Р Е Ш Е Н И Е
Номер
3653
18.12.2019 г.
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
шести декември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 7902 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от М.К.К. против ГД „Гранична полиция“ на МВР
и изменени в открито съдебно заседание искове, с които се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 379,16 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 201,35 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 01.07.2016 г. - 24.09.2019 г., сумата от 188,91 лв.,
представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима от
изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжност *****., БГКП – Созопол, при РД „Гранична Полиция“ – Бургас, която е
на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ към МВР, като е работил на
24-часови смени. Твърди
също така, че положеният от него нощен труд през процесния период следва да
бъде преизчислен с коефициент 1,143, като получената след преизчислението
разлика представлява извънреден труд, за който не му е изплатено допълнително
възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а
акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано. Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като
извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за
периода до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и
06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, а през останалата част от исковия период
са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г., поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
се прилага единствено за работници и служители по трудово правоотношение.
Твърди се също така, че предявеният иск за периода 01.07.2016 г. – 24.09.2016
г. е погасен по давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който
поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и е полагал труд на
посочената в исковата молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищецът е работил на 24-часови смени, включително и през
нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с предоставените му от
ответника протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и
с фишовете за заплати на ищеца, вещото лице е установило, че през периода
01.07.2016 г. - 24.09.2019 г. ищецът е положил общо 1 408 часа нощен труд,
които след преизчисляване с коефициент 1,143 се равняват на 1 609,35 часа
дневен труд, като разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 201,35 часа, за които възнаграждението, изчислено
като за извънреден труд, възлиза на 1 379,16 лв. В експертизата също така
е посочено, че лихвата за забава върху тази сума, изчислена за всеки месец по
отделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на
завеждане на делото, е в общ размер от 188,91 лв. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили,
поради което следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. В актуалната си редакция чл.
187, ал. 3
от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в редакцията си, която е действала през периода
23.02.2015 г. – 13.10.2016 г., тази норма е
предвиждала, че работното време на работещите на 8-, 12- или 24-часови смени държавни
служители се е изчислявало в работни дни – сумирано за едномесечен период.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1408
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1609,35 часа дневен труд, т.е. налице е
разлика от 201,35 часа, за които на ищеца се полага допълнително възнаграждение
за извънреден труд в размер на 1 379,16 лв. По делото липсват твърдения и
доказателства ответникът да е заплатил на ищеца такова допълнително
възнаграждение, което води до извода за основателност на предявената искова
претенция.
С оглед основателността на
претенцията за главница, следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на част от
вземането, а именно по отношение на претендираното от ищеца възнаграждение за
положен извънреден труд през периода 01.07.2016 г. – 24.09.2016 г. Съдът намира
това възражение на ответника за частично основателно по следните съображения:
Както бе посочено по-горе в
решението, през периода 23.02.2015 г. – 13.10.2016 г.
е действала редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която работното време
на държавните служители, работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, се е
изчислявало в работни дни - сумирано за едномесечен период, като
същото се е начислявало и изплащало ежемесечно, но през месеца, следващ месеца
на полагане на труда, съгласно действалите наредби, издадени от министъра на
вътрешните работи. Поради това следва да се
приеме, че възнаграждението на ищеца за м. юли 2016 г. е било дължимо и е
следвало да бъде платено до края на м. август 2016 г., съответно тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това
възнаграждение е изтекла на 31.08.2019 г., възнаграждението за м. август 2016
г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м. септември 2016 г.,
съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по
отношение на това възнаграждение би следвало да изтече на 30.09.2019 г., а
възнаграждението за м. септември 2016 г. е било дължимо и е следвало да бъде
платено до края на м. октомври 2016 г., съответно тригодишната погасителна
давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това възнаграждение би
следвало да изтече на 31.10.2019 г. В случая искът е предявен на 24.09.2019 г.,
към която дата е било погасено единствено вземането на ищеца за полагащото му
се допълнително възнаграждение за положения от него извънреден труд през м.
юли 2016 г., но не и за допълнителното възнаграждение за положения
извънреден труд през м. август, както и за положения от ищеца извънреден труд
през периода 01 - 24.09.2016 г.
Видно от заключението на вещото лице
(отговора на въпрос 2), през м. юли 2016 г. ищецът е положил 34 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 38,86 часа дневен труд,
съответно е налице разлика от 4,86 часа. В отговора си на въпрос 4 от
експертизата вещото лице е посочило, че за 2016 г. дължимата сума за 1 час
извънреден труд е била в размер на 6,02 лв. С оглед на това съдът намира, че за
разликата от 4,86 часа за м. юли 2016 г. на ищеца се е следвало възнаграждение
за извънреден труд в размер на 29,26 лв., което вземане е погасено по давност на
осн. чл. 111, б. „а“ от ЗЗД и същото следва да бъде извадено от посочения от
вещото лице размер на дължимото на ищеца трудово възнаграждение. Ето защо съдът
счита, че към момента ответникът дължи на ищеца допълнително възнаграждение в
размер на 1 349,90 лв. за положените от него 196,49 часа (201,35
часа – 4,86 часа) извънреден труд през периода 01.08.2016 г. – 24.09.2019 г.,
за което липсват твърдения и доказателства да е платено, поради което искът
следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част над уважения до
предявения размер от 1 379,16 лв., както и за периода м. юли 2016 г. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и мораторна
лихва в общ размер от 180,29 лв., получена като разлика между посочената от
вещото лице сборна мораторна лихва (188,91 лв.) и изчислената от съда мораторна
лихва върху недължимата главница за м. юли 2016 г. (8,62 лв.), както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
1 349,90 лв., дължима за периода от предявяването на иска на 25.09.2019 г.
до окончателното й изплащане, тъй като вещото лице е изчислило мораторните
лихви до 24.09.2019 г. В останалата му част искът за мораторна лихва следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора и на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца част от направените от
него разноски по делото, съответна на уважената част от иска, а именно сумата
от 341,55 лв., представляваща част от платеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Предвид частичното отхвърляне на иска
и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 2,42
лв., представляваща
съответна част от дължимото, с оглед цената на предявения иск, юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове – общо 104 лв., както и платеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 230 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на М.К.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 1 349,90 лв. (хиляда триста четиридесет и девет
лв. и деветдесет ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 196,49 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 01.08.2016 г. – 24.09.2019 г. и преизчисления
такъв с коефициент 1,143, сумата от 180,29 лв. (сто и осемдесет лв. и двадесет
и девет ст.), представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания,
дължима за периода 30.10.2016 г. – 24.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 349,90 лв., считано от 25.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 341,55 лв. (триста четиридесет
и един лв. и петдесет и пет ст.), представляваща част от направените от ищеца
разноски по делото, съответна на уважените части от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.К., ЕГН **********,***, против
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза” № 46, искове в останалите им
части, а именно за сумата от 29,26 лв.
(двадесет и девет лв. и двадесет и шест ст.) - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 4,86 часа извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд през м. юли 2016
г., както и за сумата от 8,62 лв. (осем лв. и шестдесет и две ст.) – мораторна
лихва, дължима върху главницата от 29,26 лв. за периода до 24.09.2019 г.
ОСЪЖДА М.К.К.,
ЕГН **********,***, против Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с
адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, сумата от 2,42 лв. (два лв. и четиридесет
и две ст.)
представляваща част от направените от ответника разноски по делото, съответна
на отхвърлените части от исковете.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 104,00 лв.
(сто и четири лв.), както и разноски в размер на 230,00 лв. (двеста и тридесет
лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на
18.12.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА