О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Христова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д. № 2442
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 3492/24.07.2018г.
по гр.д. № 17459/2017г. по описа на ВРС, в частта, в която
„Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на Д.Х.К. следните суми:
- 9 508, 56 лв. /девет хиляди петстотин и
осем лева и петдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропусната ползва от реализиране на брутно трудово
възнаграждение от престиране на труд за периода от 01.10.2013г. до 03.08.2014г.
/вкл./, в резултат на проявено дискриминационно действие от страна на
работодателя при прекратяване на трудовия договор със заповед №
24/27.03.2013г., установено с решение № 172/03.05.2016г. на Комисията за защита
от дискриминация и решение № 2556/16.12.2016г. по адм. дело № 1589/2016г. на
Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба - 16.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението;
- 2 902, 91 лв. /две хиляди деветстотин и
два лева и деветдесет и една ст./, представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва върху сумата от 9 508, 56 лв. за периода от
15.11.2014г. до 15.11.2017г. /вкл./;
- 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на проявено
дискриминационно действие от страна на работодателя при прекратяване на
трудовия договор със заповед № 24/27.03.2013г., установено с решение №
172/03.05.2016г. на Комисията за защита от дискриминация, Пети специализиран
постоянен заседателен състав и решение № 2556/16.12.2016г. по адм. дело № 1589/2016г.
на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба -
16.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74,
ал. 1 ЗЗДискр.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради допуснати от решаващия
състав нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и
необоснованост. Оспорва се изводът на ВРС, че въззиваемият е претърпял
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – неполучено трудово
възнаграждение в размер на 9508.00лева за времето от 01.10.2013г. до
04.08.2014г. в резултат на проявено дискриминационно действие от страна на
работодателя при прекратяване на трудовия договор на въззиваемия със заповед №
24/27.03.2013г. В евентуалност посочва, че дори и да са налице претърпени
имуществени вреди, същите не са в пряка и непосредствена причинна връзка с
дискриминационните действия по уволнение от страна на въззивника. Заявява още,
че оставането без доходи за периода от 01.11.2013г. до 04.08.2014г., не се
дължи на действията на работодателя, а е последица от личен избор и нежеланието
на ищеца да започне работа, което се установява от представените доказателства
от Дирекция – „Бюро по труда Варна“ – регистрацията на ищеца в ДБТ е била
прекратена, поради неизпълняване на препоръките на трудовия посредник за
започване на работа и неявяването му за полагане на подпис пред длъжностното
лице. Оспорва се и решението на ВРС, в частта, в която е уважена претенцията за
неимуществени вреди в размер на 3500.00 лева за периода след второто уволнение
на 01.04.2013г. Намира, че без основание ВРС разделя претенцията за
неимуществени вреди на две за всяко едно от двете уволнения, тъй като такова
разделение не било извършено от ищеца, нито е поискано с исковата молба. В тази
връзка твърди, че претенцията на ищеца е една за 7000.00 лева за периода от
14.06.2012г., поради което цялата претенция е погасена по давност. По-нататък
се посочва, че наличието или отсъствието на стрес при дискриминационното
уволнение не е съществено за диагнозата и за хода на заболяването. Ето защо, се
оспорва извода на ВРС, основаващ се на показанията на свидетеля на ищеца, че
поради незаконното уволнение, е настъпило усложнение в здравословното състояние
на ищец. Посочва се, че последният не е представил доказателства, че признатите
за незаконни уволнения, са довели до влошаване на здравословното му състояние и
обостряне на болестта. Оспорва и размера на присъдените неимуществени вреди,
определени съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Моли
решението на ВРС да бъде отменено в осъдителните му части като неправилно и
незаконосъобразно, вкл. в частта за разноските. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК – срокът за обжалване е започнал да тече от
01.09.2018г. и е изтекъл в първия присъствен ден на 17.09.2018г. (арг. от чл.
60, ал. 6 от ГПК), на която дата е подадена въззивната жалба. Последната е
подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили
искания по доказателствата.
Исковата молба с вх. № 66370/16.11.2017 г.,
подадена от ищеца Д.Х.К. е оставена без движение от съда, в частта относно
предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 7000.00 лева, с оглед
необходимостта ищецът да конкретизира начина на формиране на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 7000.00 лева.
С молба с вх. № 35649/04.12.2018г., Д.Х.К., чрез
своя процесуален представител, уточнява, че сумата от 7000.00лева се претендира
като общо обезщетение от двете незаконосъобразни уволнения.
С оглед въведените от ищеца фактически
твърдения в исковата молба и обяснения, дадени лично в първото по делото
заседание пред районния съд, Окръжен съд-Варна с подробни мотиви, изложени в определение
№ 141/15.01.2019г. прие, че ищецът по същество е предявил два отделни иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като последица от две отделни незаконосъобразни дискриминационни уволнения,
поради което даде допълнителна възможност на ищеца да конкретизира поотделно
размера на всеки един от двата иска в рамките на предявения общ размер от
7000.00 лева.
В изпълнение на указанията с молба вх. № 3154/31.01.2019г.
ищецът посочва, че размерът на първия иск е за сумата от 3500.00 лева за
периода от първото незаконосъобразно уволнение 14.06.2012г. до 07.02.2013г. – датата
на възстановяване на работа, а размерът на втория иск – за сумата от 3500.00
лева за периода от второто незаконосъобразно уволнение 01.04.2013г. до
04.08.2014г. – датата на възстановяване на работа.
ВОС като взе предвид направеното уточнение,
счита, че исковата молба е редовна.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба с
вх. 60525/17.09.2018г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД по описа на
регистратурата на ВРС, против решение 3492/24.07.2018г. по гр.д. № 17459/2017г.
на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството по
възз. гр. дело № 2442/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 06.03.2019г.
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на „Елетроразпределение Север“ АД да изрази становище по
уточнителната молба на Д.Х.К. с вх. № 35649/04.12.2018г. и с вх. №
3154/31.01.2019г. до насроченото съдебно заседание.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на „Елетроразпределение Север“ АД
- и препис от уточнителната молба на Д.Х.К. с вх. № 35649/04.12.2018г. и
с вх. № 3154/31.01.2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.