Решение по дело №8507/2018 на Районен съд - Бургас

                                                Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 2251                               26.09.2019г.                                  град Бургас

                         

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На  деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

                                                                            

                                                                                                                                                               

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 8507 по описа за  2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника   П.М.Я., ЕГН: **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните неплатени парични задължения по договор за паричен заем № 2637275 от 09.09.2016г., с настъпил краен падеж на 06.02.2017г., сключен между ответника и кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД които вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца -цесионер съгласно Приложение № 1 от 01.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., а именно: сумата от 986.06  лева – главница, представляваща неплатени задължения по Договор за паричен заем № 2637275 от 09.09.2016 г., сумата от 69.64 лв. - договорна лихва, дължима за периода от 17.10.2016 г. до 06.02.2017 г., сумата от 9 лева – такса разходи, сумата от 481.43 лева – договорна  неустойка за периода от 17.10.2016 г. до 06.02.2017 г., и сумата от 167.36 лева – мораторна лихва за периода от 18.10.2016 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 986.06 лева, считано от 30.08.2018 г. до изплащане на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3261 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6398/2018г. по описа на БРС. В исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски. Ангажирани са доказателства.

В исковата молба се твърди, че между кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен договор за паричен заем № 2637275 от 09.09.2016г., по силата на който на ответникът е предоставена в заем от кредитодателят сумата в размер на 1200 лв., като ответникът се е задължил да я върне на кредитодателя заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 104.10 лв. или общо сумата от 1304.10 лв., платима на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 62.10 лв. за периода от 19.09.2016г. до 06.02.2017г. Ищецът сочи, че при забавяне на задълженията на ответника с повече от 30 календарни дни,  съгласно чл. 16, ал. 2 от договора, ответникът дължи заплащането на такса разходи в размер на 9 лв. за събиране на всяка просрочена вноска, начислена за всеки 30 дневен период, в който има просрочена вноска, но не  повече от сумата от 45 лв. Ищецът твърди, че тъй като ответникът не е изпълнил задължението си съгласно договора в тридневен срок от подписването му да представи някое от уговорените обезпечения, на същият е начислена неустойка в размер на 624.96 лв., разсрочена на 21 вноски от по 29.76 лв. всяка. Отделно от това ищецът сочи, че на длъжника е начислена и лихва за забавено плащане на главницата за периода от забавата -18.10.2016г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК  на 30.08.2018г. В исковата молба се твърди също, че кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията си към ответника по сключения договор за кредит съгласно приложение Приложение № 1 от 01.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., която цесия ищецът твърди, че извънсъдебно не е съобщена на ответния длъжник, но счита, че прилагайки към исковата молба уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с връчването му на ответника, същият съгласно съдебната практика следва да се счита за уведомен за цесията. Ищецът твърди, че ответника е платил по договора сумата от общо 427.93 лв., с която са погасени неустока в размер на 143.53 лв., такса разходи  в размер на 36 лв., договорна лихва от 34.46 лв., главница в размер на 213.94 лв. По изложените съображения ищецът  моли съдът да уважи установителните искове по чл. 422 от ГПК за дължимост на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си процесуален представител писмени молби, в които поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, ведно с разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски предствител адв. К.Т.  е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на предявените искове. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете. Не  нЕ     смисъла на чл. 22 от ЗПКванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 са направени са доказателствени искания. В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.

Със заповед № 3261 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6398/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответния длъжник П.М.Я. да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 986,06 /деветстотин осемдесет и шест лева и шест стотинки/ лева – главница, представляваща неплатени задължения по договор за паричен заем от 09.09.2016 г., с номер: 2637275, сумата от 69,64  лева - договорна лихва, дължима за периода от 17.10.2016 г. до 06.02.2017 г., сумата от 9  лева – такса разходи, сумата от 481,43 лева – договорна неустойка за периода от 17.10.2016 г. до 06.02.2017 г., сумата от 167,36 лева – мораторна лихва за периода от 18.10.2016 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 986,06 лева, считано от 30.08.2018 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 84,27 лева, представляваща направените от заявителя разноски по делото.

Видно от данните по заповедното производство длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящите установителни искове за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.

По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател П.М.Я. и кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 2637275 от 09.09.2016г., по силата на който по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответникът сумата в размер на 1200 лв., при възнаградителна лихва в размер на 40% и при ГПР 46.83%, като ответникът се е задължил да върне на кредитодателя обща сума в размер на 1304.10 лв.  на 21 равни седмични анюитетни месечни вноски от по 62.10 лв. всяка за периода от 19.09.2016г. до 06.02.2017г.

Видно от съдържанието по договора за заем, съгласно чл. 3 от него, страните са се съгласили, че с част от предоставената в заем сума в размер на 570.16г. ответникът рефинансира друго свое задължение към същия кредитор по договор  № 2589100 като го погасява изцяло, а за останалата част до размер на предоставената в заем сума до размера от 1200 лв. по процесния договор за кредит, същият има силата за разписка за получаването й от длъжника.

По делото е представено приложение № 1 от 01.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,  по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника /номер 437 в приложението/ задължения към 01.08.2017г. по процесния договор за заем на стойност 1929.06 лв., от които сумата от 1607.97 лв. – главница и лихви в размер на 61.84лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.

По делото е приложено пълномощно от 09.09.2015г., с което цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.

Представени са две уведомления от 01.08.2017г. и от 23.10.2018г., адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД  е уведомил ответника в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по сключения договор за паричен заем е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД  с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата.

По делото няма данни никое от горепосочените уведомления за извършената цесия да е съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането по реда на чл. 410 от ГПК.

Съгласно чл. 99, ал. 1  от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния кредитор.

От горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията на  чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.

В случая по делото няма данни процесния договор за цесия да е съобщен на ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 11.04.2019г., следва, че на тази дата  ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия Ефремова, и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка Йонкова/.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок на погасителните вноски по кредита, сочи, че същият не е обявяван за предсрочно изискуем, а е с настъпил краен падеж съгласно договора на 06.02.2017г. и претендира установяване дължимостта на неплатените падежирали вноски за главница и възнаградителна лихва, ведно с останалите си заявените по-горе вземания за неустойка, такса разходи и обезщетение за забава.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон. След извършена служебна проверка, съдът намира, че същият валидно е обвързал страните по делото, тъй като е сключен при спазване на изискванията на ЗПК.

По делото се установява, че задължението на ответника по договора за кредит сума, включващо главница и редовна /възнаградителна лихва/ възлиза в размер на 1304.10 лв., платими на 21 седмични погасителни вноски от по 62.10 лв. за периода от 19.09.2016г. до 06.02.2017г.

Ищецът  твърди, че длъжникът е платил по договора за заем общо сумата от 427.93лв., с която са погасени неустойка в размер на 143.53 лв., такса разходи  в размер на 36 лв., договорна лихва от 34.46 лв. и главница в размер на 213.94 лв.

За да прецени кои вземания са погасени с извършеното от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно са обвързали длъжника.

По отношение на   клаузата на чл. 16, ал. 2 от договора за заем, въз основа на която е начислена сумата за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, съдът намира, че същата е нищожна поради противоречие със закона и по-специално на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Досежно тази клауза следва да се отбележи, че в случая претендираните от ищеца раходи представляват допълнителна услуга, тъй като дейността, описана в договора като предоставяна услуга не съпътства и не обслужва ползването на изцяло вече получения кредит като допълнително благо за клиента, а изцяло обслужва интереса на кредитора. Затова само по себе си уведомяването на длъжника от кредитора за допусната забава и предупреждението за последиците от нея чрез писма, по телефона и др., са типични действия по управление на кредита и съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход за кредитора. Ето защо и в случая, тъй като възникването на задължението за начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на вземането е обосновано от изпадането на длъжника в забава, същото следва да се разглежда като обезщетение за забавено изпълнение по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която постановява, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК установява забрана в случаите, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава да да надвишава законната лихва.

Отделно от това следва да се посочи, че в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК законодателят е предвидил изрична забрана относно начисляването на такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита /в този смисъл е налице практика по чл. 290 от ГПК на ВКС, отразена в Решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. /. В посочената съдебна практика е прието, че възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните /а не абстрактно, изначално определени при сключване на договора/ разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено не попада в горепосочената хипотеза. С оглед на последното следва да се посочи, че конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, която също е с императивен характер, доколкото видът, размерът и действието, за което е начислена сумата, не е ясно и точно определено в договора.

Що се касае до претенцията за договорна неустойка, начислена за неизпълнение на договорно задължение за непредставяне в указания срок на обезпечение на кредитора, съдът намира същата за нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В съдебната практика е възприето разбирането, че когато е уговорена извън присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна клаузата за неустойка е нищожна / в т.см. т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСГТК/, тъй като е в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител излиза извън присъщата обезщетителна функция, тъй като не обезпечава възстановяването на вредите от неизпълнение на задължението на предоставените в заем парични средства и за заплащане на възнаграждение за тяхното ползване, а евентуални такива от непредоставянето на поръчители или банкова гаранция. Следва да се посочи, че в случая кредитът е отпуснат като необезпечен, и кредиторът изначално не е поставя изискване за обезпечаването на кредита, следва да понесе риска от това обстоятелство, тъй като е налице възможност същият да оцени предварително кредитоспособността на потребителя /чл. 16 от ЗПК/, и ако оценката му е лоша да откаже предоставянето на кредит /чл. 18 от ЗПК/ вместо да сключи договора за потребителски кредит. Не може да се приеме също, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като в случая длъжника е натоварен с такива изначално обусловени задължения, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок, като по този начин се нарушава принципа за добросъвестност и равнопоставеност на страните по договора за кредит.

Отделно от гореизложеното съдът счита, че горепосочените клаузите за разходи и наустойка са нищожни като неравноправни, тъй като предвиденото в тях възходящо натрупване на взаимно обусловени задължения в изключително кратък срок, с тежки санкции при неизпълнение, реално би довело до неоснователно обогатяване на кредитора и би поставило по-слабата икномически страна - длъжника в едно неравноправно положение.

По гореизложените съображения съдът намира, че исковете за дължимост на разходите по извънсъдебно събиране на вземанията и за претендираната неустойка се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Що се касае до останалите искови вземания за главница, договорна възнаградителна и мораторна лихва за забава, съдът намира следното:

От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че извършените по процесния договор за заем плащания, направени от ответника за периода от 10.09.2016г. до 10.02.2017г. възлизат в общ размер на 427.93 лв.

Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата

Съгласно разрешението, дадено в ТР Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК,когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни / и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките /какъвто е процесния случай/, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В случая обаче, тъй като с извършените частични плащания длъжникът не е посочил коя част от задължението си по кредита погасява, а предложеното изпълнение касае плащане, което е достатъчно да погаси само част от задълженията, погасяването на задълженията по процесния договор за кредит следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. 

 

 

 

Съгласно изчислението на вещото лице и прилагайки чл. 76, ал. 2 от ЗЗД съдът приема, че с платената сума от 427.93 лв. ответникът е заплатил първо дължимото обезщетение за забава върху всяка дължима главница от всяка анюитетна вноска, считано от забавата, начиная от 18.10.2017 г. до 30.08.2018г.– денят, предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, възлизащ на сумата от 186.81 лв. Тъй като обаче претенцията на ищеца е в по-малък от установения от вещото лице размер - 167.36 лева, съдът намира, че следва да се приеме, че с извършеното частично плащане изцяло е погасено вземането на ищеца за дължимата мораторна лихва за забавено плащане на главницата, поради което искът за дължимостта на това вземане следва да се отхвърли като неоснователност.

С остатъка от 260.57 лв. следва да се счита погасена изцяло претендираната възнаградителната лихва от общо 69.64 лв. съгласно погасителния план за периода от 17.10.2016 г. до 06.02.2017 г.

По горезиложените съображения  искът за установяване на дължимостта на  вземането от 69.64 лв. за претендираната възнаградителната лихва за периода от 17.10.2016 г. до 06.02.2017г. се явява изцяло неоснователен поради извършено валидно плащане на цедента и следва да се отхвърли.

А що се касае до главницата, съдът намира, че с гореизвършеното плащане същата е погасена частично до размера от 190.93 лв. от общо претендирания й размер от 986.06 лв., което означава, че дължимия остататък на главницата възлиза в размер на 795.13 лв. С оглед установеното погасяване на това вземане до размера от 190.93 лв., и предвид обстоятелството, че по делото няма нито твърдения, нито данни ответникът да е заплатил дължимия й отстатък от  795.13 лв., искът за дължимостта й се явява частично основателен до размера на 795.13 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. В останалата част над установената за дължима главница от 795.13 лв. до претендираната от 986.06 лв. искът се явява неоснователен поради извършено валидно плащане на цедента и следва да се отхвърли в тази част, ведно със законната лихва върху погасената чрез плащане главница, считано от 30.08.2018г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от НЗПП в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото /вкл. и в заповедното производство/ разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи в общ размер на 361.95 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.Я., ЕГН: **********,***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, че същият ДЪЛЖИ  на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, следниот неплатено парично задължение по договор за паричен заем № 2637275 от 09.09.2016г., с настъпил краен падеж на 06.02.2017г., сключен между ответника и кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД които вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца -цесионер съгласно Приложение № 1 от 01.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., а именно:  сумата от 795.13 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и тринадесет стотинки/– главница, представляваща неплатено задължение по договор за паричен заем № 2637275 от 09.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 795.13 лева, считано от 30.08.2018 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането й, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед № 3261 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6398/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части, както следва:  за сумата над уважения размер на главницата от 795.13 лв. до  претендирания от 986.06 лв., за сумата от 69.64лв. - договорна лихва, дължима за периода от 17.10.2016 г. до 06.02.2017 г., за сумата от 9 лева – такса разходи, за сумата от 481.43 лева – договорна  неустойка за периода от 17.10.2016 г. до 06.02.2017 г., и за сумата от 167.36 лева – мораторна лихва за периода от 18.10.2016 г. до 30.08.2018 г., както и иска за дължимост на законната лихва върху главницата в отхвърлената част от 190.93 лв., считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 30.08.2018 г. до изплащането й, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3261 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6398/2018г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА П.М.Я., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и чл. 80 от ГПК направените в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 6398/2018г. по описа на БРС разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи в общ размер на 361.95 лв. /триста и шестдесет и един лева и деветдесет и пет лева/, изчислен съразмерно с уважената част от исковете, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на ищеца за присъждане на разноски в останалата част.

Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.