лв. Съдът
съобрази броя на проведени съдебни заседания след второ поред, фактическа и
правна сложност на делото и извършени процесуални действия, поради което приема
договорения адв.хонарар да не е прекомерен./
Мотивиран от горното СГС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Х.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.М. П.-Х., с ЕГН **********, със съд.
адрес ***, офис 2 на осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 19200,58лв.-главница по договор от
16,03,2010год., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-12,03,2015год. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 5879,87лв., обезщетение за забава, за
периода от 12,03,2012год.до
12,03,2015год. като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция по чл.240, ал.1 от ЗЗД за горницата над 19200,58лв. до
предявения размер от 55201,00лв. като неоснователен, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 5879,87лв. до предявения размер от 18596,63лв. и за периода
от 26,11,2011год. до 11,03,2012год. като
неоснователна и погасена по давност.
ОСЪЖДА Х.Х.Ц., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на М.М. П.-Х., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 2 на
осн.чл.59, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 36000,42лв., обезщетение за неоснователно обогатяване, чрез
извършен превод от 16,03,2010год. за
плащане на задължения по изп.д.№1410/2009год.по описа на ЧСИ Мариян П., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.Х.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.М. П.-Х., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 2 на
осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1058,00лв.-главница по договор от
16,03,2010год., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-12,03,2015год. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 324,00лв., обезщетение за забава, за
периода от 12,03,2012год.до
12,03,2015год. като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 324,00лв. до предявения
размер от 356,37лв. и за периода от 26,11,2011год. до 11,03,2012год. като неоснователна и погасена по давност.
ОСЪЖДА Х.Х.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.М. П.-Х., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 2 на
осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1800,00лв.-главница по договор от 28,05,2010год., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба-12,03,2015год. до изплащане на вземането,
както и сума в размер на 551,23лв.,
обезщетение за забава, за периода от 12,03,2012год.до
12,03,2015год. като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 551,23лв. до предявения
размер от 606,31лв. и за периода от 25,10,2011год. до 11,03,2012год. като неоснователна и погасена по давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.М. П.-Х.,
с ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 2 срещу Х.Х.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***
иск с пр.осн.чл.240, ал.2 от ГПК за сума в размер на 232,47лв.-възнаградителна
лихва по договор от 28,05,2010год., за периода от 28,05,2010год. до
25,10,2011год. като неоснователна и погасена по давност.
ОСЪЖДА Х.Х.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.М. П.-Х., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 2 на
осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 600,00лв.-главница по договор от 01,07,2011год., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба-12,03,2015год. до изплащане на вземането,
както и сума в размер на 183,76лв.,
обезщетение за забава, за периода от 12,03,2012год.до
12,03,2015год. като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 183,76лв. до предявения
размер от 202,11лв. и за периода от 25,10,2011год. до 11,03,2012год. като неоснователна и погасена по
давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.М. П.-Х.,
с ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 2 срещу Х.Х.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***
иск с пр.осн.чл.240, ал.2 от ГПК за сума в размер на 20,96лв.-възнаградителна
лихва по договор от 01,07,2011год., за периода от 01,07,2011год. до
25,10,2011год. като неоснователна и погасена по давност.
ОСЪЖДА Х.Х.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.М. П.-Х., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 2 на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 3234,48лв.-разноски.
ОСЪЖДА М.М. П.-Х., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис
2 да заплати на Х.Х.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 368,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: