Р Е
Ш Е Н
И Е
N478
гр.Русе, 10.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Маня Пейнова и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гр. дело N847 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, евентуално съединен с иск
за заплащане на равностойността на липсващите животни.
Ищецът Т.С.Т. твърди, че
с ответника се занимавал с отглеждане на животни – негови лични и чужди срещу
възнаграждение. През есента на 2015 г.постигнали съгласие за съвместен бизнес-
отглеждане на животни като той се задължил да закупува животни и фураж, а
ответника поел грижите и отглеждането на животните в стопанисваната от него
кошара като субсидията, получена от държавата и от продажбата на месо и мляко
да бъдела разделяна пропорционално на броя на притежаваните от всеки от тях
животни. В изпълнение на постигнатото съгласие започнал да купува овце, които
да се прибавят към стопанисваните от ответника 20 бр. овце и 14 бр. агнета до
достигането на изискуемата бройка, за да може да се регистрира като земеделски
производител и да получава субсидии. Започнал да купува животни и фураж. За
периода м. септември 2015 г. до м. април
2017 г. закупил общо 66 бр. животни, от които 64 бр. овце и два овена. За
закупуване на животните платил общо сумата от 16 080 лв., както фураж на
обща стойност 2950 лв. Същите доставил в стопанисваната от ответника кошара.
Закупените от него животни дали поколение като за горепосочения период родили
142 агнета. Ответникът го убеждавал, че трябва да увеличи стадото и затова не
трябвало да се продават агнетата. Доверил се на ответника като считал, че целта
му била да регистрира животните, за да получава по- висок размер субсидия.
Ответникът регистрирал неговите животни като свои без негово съгласие и след
като узнал това, му поискал обяснение. Това влошило отношенията им като поискал
от ответника да му върне животните. Той отказал като обяснил, че всички били
регистрирани с негови ушни марки и бил техен собственик. Помежду им възникнали
спорове и довели до прекратяване на съвместните им отношения. Независимо, че
съвместната им дейност била прекратена, ответникът държал собствените му
животни и отказвал да му ги предаде доброволно, което пораждало и правният
интерес от търсената защита. Претендира, съдът да постанови решение, с което
след като признае за установено, че е собственик на 66 бр. овце, от които 64
бр. женски и 2 бр. мъжки, плевенска порода черноглави, както и на 142 бр.
агнета да осъди ответника да му предаде държането им, евентуално да заплати
равностойността на липсващите животни в размер на 30 000 лв.
Ответникът М.С.К. счита
предявените искове за неоснователни по изложените в отговора съображения.
Признава, че с ищеца имали устни уговорки за съвместно отглеждане на животни-
овце, както и че същият му доставял през процесния период различен брой. Признава
факта, че регистрирал и неговите животни като свои, както и че към момента
отглежда 38 бр. овце- негова собственост. Признава, че помежду им възникнали
спорове, довели до прекратяване на съвместната им дейност. Оспорва твърдението,
че ищецът притежава по- голям брой от 38 бр. животни. Твърди, че в
стопанисваната от него кошара няма агнета, които да са собственост на ищеца,
тъй като същият си ги взел през м. май 2017 г.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори,
че страните се познават отдавна, както и че М. С. К. ***, за ползването на
която заплаща наем и консумативни разходи. Безспорно е, че освен свои животни
същият отглежда животните и на други хора срещу заплащане. Безспорно е и
обстоятелството, че страните са имали уговорка за осъществяване на съвместна
дейност като Т.С.Т. предостави на М.К. свои животни и фураж, от които да
реализират доходи. Безспорно е и обстоятелството, че за периода м. септември
2015 г. до края на м. април 2017 г. Т.Т. е закупувал и предоставял на М.К.
овце, както и че към момента в кошарата на ответника се намират 38 бр. овце- собственост на ищеца.. Установено е
също, че М.К. е регистрирал както своите, така и животните- собственост на
ищеца в качеството си на земеделски производител като животни на обекта, който
стопанисва със съответни ушни марки.
Безспорно е по делото,
че в края на м. април – м. май 2017 г. между страните възникват спорове и
същите прекратяват съвместната си дейност, както и че въпреки това 38 бр. овце- собственост на ищеца се държат
от ответника.
Изложените факти се
подкрепят и от представените по делото писмени доказателства, както и от
показанията на св. Д., св.Г. и св.Д.. Показанията на посочените свидетели са
общи, неконкретни и установяват само фактите, които и страните признават.
Ищецът е представител по
делото разписки за закупени общо 55 бр. овце- женски и мъжки, както и за
закупен фураж, които са оспорени от ответника. Разписките са частни
удостоверителни документи, които не носят подписа на ответника, поради което
нямат обвързваща доказателствена сила.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Ревандикационният иск е
средство за защита на правото на собственост. За да бъде уважен иск по чл.108
от ЗС в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е собственик на
животните- предмет на иска, че същите се държат от ответника, както и че
държането е без правно основание.
С признанията на
ответника относно неизгодни за него факти се установява, че страните са имали
уговорка за осъществяване на съвместна дейност, по силата на която ищецът е
закупувал и доставял в стопанисвана от ответника кошара животни- овце, чийто
брой е бил различен за процесния период. Същият признава и неизгодния за него
факт, че след спорове съвместната им дейност е прекратена в края на м. април
2017 г., както и че към момента в земеделския обект се намират 38 бр. овце-
собственост на ищеца.
Въз основа на
признанията на ответника относно неизгодни за него факти, съдът приема, че
искът за собственост е доказан и
основателен само за 38 бр. овце.
Ищецът е представител
доказателства за закупени от него животни- разписки, които са оспорени от
ответника. Разписките не носят подпис на ответника, поради което като частни
удостоверителни документи нямат обвързваща доказателствена сила. Само въз основа на тях не може да се обоснове извод, нито за броя на
закупените от ищеца животни, нито пък съставляват доказателство за броя на
предоставените от ответника животни. Ищецът не е релевирал други доказателства,
които са установяват, че е придобил собствеността върху, общо 66 бр. овце-
предмет на иска. Показанията на разпитаните по делото свидетели са общи и не
конкретизират броя на животните- собственост на ищеца, нито установяват броят
на предадените от него животни на ответника.
С оглед на това искът за
собственост над 38 бр. до заявените 66 бр. овце се явява недоказан и
следователно неоснователен.
С оглед на изложеното
съдът приема, че по силата на устни уговорки ищецът е предоставил на ответника
38 бр. собствени животни.
Безспорно е установено,
че между страните са възникнали конфликти, които се задълбочили, което довело
до прекратяване на съвместната им дейност от м. май 2017 г. От този момент е
отпаднало основанието, на което ответникът държи животните- собственост на
ищеца, поради което искът за същите е основателен и следва да бъде уважен.
Искът за собственост на
142 бр. агнета е изцяло неоснователен. По делото не са релевирани абсолютно
никакви доказателства, които да установяват, че собствените на ищеца животни да
родили агнета, нито доказателства за техния брой. Няма доказателства, които да
установяват, че в кошарата, стопанисвана от ответника е имало агнета-
собственост на ищеца, както и няма доказателства за наличие на такива и към
момента. С оглед на това съдът намира иска за недоказан, което обуславя
неговата неоснователност.
Съдът счита евентуално съединения
иск за
заплащане на липсващи животни за неоснователен. За да бъде уважен така предявеният иск, следва да е установена активната материално- правна
легитимация по предявения иск по чл.108, както и че вещите / животните/ са погинали. Недоказаността на
първата предпоставка, обуславя неговата неоснователност и като такъв следва да
се отхърли.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските по делото се определят съобразно изхода от спора. Съобразно
уважената част от иска ищецът има право на разноски в размер на 432 лв., а
ответника има право на разноски в размер на 623 лв.- съобразно отхвърлената
част. След извършване на прихващане със сумите, съдът приема, че в тежест на
ищеца следва да се възложат разноските за производството в размер на 191 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН ********** *** да предаде на собственика Т.С.Т.
, ЕГН ********** *** 38 бр. овце, местна порода, находящи се в животновъден
обект в с.Обретеник, които държи без основание.
ОТХВЪРЛЯ иска за собственост в останалата му част над 38 бр. до
66 бр. овце, както и за 142 бр. агнета.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 30 000 лв.,
представляваща паричната равностойност
на липсващи животни.
ОСЪЖДА Т.С.Т. да заплати на М. С. Кънчев сумата в размер на 191
лв. разноски за производството
.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: