Определение по дело №1560/2014 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

18.06.2014 год., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на осемнадесети юни 2014 г. в състав

 

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

                                                   

разгледа гр. дело № 1560 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск, предявен от Г.С.Г. *** срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (неприятни изживявания, накърняване на доброто име и т.н.) в резултат на незаконно задържане за 72 часа от 11 ч. на 15.06.2010 г. до 11 ч. на 18.06.2010 г. с постановление на прокурор при Софийската градска прокуратура, както и 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от следните действия на прокуратурата: незаконно фактическо задържане от 9,20 ч. до 11 ч. на 15.06.2010 г. без постановление на прокурора, повторно вземане на мярка задържане за 72 часа в 15 ч. на 15.06.2010 г. и незаконно превишаване на законоустановения 72-часов срок за изправяне на ищеца пред съда за разглеждане на въпроса за задържането му под стража, което според ищеца е следвало да стане до 9,20 ч. на 18.06., а в резултат на превишаването на срока той е престоял с белезници до 19 ч. на този ден, когато е бил изправен пред съда, и е бил освободен едва в 21,20 ч. на същия ден. Претендират се и лихви за забава, считано от 18.05.2010 г.

Настоящото разглеждане на делото е второ поред след обезсилването на постановеното решение от въззивната инстанция поради произнасяне по непредявен иска и връщането му на районния съд за произнасяне по предявените искове.

Според настоящия състав исковете следва да се квалифицират по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ в редакцията му към юни 2010 г., доколкото се твърди отмяна на задържането не поради прекратяване на наказателното производство, в който случай отговорността за незаконното задържане би се поглъщала от отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 2 в редакцията на закона към 2010 г., а поради начална липса на основание за задържане, несвързана с начина, по който е приключило самото наказателно производство. Искът не би следвало според съда да се квалифицира по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от настоящата редакция на закона, в сила от 2012 г., тъй като става дума за материалноправни норми (уреждащи основанията, на които се дължи обезщетение) и няма разпоредба, придаваща им обратно действие.

Прокуратурата счита исковете за неоснователни. Според нея не е налице изискването на чл. 2, ал. 1, т. 1 задържането да е било отменено като незаконно поради липса на правно основание – основание за 72-часовото задържане на ищеца е било налице, а фактът на последващото оставяне без уважение от съда на искането за задържане под стража не съставлява отмяна и не води до отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Евентуално се оспорва искът по размер, като според прокуратурата размер от 10 000 лв. е очевидно прекомерен с оглед кратката продължителност на задържането и липсата на доказателства за твърдените стрес, неудобство, накърняване на доброто име, загуба на вяра в правосъдието и т.н. По отношение на втория иск се заявява, че твърдяното фактическо задържане без прокурорски акт в действителност не е представлявало задържане – не е такова пракото участие на едно лице в процесуално-следствени действия, вкл. претърсване и изземване. Според прокуратурата освен това тя може да носи отговорност за вреди от задържане едва от момента на привличането на лицето като обвиняем, което е станало в 11 ч. на 15.06.2010 г. Твърди се още, че от самия факт на повторно произнасяне с постановление за задържане в 15,00 ч. ищецът не може да претърпи вреди, както и че твърдението за превишаване на 72-часовия срок по същество е недоказано. Възразява се срещу началния момент на начисляване на лихвите – по първия иск според прокуратурата той би следвало да е 24.06.2010 г., когато е влязло в сила определението на съда по мярката за неотклонение, а по втория – моментът на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, доколкото като правно основание на иска ищецът сочи чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Не са направени нови доказателствени искания след произнасянето на въззивната инстанция.

По изложените съображения съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва съдебно заседание на 04.07.2014 г. от 11,30 ч.

На страните да се връчи настоящото определение, съдържащо проект за доклад на делото.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: