Р Е Ш Е Н И Е
Номер 267
28.05.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №521/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК от 79 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Р.К.Р. и Д.К.Р., с която при
условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива срещу И.М.М.
за заплащане на сумата 4 978,93 лв.
по договор за наем ведно със законната лихва до изплащане на задължението и
311,56 лв. обезщетение за забава. Първата от претендираните суми е сбор от
1244,96 лв. наем за стопанската 2016 г.
– 2017 г. , а 3 733,97 лв. наем за стопанската 2017-2018 г., а втората е
сбор от сумите 172,57 лв. обезщетение за
забава на наема за стопанската 2016 г. – 2017 г.за периода 01.11.2017 г. –
14.03.2019 г. и 138,99 лв. обезщетение
за забава на наема за стопанската 2017 г. – 2018 г.за периода 01.11.2018 г. –
14.03.2019 г. Ищците твърдят, че са
собственици нап зем. земи в землището на гр.Л., за през стопанските 2016/2017
г. и 2017/2018 г. са сключили договори за наем с ответника за тези имоти, като
за всяка от стопанските години са сключвали отделни договори, че са договорили
наемната цена да бъде не по-малко от
максималната плащана на декар от „Век Янкови“ООД, че така определената цена за
2016/2017 г. е в размер на 45 лв. на декар или общо 3 733,97 лв., а
ответникът заплатил само по 30 лв. на декар, а именно 2 490,00 лв. За
стопанската 2017/2018 г. определеният по същия начин наем бил в размер на 45
лв.- на декар, но такъв не бил платен.
В о.с.з.
по реда на чл.214 от ГПК ищците са поискали и съдът е допуснал увеличение на
иска от 4 978,93 лв. на 5393,81 лв. съответно 1244,96 лв. за стопанската
2016/2017 г. и 4 148,85 лв. за стопанската 207/2018 г. Чрез процесуалният си представител сочат, че
следва да получат сумите независимо от природните бедствия, тъй като задължение
на ответника е било да застрахова зем. земи, а
и засегнатите площи са били незначителни.
Ответникът
счита исковете за неоснователни. По отношение на наемното плащане за 2016-2017
г. стопанска година сочи, че 75% от обработваните от него площи били ударени от
градушка, а за договора за стопанската 2017/2018 г. твърди, че е сключен с
друго лице. В о.с.з. уточнява, че е
платил сумите по договора при неговото сключване на лицето, което му е предало
този договор, но не е получил разписка за това плащане.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 26.07.2016 г. между ответника И.М.М. и
ищците Р.К.Р. и Д.К.Р. е сключен договор за наем на зем. земя с площ 82,977 дка в землището на
гр.Л. за стопанската 2016/2017 г. Уговореното между страните възнаграждение е
120 кг. зърно и 2 бутилки олио на декар или тяхната равностойност, изчислени
към датата на плащането, но не по-малко от максималното платимо на декар от „В.
Я.“ООД /чл.2, ал.1 от договора/. Като краен срок за плащане е посочен 15 дни след изтичане на стопанската
година. В чл.7, ал.9 от договора страните са договорили задължение за наемателя
да застрахова приетото по опис имущество и добивите.
С нов договор от 25.04.2017 г.
същите страни са уговорили отдаването под наем отново на 82,977 дка зем. земи в
землището на гр.Л. за стопанската
2017/2018 г. Наемната цена е определена по същия начин, както и в предходния
договор. Идентични са и останалите клаузи.
За стопанската 2016-2017 г. „В.
Я.“ООД със седалище гр.Разград са изплащали наем/рента за наетата зем. земя в
размер на 45 лв. на декар, а за стопанската 2017/2018 г. – 50 лв. на декар.
Със заповед от 20.12.2017 г.
директорът на ОД „Земеделие“ гр.Разград е определил цена за ползване на
имотите - общинска собственост в
землището на гр.Л. в размер на 44 лв. на декар.
Видно от констативен протокол
от 06.07.2017 г. , съставен от Общинска служба по земеделие Л.8,39 ха от
площите, обработвани от ответника са пропаднали в резултат на настъпило
бедствие – порои градушка. В друг протокол – от 10.07.2017 г. са посочени като
засегнати площи 0,3 ха царевица и 0,48 ха ечемик зимен.
По делото не
са представени доказателства за заплащане на наемната цена и за двете стопански
години. Ищците признават, че за стопанската 2016-2017 г. са получили 2490 лв.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Искът за
заплащане на сумата 5393,81 лв. е
основателен и доказан. Тази сума е сбор от претендираната от ищеца като
неплатена част от наемната цена за стопанската 2016/2017 г. в размер на 1244,96 лв. и дължимата по договора за
стопанската 2017/2018 година 4148,85 лв.
Дължимото
плащане за наетите от ответника 82,977 дка зем. земи според договора се
определя от търговската практика на трето лице. Съответно за първата от
процесните стопански години това трето лице – дружество със същия предмет на
дейност е заплащало по 45 лв. на декар,
а за втората – по 50 лв. на декар. Следователно за 82,977 дка ответникът дължи
на ищците сумата 3 733,97 лв. за стопанската 2016/2017 г. и 4148,85 лв. за
стопанската 2017/2018 г. Само част от
първата сума е платена според признанието на ответника, следователно разликата
от 5393,81 лв. е дължима от ответника.
Тъй като
се касае за изпълнение на парично задължение, ответникът не е изпаднал в
обективна невъзможност да изпълни същото. Опасността от природни бедствия е
отчетена в договора с уговаряне на задължението за застраховане на добивите.
Ако ответникът не е изпълнил това свое задължение, той сам се е поставил в
затруднение да посреща плащанията, но това не е основание за намаляване на
уговореното между страните наемно плащане.
В
договора е посочен срок за изпълнение на задължението и след неговото
настъпване ответникът е изпаднал в забава. Ето защо основателни се явяват и
исковете за заплащане на обезщетение за забава на плащането за стопанската
2016/2017 г. в размер на 172,57 лв. за
периода 01.11.2017 г. – 14.03.2019 г. и
за стопанската 2017/2018 г. в размер на 138,99 лв. за периода 01.11.2018
г. – 14.03.2019 г. Тези суми са
проверени от съда чрез използване на електронен калкулатор.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от ответника направените от него
разноски, а именно сумата 322 лв. разноски и 700 лв. адвокатско възнаграждение.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Р., ЕГН ********** с адрес *** и на Д.К.Р., ЕГН **********
с адрес *** сумата 1 244,96 лв.
/хиляда двеста четиридесет и четири лева
и деветдесет и шест стотинки/ неплатена част от наемно плащане за
стопанската 2016/2017 г. по договор за наем на земеделски земи от 26.07.2016
г., сумата 4148,85 лв. /четири хиляди сто четиридесет и осем лева и осемдесет и
пет стотинки/ наемно плащане за стопанската 2017/2018 г. по договор за наем
на зем. земи от 25.04.2017 г. ведно със
законната лихва върху двете суми от 15.03.2019 г. до окончателното плащане,
сумата 172,57 лв. /сто седемдесет и два
лева и петдесет и седем стотинки/ обезщетение за забава на сумата 1244,96
лв. за периода 01.11.2017 г. – 14.03.2019 г. , сумата 138,99 лв. /сто тридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ обезщетение
за забава на сумата 4148,85 лв. за периода 01.11.2018 г. – 14.03.2019 г.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Р., ЕГН ********** с адрес *** и на Д.К.Р., ЕГН **********
с адрес *** сумата 322 /сто триста двадесет и два лева/ разноски по делото и 700 лв. /седемстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: