№ 15179
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20221110136556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
В срок е постъпило и искане от ищеца Е. П. Д., чрез адв. П., по реда на чл. 250 ГПК за
допълване на постановеното решение № 13360/09.07.2025 г. Молителят сочи, че в
диспозитива на съдебното решение не е посочено, че Н. Д. следва да заплати на Е. Д., на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 7800 лева, представляващи обезщетение за лишаването
й ползване на съсобствения делбен имот. Ето защо, прави искане съдебното решение да
бъде допълнено.
Ответникът, ангажира становище за неоснователност на искането, като сочи, че
осъдителният диспозитив не може да бъде такъв, какъвто се претендира в молбата по чл. 250
ГПК.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните,
намира следното: Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не
обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право;
по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет
на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва –
Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о. на ВКС; Опр. № 331/31.05.2010 г.
по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о. на ВКС/. Налага се извод, че на допълване подлежи
диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт - Решение №
53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С постановеното по делото съдебно решение № 13360/09.07.2025 г., по отношение на
претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, заявена от Е. Д. срещу Н. Д.,
съдът е развил пространни аргументи. Същите са довели съда до извода, че"искът следва да
бъде уважен изцяло за сумата в размер на 7 800 лева." Същевременно в диспозитива на
1
първоинстанционното решение липсва произнасяне по посочената искова претенция,
съобразно волята на съда, обективирана в мотивната част. Ето защо прошението за
допълване на решение № 13360/09.07.2025 г. в поискания, в молба вх.№ 260129/30.07.2025 г.
на Е. Д., начин, е основателно.
Така мотивиран и на основание чл. 250 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на осн. чл. 250, ал. 3 ГПК Решение № 13360/09.07.2025 г., постановено по гр.
дело № 36556/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, като в диспозитива на съдебния акт се
добави следното:
- "ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН **********, да заплати на Е. П. Д., ЕГН **********, сумата
от 7800 лева, представляваща обезщетение за лишаването от ползването на съсобствен
имот – ап. 19 в кв. „Надежда-4“, гр. София, за периода от 01.12.2021 г. до 19.02.2025 г.,
ведно със законната лихва от постановяване на решение по извършване на делбата до
окончателното плащане."
Решението представлява неразделна част от Решение № 13360/09.07.2025 г., постановено
по гр. дело № 36556/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчване препис на страните, на
осн. чл. 250, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2