Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
12.11.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 8410 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.О.-
длъжник по
изпълнително дело № 20208600400626 по описа на ЧСИ В.М., подадена чрез юрк.П.Т.срещу постановление за разноски с изх.№ 34498 от 29.07.2020
год., с което е оставено без уважение възражението на длъжника С.О.по
изпълнително дело № 20208600400626 по описа на ЧСИ В.М. с вх.№ 22159/29.07.2020
г. В частната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за
разноски на ЧСИ, както и такива, че посочените в ПДИ такси в размер на 103,20
лв., съгласно ТТРЗЧСИ са изчислени в противоречие с материалния закон. Прави се
искане за отмяна на обжалваното постановление и намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 100 лв., както
и за редуциране на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална
такса. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- А.К.Ч., чрез
пълномощника си адв.П..Х в писмен отговор, оспорва жалбата и моли
съда да я остави без уважение, като
неоснователна. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
ЧСИ В.М. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът С.О.,
чрез своя процесуален представител юрк.П.Т.е депозирал на 29.07.2020 год.
писмено възражение по процесното изпълнително дело, с което е направено
възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно
изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв.,
като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/
09.07.2004 год., минимални размери.
С постановление за разноски с изх.№
34498 от 29.07.2020 год., издадено от ЧСИ В.М.е оставено без уважение
възражението на длъжника С.О.по изпълнително дело № 20208600400626 по описа на
ЧСИ В.М. с вх.№ 22159/29.07.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в постановление от 29.07.2020 год. има характер на
постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК
в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/
2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от
активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
23.07.2020 год., пълномощника на взискателя- адв.П..Хне е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год./ в
редакция действаща към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие между взискателя и адв.П.Х.- 22.07.2020 год./, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 100 лв. В
настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е
уговорено и заплатено в размер на сумата от 260 лв. за образуване и водене на
изпълнително дело пред ЧСИ, във връзка с издаден изпълнителен лист по адм.дело
№ 9479/2019 г. на Административен съд София- град, ІІ отделение, 52 състав, е
извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на
23.07.2020 год. за образуването му въз основа на издадения от Административен
съд София- град, 52 състав, изпълнителен лист.
В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизат на 100 лв.- за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата
на чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год., в редакция действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие от 22.07.2020 г./ изм. ДВ, бр. 45
от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за
образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от
Наредбата. В тази връзка възражението на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско
възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 260 лв. следва да бъде намалено до
размер на сумата от 100 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ В.М. от 29.07.2020 год., следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 260 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата
от 100 лв.
По
отношение на размера на таксите по изпълнението:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния
случай. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и
други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител
следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се
посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени
в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
В
процесния случай, противно на изложеното в частната жалба, ЧСИ В.М. не е
определила по изп.дело пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. В тази връзка
доводите на длъжника изложени в жалбата относно обстоятелството, че пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е
незаконосъобразно определена от ЧСИ, не следва да бъдат обсъждани от въззивния
съд. При липса на конкретно определена по процесното изп.дело пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ, съдът не може да извърши преценка и контрол за
законосъобразност на действията на ЧСИ в тази насока. С оглед на което жалбата
на длъжника, в частта, с която е направено искане за редуциране на размера на
начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски с изх.№
34498 от 29.07.2020 год., издадено от ЧСИ В.М., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника С.О.по изпълнително дело № 20208600400626 по описа на
ЧСИ В.М. с вх.№ 22159/29.07.2020 г. за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение по изпълнително дело № 20208600400626, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя – А.К.Ч., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр.София, ж.к.“ *********вх.*, по изпълнително дело №
20208600400626 по описа на ЧСИ В.М., с рег.№ 860, с район на действие СГС,
адвокатско възнаграждение от 260 лв / двеста и шестдесет лева/ до размер на
сумата от 100 лв./ сто лева/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата на С.О., гр.София, ул.“ *********, подадена чрез юрк.П.Т.,
в частта, с която е направено искане
за редуциране на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса
по по изпълнително
дело № 20208600400626 по описа на ЧСИ В.М.,
с рег.№ 860, с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.