Р Е Ш Е Н И Е
№ 194/9.3.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, Х-ти касационен състав,
в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Янка Вукева
с участието на прокурора Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Хубчева
к.а.н. дело № 1405 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.Б.
***, с ЕГН **********, в качеството му на управител на „Бедрум“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. А.И., срещу Решение № 684
от 08.11.2021 год., постановено по административно-наказателно дело № 1252 от
2021 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на административно наказание „глоба“ серия
К, № 4201930, издаден от ОД на МВР – Пазарджик на В.Б. ***,
ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от същия, във връзка с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
В касационната жалба и в депозираната до съда молба на 31.01.2022
год. от процесуалния представител на касатора се релевират оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния
и на процесуалния закон – отменителни касационни основания
по чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка
с чл. 84 от ЗАНН. Счита, че първоинстанционният съд не е установил всички
относими факти и обстоятелства по спора чрез допустимите доказателствени
средства и не ги е анализирал в тяхната съвкупност и съотносимост. Също така
съдът е допуснал неяснота по отношение на субекта на нарушението. Оспореният пред
районния съд електронен фиш (ЕФ) е издаден на „Бедрум“ ЕООД, а е следвало да
бъде издаден на В.Б., в качеството му на управител на същото дружество и по
този начин административно-наказващият орган е смесил правните субекти –
юридическото и физическото лице, без да се разбира коя отговорност е
ангажирана. Сочи, че неправилни са мотивите на първостепенния съд по отношение
на липсата на обратна разписка и начина на връчване на ЕФ, както и че липсва
полагане на подпис от страна на получател върху обратната разписка. Моли се за
отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на
спора, с което да се отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен, а
при условията на алтернативност – делото да върне на Районен съд – Пазарджик за
ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на разноски, с
оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на ответната
страна в настоящото касационно производство.
Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР – Пазарджик, представлявана от директора, чрез пълномощника главен
юрисконсулт К. П., изразява становище в писмена защита от 07.02.2022 год., с
което оспорва касационната жалба с доводи за нейната необоснованост и моли за
отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция, в размер на 100,00 (сто) лева, а при условията на
алтернативност – прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши, на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, от страна, имаща правен интерес от предявеното
оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано
по жалба на В.Б. *** против електронен фиш за налагане на „глоба“ за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №
4201930, издаден от ОД на МВР – Пазарджик, с който жалбоподателят, в качеството
му на управител на „Бедрум“ ЕООД е санкциониран за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182,
ал. 2, т. 5 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400,00 (четиристотин) лева. В електронния фиш е посочено, че на 11.11.2020
год., в 09.06 часа в Област Пазарджик, на автомагистрала „Тракия“ км. 66+500, в
посока гр. Пловдив, при ограничение на скоростта от 140 км/ч, е установено
извършване на нарушение при управление на МПС „Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК“, вид
„лек автомобил“, с рег. № ***, с установена скорост на скоростта 182 км/ч, при
превишена стойност на скоростта 42 км/ч, като
извършеното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 652, при отчетен толеранс – 3 км/ч от измерената скорост.
Съдът е приел,
че жалбата на Б. е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 189, ал.
8 от ЗДвП и от лице, имащо право на предявеното съдебно оспорване. Позовава се
на твърдението, изложено в писмената защита на процесуалния представител на
жалбоподателя, че ЕФ се обжалва в законния срок, поради което районният съд е
приел, че същият е бил връчен на лицето.
От правна
страна е установил, че в процедурата по издаване на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Електронният
фиш е издаден от материално и териториално компетентен орган. Аргументира се с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП. Нарушението е описано по
време, място и констатирано превишение на скоростта, като е взета предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Съдът е приел
моментната фотоснимка от целия видеоклип, придружаващ ЕФ за веществено
доказателствено средство и относимо към установеното нарушение. Също така
автоматизираното техническо средство, с което е измерена скоростта на лекия
автомобил, е одобрен тип средство и към момента на установяване на нарушението
е било техническо изправно, с оглед приетите по делото писмени доказателства –
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, издадено от Български институт по метрология (БИМ) и протокол от
проверка за техническа изправност № 4-27-20/06.10.2020 год. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е приел за безспорно доказано
вмененото нарушение по ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от посочения закон е наложено административно
наказание „глоба“. Достигнал е до извода, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на физическото лице, в качеството му на собственик на лекия
автомобил, с който е извършено нарушението и с налагане на предвиденото в
закона по вид и размер административно наказание, поради което е потвърдил
обжалвания ЕФ.
Решението е правилно, валидно и допустимо.
Въз основа на приобщения доказателствен материал по
делото, обосновани са изводите на инстанцията по същество за законосъобразност
на обжалвания ЕФ. Съдържанието му е съобразено изцяло с изискванията на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочени са всички
обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и за наличието на
административно нарушение. Описани са конкретните параметри на нарушението и
пределите на следващата се за него отговорност, посочена е правна квалификация
и вид/размер на приложимата административна санкция. В случая са спазени всички
нормативно изискуеми предпоставки за санкциониране неправомерното поведение на касатора
при управление на МПС (с превишена скорост) чрез издаване на електронен фиш.
Обосновани са изводите на районния съд, че
по несъмнен начин е установено и доказано извършеното нарушение от страна на
касатора при управление на МПС „Мерцедес С 63
АМГ 4МАТИК“, с рег. № *** и правилно за това нарушение е наложена санкция на
собственика на автомобила В.Б.Б., в качеството му на управител на „Бедрум“ ЕООД. От извършена от съда справка в интернет
страницата на Търговски регистър се потвърждава обстоятелството, че В.Б.Б. към
датата на извършване на нарушението е бил управител на „Бедрум“ ЕООД и
ползвател на лекия автомобил, поради което правилни са изводите на районния съд
за приложение на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 21, ал. 1 от
същия.
Неоснователни са оплакванията, изложени пред настоящата
касационна инстанция, че първостепенният съд не е изяснил всички относими факти
и обстоятелства по спора чрез допустимите доказателствени средства и не ги е
анализирал в тяхната съвкупност и съотносимост, както и че съдът е допуснал
неяснота по отношение на субекта на нарушението. Оспореният пред районния съд
електронен фиш (ЕФ) е издаден на В.Б.Б., в качеството му на управител на
търговското дружество. В съдържанието на ЕФ изрично е посочено, че глобата е
наложена на собственика, на когото е регистрирано МПС и са посочени трите имена
на физическото лице, а след това, че същият е законен представител на „Бедрум“
ЕООД. С разпоредбите на чл. 186, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, чл. 189, ал. 4 – ал. 8
от процесния се регламентира издаването на ЕФ на името на собственика на
автомобила, с оглед законовата презумпция, че той е неговият водач. Безспорно е
установено по делото, че управляваният от касатора автомобил се е движил с
превишена скорост от 182 км/ч, при максимално допустимата от 140 км/ч, по
автомагистрала „Тракия“, в посока гр. Пловдив. Скоростта е била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство № TFR1-M с номер 652, одобрено
от БИМ, със срок на валидност, която фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и други. В тази връзка от приетата и неоспорена по делото моментна
фотоснимка от целия видеоклип, придружаваща ЕФ, безспорно се установява, че има
статут на веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и въз
основа на него е регистрирано процесното нарушение, както и мястото, където е
засечено МПС с превишената скорост.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита,
че правилни са изводите на Районен съд – Пазарджик, че при издаване на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е правилно
приложен. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на
първостепенния съд за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Последният е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдържанието му
съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, а също така е
посочено времето, мястото и констатираното нарушение на скоростта, както и устройството,
с което е установено нарушението. Неоснователни са изложените от касационния
жалбоподател оплаквания за липсата на обратна разписка и начина на връчване на
ЕФ. Самият акт на подаване на жалба до Районен съд – Пазарджик сочи, че лицето
е запознато с ЕФ, а и както се твърди в нея – обжалва ЕФ в законоустановения
срок.
С оглед изложеното, първоинстанционният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, поради което е постановил правилно и обосновано решение,
което следва да се остави в сила при липса на релевираните отменителни основания
по чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 84 от ЗАНН.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, в сила от
23.12.2021 год., в полза на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ (ЗПП). С оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ касационният жалбоподател да се осъди да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева, с оглед
направеното възражение за прекомерност от страна на касационния жалбоподател.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –
Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 684 от 08.11.2021 год.,
постановено по административно-наказателно дело № 1252 от 2021 год. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Б.Б.,
с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Пазарджик сумата в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата
касационна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2.
(П)