О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№________________
гр. Варна, 07.01.2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на седми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното
от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№2278 по описа за 2019г. на
ВОС, съобрази:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на Н.Г.С.
срещу решение № 4119 от 09.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 3245 по
описа за 2019 г. на ХХ състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е
изменен размера на присъдената по в.гр.д. № 304/2017г. на ВОС издръжка, дължима
от въззивника в полза на детето Д.Н.С., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен
представител В.Д. Колева за разликата над 140лв. до присъдените 180лв.,
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2019г. и в
частта, с която е постановено предварително изпълнение на решението.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните
части е неправилно и необосновано, постановено при липса на мотиви. Излага се,
че съдът е достигнал до погрешна преценка относно наличието на основание за
увеличаване размера на издръжката, тъй като е кредитирал само доказателствата,
представени от ищцата и не е обсъдил доказателствата, установяващи влошеното
здравословно състояние на ответника и неговите материални възможности. Въззивникът твърди, че получава нетно трудово
възнаграждение в размер по-нисък от минималната работна заплата и изпитва
сериозни финансови затруднения да заплаща издръжка в досегашния размер. Оспорва
твърденията в исковата молба, за заплащане на извънредни разходи по
образованието на детето, като твърди, че определената издръжка е необосновано
завишена и заплащането на същата ще създаде особени затруднения за въззивника. Моли решението да бъде отменено, в частта, с
която е постановено увеличаване размера на издръжката за разликата над 140лв.
до присъдения размер от 180лв., като иска в тази част се отхвърли като
неоснователен.
Във въззивната жалба е отправено и искане за отмяна на
допуснатото предварително изпълнение на първоинстанционното
решение. Твърди, че инкорпорираното в решението определение, с което е
допуснато предварително изпълнение е незаконосъобразно, тъй като от
предварителното изпълнение на решението, за въззивника
може да последват значителни и непоправими вреди.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
Страните не са направили доказателствени искания
Съдебният състав на въззивния
съд, като съобрази разпоредбата на чл.
266 и чл.267 от ГПК, намира следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в
предвидения от закона срок, поради което е допустима. Съгласно тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането
на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните,
когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната
жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред
въззивната инстанция е досежно
издръжка за дете, тоест съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото
във въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба не се твърдят новонастъпили обстоятелства
относно състоянието на детето и отношенията му с двамата родители или относно
доходите на родителите, както и, че при първоинстонционното
разглеждане на делото са събрани относимите към спора
и обстоятелствата доказателства, настоящият състав на съда намира, че не е
необходимо събирането на доказателства при въззивното
разглеждане на делото.
Инкорпорираната
във въззивната жалба, частна жалба срещу
определението на първоинстонционния съд за допускане
на предварително изпълнение на решението е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. В
случая е присъдена издръжка и е изпълнена първата хипотеза на посочената
разпоредба, като нормата на чл.242, ал.1, изр.1 ГПК е неприложима в случая,
съгласно изр.2, пр.1 от същата законова разпоредба и съгласно задължението на
съда да осигурява защита интереса на детето. Налага се изводът, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
допуснал предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка,
поради което и частната жалба следва да се остави без уважение.
С оглед
гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна
частната жалба на Н.Г.С. срещу определението на ВРС, инкорпорирано в решение №
4119/09.10.2019г. по гр.д. № 3245/2019г., с което на основание чл.242, ал.1,
пр.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на първоинстанционото
решение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.
2020 година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.