№ 5989
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20221100505917 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258- чл.273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Д. К. и П. Е. М., подадена чрез назначения
им по делото особен представител адв.Д. Х., срещу решение от 02.03.2021 г.,
постановено по гр.дело № 59888/2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 29 състав, в частта,
с която са осъдени Б. Д. К., ЕГН ******* и П. Е. М., ЕГН **********- и двамата със
съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, ап.10 да заплатят на основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, разделно по ½ от сумата от 1717,81 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-
30.04.2016 г. за топлоснабден имот- ап.47, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, аб.№
62201, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2018 г. до
окончателното изплащане. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно,
като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по
съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна - ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.И.М. оспорва жалбата, по съображения изложени в
1
депозирана по делото писмена молба. Моли жалбата на ответниците като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в
обжалваната от тях част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ ЕООД, гр.София, не взема
становище по подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, гр.София срещу ответниците Б. Д. К. и П. Е. М., обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на
осъдителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и
стойността на потребената от ответниците топлоенергия. В обжалвания съдебен акт са
изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното
във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва
да се добави и следното:
Безспорно установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно
договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия. Според
действалата през периода разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ /в ред. преди изм. ДВ
2
бр.54/12г./, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая, не е имало
оспорване на обстоятелството, че ответниците Б. Д. К. и П. Е. М. са собственици на
процесния недвижим имот, придобит по наследство, както и че сградата - етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, т.е без съмнение същите са имали качеството потребители на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и са страна по
договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата на закона
/чл.150 от ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
/чл.150, ал.2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Следователно
правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните са възникнали
договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди,
със съдържание по общите условия, като отношенията им в процесния период се
регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ
бр.34 от 24.04.2007 г./. В случая, установено е принципното съществуване на
облигационно договорно правоотношение между страните в процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответниците е от значение единствено към доказването на
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му съгласно чл.162 от ГПК.
При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.
3
В тази връзка предявените от ищеца срещу ответниците обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД се явяват изцяло основателни
и доказани, и като такива правилно са били уважени от първоинстанционния съд до
размер на сумите за които е признато вземането за главница за доставена топлинна
енергия. От друга страна, съдът приема, че всички останали доводи изложени във
въззивната жалба, като неотносими към предмета на спора не следва да бъдат
обсъждани от настоящата въззивна инстанция.
По изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на жалбоподателите-ответници не се следват разноски
за настоящата въззивна инстанция. На въззиваемата страна-ищец на основание чл.78,
ал.1 от ГПК следва да се присъдят направени разноски за въззивната инстанция в
размер на сумата от 300 лв., представляваща депозит за назначения особен
представител на ответниците Б. Д. К. и П. Е. М.. От друга страна, независимо от факта,
че претенцията на въззиваемата страна- ищец за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е направена своевременно същата се явява неоснователна доколкото
по делото няма данни за извършени процесуални действия от процесуален
представител на въззиваемата страна - няма подаден писмен отговор на въззивната
жалба, както и неин представител не се явява в съдебно заседание. По тези
съображения въззивният съд счита, че в случая в полза на въззиваемата страна-ищец
не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, ответникът П.
Е. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 25,00 лв.- дължима
държавна такса по подадената от него въззивна жалба. Ответницата Б. Д. К. следва да
бъде осъдена на основание чл.77 от ГПК да заплати по сметка на СГС, сумата от 25,00
лв.- дължима държавна такса по подадената от нея въззивна жалба.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.03.2021 г., постановено по гр.дело №
59888/2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 29 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. Д. К., ЕГН *******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
гр.София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 150 лв./ сто и петдесет лева/,
4
представляваща направени разноки по делото.
ОСЪЖДА П. Е. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, гр.София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 150 лв./ сто и петдесет лева/,
представляваща направени разноки по делото.
ОСЪЖДА Б. Д. К., ЕГН *******, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 25,00 лв./ двадесет и пет лева/,
представляваща дължима държавна такса по подадената въззивна жалба.
ОСЪЖДА П. Е. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 25,00 лв./ двадесет и пет лева/,
представляваща дължима държавна такса по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т.С.” ЕООД,
гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД, гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5