Р Е Ш Е Н И Е
№ 19 24.01.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело №
584 по описа за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Кметът
на община Кюстендил със служебен адрес: гр.Кюстендил, пр.“Велбъжд“ №1 обжалва
решението по адм.д.№916/2019г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното
основание по чл.209, т.2 от АПК. Твърди недопустимост на решението поради ненадлежно
конституиран ответник по делото в негово лице, т.к. не е издал оспорения
административен акт, а Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ. Моли за обезсилване
на решението.
В с.з. касаторът не се явява и не се
представлява.
В
писмен отговор и в с.з. пълномощникът на ответника П.Д.П. оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи, че оспореният Протокол на комисията изхожда от кмета, т.к.
същият го е утвърдил, поемайки административната отговорност на компетентен
орган, след което актът е публикуван и е изпратил преписката в съда по реда на
чл.152 от АПК. Навежда твърдения за отнета компетентност и предоставена на
кмета. Евентуално моли за прекратяване на делото поради подаване на жалбата от
ненадлежна страна. Претендира деловодни разноски.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че въззивния съд
е постановил обосновано и правилно решение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с доказателствата по делото на районния съд и становищата на
страните, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване пред районния съд от пълномощника на П.Д.П. е Протокол
№6/25.04.2019г. на Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при община Кюстендил в
частта по „Раздел XXIII.
Землище на с.Г.“.
От
фактическата страна по спора районният съд е установил, че със заявление
вх.№94-00-957/08.03.2019г. П.Д.П. като правоимащо лице е заявил искане да
участва в производството по разпределение на пасища, мери и ливади от ОПФ,
представяйки документите по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Комисията по чл.37и, ал.6 от
ЗСПЗЗ, назначена със заповед №РД-00-315/04.04.2019г. на кмета на община
Кюстендил, е разгледала подадените заявления, като в раздел XXIII от
Протокола е отразила подадени заявления за землището на с.Г., между които и
това на жалбоподателя. Заявлението на П. съдържа брой ЖЕ по видове животни от
31.0 в ЖО №********** с адрес в с.П., бивш стопански двор. Заявлението е
оставено без разглеждане поради образувани висящи съдебни производства.
От
правна страна съдът е приел, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна
страна срещу отказ с белезите на индивидуален административен акт по чл.21,
ал.1 от АПК, годен за оспорване по чл.120, ал.2 от Конституцията на Република
България. По съществото на спора съдът е приел основателност на оспорването
поради неспазване на формата на протокола по чл.59, ал.2 от АПК досежно
мотивите на органа. Според съда, мотивите не съдържат материалноправните
предпоставки за издаване на акта и липсва правно основание за неговото
постановяване. По посочените правни доводи съдът е отменил Протокола на
комисията в оспорената част и е върнал преписката на Комисията за ново
разпределение на пасищата, мерите и ливадите от ОПФ за стопанската година в
1-месечен срок от влизане в сила на решението. Съдът е присъдил деловодни
разноски за жалбоподателя.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по
допустима въззивна жалба. Решението обаче е недопустимо поради допуснато от
съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно конституиране
на ответника по спора. Съображенията за това са следните:
В
рамките на съдебното производство по делото на районния съд липсва нарочно
определение за конституиране на страните. С разпореждане от 31.05.2019г. съдът
е връчил препис от жалбата на община Кюстендил с указание за правото на становище
по чл.163, ал.2 от АПК и задължение за прилагане на преписката по чл.152, ал.2
от АПК. Съобщението е изпратено на кмета на общината. С разпореждане от
25.06.2019г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото и е
разпоредил призоваване на страните без допълнителни указания за тяхната
индивидуализация. Делото е решено в едно съдебно заседание, за което като
страни са призовани жалбоподателя и кмета на общината като ответник, на които
са връчени преписи от решението по делото. С оглед съдържанието на жалбата,
предмет на оспорване по делото е Протокол №6/25.04.2019г. на Комисията по
чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ в частта по „раздел XXIII. Землище на с.Г.“. Комисията по
чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ е назначена със заповед на кмета и Протокола на Комисията
е утвърден от кмета.
От
така установените факти е видно, че делото е образувано и приключило с участие
на кмета като ответник, който не е надлежната страна по спора. Предмет на
делото е индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1
от АПК, представляващ отказ за определяне на заявителя на необходимата площ по
чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Заявлението е прието за разглеждане като редовно, а
отказът засяга материалноправен въпрос, поради което оставянето на заявлението
без разглеждане е равнозначно на отказ за разпределение на площите, за които
заявителят кандидатства. Поради липсата на изрична правна регламентация в
чл.37и, ал.8 във вр. с ал.6 от ЗСПЗЗ относно страните в съдебното производство,
приложение намира нормата на чл.153, ал.1 от АПК. Съгласно правилото на чл.154,
ал.1 от АПК съдът конституира страните служебно, което означава, че негово е
задължението да определи ответника и евентуалните заинтересовани страни и да
осигури участието им при разглеждане и решаване на делото. Правилото на чл.153,
ал.1 от АПК определя като ответник по делото органът, издал административния
акт. В случая, този орган е Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ като колективен
административен орган, носител на административни правомощия по силата на
закона във вр. с дефиницията по §1, т.1 от ДР на АПК. Нито назначаването на Комисията
от кмета на общината, нито утвърждаването на протокола на Комисията от кмета
могат да променят правилото по чл.153, ал.1 от АПК за определяне на ответника.
Назначаването на комисията е част от административната процедура, поставящо
началото на производството. Утвърждаването не протокола на Комисията не е
предвидено от закона като част от документа, водещо до неговата валидност като
завършен административен акт. По см. на чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът на
Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ по отношение на площта на разпределените
имоти подлежи на обжалване пред районния съд. Следователно, специалния закон въвежда
обжалваемост на акта на Комисията, без да предвижда допълнително конститутивно
действие по неговото утвърждаване от кмета на общината. Заповедта на кмета за
назначаване на Комисията също не съдържа подобно изискване. По случая липсва
фигурата на иззета компетентност от по-горестоящия орган, т.к. кметът не е
издател на Протокола, а Комисията. Изложените в обратна насока възражения на
жалбоподателя са неоснователни. Цитираната съдебна практика няма обвързваща
сила за съда и същата не касае идентичен правен случай. Без правно значение за
определяне на ответника е и кому съдът е възложил отговорността за депозиране
на административната преписка по реда на чл.152, ал.2 от АПК, т.к. правилото не
игнорира и не допълва нормата на чл.153, ал.1 от АПК.
Евентуалното
искане на касатора за прекратяване на касационното производство поради подаване
на жалбата от ненадлежен правен субект е неоснователно. Правото на жалба на
кмета произтича от нормата на чл.210, ал.1 от АПК. Кметът има качеството на
страна в делото на районния съд.
Отделно
от горното, извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че в
оспорената част от Протокола на комисията е извършено разпределение на имоти на
друг заявител – лицето Р. Т. И., поради което същата се явява заинтересовано
лице от изхода на делото и следва да бъде конституирана като такава по
правилото на чл.153, ал.1 от АПК. Евентуалната отмяна на процесната част от
Протокола би засегнала нейните интереси по см. на чл.147, ал.1 от АПК, т.к.
отмяната ще засегне разпределението за имотите по правилото на чл.37и, ал.4 от
ЗСПЗЗ за цялото землище на с.Г., където въз основа на Протокола И. е получила
разпределени два имота.
Не
е дължимо конституиране на другия участник в процедурата по разпределение –
дружеството „***“ ООД – гр.Кюстендил, т.к. същият не е получил имоти за
ползване от ОПФ. Заявлението на дружеството е оставено без разглеждане, поради
което по правилото на чл.147, ал.1 от АПК дружеството има право на
самостоятелна жалба, което право не е упражнило в законовия срок.
Пропускът на съда да осигури участие
по делото на надлежните ответник е довел до съществено процесуално нарушение на
правилата за конституиране и участие на установените в закона страни.
Постановеното решение срещу акта на Комисията и дадените указания на същата в
диспозитива на решението не може да санират пропуска, т.к същият е от
категорията на абсолютните процесуални пречки за постановяване на допустим
съдебен акт. Липсата на пасивна процесуална легитимация води до недопустимост
на съдебното решение, а като негово следствие и до задължението на касационният
съд по чл.221, ал.3 от АПК да обезсили решението и върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
След
връщане на делото, районният съд следва да извърши правилно конституиране на страните,
като в качеството на ответник конституира и призове Комисията по чл.37и, ал.6
от ЗСПЗЗ, а в качеството на заинтересована страна - Р. Т. И., след което да
извърши нова проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт и в зависимост от изхода да делото да разпредели
деловодните разноски.
Съдът
не присъжда разноски за касатора, т.к. такива не се претендират.
Поради
изхода от спора ответникът по касация няма право на деловодни разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 887/23.10.2019г. по адм.д.№ 916/2019г. на РС -
Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.