Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………..
Гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21
състав, в публично заседание на четвърти октомври две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Данаилова т.д. № 550 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 694, ал. 1 ТЗ от Национална агенция за приходите срещу Е. АД, за установяването на съществуването и
дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност на ответника
публични вземания за държавни такси в общ размер на 3478,69 лв., от които
101,01 лв. – държавна такса от гр.д.№ 69/2016 г. на РС-Гълъбово, 396,52 лв. –
държавна такса по гр.д.№ 36/2016 г. на РС – Гълъбово, 257,65 лв. – държавна
такса по гр.д.№ 12/2016 г. на РС –Гълъбово, 200,30 лв. – държавна такса по
гр.д.№ 26/2016 г. на РС-Гълъбово, 267,78 лв. – държавна такса по гр.д.№ 34/2016
г. на РС –Гълъбово, 232,16 лв. – държавна такса по гр.д.№ 503/2015 г. на РС
–Гълъбово, 463,50 лв. – държавна такса по гр.д.№ 233/2016 г. на РС –
Гълъбово, 427,51 лв. – държавна такса по гр.д.№ 35/2016 г. на РС-Гълъбово,
267,21 лв. – държавна такса по гр.д.№ 502/2015 г. на РС –Гълъбово и 865,05 лв.
– държавна такса по гр.д.№ 25792/2015 г. на СРС, законни лихви върху дължимите
държавни такси до 03.04.2017 г. в размер на 222,84 лв. и 913,21 лв. – законни
лихви върху дължимите държавни такси след откриване на производството за
периода 04.04.2017 г. -04.11.2019 г., когато са предявени вземанията.
Ищецът твърди, че вземанията за държавни
такси са установени с влезли в сила съдебни решения, поради което и синдикът е бил длъжен да ги
включи в списъка с приетите вземания на
основание чл.164, ал.4 ДОПК, която разпоредба е императивна и дерогира общите разпоредби
относно сроковете за предявяване на вземания.
Длъжникът не взема становище по
исковете.
Синдикът оспорва исковете. Не оспорва
възникването на вземанията за държавни такси, но счита, че разпоредбата на
чл.687,ал.2 ТЗ, нито разпоредбата на чл.164 ДОПК дерогират предвидените срокове
за предявяване на вземанията, независимо от установяването им с влязъл в сила
акт.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
твърденията си относно възникване на вземания за държавни такси по дела, както и твърденията си относно влизане
в сила на съдебните решения за установяването им.
Не е спорно, а се установява и от
представените по делото изпълнителни листове, че с тях са присъдени държавни
такси по съдебни дела общ размер на 3478,69 лв., от които 101,01 лв. – държавна
такса от гр.д.№ 69/2016 г. на РС-Гълъбово, 396,52 лв. – държавна такса по
гр.д.№ 36/2016 г. на РС – Гълъбово, 257,65 лв. – държавна такса по гр.д.№
12/2016 г. на РС –Гълъбово, 200,30 лв. – държавна такса по гр.д.№ 26/2016 г. на
РС-Гълъбово, 267,78 лв. – държавна такса по гр.д.№ 34/2016 г. на РС –Гълъбово,
232,16 лв. – държавна такса по гр.д.№ 503/2015 г. на РС –Гълъбово, 463,50 лв. –
държавна такса по гр.д.№ 233/2016 г. на РС – Гълъбово, 427,51 лв. –
държавна такса по гр.д.№ 35/2016 г. на РС-Гълъбово, 267,21 лв. – държавна такса
по гр.д.№ 502/2015 г. на РС –Гълъбово и 865,05 лв. – държавна такса по гр.д.№
25792/2015 г. на СРС.
Не е спорно, а се установява и от
удостоверяванията в самите изпълнителни листове, които са подписани от съдия,
че съответните съдебни решения по делата, по които са присъдени разноските, са влезли в сила преди откриване на
производството по несъстоятелност на Е. АД с решение от 03.04.2017 г. по
т.д.№ 5830/2015 г. на Софийски градски съд, което е обявено в търговския
регистър на 06.04.2017 г.
Установява се от представения списък с
неприети вземания, който е обявен и по партидата на Е. АД, че Н.А.П.е предявила
конкретните вземания, които са предмет на установителните искове на
12.11.2019г., след изтичане на сроковете по 685ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, като
вземанията не са приети от синдика. Възражението на НАП по чл.692 ТЗ е
отхвърлено от съда по несъстоятелността, което обуславя допустимост на
предявените искове, като по становище на настоящия състав произнасянето от
синдика по нередовна молба за предявяване на вземания, каквито са масово
молбите по делата за несъстоятелност, не
обуславя недопустимост на установителен иск за същите вземания.
Съгласно чл. 687, ал.2 ТЗ синдикът вписва служебно в списъка на предявените
вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане и следователно по
отношение на такива вземания предвидените преклузивни срокове за предявяване на
вземания по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ не важат, тъй като по отношение
на тях е предвидено служебно задължение на синдика, което е безусловно. При
неизпълнение на това задължение кредиторът разполага с общата възможност сам да
предяви вземанията, за да защити нарушения си от синдика интерес, но
упражняването на това право на защита не е ограничено със срок, като
логическото и систематично тълкуване на разпоредбата сочи, че тя има предвид
именно вземания, които са възникнали преди откриване на производството,
тъй като възникналите след откриването му задължения по правило подлежат на
изпълнение на падежа им, а само при неизпълнение могат да се предявят за
удовлетворяване в производството и то безсрочно/чл.688, ал.3 ТЗ/.
Следователно
несъстоятелни са доводите на синдика, че установяването на публични задължения
с влязъл в сила акт е без правно значение относно приложението на разпоредбите
относно предявяване и приемане на вземанията. По отношение на публичните
вземания с оглед общественото значение на въпросът по събирането им, са
предвидени определени облекчения, едно от които е именно служебното задължение
на синдика да ги включи в списъка с приети вземания, ако са установени с влязъл
в сила акт, като съгласно чл.164, ал.4 ДОПК тези вземания не могат да се
оспорват чрез възражение или иск.
В случая
главните вземания за държавни такси по съдебни дела са установени с влезли в
сила решения и синдикът е бил длъжен да ги включи служебно в списъка с приети
вземания и без да бъдат изрично предявени, в момента, в който са му станали
известни. Тъй като е установено и вземанията да съществуват в предявените
размери, то и предявените положителни установителни искове са основателни, като
поредността за удовлетворяване е по чл.722, ал1, т.6 ТЗ. Тези вземания подлежат
на удовлетворяване заедно с дължимите на основание чл.1 от Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни вземания законни лихви в размер на 913,21
лв., начислени за периода след датата на
откриване на производството по несъстоятелност до датата на предявяване на
вземанията, както и след тази дата, като поредността им на удовлетворяване е по
чл.722, ал.1, т. 9 ТЗ.
Не така
обаче стои въпросът с предявените вземания за лихви, дължими на основание чл.1,
ал.1 от Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни вземания, които не са установени със съдебните решения, отнасят
се за период преди решението за откриване на производство по несъстоятелност и
следвало да бъдат предявени в сроковете по чл.685 и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като
не попадат в приложното поле на чл.687 ТЗ, съответно приемането им е обусловено
от предявяването им в определените от закона срокове, което не е сторено.
Следователно исковете за установяване на вземания за лихви, които не са
предявени в преклузивните срокове, са не неоснователни.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете
насрещни страни, като такива е претендирал само ищецът, комуто, съобразно
уважената част от исковете, следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,38 лв.
Съответно на основание чл.84, т.1 ищецът не дължи държавни такси, тъй като
предмет на исковете са публични вземания.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от Н.А.П.искове с правно основание чл.694,
ал.1 от ТЗ, че съществуват с поредност на удовлетворение по
чл.722, ал.1, т.6 ТЗ неприетите в
производството по несъстоятелност на Е. АД, ЕИК ******по
т.д. № 5830/2015 г. на СГС, VІ-4 състав, предявени от Н.А.П.и включени в списъка на
кредиторите с неприети вземания, обявен в търговския регистър с вписване 22.01.2021г.,
публични вземания за държавни такси в общ размер на 3478,69 лв., от които
101,01 лв. – държавна такса от гр.д.№ 69/2016 г. на РС-Гълъбово, 396,52 лв. –
държавна такса по гр.д.№ 36/2016 г. на РС – Гълъбово, 257,65 лв. – държавна
такса по гр.д.№ 12/2016 г. на РС –Гълъбово, 200,30 лв. – държавна такса по
гр.д.№ 26/2016 г. на РС-Гълъбово, 267,78 лв. – държавна такса по гр.д.№ 34/2016
г. на РС –Гълъбово, 232,16 лв. – държавна такса по гр.д.№ 503/2015 г. на РС
–Гълъбово, 463,50 лв. – държавна такса по гр.д.№ 233/2016 г. на РС –
Гълъбово, 427,51 лв. – държавна такса по гр.д.№ 35/2016 г. на РС-Гълъбово,
267,21 лв. – държавна такса по гр.д.№ 502/2015 г. на РС –Гълъбово и 865,05 лв.
– държавна такса по гр.д.№ 25792/2015 г. на СРС, както и вземания с поредност
по чл.722, ал.1, т. 9 ТЗ за законна лихва върху дължимите държавни такси след
датата на откриване на производството по несъстоятелност в размер на 913,21 лв.
за периода 04.04.2017 г. -04.11.2019 г., както и от датата на предявяването на
вземанията – 12.11.2019г. до окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.П.искове с правно основание чл.694,
ал.1 от ТЗ, че съществуват неприетите в производството по несъстоятелност на Е. АД, ЕИК ******по т.д. № 5830/2015 г.
на СГС, VІ-4 състав, вземания,
предявени от Н.А.П.и включени в списъка на кредиторите с неприети вземания, обявен в
търговския регистър с вписване 22.01.2021г. публични вземания в размер на
222,84 лв. – законни лихви върху присъдени държавни такси за период предхождащ
датата на откриване на производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА Е. АД, ЕИК ******да
заплати на Н.А.П.разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,38
лв.
Решението е постановено с участието на синдика на Е. АД, ЕИК ******Е.Т..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: