№ 20239
гр. София, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110133008 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от „О“ ЕООД, искова молба
и уточняваща такава /л.47/ против ЗАД „А“ АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от ...0,00 лв. частичен иск от сума в общ
размер от 47 016,20 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
щета № ...., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 09.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 129,54 лв.
частичен иск от сума в общ размер на 6 090,31 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 24.06.2024 г. до 08.06.2025 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е собственик
на лек автомобил марка „Т“ модел „Я“ с peг. № В ..... ТТ, който сочи, че е бил
застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“. Твърди, че на 27.05.2024 г.
около 02:35 ч. в гр. Д е настъпило ПТП, при което водачът на автомобила – С Д, в
резултат на заспиване, загубила контрол, автомобилът се отклонил вдясно и се ударил
в крайпътно дърво. Излага, че с уведомление за щета от 28.05.2024 г. ответникът е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на което била
образувана щета № ..... Сочи, че с уведомление с изх. № ...-.../24.06.2024 г. ответникът
е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, т.к. приел, че не е налице покрит
риск. С друго уведомление с вх. № ..../01.07.2024 г. ищецът отправил ново искане за
преразглеждане на щетата, но с отговор с изх. №...-1112/11.07.2024 г. ответникът
потвърдил отказа. С отговор с изх. № Л-.../12.09.2024 г. излага, че застрахователят е
посочил, че е налице тотална щета. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че лек
автомобил марка „Т“ модел „Я“ с peг. № В.....ТТ, собственост на ищеца, е застрахован
при него по застраховка „Каско“. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.
„Т“, който счита, че е проявил груба небрежност поради това, че е заспал докато
1
управлява МПС. В условията на евентуалност излага, че ПТП е настъпило поради
това, че водачът на л.а. „Т“ се е движел с превишена скорост. Евентуално счита, че не
дължи заплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на
задължението на застрахования по чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1 и т.76.2 от ОУ. Оспорва
претенцията и по размер и развива съображения в насока, че същата е силно завишена.
В условията на евентуалност сочи, че е налице „тотална щета“, като в тази връзка
излага, че от размера на обезщетението следва да се приспадне стойността на
запазените части. Оспорва изпадането в забава. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 405 КЗ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден
договор за имуществено застраховане с ответника, настъпването на описаното в
исковата молба застрахователно събитие /ПТП /, причинените вреди на процесния
автомобил и стойността необходима за възстановяване на МПС-то, както и причинна
връзка между произшествието и вредите.
В тежест на ответното дружество е да докаже твърденията си, че водачът е
действал при груба небрежност, поради което е налице изключението, въз основа на
което отказва плащане, твърденията си, че е налице основание да не изплати
застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на водача на
задълженията му по чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1 и т.76.2 от ОУ и положителния факт на
погасяване на дълга.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че л.а. марка
„Т“ модел „Я“ с peг. № В ..... ТТ, собственост на ищеца, към дата на ПТП е бил
застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност
От приложеното на л. 28 по делото копие на Свидетелство за регистрация част I
/ голям талон / се установява, че процесният лек автомобил „Т“ модел „Я“ с peг. №
В.....ТТ към датата на ПТП 27.05.2024г. е бил собственост на ищцовото дружество.
От приложеното на л. 5 по делото копие на застрахователна полица се
установява, че автомобилът, към датата на настъпване на произшествието е имал
валидна застраховка „Каско на МПС“, сключена при ответното дружество.
Настоящият съдебен състав, като съобрази приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, изведе следния
механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 27.05.2024г., около 02.35
часа С Д управлява процесния лек автомобил „Т“ модел „Я“ с peг. № В.....ТТ в гр. Д,
като се движи с посока на движение от ул. „Л.С.“ към ул. „Б“ и на около ... метра
преди кръстовището с ул. „Л.П.“, губи контрол над автомобила поради заспиване,
отклонява се от пътното платно и реализира ПТП в крайпътно дърво.
Така изведеният механизъм не е спорен по делото, като същият намира опора в
приобщените по делото писмени доказателства. В унисон с изведения механизъм са и
материалите от представената от ответника застрахователна преписка /л. ... и сл./. В
подкрепа механизма и причината за настъпване на произшествието са и приложените
на л. 145 и сл. материали от административно – наказателната преписка, от които се
2
установява, че на водача на автомобила е съставен АУАН /л. 147/ и е издадено НП /л.
146/, в които е описан механизма на произшествието и причината за настъпването му,
а именно заспиване на водача.
Спорен по делото е въпросът дали ответното дружество е освободено от
заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1 и
т.76.2 от ОУ.
На следващо място се сочи от ответника, че застрахователят не дължи
изплащане на застрахователно обезщетение поради наличие на проявена „груба
небрежност“ от страна на водача, а именно заспиване.
Понятието "Груба небрежност" не е дефинирано в КЗ. В гражданското право
обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на съдържанието,
което има в наказателното право. В гражданското право понятието се свързва с
недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при
това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите
последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й /напр. Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС,
IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г. /. Гражданското право не различава формите на
небрежността, а само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се
съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за
наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е
обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави
невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието "груба
небрежност", приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в
смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за
движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество / в този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС, IV г.
о., ГК, гр. д. № 387/2010 г., Решение № 50118 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 275 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. №
1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 459 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. №
1815/2021 г., II т. о., ТК и др./.
Не е спорно по делото, че причина за настъпване на произшествието е
заспиване на водача на автомобила, обстоятелство което се признава от ищцовото
дружество и се установява от материалите на приобщената административно-
наказателна преписка. Видно от констатациите, обективирани в наказателното
постановление / л. 146 / причината за настъпване на произшествието е загуба на
контрол над автомобила, вследствие заспиване на водача С Д Д. Тази причина е
индивидуализирана и в приложеното копие на АУАН /л. 147 /. Заспиване, като причина
за настъпване на произшествието е посочено и в депозираното пред ответника
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди на МПС.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице съзнателно и
виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, доколкото
заспиването е неволево и физиологично състояние, което възниква от естествените
нужди на организма за почивка и възстановяване и процесът от бодърстване към сън
не може да бъде напълно контролиран. Доколкото заспиването не представлява волеви
акт настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че произшествието е
причинено поради съзнателно и виновно поведение на водача Д.
Действително произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието
3
02:35 часа, но съгласно нормативната база, в частност ЗДвП и ППЗДвП шофирането
през нощта не е забранено.
Отделно от изложеното от страна на ответника не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства / свидетелски показания или експертизи/, от които да се направи
извод, че водачът е управлявал процесния автомобил в продължителен период от
време или че е изминал дълго разстояние преди настъпване на ПТП-то, респективно,
че същият е имал субективната възможност да извърши преценка, че се нуждае от
почивка. От мястото на настъпване на произшествието, а именно гр. Д може да се
направи извод за точно обратното, че автомобилът е управляван в рамките на града в
непродължителен период от време.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая
възражението на ответника, че е налице „груба небрежност“ се явява неоснователно,
като по същите съображения съдът намира за неоснователни и доводите, че е налице
изключен риск чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1 и т.76.2 от ОУ.
В материалноправната разпоредба на чл. 395, ал. 1 КЗ е законоустановено, че
застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване
на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
В т. 76.1 и 76.2 от ОУ на ответника /л. 12/ е прието, че през срока на действие на
застрахователния договор, застрахованият е длъжен да пази и ползва
застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа винаги в
изправност и в добро техническо състояние, да го ползва само по предназначение и да
спазва технологическите е технологичните правила на производителя за неговата
експлоатация, да предприема всички необходими предохранителни действия и мерки
за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да не допуска поведение,
което да води до повишаване на риск.
Както се посочи не се установи по делото водачът на автомобила да е бил
изключително преуморен или изтощен, което обезателно да е налагало да прави
почивка или възстановяване, нито се доказва той да е осъзнавал възможността да
заспи и да предизвика инцидент и въпреки това да е продължил да шофира, поради
което възраженията се явяват неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че водачът е управлявал
автомобила с превишена скорост, доколкото от заключението на вещото лице се
установи, че скоростта на движение е била около 40-50км/ч.
Спорен по делото е и размерът на дължимото се застрахователно обезщетение
във връзка с процесното ПТП.
Съдът намира, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2
КЗ. Съгласно цитираната материалноправна разпоредба тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че стойността на процесния лек
автомобил, определена към датата на настъпване на произшествието, при съобразяване
метода на амортизация, е 44 510.00лв.
Експертът е посочил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е
42 329.59лв., която сума надвишава 80% от стойността на МПС-то, респективно
налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Видно от заключението стойността на застрахователното обезщетение за лек
автомобил „Т“ модел „Я“ с peг. № В.....ТТ, определена при условията на тотална щета
4
и след приспадане на запазените части в размер на 25% е 33 382.00лв. / при
изслушване на заключението вещото лице посочи, че в експертизата е допусната
грешка при изписване на сумата цифром и правилният размер на обезщетението
е 33 382.00лв./
Съдът като съобрази принципа на диспозитивното начало и като взе предвид, че
претенцията е заявена за сума в по-малък размер, намира същата за изцяло
основателна за ...0.00лв., част от вземане в общ размер на 47 016.20лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В материалноправната разпоредба на чл. 405, ал. 1 КЗ е законоустановено, че
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5, респективно ответникът дължи плащане след
изтичането на 15 работни дни от завеждането на щетата.
От материалите по делото се установява, че щетата е заведена при ответника на
28.05.2024г., респективно считано от 19.06.2024г., застрахователят е в забава.
Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена за периода 24.06.2025г. –
08.06.2025г., тоест за период след изпадане на ответника в забава, като размерът на
дължимата се мораторна лихва върху сумата от ...0.00лв., изчислен с помощта на
компютърна програма е 132.54лв., като съдът съобразявайки принципа на
диспозитивното начало, намира иска за изцяло основателен за предявения размер от
129.54лв., част от вземане в общ размер на 6 090.31лв.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 700.00лв., от които ....00лв. –
държавни такси, ....00лв. – депозит вещо лице и 500.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А“ АД, ЕИК *********, да заплати на „О“ ЕООД , ЕИК
*********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва:
...0.00 лв. - част от вземане в общ размер от 47 016.20 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № ...., по образувана при ответника щета № ...., във връзка с
вреди, причинени на лек автомобил марка „Т“ модел „Я“ с peг. № В ..... ТТ от
произшествие, настъпило на 27.05.2024г. в гр. Д, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 09.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземането
и сумата от 129.54 лв. - част от вземане в общ размер на 6 090,31 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 24.06.2024 г. до 08.06.2025 г.
ОСЪЖДА ЗАД „А“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „О“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 700.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6