РЕШЕНИЕ
№ 4547
Пловдив, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | МАРИАНА ШОТЕВА |
| Членове: | МАРИАНА МИХАЙЛОВА СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ канд № 20257180700844 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. П. И. срещу Решение № 262/04.03.2025 г., постановено по АНД № 6147/2024 г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, издаден от А"ПИ" – МРРБ /ЕФ/, с който на С. С. Б. от [населено място], е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 139 ал.5 и ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 102 ал.2 от ЗДвП.
В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон.
Ответникът по касационната жалба - редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. В представен писмен отговор моли съда да я отхвърли, като необоснована и недоказана, претендира разноски.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – [населено място] намира решението на въззивния съд за правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка и не се налага нейното приповтаряне от касационния съд.
Правилни са разсъжденията на РС относно настъпване на относителната давност за санкциониране на нарушението, което е и основен отменителен довод на въззивната инстанция. Нарушението е извършено на 19.01.21, при липса на данни за друга дата за издаването на ЕФ, следва да се приеме, че това е началния момент от който тече относителната давност за преследване на нарушителя, която е три години, съгл. чл. 80 ал.1 т.5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.При липса на данни преди датата на връчване на ЕФ/06.11.2024 г./ да са извършвани други действия за реализиране на административно-наказателната отговорност, правилен е изводът на РС, че относителната давност е изтекла на 19.01.2024 г. и дори само на това основание НП е следвало да бъде отменено.
В процесния казус, пряко приложимо е и разрешението, дадено в Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.: "... Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с фиксиран размер.
Въз основа на изложеното, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно с изложеното допълнение на съображенията в мотивите на РС относно основанията за отмяна на ЕФ.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.ПЛОВДИВ, ХIX-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 262/04.03.2025 г., постановено по АНД № 6147/2024 г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
| Председател: | |
| Членове: |