№ 16154
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110125438 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Е. Я. В., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да
плати на дружеството следните суми – 1995,14 лева – цена за доставена за
периода май 2021 г. – април 2023 г. до топлоснабден имот с адрес: София,
............ (аб. № .........), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 02.05.2024 г., до окончателното плащане;
209,01 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за
периода 15.09.2022 г. – 03.04.2024 г.; 61,80 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.05.2024 г., до окончателното плащане, и 12,81
лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
периода 16.07.2021 г. – 03.04.2024 г
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била „клиент на
топлинна енергия“, тъй като била собственик на топлоснабдения имот като
наследница на родителите си, и били длъжни да заплащат доставената до
имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в
публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали
задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и
водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите
условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на
45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен
прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на
всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни
1
изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо
услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е
„Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото
като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението
на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 19.07.2024 г.) не е
подаден отговор от ответницата – Е. Я. В.. С депозиран в откритото съдебно
заседание на 19.02.2025 г. отговор на исковата молба ответницата твърди, че в
процесия имот радиаторите са свалени, начислява се топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване по реда на чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Излага съображения, че не е налице методика, по която да се изчисляват
дължимите суми за сградна инсталация, тъй като всички формули,
регламентиращи начина на изчислението й са отменени от съда, а цената за
услугата „дялово разпределение“ се дължи на „Техем сървисис“ ООД.
Поддържа, че клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество от 2014 г. е нищожна, като противоречаща на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Със становище от 15.11.2024 г. третото лице – помагач „Техем сървисис“
ЕООД поддържа, че дяловото разпределение за процесния имот е извършено в
съответствие с действащите през периода нормативни актове. Представя
изравнителни сметки и протоколи за главен отчет.
В съдебното заседание ищецът не изпраща представител. С писмено
становище поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с
което да ги уважи.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото от 26.10.2024 г. (на лист 48-50
от делото) съдът е отделил като общо известен на съда факта, че процесният
имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и за служебно
известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник „19
минути“ и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., са в сила според клаузите
си от 10.08.2016 г.
Съгласно представения на лист 77 – 78 от делото Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. № 47/01.04.1985
г., том № I от 1985 г., сключен с генералния директор на Главна дирекция за
изграждане на София на Столичната община, на 01.04.1985 г. ............. и
............. са придобили правото на собственост върху апартамент № 142,
находящ се в гр. София, .............
Съгласно представено на лист 18 от делото удостоверение за наследници
с изх. № РОБ23-УГ51-411/27.01.2023 г., издадено от Столична община, район
2
„Оборище“ ............. е починал на 08.10.2020 г. и е оставил за свои наследници
по закон съпругата си ............. и дъщеря си – ответницата. Съгласно
представено на лист 19 по делото удостоверение за наследници, изх. № РМЛ-
ВК08-86/18.01.2023 г., издадено от Столична община, район „Младост“
............., вдовица, е починала на 21.12.2021 г. и е оставила за своя наследница
по закон дъщеря си – ответницата по делото.
В съдебното заседание, проведено на 19.02.2025 г. (на лист 117 от
делото), съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответницата е приела наследството на починалата на
21.12.2021 г. ............. и на починалия на 08.10.2020 г. ............., а в съдебното
заседание на 12.03.2025 г. (протокол на лист 168 от делото) – фактът, че за
периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. потреблението в
процесния имот е на стойност 1995,14 лева, а цената за услугата „дялово
разпределение“ – на стойност 61,80 лева.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за
периода 15.09.2022 г. – 03.04.2024 г. законната лихва върху сумата от 498,83
лева е 95,02 лева, а за периода 15.09.2023 г. – 03.04.2024 г. законната лихва
върху сумата от 1496,31 лева е 112,77 лева.
Съгласно представени на лист 40 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.
33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията.
Съдът намира за необходимо да посочи, че предвид депозираното от
3
лицето ............ писмо, в което е посочено, че е получил съдебни книжа за
ответницата, които е следвало да предаде, но е установил, че същата от
години не живее в Република България, поради което ги връща на съда,
призоваването на ответницата не е надлежно, тъй като връчването очевидно
не е направено на пълнолетен член от семейството . Следователно срокът за
отговор на исковата молба не е изтекъл на 19.08.2024 г. и съответно не е
настъпила процесуалната преклузия на правата на ответницата по чл. 133
ГПК. В настоящия случай, ответницата е признала, че потребената топлинна
енергия за имота за периода е на стойност 1995,14 лева. Затова възражението
, че методиката за изчисляване на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е отменена, е несъвместимо с така направеното от нея признание.
Възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно –
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностният срок е три години, като съгласно чл.
84, ал. 1 ЗЗД тече от датата на срока за плащане на фактурите (падежа) и
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД се прекъсва с подаване в съда на исковата молба.
Падежът на най-ранната фактура по делото – за май 2021 г., е 45 дена след
края на месеца, за който се отнася, или на 15.07.2021 г., а исковата молба по
делото е подадена на 02.05.2024 г., т.е не са изтекли 3 години от падежа на
задължението.
Поради това, искът за цена на топлинна енергия следва да се уважи в
пълния предявен размер и за целия период.
По иска за лихва за забава върху цената на топлинна енергия – чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва се начислява
от деня на падежа на задълженията, който по общите условия на ищеца е 45
дена след издаване на годишните фактури на 31.07.2022 г. и на 31.07.2023 г.,
или съответно – на 15.09.2022 г. и 15.09.2023 г.
Поради това, че сумарният размер на задълженията по общите фактури е
в размер, който надхвърля претендираната главница в настоящото
производство от 1995,14 лева, то размерът на лихвата за забава по общата
фактура от 31.07.2023 г. е изчислен от съда върху остатъка от претендираната
главница след приспадане на задълженията по общата фактура от 31.07.2022 г.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления общият
размер на мораторната лихва върху задълженията по фактури е 207,79 лева,
до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а следва да се
отхвърли за разликата между последната посочена сума и пълния предявен
размер от 209,01 лева.
По претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ – чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 140 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ:
От представените годишни отчети на лист 67 – 68 се установява, че
услугата е предоставена на ответницата, а съобразно нейното признание
същата е с цена 61,08 лева.
Поради това, искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска за законна лихва върху цената за дялово разпределение преди
4
образуване на делото – чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Тъй като няма уговорен падеж на задължението по общите условия на
ищеца, ответницата изпада в забава след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Няма доказателства да е отправена такава преди образуване на делото,
поради което този иск следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направените искания право на
разноски имат и двете страни съразмерно на уважената (2264,73 лева от общо
2278,76 лева, или 99,38 %), съответно отхвърлената част от исковете (0,62 %)
на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът доказва разноски в размер на 91,15 лева държавна такса (лист
44 от делото) и следва да му се определят по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 191,15 лева. Съразмерно на
уважената част от исковата претенция ответницата следва да бъде осъдена да
плати на ищеца сумата от 189,97 лева разноски.
Ответницата претендира разноски за безплатна защита от адвокат, като е
представен договор с такава уговорка (на лист 166 от делото), а съдът ги
определя поради ниската фактическа и правна сложност на делото и
явяването на адвоката в открито заседание, на 400 лева, поради което на
адвоката следва да се присъдят пропорционално на отхвърлената част от иска
2,46 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Е. Я. В-М, с ЕГН: **********, и
постоянен адрес: София, .........., да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите
1995,14 лева (хиляда деветстотин деветдесет и пет лева и 14 стотинки) – цена
за доставена за периода май 2021 г. – април 2023 г. до топлоснабден имот с
адрес: София, ............ (аб. № .........), топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 02.05.2024 г., до окончателното плащане; 207,79 лева (двеста и
седем лева и 79 стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе
сума за периода 15.09.2022 г. – 03.04.2024 г.; 61,80 лева (шестдесет и един
лева и 80 стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода май 2021 г. – април
2023 г., ведно със законната лихва от 02.05.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за разликата между 207,79 лева и пълния предявен
размер от 209,01 лева (двеста и девет лева и 1 стотника), и иска за 12,81 лева
– законна лихва за забава за плащане на цената за дялово разпределение в
периода 16.07.2021 г. – 03.04.2024 г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Я. В-М, ЕГН: **********,
5
с постоянен адрес: София, .......... да плати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумата
от 189,97 лева (сто осемдесет и девет лева и 97 стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв. „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на адвокат Р. Л. Д., с
код по БУЛСТАТ *********, и адрес на кантората: София, бул. „Витоша“ №
1а, вх. Б, ет. 3, кантора 313, сумата от 2,46 лева (два лева и 46 стотинки) –
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Техем Сървисис“ ЕООД, с ЕИК: *********, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6