Решение по дело №315/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

гр. П.  02.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ДАНЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                     СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря Десислава Гюзелева като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 315 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С решение №38 от 01.03.2019 г.  по гр.д. №314/2018 г. Левченски Районен съд е:

ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***”ЕООД – гр. П., ул. „***” № 15, с ЕИК ***, представлявано от управителя И.И.Т. и Б.Б.П. ***, с ЕГН **********, че Б.Б.П. не е собственик на „бензиностанция и хале с обща застроена площ от 5000 кв.м.”, построени в поземлен имот № ***, за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделянето на с. ***, общ. Б., с ***, при граници и съседи на имота – имот № ***, имот № ***, имот № ***, кад. № ***, кад. № *** и кад. № ***, които са описани в констативен нотариален акт № 114 том 6 рег. № *** дело № 470 от 25.06.2001 г. на Нотариус Х.К. с рег. № *** на НК и район на действие РС Л., вписан в СВ Л. на 25.06.2001 г. с вх. рег. № 1942 като акт 125, том І дело 594/2001 г..

         ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***”ЕООД – гр. П., ул. „***” № 15, с ЕИК ***, представлявано от управителя И.И.Т. и Б.Б.П. ***, с ЕГН **********, че „***”ЕООД – гр. П., ул. „***” № 15, с ЕИК *** е собственик на едноетажна масивна сграда – бензиностанция с площ от 50 кв.м., изградена в терен /земя/ с обща площ 7560 кв.м., находящ се в с. ***, община Б., обл. П., съставляващо парцел 20 по парцеларния план на ІІ стопански двор на с. *** при съседи: улица, парцел 19 и парцел 13  при хипотезата на чл. 15 и чл. 60 ал.1 от ТЗ във връзка с Договор за продажба на предприятие сключен на 04.02.2005 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № *** извършено от Нотариус Г.Б. с рег. № *** и район на действие РС П., вписан в СВ с вх. рег. № 3098/09.06.2005 г., акт № 248 том V.

ОСЪДИЛ Б.Б.П. ***, ЕГН ********** да заплати на  „***”ЕООД – гр. П., ул. „***” № 15, с ЕИК *** направените деловодни разноски в размер на 1 848.23 лв.

         Недоволен от решението е останал Б.Б.П. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно. Въззивникът твърди, че е придобил имота на търг от ЗПК „***“ /в ликвидация/ - с. *** и че не по негова вина е невъзможно да се ангажират доказателства, легитимиращи кооперацията – праводател като собственик. Сочат се аргументи във връзка с основателността на предявения при условията на евентуалност иск, произнасяне по който обаче няма в обжалваното решение. Според въззивника, „***”ЕООД също не е доказало неговият праводател да е собственик на имота. Моли да бъдат отхвърлени предявените установителни искове. Претендира разноските, направени в двете инстанции.

Във въззивната жалба не се съдържат доказателствени искания.

         Препис от въззивната жалба е връчен на „***”ЕООД на 15.04.2019 г. и в същия ден е подаден по пощата отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемото дружество не е направило доказателствени искания.

В о.с.з. на 13.06.2019 г. процесуалният представител на въззивника – адв. Д. е пледирала за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове. Направено е и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Въззиваемото дружество е представило писмена защита, изготвена от адв. М., в която моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

         Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         Видно от акт № 438 за държавна собственост от 20.06.1997 г. на Областен управител Л., дворно място от 7 560 кв.м., съставляващо парцел 20 по плана на с. *** и построената в него масивна сграда от 50 кв.м. с вкопани цистерни за гориво и бензиноколонки, построена 1968 г., са актувани за частна държавна собственост. В акта е отбелязано, че имотите се стопанисват и управляват от „***“ЕООД-Б.. Посочено е също, че са включени в капитала на дружеството, като при приватизация цената на земята следва да се внесе по сметка на Областен управител Л..

Имуществото на всяко предприятие, на всяко търговско дружество е динамична величина и неговото конкретно съдържание в даден момент се отразява в актива на баланса. Видно от писменото заключение на ВЛ Т. И., към момента на изготвянето на акт № 438 за държавна собственост от 20.06.1997 г., в баланса на „***“ЕООД-Б. под инв. №10010 по сметка 203 „сгради” е била записана бензиностанция с площ 50 кв.м. в с. ***, придобита на 02.02.1988 г.

         Видно от договор от 05.01.1999 г. за приватизационна продажба на „Бензиностанция с маслено стопанство”-с. *** като обособена част от „***“ЕООД-Б., вписан 03.09.1999 г. в Служба по вписванията-Л., „***“ООД-П. е придобило земя с площ 7 560 кв.м., съставляваща парцел 20 по плана на с. ***, заедно с построената върху земята едноетажна масивна сграда – бензиностанция с площ 50 кв.м., построена през 1968 г. с вкопани цистерни за гориво и бензиноколонки.

         Видно от нот. акт № 130 от 03.09.1999 г., т.5, рег. № ***, дело № 3728/99 г. на Нотариус Х.К., „***“ООД-П. е продало на ЕТ „***”-П. земя с площ 7 560 кв.м., съставляваща парцел 20 по парцеларния план на II-ри стопански двор на с. ***, заедно с построената върху земята едноетажна масивна сграда – бензиностанция с площ 50 кв.м., построена през 1968 г. с вкопани цистерни за гориво и бензиноколонки.

         Видно от нот. акт № 54 от 29.09.1999 г., т. рег. № ***, дело № 3789/99 г. на Нотариус Х.К., ЕТ „***”-П. е продал на ЕТ „***”-П. земя с площ 7 560 кв.м., съставляваща парцел 20 по парцеларния план на II-ри стопански двор на с. ***, заедно с построената върху земята едноетажна масивна сграда – бензиностанция с площ 50 кв.м., построена през 1968 г. с вкопани цистерни за гориво и бензиноколонки.

         Видно от декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх. №F12585/25.01.2000 г., ЕТ „***”-П. е декларирал в Община Б. така придобитите земя и сграда – бензиностанция.

Видно от нот. акт № 119 от 30.01.2001 г., т.1, рег. № ***, дело № 66/2001 г. на Нотариус Х.К., ЕТ „***”-П. е продал на ЕТ „***”-П. терен /земя/ с площ 7 560 кв.м., съставляващ парцел 20 по парцеларния план на II-ри стопански двор на с. ***, заедно с построената върху земята едноетажна масивна сграда – бензиностанция с площ 50 кв.м., построена през 1968 г. с вкопани цистерни за гориво и бензиноколонки.

Видно от декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх. №F12554/23.03.2001 г., ЕТ „***”-П. е декларирал в Община Б. така придобитите земя и сграда – бензиностанция.

Видно от решение от 27.01.2005 г. по ф.д. № 12/1997 г. по описа на П.ски Окръжен съд, регистрираният като ЕТ „***”-П. – И.А.Т. е починал и един от наследниците му – И.И.Т. е поел предприятието на ЕТ, който вече ще са наименова  „***”. Съответните промени са вписани в ТР.

         Видно от решение от 09.02.2005 г. по ф.д. № 12/1997 г. по описа на П.ски Окръжен съд, търговското предприятие на ЕТ „***”-П., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е придобито от ищеца „***”ЕООД-П., съгласно нот. заверен договор с рег. №232/04.02.2005 г. на нотариус Г.Б.. Съгласно изискването на тогава действащата редакция на чл.16, ал.4 от ТЗ, договорът е вписан в Служба по вписванията-Л. под №3098 от 09.06.2005 г., което косвено означава, че към този момент търговското предприятие е включвало недвижими имоти.

Видно от декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх. №**********/16.12.2008 г., „***”ЕООД-П. е декларирало в Община Б. така придобитите земя и сграда – бензиностанция.

Видно от заключението на ВЛ С. С., в процесния парцел 20 по плана на II-ри стопански двор на с. ***, съставляващ сега имот №***, е изградена и съществува в момента на огледа бензиностанция с площ 30 кв.м. В о.с.з. на 26.11.2018 г. ВЛ е разяснило, че в тези 30 кв.м. не са включени подземната цистерна и бензиновите колонки. Те най-вероятно са включени в площта от 50 кв.м., посочена в документите.

Видно от нот. акт №114 от 25.06.2001 г., том 6, рег. №***, дело №470 от 2001 г. на нотариус Х.К., ответникът Б.Б.П. въз основа на представени от него писмени доказателства е признат за собственик на бензиностанция и хале с обща застроена площ от 5 000 кв.м., построени в държавен неурегулиран поземлен имот с №***, за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделяне на с. ***, с ***, в м. „***“.

В нот. акт е отбелязано, че при съставянето му са представени: протокол от 13.01.1995 г. за проведен търг за продажба на сгради и съоръжения на ЗПК „***“ /в ликвидация/-***; договор за покупко-продажба от 01.02.1995 г.; фактура №52/08.03.1995 г. и квитанция към ПКО №079/01.02.1995 г. Б.Б.П. е представил по делото заверено от него копие от протокола от 13.01.1995 г. за проведен търг. Изискано е нот. дело №470/2001 г. на нотариус Х.К., в което би трябвало да се вложени оригиналните документи, описани в нот. акт №114 от 25.06.2001 г., но с писмо изх. №21/22.11.2018 г. нотариусът е уведомил съда, че нот. дело е унищожено. С протоколно определение от 26.11.2018 г. първоинстанционният съд е изключил на основание чл.183, изр.2 от ГПК от доказателствата по делото представения от Б.Б.П. препис на протокола от 13.01.1995 г.

По настояване на Б.Б.П. оригиналните документи, описани в нот. акт №114 от 25.06.2001 г. на нотариус Х.К., са търсени, но не са открити нито в архива на Кметство-с. ***, нито в отдел „Държавен архив“-гр.П.. ВЛ Т. И. е установило, че документи от 1995 г. за ЗПК „***“ /в ликвидация/-*** не са предавани за съхранение в отдел „Държавен архив“-гр.П..

Между страните няма спор, а и косвено се потвърждава от заключението на ВЛ С. С., че парцел 20 по парцеларния план на II-ри стопански двор на с. *** е идентичен с държавен неурегулиран поземлен имот с №***, за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделяне на с. ***, с ***, в м. „***“.

Видно от заключението на ВЛ С. С., в процесния имот №***, освен съществуващата в момента на огледа бензиностанция с площ 30 кв.м., стоят основите на сграда с площ 100 кв.м., изградена около канал с дължина 10 м. На юг от тази сграда личат и останките на сграда с площ 50 кв.м.

Видно от копие на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №6613/18.04.2001 г., Б.Б.П. *** собственост върху земя – 8 223 кв.м., съставляваща ПИ №*** и сграда – със застроена площ 60 кв.м., построена през 1981 г., с търговско предназначение. Като основание за придобиването на собствеността е посочен договор за покупка от 01.02.1995 г.

В о.с.з. на 15.10.2018 г. са разпитани свидетели:

К.Н. твърди, че от 2001 г. до 2012-2013 г. е работил в бензиностанцията в с. *** с работодател ***. Уточнява, че дворът е около 8 декара и там никога не е имало хале с площ 5 000 кв.м. Имало канал за смяна на масло, но предишните собственици си го разрушили. Постройката на бензиностанцията е към 50 кв.м., с козирка и към нея има три бензиноколонки с вкопани в земята цистерни.

П.Ц. твърди, че е помогнал финансово на Б.Б.П. да купи на търг през 1995 г. „имота с бензиностанцията“. Свидетелят ползвал „мястото“ до 2008 г. – да си държи земеделската техника там. Твърди, че около 2000 г. се появил св.К.Н. и казал, че „неговите началници от П.“ са купили бензиностанцията. Станали „гюрултии“. Ходили да се разберат и им казали, че бензиностанцията е била в активите на „***“. Б.Б.П. си „извадил“ констативен нот. акт. П.Ц. твърди, че Б.Б.П. купил с негова помощ и земята-8 дка от Държавата, но няма документи.

А.М. твърди, че от 2001 г. до 2008 г. е работил при П.Ц. като агроном. През това време П.Ц. държал машините си в двора, който е 7-8 дка, но К.Н. продавал гориво на бензиностанцията. Имало 2-3 колонки и сграда до тях.

Правилно с оглед така събраните доказателства, Левченски Районен съд е приел, че:

-ответникът не е собственик на бензиностанция и хале с обща застроена площ от 5 000 кв.м., построени в държавен неурегулиран поземлен имот с №***, за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделяне на с. ***, с *** в м. „***“, при граници и съдени на имота – имот № ***, имот № ***, имот № ***, кад. № ***, кад. № *** и кад. № ***.

-ищецът е собственик на едноетажна масивна сграда – бензиностанция с площ 50 кв.м., построена в терен /земя/ с обща площ 7 560 кв.м., съставляващ парцел 20 по парцеларния план на II-ри стопански двор на с. ***, при съседи: улица, парцел 19 и парцел 13, съгласно нот. заверен договор с рег. №232/04.02.2005 г. на нотариус Г.Б., вписан в Служба по вписванията- Л. под №3098 от 09.06.2005 г., за продажба на основание чл.15, ал.1 и чл.60, ал.1 от ТЗ на предприятие.

Пред П.ски Окръжен съд въззивникът не доказа да е придобил  на търг от ЗПК „***“ /в ликвидация/ - с. *** описаните в нот. акт №114 от 25.06.2001 г., том 6, рег. №***, дело №470 от 2001 г. на нотариус Х.К. недвижими имоти. Следва да се отбележи, че дори и да бяха ангажирани оригиналите на приложените към нот. акт документи, те не биха установили категорично, че ЗПК „***“ /в ликвидация/ - с. *** е била собственик на имотите. Предвид обстоятелството, че ЗПК „***“ /в ликвидация/ - с. *** е правоприемник на ТКЗС „***“-с. *** и че сградите са строени преди 1989 г., релевантни биха били данни кога имотите са станали кооперативна собственост и дали са били включени в ликвидационния баланс на ЗПК „***“ /в ликвидация/ - с. ***.

Въззивникът не обори доказателствата, въз основа на които е уважен положителния установителен иск. Въззиваемият е установил, че бензиностанцията е била държавна собственост; че е станала част от капитала на ЕТДДИ; че е била обект на приватизационна сделка и на последващи разпореждания, последното от които – в негова полза.

Доколкото в обжалваното решение, Левченски Районен съд не се е произнесъл по предявения при условията на евентуалност иск, П.ски Окръжен съд не следва да обсъжда изложените във въззивната жалба аргументи за това дали „***”ЕООД е придобило бензиностанцията по давност.

При този изход на спора по същество, Б.Б.П. следва да заплати в полза на „***”ЕООД направените във въззивното производство разноски за адв. възнаграждение. Те обаче предвид направеното от адв. Д. възражение и на основание чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъдат редуцирани до 700 лв. В исковата молба ищецът само е определил, че материалният интерес по първия иск е 846 лв., а по втория – 1 234.70 лв. При това положение минималното възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., за защита и процесуално представителство по първия иск би било 300 лв., а по втория иск – 316.38 лв. Предвид естеството на аргументите на въззивника, несъбирането на нови доказателства и провеждането на едно о.с.з., съдът намира, че липсва правна и фактическа сложност на делото при въззивното му разглеждане, която да обосновава заплащането на минималното адв. възнаграждение в двоен размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №38 от 01.03.2019 г.  по гр.д. №314/2018 г. по описа на Левченски Районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.5 от ГПК Б.Б.П. ***, с ЕГН: ********** да заплати на  „***”ЕООД – гр. П., ул. „***” № 15, с ЕИК: *** сумата от 700 лв., явяваща се редуцирания размер на разноските за адв. възнаграждение, направени във въззивното производство.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 и сл. от ГПК в 1-месечен срок от връчването му.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: