Р Е Ш Е Н И Е
№ …….../…….. 2019
год.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I въззивен съдебен
състав в
открито съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
2. мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1187 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с
вх. № 37701/27.05.2019 г. депозирана от П.Т.Д., ЕГН **********, с със съдебен
адрес: ***, действащ чрез адв. Д.П., срещу Решение № 1785/25.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 17966/2018 г. по описа на РС-Варна, ХIX съдебен
състав, с което, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, е прието за установено че ответникът /сега въззивник/, в
качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги /ВиК/,
които се отчитат по партида с абонатен № 1138990, дължи на ишеца-въззиваем
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата в общ размер на 1535.17 лева, представляваща главница
за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода от 03.10.2017 г. до 05.09.2018
г., на адрес гр. Варна, ул. „Ген Паренсов“, бл. 30, ап. 40, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.09.2018 г.
до окончателното й плащане, както и сумата в общ размер на 76.89 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 05.03.2018 г. до 12.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
6891/18.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по Ч.Г.Д. № 13888/2018
г. по описа на РС-Варна.
Недоволен от горното е останал
ответникът П.Т.Д., който обжалва така
постановеното решение. В жалбата се навеждат твърдения за неговата неправилност и постановяване в противоречие с
материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически
положения не съответстват на доказателствата по делото. Настоява се за отмяната
му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което се отхвърлят
предявените обективно кумулативно съединени установителни искове.
В срока
по чл. 263 от ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Д.П. поддържа жалбата.
Въззиваемият, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. С молба
вх. № 29681, депозирана на 09.10.2019 г., въззиваемият оспорва въззивната
жалба. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и потвърди
обжалваното решение като правилно и присъди сторените пред двете инстанции
съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна,
като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на
решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Решението е постановено при наличието
на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което
е и допустимо в обжалваната част.
Районен съд – Варна е сезиран с
обективно кумулативно съединени установителни искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 1535.17 лева,
представляваща главница за предоставена от ищеца на ответника ВиК услуги за
имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Ген. Паренсов“, бл. 30, ап. 40, с абонатен №
1138990 за периода от 05.03.2018 г. до 12.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.09.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и мораторна лихва в размер на 76.89 лева за периода от
05.03.2018 г. до 12.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
6891/18.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
Ч.Г.Д. № 13888/2018 г. по описа на РС-Варна.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-длъжник,
операторът-кредитор следва да докаже в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната
отговорност на длъжника: 1.) валидно учреденото облигационно правоотношение
между него и последния по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги; 2.) изпълнение на собствените си
задължения – предоставяне на договорената услуга в заявените количества, както
и 3.) размера на претендираното възнаграждение за предоставените ВиК услуги.
В тежест на длъжника
е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията
си в отговора, а – при установяване на горното от кредитора – да докаже, че е
изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. В същата въззивникът излага доводи за това, че не е ползвал вода в
отразеното количество по процесните фактури за периода 05.02.2018 г. -
05.09.2018 г., същото не е правилно отчетено и не дължи заплащането му. Сочи,
че карнетните листа не са подписани от абоната или негов представител и ищецът
не е установил, че осчетоводеното количество ВиК услуги реално са били
предоставени. Твърди, че не е удостоверен отказ на потребителя да предостави
достъп за отчитане, поради което неправомерно е извършено служебно начисляване.
В заключение сочи, че не се намира в договорни отношения с ответника, защото не
е сключвал договор за ВиК услуги и не е приемал общите условия.
Относно
твърдението за липса на облигационна връзка между въззивника и въззиваемия,
настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира
обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването
на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на
същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите
условия на оператора.
В
конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен
начин е установено, че ищецът-въззиваем е оператор на ВиК услуги /видно от
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. От представената справка от
Службата по вписвания – Варна се установява, че въззивникът през 2008 г. е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот от Славка Иванова
и Коста Иванов по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 166/16.05.2008 г., том № 39.
Именно в качеството
си на собственик, ответникът е бил посочен, като ползвател в карнетите и
справката за недобора по партидата с абонатен № 1138990. Това е в пълен унисон
с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че потребители
на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.
Следва да бъде отбелязано, че простото
отричане на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за
опровергаване на пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са
наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на
откритата на негово име партида за този имот, за отчуждаване на правото на
собственост върху него или за учредяване на право на ползване на друго лице,
факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.
От друга страна, твърдението, че
ответникът не е приел Общите условия също остава недоказано, доколкото на
основание чл. 8, ал. 3 от посочената наредба, същите са обнародвани в централен
ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването им и не са ангажирани
доказателства потребителят да е упражнил правото си по ал. 4 от цитираната
разпоредба, а именно да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени споразумения,
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето
защо, наведеното от въззивника твърдение, че между него и въззиваемия не е
учредено облигационно правоотношение и че същият не е приел Общите условия, е
неоснователно.
С оглед изричното оспорване от страна
на ответника относно доставените ВиК услуги за конкретния обект в
претендираните количества, ищецът представя 2 бр. карнетни листи /л. 61 и л. 62/
за абонатен № 1138990. В първия карнетен лист са вписани показания на водомера
за периода от м. декември 2016 г.
до м.юли 2018 г., а във втория - за десет месеца, както следва - март 2018 г. и
от август 2018 г. до април 2019 г., като срещу част от снетите показания на водомера от обекта, са положени
подписи
– последният от 05.02.2019 г. С положените подписи
се удостоверява верността не само на текущите, но и на всички предходни
показания.
Твърденията във въззивната жалба
досежно това, че положените върху процесните карнетни листа подписи не са на
потребителя или на негов представител, следва да се оставят без разглеждане
поради настъпилата процесуална преклузия. Документите са представени в първото
открито съдебно заседание, за което страната е редовно призована. Съгласно правилото
на чл. 193, ал. 1 от ГПК, оспорването на истинността им е следвало да стане до
края на заседанието, а не едва с въззивната жалба, поради което документите се
ползват с формална доказателствена сила.
Карнетният лист е частен свидетелстващ
документ, който в конкретния случай се ползва и с материална доказателствена
сила, доколкото материализира неизгодни за издателя си факти – потребеното
количество ВиК услуги. От своя страна, частните свидетелстващи документи нямат
обвързваща съда материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът
в подкрепа на своите твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените
количества е представил и справка за недобора на частен абонат № 1138990 /л.
24/, чието съдържание кореспондира със отбелязванията в карнетните листа.
С оглед
горното
въззивният съд приема за доказан факта, че дружеството/ищец е
предоставило ВиК услуги по фактури за периода 03.10.2017 г. – 05.09.2018 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси
тяхната стойност.
За доказване размера
на исковата претенция по искане на оператора е назначена и изслушана
Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните. Видно от заключението общият размер на
дължимата сума за периода от 03.10.2017 г. до 05.09.2018 г. по издадените
фактури е 1535.17 лева.
Предвид обстоятелството, че ищецът по
силата на облигационното правоотношение е предоставил на ответника посочените
водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем,
настоящият съдебен състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД за основателен и като такъв счита, че следва да
бъде уважен изцяло.
Основателността на главното
вземане, обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни вземания за мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.03.2018 г. до 12.09.2018 г. в общ
размер на 76.89 лева, на основание
чл. 86 от ЗЗД, както и обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Първоинстанционният съд е постановил
решението си при спазване на процесуалните правила и прилагайки правилно
относимите материално-правни норми, поради което въззивната жалба се явява неоснователна.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, съдебният акт на
районния съд следва да бъде изцяло потвърден.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
от ГПК, в тежест на въззивника-ответник следва да бъде възложена отговорността
за разноски, съразмерно с уважената част от иска, направени от въззиваемата
страна в настоящата инстанция в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна
сложност и с оглед на предприетите от процесуалния представител на въззиваемата
страна действия.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
1785/25.04.2019 г., постановено по гр. дело № 17966/2018 г. по описа на
РС-Варна, ХIX съдебен състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, П.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата в размер на 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1,
предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.