Решение по дело №2703/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 362
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 8 септември 2020 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510102703
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

29.06.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

19.06.

 

2020

 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

2703

 

2019

 
 


                              дело №                          по описа за                          г.

 

„АСПРА - 89" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. Благоевград, с. Селище, представлявано от Ненчо Любенов Димитров, чрез адв. В.И., адрес за връчване на съобщенията съгласно чл.39, ал.1 от ГПК: гр. София 1000, ул."Пиротска" № 3, ет.3, е предявило срещу "ГД Фактори" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. "Самоковско шосе" № 30, представлявано от управителя Валери Игнатов, иск с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца 9 218, 44 лв. - главница, явяващо се неизплатено задължение по фактура №206/31.12.2018 г., по фактура №230/31.01.2019 г. и фактура №265/28.02.2019 г., издадени по договор за превоз от 30.10.2018 г.; лихва за забава в размер на 738, 48 лева. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 30.10.2018 г. сключил с ответника договор за превоз, съгласно който ответникът - товародател му възлагал превоз на товари, извършвани от него съобразно уговореното. За извършените услуги издал 3 броя фактури, като към тях са приложени и подписани товарителници за съответните превози на товари: фактура №206/31.12.2018 г. на стойност 711, 96 лева; фактура № 230/31.01.2019 г. на стойност 4 962, 86 лева; фактура № 265/28.02.2019 г. на стойност 3 543, 62 лева. Общата дължима сума по фактурите е 9 218, 44 лв.

Върху всяка от дължимите суми е начислена лихва за забава от деня, следващ датата на издаване на фактурата до деня на подаване на обезпечителната молба в съда: по фактура №206/31.12.2018 г. - лихва в размер на 62, 69 лева; по фактура №230/31.01.2019 г. - лихва в размер на 394, 27 лева; по фактура №265/28.02.2019 г. - лихва в размер на 281, 52 лева. Общата дължима лихва е в размер на 738, 48 лева.

В постъпилия отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че не са подавани заявки за превоз по процесните фактури. Представените товарителници не са подписани от представител на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил договор за превоз на товари, сключен на 30.10.2018 г. между него като превозвач и ответника като товародател. Съгласно чл.26 от договора възнаграждението на превозвача по издадената за превоза фактура се заплаща в 20-дневен срок по сметката, посочена във фактурата. Представени са и описаните в исковата молба фактури с приложени към тях товарителници с получател на товара "ГД Фактори" ЕООД и кантарни бележки с купувач "ГД Фактори" ЕООД.

Видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като компетентно и пълно, гореописаните фактури са осчетоводени в "ГД Фактори" ЕООД, чиито счетоводни записвания са водени редовно. По процесните фактури не са извършвани плащания, поради което общият размер на задължението е 9 218, 44 лв., а на обезщетението за забава за претендирания период -  на 662, 27 лева, при изчисляването му съгласно чл.26 от договора между страните – след изтичане на 20-дневния срок от издаване на фактурите.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ, по който ищецът следва да докаже сключването с ответника на договор за превоз, респ. – постигнато съгласие между страните относно съществените му елементи - превозните товари и цената на превозната услуга, както и изпълнението на задълженията на превозвача съгласно договора.

С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за превоз от 30.10.2018 г. Въз основа на договора ищецът е осъществявал превоз на товари, възложен му от ответника, видно от съставените товарителници и кантарни бележки. Уговореният начин за заплащане на възнаграждението за осъществените превози е в 20-дневен срок от издаване на фактурите по сметката, посочена в тях.

Посредством изготвената счетоводна експертиза по делото е установено, че фактурите, издадени от ищеца във връзка с описаните в приложените товарителници превози, са осчетоводени в счетоводството на ответника. Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване.

От друга страна, процесната сделка е търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ и в конкретния случай е приложим чл.301 ТЗ: счита се, че търговецът потвърждава действията на лице, действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. Дори да се приеме, че товарителниците не са подписани от представител на ответника /въпреки положения подпис и печат на дружеството и липсата на твърдения и доказателствени искания за установяване неистинност на документите/, безспорно e, че ответникът е узнал за действията на лицето, подписало товарителниците - в случая знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество.

Следователно по делото е установено изпълнението на задълженията на ищеца по сключения договор за превоз с ответника - товародател, който е длъжен да плати на превозвача уговореното в договора възнаграждение. От заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че по процесните фактури няма извършвани плащания.  Поради това искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираното вземане за възнаграждение е основателен. Частично основателен е и искът за заплащане на обезщетение за забава, изчислено съобразно договора между страните /не от деня, следващ датата на издаване на фактурата/ - за сумата 662, 27 лева; за разликата до претендираните 738, 48 лева искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /в общ размер на 1918, 74 лв.: 418, 74 лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице, 1200 лв. - адвокатско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете на стойност 1899, 55 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА "ГД Фактори" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „АСПРА - 89" ЕООД, ЕИК *********: сумата 9 218, 44 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение по фактура №206/31.12.2018 г., по фактура №230/31.01.2019 г. и фактура №265/28.02.2019 г., издадени по договор за превоз от 30.10.2018 г.; лихва за забава в размер на 662, 27 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 738, 48 лева.

ОСЪЖДА "ГД Фактори" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „АСПРА - 89" ЕООД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от исковете на стойност 1899, 55 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: