Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260025
гр. ВРАЦА, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 22.01.2021 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
в присъствието на секретар ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия
СИМЕОНОВА в.гр.дело N 530 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, чрез
юрисконсулт П.П., против Решение №
260134/19.10.2020 г. по гр.д.№ 2638/2019 г. на Районен съд-Враца в частта, в
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за главница над
уважения размер от 487,17 лв. до пълния предявен размер от 1194,10 лв., за
възнаградителна лихва в размер от 446,63 лв. и за мораторна лихва в размер от
98,24 лв.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно. Навеждат се доводи, че договорът отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в чл.3 от същия са посочени
допусканията при изчисляване на ГПР. Посочва се, че както националният закон,
така и Директива 208/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочването на компонентите на ГПР, тъй като същите са нормативно
определени в чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение № 1 към ЗПК. Посочва се, че договорът
съдържа погасителен план, отговарящ на изискванията на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК, която хипотеза е приложима в конкретния случай и не следва да
се смесва с тази по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните му части и уважаване на предявените
искове изцяло, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.Ц.М., като особен представител на
въззиваемия Р.А.Р., в който оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че районният съд е
анализирал всички събрани доказателства, изложил е подробни доводи за нарушение
на ЗПК и е стигнал до правилни изводи за недействителност на договора за
потребителски кредит и дължимост само на
чистата стойност на кредита.
Възивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира,
че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р.А.Р. *** за следните парични вземания: главница в размер на 1194,10
лева, възнаградителна лихва в размер на 446,63 лева за периода от 20.04.2018 г.
до 20.02.2020 г.; мораторна лихва в размер на 98,24 лева за периода от 20.05.2018
г. до 11.03.2019 г., както и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и
присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В
заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски заем
№ PLUS-14419103/26.01.2017 г., по силата на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е отпуснало паричен заем в размер на 1500,00 лева и закупуване на
застраховка от 302,40 лв. Дружеството е изплатило заетата сума по уговорения
начин, а заемополучателя Р.Р. се е задължил да я върне на 36 месечни вноски,
всяка от които в размер на 77,91 лв., според уговорен погасителен план. Посочва се, че кредитополучателят е
преустановил плащанията на 20.04.2018 г., като до този момент са платени 13
вноски, поради което съгласно Общите условия към договора вземането на
кредитора е станало предсрочно изискуемо на 20.05.2018 г. в целия му размер.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1120/2019 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1432/27.03.2019 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената
заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с
Разпореждане № 4156/03.06.2019 г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1,
т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви искове за установяване
съществуване на претендираните вземания. Препис от посочения съдебен акт е
връчен на заявителя на 28.06.2019 и в
срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 03.07.2019 г. същият е предявил иск през ВРС,
за което е уведомил заповедния съд.
В исковата
молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в заявлението по чл.410 ГПК.
Прави се искане за признаване за установено по отношение на Р.А.Р., че дължи на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1432/27.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 1120/2019 г. по описа
на ВРС.
В условията на евентуалност - при
отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ищецът предявява и искове за осъждането на ответника Р.
да заплати същите суми.
В съдебното производство ответникът Р.Р. е призован по реда на чл.47 ГПК. В
срока по чл.131 ГПК от назначения от съда особен представител на ответника –
адв.Ц.М. е постъпил отговор, в който се оспорва основателността на исковите
претенции. Навеждат се доводи, че няма доказателства за настъпила предсрочна
изискуемост на всички задължения по кредита. Излагат се съображения за
наличието на неравноправни клаузи в договора. Изтъква се, че към момента на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК не е настъпил крайния срок за
издължаване съгласно погасителния план, поради
което непадежиралите вноски не се дължат.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен състав обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 26.01.2017 г. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14419103, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на Р.А.Р. *** кредит в общ размер от
1 500,00 лв. Договорено е и заплащането на застрахователна премия в размер на
302,40 лв., както и такса ангажимент в размер на 52,50 лв. В договора са
посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 45,11%, годишен лихвен процент
/ГЛП/ от 35,08% и обща стойност на плащанията от 2804,76 лева. Ответникът се е
задължил да възстанови заетата сума на 36 броя месечни вноски, всяка от които в
размер на 77,91 лева. В договора е обективиран и погасителен план, в който са
посочени падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Приложени са
условията по договора за кредит и Стандартен европейски формуляр, в който също
се посочват основните характеристики на кредита, както и разходите по същия.
Приложен е Сертификат № PLUS-14419103, с който се удостоверява, че френски застрахователи,
чрез клоновете си "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават да застраховат по пакет "Защита на
плащанията" и пакет "Комбинирана защита" на кредитополучателя. В сертификата са посочени застрахователните
покрития, застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната
премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от застрахованото лице и
от представител на кредитора /без да се посочва име/. Приложени са Общите
условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка.
Към исковата
молба е приложена покана от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България до Р.А.Р., в която се сочи, че поради преустановено на 20.04.2018 г.
плащане на вноските по договора и просрочване на две или повече месечни вноски
вземането на дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни тази
покана да е връчена на ответника.
При така
възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Правното
основание на предявените искове е чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК,
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗП и чл.422 вр.
чл.86 ЗЗД.
За да бъдат
уважени предявените искове, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване
на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално
предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на
заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение
от заемателя за връщане на заетата сума в претендираните размери; уговорено
заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер; настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията за главница и възнаградителна лихва; наличието на
забава в изпълнението, пораждаща право на обезщетение за забава.
При
извършено оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе
посочено, от представените доказателства се установи, че на 26.01.2017 г. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14419103, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на ответника Р.А.Р. кредит в общ
размер от 1 500 лв. В приложения СЕФ е отразено, че нетната сума за получаване
от този общ размер е 1 447,50 лв., след приспадане на застрахователната премия
и на такса ангажимент.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран
като финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. След служебна справка в
търговския регистър се констатира, че посоченият в договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е
заличен поради настъпило презгранично
сливане в сила от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на
Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" АД, регистрирано във Франция, със
седалище гр. Париж, и
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
регистрирано в България, със седалище гр. София. Считано от 1.02.18 г.,
по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец,
а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", при
което надлежна страна в исковото производство
е посоченият чуждестранен търговец.
Отпуснатият заем на Р.Р., като физическо лице, представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор, въззивният съд констатира следното:
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма
на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването,
вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора,
общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР
и допусканията при изчисляването на същия /посочени са в условията към
договора/, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Според чл.10,
ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък
от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. В конкретния случай,
в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както под формата
на паричен заем, така и под формата на финансиране на услуга – сключване на
застраховка, т.е. приложените Сертификат и Общи условия за застраховка „Защита
на плащанията” съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и
дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен
състав намира, че същите съставлява елементи от договора, по отношение на които
трябва да са спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на
специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът
с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в
застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и
е трудно четлив.
В отговор на
оплакванията в жалбата, следва да бъде отбелязано, че в Директива 2008/48/ЕО действително
не са поставени изисквания
относно формата на договора за потребителски кредит и на основанията за недействителност. Българският закон обаче е
предвидил по-висок стандарт на защита, тъй като на практика е въведена писмена
форма със специални технически изисквания, което не е забранено от директивата
и не е уредено от нея, но съответства на нейните цели, които дават и възможност
държавите да въвеждат по-висок стандарт на защита на потребителя. Целта на разпоредбата на ЗПК е да важи за всички клаузи, които са от съществено значение за правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора за кредит, поради което следва да важи и за всички свързани договори с договора за кредит.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че от една страна е налице
нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер
шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на
изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на
договора, касаещи финансираната услуга за застраховане.
На следващо
място, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа информация
относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на
оставащата главница съобразно изискванията на чл.10, ал.1, т.11 ЗПК. Липсва
обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на
чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит № PLUS-14419103/26.01.2017 г., между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, гр.София и Р.А.Р. е недействителен, тъй като не отговаря на част от
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В договора е
посочено, че общият размер на кредита е
1500 лв., но от приложения СЕФ е видно, че нетната сума за получаване по сметка
е в размер на 1447,50 лв., след удържане на такса ангажимент и
застрахователните премии.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включена посочената в
договора застрахователна премия в размер на 302,40 лв., тъй като липсват
доказателства ищецът да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на
застраховател. Налице са единствено данни, че кредитополучателят е поел
задължение за заплащане на застрахователната премия, която според посоченото в
договора е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна
вноска. Договорът за кредит е подписан на 26.01.2017 г., т. е. по време на действието на Кодекс за застраховането /обн.
ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./. Съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1 КЗ застрахователният договор се сключва
писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така
предвидената форма е такава за действителност на договора, поради което за да
се приеме, че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи
застрахователна полица или друг писмен акт. В случая към договора за кредит е
приложен единствено сертификат № PLUS-14419103,
в който е отразено, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат Р.А.Р., съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията".
Този сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде
разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен
договор, тъй като не е подписан от представител на посочените застрахователи
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България", а носи само подписите на ответника и на представител на кредитора по договора
за потребителски кредит. Действително, съгласно разпоредбата на чл.
344, ал.3 КЗ, може да бъде издадено застрахователно
удостоверение, сертификат или свидетелство, но този документ се издава от
застрахователя и има удостоверителен характер за сключването на
застрахователния договор, а не замества самия договор. При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал сключването на
застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи месечни вноски за
застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора
за потребителски кредит.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включена и посочената в
договора и удържана сума за такса ангажимент в размер на 52,50 лв., тъй като клаузата
за заплащането на същата е недействителна и на самостоятелно основание, извън
посочените такива за недействителност на целия договор за кредит. Съгласно чл.2 от условията по договора, срещу
договорената такса ангажимент кредиторът се задължава да сключи договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК. Посочено е, че таксата се
заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа посочената в договора сума. От
посоченото в договора не става ясно дали заплащането на тази такса е
задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. В
случай, че се приеме, че таксата ангажимент е задължително условие за
получаване на кредита, то същата има връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което не
може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл.
10а, ал. 1 ЗПК и претендирането
от потребителя противоречи на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия за усвояване и
управление на кредита. Ако пък се приеме, че таксата ангажимент не е условие за
получаване на кредита, а е свързан с договора разход за допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, както е отразено в представения СЕФ, то след като страните
са договорили фиксиран лихвен процент, договорената
такса не представлява възнаграждение за реално ползване на определена услуга, а
представлява условие за изпълнение на договорно
задължение на едната страна по договора спрямо другата
страна. Това условие накърнява изискването за добросъвестност и води
до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради
което клаузата е недействителна
на основание чл.24 ЗПК вр. чл.143, ал.1 ЗЗП. Следователно и в двата случая, потребителят не дължи заплащането на такава
такса, поради което кредиторът неправомерно я е
удържал от общата стойност на предоставения кредит.
Съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК, при констатираната недействителност на
договора за кредит, ответникът не дължи заплащане и на претендираните
възнаградителна лихва и лихва за забава.
При изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай подлежащата на връщане от ответника чиста стойност на заетата сума по
смисъла на чл.23 ЗПК се равнява на получената сума от 1447,50 лв., която е
посочена и в СЕФ. Остатъкът до пълния размер на кредита от 1500,00 лв. е
удържан за застрахователната премия от 302,40 лв. и такса ангажимент от 52,50
лв., които не се дължат от потребителя по изложените по-горе съображения. Не се
спори, че ответникът е погасил 12 бр. месечни вноски в общ размер от 1012,83
лв. При това положение дължимият от него остатък до посочения размер на чистата
стойност на заетата сума е в размер на 434,67 лв.
Особеният
представител на ответника прави възражение за неспазване изискванията на т.18
от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК. По делото действително
липсват данни за обявяване на предсрочна изискуемост, но в хода на съдебното производство е настъпил
крайният падеж по договора – 20.01.2020 г., поради което всички вземания по
договора са станали изискуеми и този факт следва да бъде взет предвид съгласно т.
1 от ТР № 8//2.07.19 г. по т. д. № 8/17 г.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК е
основателен до размер от 434,67 лв., представляваща подлежащата на връщане
чиста стойност на кредита по договор за
потребителски кредит. Тази
сума се дължи ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. – датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. В останалата част
до пълния предявен размер от 1194,10 лв. предявеният иск за главница се явява
неоснователен. При изложените съображения за недействителност на договора и
недължимост на лихви и други разходи по кредита, изцяло неоснователни се явяват
предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 446,63 лв., представляваща възнаградителна лихва, и
предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК чл.86 ЗЗД за сумата 98,24 лв.,
представляваща лихва за забава.
При
постановяване на решението си, районният съд е достигнал до правилни правни
изводи за недействителност на договора за потребителски кредит, но при
прилагане разпоредбата на чл.23 ЗПК не е изчислил правилно размера на дължимата
от потребителя чиста стойност на кредита, тъй като не е съобразил, че не е
доказано сключването на застрахователен договор и недействителността на
клаузата за такса ангажимент. Това е довело и до признаване на по-висок дължим
размер на чистата стойност на кредита от 487,17 лв., вместо на дължимия такъв
от 434,67 лв. Доколкото обаче решението не е обжалвано в тази част от
процесуалния представител на ответника и е влязло в законна сила, то допусната
грешка не може да бъде коригирана по пътя на инстанционния контрол. В
обжалваната част, в която исковите претенции са отхвърлени като неоснователни,
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК право
на разноски има ответника, но такива не са направени от него и не следва да
бъдат присъждани.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260134/19.10.2020 г. по гр.д.№ 2638/2019 г. на Районен съд-Враца в обжалваната
част, в която са отхвърлени предявените от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, против Р.А.Р. *** иск с правно основание чл. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за главница над
уважения размер от 487,17 лв. до пълния предявен размер от 1194,10 лв., иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за възнаградителна лихва в размер от 446,63 лв. и иск с правно основание
чл.422 вр. чл.86 ЗЗД за мораторна лихва в размер от 98,24 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване и
е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........