О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
гр. Русе, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд –Русе, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание на 30 ноември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 667 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.147а, ал.1 от ЗУТ и чл.91, ал.1 АПК вр. чл.159, т.4 от АПК .
Образувано е по жалба на „Тир Паркинг Русе“ ООД, със седалище: гр.София, представлявано
от управителя А.Н.Л. против отказ, обективиран в Писмо рег. № 30-15418-2/18.10.2023
г. на Главния архитект на Община Русе по Заявление рег.№ УТ-40-280/16.10.2023 г.
Претендира се отмяната му и присъждане на сторените в производството разноски.
По допустимостта на производството, съдът съобразява следното:
Административното производство е проведено по повод подадено от „Тир Паркинг
Русе“ ООД, със седалище:гр.София, до главния архитект на Община Русе Заявление рег.№УТ-40-280/16.10.2023
г. за издаване на разрешение за промяна в
предназначението на „Обекти за отдаване под наем“, представляващи самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.178.133.4.2, в „Игрална зала за
организиране на хазартни игри“, находящ се в УПИ ХХIV-114,54, кв. 905 по плана на гр.Русе /л.1 от преписката/
По повод заявлението от Главния архитект на Община Русе до дружеството е
изпратено процесното Писмо рег. № 30-15418-2/18.10.2023 г. /л.7 от делото/. В него
органът се е позовавал на решение №1028, прието с Протокол №37/21.07.2022 на
ОбС-Русе, в качеството му на принципал, за провеждане на конкурс за учредяване
на право на строеж за изграждане на буферен паркинг и „Обществено-обслужваща
сграда за магазин и заведение за обществено хранене, на един етаж със застроена
площ и разгъната застроена площ 1 225
кв.м. Според писмото, волята на принципала
е обектите в сградата да са с посоченото конкретно функционално предназначение,
което е несъвместимо със заявеното от дружеството за „Игрална зала за
организиране на хазартни игри“ в Заявление рег.№ УТ-40-280/16.10.2023 г. до Главния
архитект на Община Русе.
Съдът
приема, че в горецитирано писмо на Главния архитект на Община Русе е налице
изрично произнасяне по подаденото от оспорващото дружество Заявление рег.№УТ-40-280/16.10.2023 г. Писмо рег. № 30-15418-2/18.10.2023
г.
съдържа ясно волеизявление на органа за отказ
да бъде издадено исканото разрешение за промяна предназначението на обекта.
Този отказ представлява ИАА по смисъла на чл. 214, т. 1,
предл. второ от ЗУТ, посочен изрично от
законодателя като подлежащ на съдебен контрол в 14 дневен
срок от съобщаването му. По преписката липсват данни за съобщаването на отказа
на заявителя, но с оглед датата на издаване на писмото – 18.10.2023 г., постъпилата
от дружеството жалба до АС-Русе, подадена чрез административния орган на
30.10.2023 г., е в преклузивния срок. Тя изхожда от лице, адресат на отказа, с
правен интерес за оспорване му.
След подаване на жалбата срещу изричния отказ, обективиран в Писмо рег. №
30-15418-2/18.10.2023 г., от Главния архитект на Община Русе е издадено Разрешение
за промяна на предназначението №45/06.11.2023 г. /л.2 от
преписката/, с което на осн. чл.147а, ал.1 ЗУТ вр. чл.91, ал.1 АПК е разрешено на „Тир Паркинг Русе“ ООД, със
седалище: гр.София, промяна в предназначението на „Обекти за отдаване под
наем“, представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.178.133.4.2, в „Игрална зала за организиране на хазартни игри“, местонахождение:
УПИ ХХIV-114,54, кв. 905 по плана на гр.Русе. С издаденото разрешение изцяло е
удоволетворено искането на дружеството.
При тези фактически установявания, съдът прави следните изводи от правна
страна:
По
съществото си издаденото Разрешение за промяна на
предназначението №45/06.11.2023 г. на Главния архитект на Община Русе има
характер на отзив, т. е. на упражнено
правомощие на административния орган сам да издаде
съответния акт, чието издаване преди това е отказал.
В ЗУТ липсва разпоредба, която да урежда
отзива на административни актове по специалния закон,
поради което
и на основание препращащата норма на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ,
за неуредените въпроси по ЗУТ, е приложим АПК и в частност чл. 91 от АПК.
Съгласно последната разпоредба в 7 – дневен срок, а ако органът
е колективен в 14 – дневен срок от получаване на жалбата или протеста,
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му.
Отзивът
по чл. 91, ал. 1 от АПК
дава възможност на административния
орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В разглеждания случай са налице всички предпоставки за упражняване на това
правомощие:
административен акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред /отказът за издаване на разрешение за промяна на предназначението/;
подадена жалба до съда срещу ИАА от
процесуално легитимирана страна, която жалба е редовна и допустима. Другата
предпоставка по чл. 91, ал. 1 от АПК
е административният орган да се произнесе в 7 - дневен срок от момента, в който
е получена жалбата. В разглеждания случай
органът е едноличен и е упражнил правото си на отзив в законоустановения срок - след подаване на жалбата до съда на 30.10.2023 г. срещу отказа,
обективиран в писмо рег. № 30-15418-2/18.10.2023 г. на Главния архитект на
Община Русе, органът на 06.11.2023 г. е издал заявеното от дружеството разрешение за промяна на предназначението на
обекта.
Упражнявайки правото си на отзив,
административният орган е издал последващ позитивен акт,
който заличава действието на предходния, в случая изричния отказ. Така отпада правният интерес за
оспорване на изричния отказ, обективиран в Писмо рег. №
30-15418-2/18.10.2023 г. на Главния архитект на Община Русе, което има за
последица недопустимост на съдебното производство и неговото
прекратяване
на основание чл.159, т.4 от
АПК.
Оспорващият е поискал присъждане на разноски. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
приложима субсидиарно по силата на чл. 144 АПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По
аргумент от противното, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, както е в разглеждания случай, той следва да понесе направените от жалбоподателя деловодни разноски за държавна такса в
размер на 50 лв., платена по банков път.
Мотивиран
така и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Тир Паркинг Русе“ ООД, със седалище: гр.София, против отказ,
обективиран в писмо рег. № 30-15418-2/18.10.2023 г. на Главния архитект на
Община Русе по Заявление рег.№УТ-40-280/16.10.2023 г. на „Тир Паркинг Русе“
ООД, със седалище: гр.София.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на „Тир Паркинг Русе“ ООД, представлявано от А.Н.Л.,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к „Люлин“, бл.832, вх.2, ет.2,
с ЕИК *********, сумата 50 лева – разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 667/2023
год. по описа на АС-Русе.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: