№ 1110
гр. П., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20251720102167 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба с вх.№ 13176/10.06.2025 г., подадена от
“Водоснабдяване и канализация”ООД с ЕИК ********* против К. Р. В., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
сумата от 347.76 лева за периода от 25.09.2023г.-20.03.2025г., от която сумата от 317.97
лева - главница за периода от 25.09.2023г.-20.03.2025г., както и лихва за забава на
месечните плащания в размер на 29.79 лева за периода от 07.12.2023 г.- 02.06.2025 г. за
доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., *** с абонатен № ****, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумите. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който изрично признава предявените искове, като представя доказателства за
извършено плащане с дата 11.08.2025г. Твърди, че не е дал повод за завеждане на
делото, поради което моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, при
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът, чрез адв. М. в ОСЗ заявява, че с оглед извършеното плащане в хода на
процеса ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което
претендира сторените по делото разноски.
Ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноските
да бъдат сведени до минимум, като прави възражение за прекомерност.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД в производството, по които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му
заплати парични суми за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., *** с
абонатен № ****, както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в
1
съда до окончателното изплащане по издадени фактури. Предявените искове са
процесуално допустими, но разгледани по същество се явяват неоснователни с оглед
извършеното в хода на процеса плащане.
Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът следва при преценка основателността на
предявения иск да съобрази всички факти настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право. Видно от изложените от ответника твърдения и
представени доказателства за извършено плащане, а именно след образуване на
настоящето производство, както и становището на ищеца, че плащането действително
е извършено, то следва да се съобрази и предявените искове да бъдат отхвърлени с
оглед погасяването им чрез плащане.
При този изход на делото спорът остава за това как следва да се разпредели
отговорността за разноските. Няма спор между страните, че претендираните суми са
погасени чрез плащане, което не обуславя извод за отхвърляне на исковете като
неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и до
различни правни последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая
исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане, като плащането е извършено след
образуване на настоящето прозводството. Текстът на чл.78, ал.2 ГПК е ясен, точен,
ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
Предпоставките са кумулативно дадени, поради което е необходимо и двете да са
налице в процесния случай. Съдът приема, че ответникът с поведението си е дал повод
за завеждане на делото. Предвид горното съдът счита, че ответникът дължи на ищеца
сторените по делото разноски в размер на сумата от 450 лева, от които 50 лева за
заплатена държавна такса и 400 лева за заплатен адвокатски хонорар. Ответникът би
бил освободен от това задължение, ако по делото беше установено, че с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Или, за да бъде
освободен от задължението за разноски тези две предпоставки кумулативно следва да
бъдат налице. В случая не е налице нито една от двете предпоставки. Ето защо съдът
следва да разгледа и направеното възражение за прекомерност. По направеното от
ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК,
когато присъжданото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът може да го намали до разумен размер. Делото не се
отличава с висока фактическа и правна сложност, без провеждане на
доказателствени действия и извършено в хода на процеса плащане.
Съобразно минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът
намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до
сумата от 300,00 лева, която съответства на характера, обема и сложността на
извършената работа.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., **** обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.чл. 198 „о“ ЗВ
и чл. 86, ал.1 ЗЗД против К. Р. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, за заплащане
2
на сумата от общо 347.76 лева за периода от 25.09.2023г.-20.03.2025г., от която сумата
от 317.97 лева - главница за периода от 25.09.2023г.-20.03.2025г., както и лихва за
забава на месечните плащания в размер на 29.79 лева за периода от 07.12.2023 г.-
02.06.2025 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., *** с абонатен
№ ****, ведно със законната лихва, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК К. Р. В. с ЕГН ********** да заплати на
“Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК:********* сумата от 350,00 лева -
сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3