РЕШЕНИЕ№261226
гр. Пловдив, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 11442 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД е предявил против Е.В.В. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с
чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 6195/29.06.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1934/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, както следва:
сумата от 145, 45 лв. – главница по договор за паричен заем № ***** от
**.**.**** г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
чиито правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.; сумата от 3 лв.
– договорна лихва за периода от 08.12.2017 г. до 23.02.2018 г., сумата от 9 лв.
- такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; сумата от
37, 15 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата от 13,
72 лв. - обезщетение за забава за периода от 24.02.2018 г. до 30.01.2019 г.,
ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.02.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че между ответника - длъжник и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***** от **.**.**** г.,
по силата на който дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер
на 300 лв. срещу насрещното задължение
на заемателя да върне последната, ведно с договорна лихва или сумата от общо
315, 24 лв. на 12 равни седмични погасителни вноски. Договорната лихва била в
размер от 40 % или за сумата от 15, 24 лв. Твърди, че ответникът е заплатил
сумата от 254, 80 лв., като останала незаплатена главница в размер на 145, 45
лв.. Дължимата договорна лихва била в размер от 3 лв. за периода от датата на
първата вноска – 08.12.2017 г. до 23.02.2018 г. – датата на настъпване на
падежа на договора. Съгласно клаузите на договора и поради забава в плащането
на погасителни вноски с повече от 30 календарни дни, на заемателят се
начислявала такса разходи за събирането на просрочени вземания в размер на 9
лв. за всеки 30-дневен, до максимален размер от 45 лева, като ответникът дължал
такси в размер на сумата от 9 лв. С договора за заем заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора да предостави едно от обезпеченията,
изчерпателно посочени в договора. Неустойката се начислявала еднократно в срок
от три дни след сключване на договора и се дължала като допълнителна сума към
всяка погасителна вноска. На ответника била начислена неустойка в общ размер от
89, 16 лв., като ответникът останал задължен за сумата от 37, 15 лв. Разходите и таксите били начислени по реда на
ЗПК и нямали характер на неустойка. Поради неизпълнение на задълженията на
длъжника в срок била начислена и лихва за забава. Вземанията по договора били
прехвърлени в полза на ишца “Агенция за контрол на просрочени задължния” ЕООД
от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1 от 01.12.2018
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е.В.В., чрез назначения му от съда особен
представител адв. А.П., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Сочи, че тъй като исковото производство
е продължение на заповедното, длъжникът следва да е уведомен за прехвърляне на
вземането преди депозиране заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Това било така, тъй като заявлението за издаване на заовед за изпълнение било
депозирано от цесионера, като в заповедното производство следвало да се провери
дали вземането е изискуемо. Доколкото в исковата молба ищецът направил искане
за връчване на уведомлението до длъжника
за прехвърляне на вземането, ведно с исковата молба, следвало, че последният
признава, че длъжникът не е уведомен преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поддържа, че договорът за цесия не е
произвел своето правно действие, тъй като и към настоящаия момент ответникът не
бил уведомен, като не следвало да се счита за уведомен с връчване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията, тъй като длъжникът бил представляван в
производството от особен представител. Твърди, че договорът за паричен заем
съдържа неравноправни клаузи и нищожни, поради противоречащи на добрите нрави.
Тъй като договорът е недействителен, длъжникът на основание чл. 23 ЗПК дължи
връщане на чистата стойност на кредита. Счита
предвидената клауза за неустойка, дължима поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение, за установена в противоречи на чл.
21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, била нищожна. Предвидената клауза била неравноправна и по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е
уговорена, неустойката била предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди, че
макар и да е била уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита. По така изложените съображения намира че не е налице валидно
възникнало неустоечно задължение, тъй като последното противоречи на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. Твърди, че липсват
доказателства длъжникът да е бил запознат с Тарифата на заемодателя, по силата
на която за ищеца били начислени такси за извънсъдебно събиране на вземането.
От прочита на договора, се установявало, че липсва и такава клауза, която да е
приета от кредитополучателя. Намира, че с предвиждането на такива разходи се
заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като последните е следвало
да бъдат включени в годишния процент на разходите. Законната лихва същото била
нищожна, тъй като противоречаща на добрите нрави е уговорка за възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а вслучая базовия
лихвен процент бил 0,00 % с надбавка от 10 пункта. Същата не съответствала на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на съконтрахентите, и създавала условия за неоснователно
обогатяване. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 6195/29.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1934/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, както следва:
сумата от 145, 45 лв. – главница по договор за паричен заем № ***** от
**.**.**** г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
чиито правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.; сумата от 3 лв.
– договорна лихва за периода от 08.12.2017 г. до 23.02.2018 г., сумата от 9 лв.
- такса разходи за извънсъдебо събиране на просрочено задължение; сумата от 37,
15 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата от 13, 72
лв. - обезщетение за забава за периода от 24.02.2018 г. до 30.01.2019 г., ведно
със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 04.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на
указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
От договор за паричен заем № *****/**.**.***** г.,
сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Е.В.В. се установява, че между
страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 300 лв. срещу
насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 315, 24 лв. на 12 равни
седмични погасителни вноски от по 26, 27 лв., с падеж на първата вноска на 08.12.2017
г. и на последната вноска – 23.02.2018 г. Установен е фиксиран годишен лихвен
процент на заема от 40 % и годишен процент на разходите на заема от 47, 93 %. В
клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема
задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от
две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в
договора условия за платежоспособност
или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4,
ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в
размер на сумата от 89, 16 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, към които се добавя сумата от 7, 43 лв. Страните са се
съгласили, че при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски за всеки
ден забава се начислява законна лихва за забава върху забавената сума - чл. 8,
ал. 1 от Договора. С разпоредбата на чл. 9, ал 1 от Договора страните са
уговорили, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на
дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприема всички
позволени от закона действия за събиране на вземането, което може да доведе до
значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя.
Представена е Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
която е предвидено, че при забава в плащането на вноска повече от 30 дни се
начислява разходи за събиране на вземането от 9 лв. Установено е, че разходите
се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори и посещения на адреса, като се начисляват при
всяка забава в плащането на погасителна вноска, но не могат да надвишават
сумата от 45 лв.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични
вземания (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД страните са уговорили, че
продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер
вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията
и договорите и Търговския закон, както и договори за потребителски кредит по
смисъла на ЗЗП, които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, подписано
от двете страни.
По делото е представено Приложение № 1 от 01.12.2018
г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт”
АД против Е.В.В., с посочен единен граждански номер, по договор №
*****/**.**.**** г. с размер на отпуснатата главница от 300 лв.; с обща дължима
сума по кредита 207, 06 лв., от които сумата от 145, 45 лв. – за главница,
сумата от 3 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 46, 15 лв. – неустойка,
ведно с начислено обезщетение за забава към 01.12.2018 г. от 12, 46 лв.
Съдът намира, че с така представеното приложение
прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия
носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което
произтича вземането на цедента – договор за заем и неговият размер – към датата
на сключване на приложението към договора. Следователно е налице воля за
прехвърляне на процесното вземане, поради което следва да се приеме, че с
договора за цесия вземането на цедента е валидно прехвърлено в полза на
цесионера – ищеца, който е материалноправно легитимиран да предяви процесните
искови претенции.
В клаузата на чл. 10 от Договора за кредит изрично е
предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора на
трето лице, поради което не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е
произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с
изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор
има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е
представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на
вземането - по делото не са представени доказателства за връчване на
приложеното към исковата молба уведомление на длъжника.
Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата
молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на
стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд
- напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина ответната страна не участва лично в
производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен
представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на
ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено
по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция,
съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза
съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В случая препис от исковата молба и приложенията към
нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на
уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него
производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и
неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и
по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата
молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент,
обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е
получено от ответника, а не от назначения му особен представител.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните
книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по силата на който
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното
следва да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно легитимиран в
исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от
сключен между първоначалния кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД и
длъжника – ответник договор за паричен заем. По отношение на породеното между
страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
По своята правна същност договорът за
потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност
е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от
това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на
кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична
сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки;
възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в
тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания -
чл. 7 от Договора.
Договорът за потребителски кредит
представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор
следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на
разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя,
какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи,
свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора
за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва).
При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и
всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл.
19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите
по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2.
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи
при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се
извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани
със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг
договор, сключен с потребителя.
Страните са
уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 47, 93 %,
като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите
при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В
случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване
на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното
съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане
следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Уговореният
с разпоредбата на чл. 1, т. 6 от договора размер на възнаградителната лихва от
40 % не е недействителен, поради противоречието на посочената разпоредба с
добрите нрави. Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността
в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената
възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й функции – а именно да
представлява възнаграждение за предоставения за ползване финансов ресурс, от
който кредитиращата институция се лишава за срока на действие на договора.
Размерът
на годишния лихвен процент, съотнесен към задължението на кредитополучателя за
заплащане на главница, и представляващ цената за възмездно ползване на
представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността,
с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие
на парични средства срещу възнаграждение. В договора е посочен общият размер на
дължимата за срока на договора сума и съотношението й с главницата по кредита,
поради което може да се осъществи и съответна проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице по приетата без възражения на страните
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата от 300 лв. е
усвоена от длъжника в пълен размер в деня на сключване на договора – 30.11.2017
г. Вещото лице е установило, че потребителят е погасил сумата от общо 218 лв.,
с което е погасено задължение за главница в размер от 154, 55 лв., задължение за
договорна лихва от 12, 24 лв. и задължение за неустойка от 52, 01 лв. Вещото
лице е установило, че задължението за неустойка е в размер от 37, 15 лв., за
възнаградителна лихва от 3 лв. и за главница от 145, 45 лв. Експертизата е
установила, че по кредита са начислени такси в размер от 45 лв., от които е
погасена сумата от 36 лв. и останал дължим остатък от 9 лв. Определен е
размерът на обезщетението за забава върху главницата от 145, 45 лв. за периода
от 24.02.2018 г. до 30.01.2019 г., а именно за сумата от 13, 75 лв. Установен е
годишният процент на неустойката и таксата спрямо кредита от 178, 88 %. Вещото
лице е установило, че общият размер на осъществените от длъжника плащания е от
254, 80 лв., като ако последните се отнесат към задължението за главница,
остава непогасена сумата от 45, 20 лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
По така
изложените съображения и предвид действителността на договора за паричен заем и
на клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва,
предявените искове за установяване на паричните притезания за главница и
възнаградителна лихва са основателни, като при достигане до този извод съдът
съобрази заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което е установило, че незаплатения остатък на главницата е в
размер на сумата от 145, 45 лв., а задължението за възнаградителна
лихва е в размер от 3 лв. за периода от 08.12.2017 г. до 23.02.2018 г.
В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена
неустойка за неизпълнение на задължението на заемателя да осигури обезпечение,
което да отговаря на посочените в договора условия, в размер на сумата от 89,
16 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
към които се добавя сумата от 7, 43 лв.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи, че освен
типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се
придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на
обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите. По изложените съображения
неустоечната клауза е недействителна.
По изложените съображения неустоечната клауза е
недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът не е породил правно действие и искът за присъждане на
сумата от сумата от 37, 15 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, следва да се отхвърли като неоснователен.
С разпоредбата на чл. 9, ал 1 от Договора страните са
уговорили, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на
дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприема всички
позволени от закона действия за събиране на вземането, което може да доведе до
значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя. На
основание тази разпоредбата и Тарифата на „Изи Асет мениджмънт“ АД претендира
присъждане на сумата от 9 лв. – незаплатена част от начислените такси по
договора.
От приложената по делото Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, се установява, че при забава в плащането на вноска повече от 30
дни се начислява разходи за събиране на вземането от 9 лв. Установено е, че
разходите се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адреса, като се
начисляват при всяка забава в плащането на погасителна вноска, но не могат да
надвишават сумата от 45 лв.
Съдът намира тези
клаузи за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, която установява, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. В случая клаузата на чл. 9, ал. 1 от
Договора е установена с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно
която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава не
може да надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми от
императивен порядък, които са установени в обществен интерес с оглед целта на
закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на
потребителски кредит – арг. чл. 2 ЗПК. Тази клауза е установена и в
противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът
не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разходите за “изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори”, т.е. такива
свързани с изпълнение на поетото договорно задължение, представлява разходи по
управление на договора. Нещо повече разноските за осъществяване на така
посочените дейности не могат да бъдат определени и оценени предварително, а
зависят от конкренкретно сторените разходи от кредитора за събиране на
вземането – необходимия брой покани, уведомления и телефонни разговори с длъжника
в зависимост от периода на забавата.
По така изложените съображение предявения иск за
установяване на вземането в размер на сумата от 9 лв. - такса разходи за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение, следва да се отхвърли като
неоснователен.
В отговора
на исковата молба са изложени твърдения, че заплащането на сумите за погасяване
на задълженията по неравноправните клаузи, следва да бъде отнесено към
задължението за главница.
Предвид
установената недействителност на клаузите на договора за потребителски заем и
тарифата към него установяващи задължение за заплащане на неустойка и такса за
извънсъдебно събиране на вземането, сумите заплатени за погасяване на така
установените задължения, са недължимо платени и следва да се съобразят като се
отнесат за погасяване на задължението за главница.
От
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасения
остатък на задължението за главница е в размер на сумата от 145, 45 лв., от
което следва да се приспаднат недължимо заплатените суми за погасяване на
задължението за неустойка от 52, 01 лв. и на задължението за такса от 36 лв. По
така изложението съображение искът за установяване на задължението за главница
следва да се уважи за сумата от 57, 44 лв., като се отхвърли до пълния му
предявен размер от 145, 45 лв.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение задължението си за заплащане на главницата на седмични вноски с
установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД, т.е. обезщетение за забава се следва от датата,
следваща падежа на първата непогасена вноска, след осъщественото от съда
погасяване на задължението по вноски за главница – 10.02.2018 г., но с оглед
принципа на диспозитивното начало следва да се присъди за претендирания период
от 24.02.2018 г. до 30.01.2019 г. върху размера на дължимата главница, след
прихващане с недължимо заплатените суми. Предвид изложеното съдът служебно
установи размера на обезщетението за забава, посредством интернет калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html). Така определен размерът на обезщетението за забава
е за сумата от 9, 80 лв., до който
размер акцесорната искова претенция е основателна, като за сумата над този
размер до пълния й предявен размер от 13, 72 лв. искът следва да се отхвърли.
Предвид така установеното искът за главница по договор
за заем № 2730628 от 20.01.2017 г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД следва
да бъде уважен за сумата от 57, 44 лв., като последният следва да се отхвърли
за разликата до пълния му предявен размер от 145, 45 лв. В пълния й предявен
размер следва да се уважи и исковата претенция за присъждане на договорна лихва
от 3 лв., дължима за периода от 08.12.2017 г. до 23.02.2018 г. Следва да се
присъди обезщетение за забава за периода от 24.02.2018 г. до 30.01.2019 г. в
размер от 9, 80 лв., като за разликата над така установения размер до пълния му
предявен от 13, 72 лв., искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли. Неоснователен е иска за установяване
дължимостта на сумата от сумата от 9 лв. - такса разходи за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение и на сумата от 37, 15 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, предвид установената нищожност на клаузите
от договора, по силата на които последните са били уговорени.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. №
1934/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав– арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по
съразмерност 25, 29 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 25 лв., на депозит за особен представител от 200 лв.
и депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 60 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение от 350 лв. Съдът при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от
ищеца разноски в исковото производство е 385 лв., от които с оглед уважената
част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 129, 81 лв.
В полза на ответната страна се следват разноски, но не
подлежат на присъждане, тъй като такива не са сторени.
В производството по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, част от депозита по която, в размер от
60 лв., е внесен от бюджета на съда, поради което и с оглед изхода на правния
спор, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на
съда сумата от общо 39, 77 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Е.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, сумата от 57, 44 лв. -
главница по договор за паричен заем № ***** от **.**.**** г., сключен между
длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, чиито правоприемник е
ищеца, с Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., ведно със законна мораторна лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.02.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 3 лв. – договорна лихва за периода от
08.12.2017 г. до 23.02.2018 г., както и сумата от 9, 80 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.02.2018 г. до
30.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 6195/29.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1934/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е
предявил против Е.В.В. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, както следва: за
разликата над уважения размер на главницата от 57, 44 лв. до пълния му предявен
размер от 145, 45 лв., поради извършено прихващане с недължимо заплатените суми за погасяване на задължението за неустойка от
52, 01 лв. и на задължението за такса за извънсъдебно събиране от 36 лв., както и за разликата над
уважения размер на обезщетението за забава от 9, 80 лв. до пълния му предявен
от 13, 72 лв., за сумата от 37, 15 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и сумата от 9 лв. - такса разходи за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, за които вземания е издадена Заповед № 6195/29.06.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1934/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав.
ОСЪЖДА Е.В.В.
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата от 25, 29 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
1934/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, и сумата от 129, 81 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 11442/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 39, 77 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 11442/2019 г. на Районен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / П / АННА ДЪБОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.