№ 189
гр. С., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна К. Д.
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Д. Административно наказателно дело
№ 20252230200697 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба от дружеството „.......“
ООД, ЕИК *********, представлявано от Х.П.Е, чрез упълномощен
процесуален представител, против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с
който на дружеството жалбоподател на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500
лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище от упълномощен процесуален
представител, с което се изразява становище по същество, поддържа жалбата и
моли електронният фиш да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен, претендира направените разноски за адв.възнаграждение в
размер на 660 лева с ДДС.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който счита жалбата за
неоснователна и моли да се постанови решение, с което да бъде потвърден
като законосъобразен обжалваният електронен фиш. Допълнително е
представено писмено становище, с което процесуален представител изразява
становище по същество, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 16.04.2022 г. в 15:53 часа, в община С. по път I-6 км 407+136, с посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа е
установено нарушение № DD9ACF89D6172FA7E053011F160AD51F, като за
пътно превозно средство (ППС) автобус ИВЕКО ДЕЙЛИ, с рег. номер ...., с
технически допустима максимална маса 4500, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 4, без ремарке, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40541, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-6 км 407+136.
Въз основа на това на собственика на ППС бил съставен електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, за извършено нарушение на чл.102, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка
с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „.......“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния
процесуален ред по делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, от лице
имащо право на жалба, а разгледана по същество, се явява основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че действително горепосоченото ППС, собственост на дружеството
жалбоподател на посочената дата и час се е движило в община С., по път I-6,
км 407+136, с посока Нарастващ километър, пътен участък включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като посоченото
ППС не е имало валидна маршрутна или валидна тол декларация за
преминаването. ,
Съдът констатира, че при издаването на настоящия електронен фиш е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Съобразно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
2
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението се изпълнява от него.
Като основание за издаване на електронния фиш е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно която собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер на 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на
2500 лева.
Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно
от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш на основание
нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), действаща при извършване на нарушението и
съответно издаването на процесния електронен фиш, е предвидено, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 1 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В
настоящия случай нарушението, което е установено и заснето с електронна
система по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП не е по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В нормата на
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е била предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в случаите по ал.3б на чл.179 от ЗДвП, като липсва и друга
законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което
съдът намира, че в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно
3
постановление, а не да се съставя електронен фиш.
В подкрепа на гореизложеното, следва да бъде отбелязано и това, че е
настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189ж,
ал. 1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“ добавен след израза „чл. 179, ал. 3“,
обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. Нормата е
процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира
случаите, при които може да се издаде електронен фиш. Това означава, че за
нарушения на чл. 179, ал. 3-3б след 13.02.2024 г. може да се издава електронен
фиш. Процесният електронен фиш, очевидно от фактите по делото, е издаден
преди тази дата на 11.03.2022 г. при действието на нормата в предходната й
редакция.
Освен посоченото съществено нарушение на процесуалните правила,
съдът установи и съществено противоречие между описанието на
нарушението, в частта на изпълнителното деяние в електронния фиш и
посочената законова разпоредба, която е нарушена, което ограничава правото
на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило и за какво е
наказано. На дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция, за
това, че собственото му ППС се е движило по пътен участък от платената
пътна мрежа без заплатена пътна такса, а като законова разпоредба, която е
нарушена е посочен чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за същото не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,
ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.
Според чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата (към датата на деянието),
ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички
ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези
по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на ППС, за което е заплатена,
да измине определено разстояние между две точки.
Съгласно чл.10б, ал.4 от Закона за пътищата, размерът на дължимата за
плащане ТОЛ такса се определя въз основа на реално получени декларирани
ТОЛ данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут.
Видно от установеното нарушение, според доклада на електронна
система по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, за ППС автобус ………….., движещо се в
4
общ. С. по път I-6 км. 407+136 с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, няма отразяване за валидна маршрутна
карта или валидна ТОЛ декларация, означава, че задължението не е изпълнено
от ползвателя на пътя, а не от собственика на ППС, който е дружеството
жалбоподател. Той има задължение да заплаща ТОЛ таксата по правилата на
чл. 10б, ал. 3 (относима към датата на деянието) от Закона за пътищата. Само,
че дружеството не е наказано за такова нарушение, а за друго - по чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, т. е. за допускане ППС да се движи без заплатена ТОЛ такса, което
е напълно различно от неизпълнение на задължението да заплати ТОЛ такса за
ППС.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснати
съществени нарушения по налагане на наказанието и като такова следва да го
отмени.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на съдебно деловодни
разноски, в полза на „.......“ ООД следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна, съдът намира за основателно. От материалите по делото е видно, че
дружеството жалбоподател е направило разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 660 лв. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата при интерес
от 1000 до 10000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10
% за горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 2500 лева, както е в
случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 550 лева, което
означава, че е договорено възнаграждение над минималния размер. При това
положение договореното в случая над минималния законов размер от 550 лева
адвокатско възнаграждение е прекомерно и доколкото е налице възражение в
тази насока, то Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството жалбоподател сумата от 550 лева, за адвокатско
възнаграждение.
5
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на „.......“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „.....,
представлявано от Х.П.Е, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2500 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3,
във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на
„.......“ ООД, ЕИК ********* сумата от 550 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6