Решение по дело №96/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 96

гр. Видин, 15.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Десети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

96

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 АПК.

Делото е образувано по жалба на А.О.Е. ***, против Заповед № 20-0953-000145 от 30.03.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и издадена при съществено нарушение на административните правила.

Посочва се, че на посочените в заповедта дата и час автомобилът му е бил паркиран пред сградата на РУ на МВР-Видин и тъй като не го е управлявал е отказал да даде кръвна проба и да бъде тестван с техническо средство.

Излагат се съображения за неправилно посочена в АА нарушена разпоредба на чл.174, ал.3, предложение „първо“ от ЗДвП, чийто фактически състав не е осъществен, поради обстоятелството че жалбоподателя не е бил водач на МПС.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната заповед.

Иска си от Съда да отхвърли жалбата, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от обстоятелствата, описани в Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ сер.GA  № 200028 от 27.03.2020 г., на същата дата, в 20,45 ч., в гр.Видин, ул.”Широка” с посока на движение от ул.“Цар Симеон Велики“ към кръстовище с ул.“Хр.Ботев“, пред РУ-Видин, жалбоподателят управлявал  л.а. „Мазда 5” с рег. № ВН 9615 АК, собственост на друго лице с ЕГН **********, като при направената проверка било установено че същият мирише на алкохол, залита и не може да координира движенията си.  Отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство – алкотест дрегер за употреба на алкохол. На жалбоподателят бил издаден и талон за медицинско изследване.

Установявайки горните обстоятелства, служител на сектор „ПП” при ОДМВР – Видин приел че Е. е допуснал нарушение на чл.174, ал.3, предл.“първо“ от ЗДвП и съставил посоченият АУАН, който жалбоподателят отказал да подпише.

Тези фактически констатации се потвърждават и от приложената по делото докладна записка от 27.03.2020 г. и талона за изследване, който жалбоподателят също отказал да подпише.

С оглед установеното, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка – атакуваната заповед, с която временно му било отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото са представени и Заповед № 368з-125 от 27.01.2017г. на Директора на ОД на МВР-Видин и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на МВР, от които се установява че Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” – Видин е оправомощен да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е представил и НП № 20-0953-000435, издадено въз основа на АУАН сер.GA  № 200029 от 27.03.2020 г., за констатирани от последния нарушения на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП във връзка с предизвикано от него ПТП. Описаната в НП фактическа обстановка  досежно дата и час се припокрива с атакуваната заповед, но е отразено че нарушенията са извършени в гр.Видин, ж.к.“Крум Бъчваров“.

 Подробно в представената докладна записка са описани  извършените от жалбоподателя нарушения, описани в двата АУАН :  сер.GA  № 200028 от 27.03.2020 г. и  сер.GA  № 200029 от 27.03.2020 г..

При така изложената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Заповед на Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин за прилагане на принудителна административна мярка, подадена е от субект имащ правен интерес от обжалване, в срока по чл.140 от АПК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Такъв безспорно е Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин, оправомощен по надлежния ред, поради което атакуваната заповед се явява издадена от компетентен орган.

По смисъла на чл.171, т.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП може да се наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Посочените в чл.171, ал.1, б.“б“ от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на мярката.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по-горе правно основание - чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на съмнение. Той има правомощието да наложи или не ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.  В конкретния случай административния орган е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката и неговата преценка не подлежи на съдебен контрол.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП относно отказа на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, съставлява едновременно и фактическото обстоятелство за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК, като същите не са оборени от жалбоподателя.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, в качеството му на водач на МПС, а именно чл.174, ал.3, предложение „първо“ от ЗДвП.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите както на материалния, така и на процесуалния закон.

В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателят при извършената му проверка, като водач на МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство – алкотест дрегер за употреба на алкохол, което обстоятелство не се оспорва и от последния, при което положение са налице предпоставките за налагане на описаната по-горе принудителна административна мярка.

По делото не се подкрепиха с надлежни доказателства твърденията на жалбоподателя, че не е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3, предложение „първо“ от ЗДвП, тъй като не е бил водач на МПС.

Несъстоятелни се явяват и твърденията за неистинност на отразената в атакуваната заповед фактическа обстановка, предвид фактическата обстановка отразена в представеното НП.

Както бе посочено извършените от жалбоподателя нарушения, обективирани в АУАН сер.GA  № 200028 от 27.03.2020 г. и  сер.GA  № 200029 от 27.03.2020 г. подробно са описани  в докладната записка, представляваща официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която не бе оборена в настоящото производство. Що се отнася до извършването на  нарушения в един и същи час, на различни места, горното би могло да се дължи на техническа грешка в изписването на  часа в представеното НП, което по никакъв начин не би могло да рефлектира върху законността на атакуваната заповед.

В случая се касае за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните в него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.След като те са налице, правилно административния орган е приложил мярката.

Съдът не констатира да са били допуснати и съществени нарушения на АПК при издаването на оспорения административен акт.

В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения.

В заповедта, която се обжалва по настоящото дело е посочено, че временното отнемане е за периода до решаване на въпроса с отговорността. Съгласно закона обаче мярката има действие до 18 месеца, независимо дали в този срок ще бъде решен въпросът с отговорността или не.

Въпросът за съответствието на ПАМ с целта на закона е въпрос на оперативна самостоятелност като тази преценка е на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.

Налага се извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, съответства и на целта на закон, поради което се явява правилна и законосъобразна, а жалбата на А.О.Е., като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Видин се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, определено съобразно чл.7, ал.1, т.4, във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.О.Е. ***, против Заповед № 20-0953-000145 от 30.03.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като неоснователна.

ОСЪЖДА А.О.Е. *** да заплати на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Видин направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от същото на основание чл.138, ал.1 АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :