Решение по дело №566/2017 на Административен съд - Стара Загора

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 56                                       12.03.2018 г.                       град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

                                                                                       СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   Минка П.а                                                                          

и с участието на прокурора                                                                                                  като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 566 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.с чл.72 ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/

            Образувано е по жалба на А.С.А. против Заповед за задържане на лице № 349зз-138 от 18.10.2017г , издадена от младши разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД МВР Стара Загора, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, вр. с чл.144 ал.3 от НК.          В жалбата и чрез адв.Н.М.  излага съображения, че заповедта е незаконосъобразна поради издаването й при неспазване изискванията за форма и съдържание, съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди че не е посочено фактическото основание за задържането му на 18.10.2017г, около 18-18:30ч. Описва обстоятелствата по задържането, пристигнали 5-6 маскирани мъже с полицейски униформи, проснали го на земята, съблекли го гол до кръста, викали „на земята, лягай“ и му поставили белезници. На 19.04.2017г му било повдигнато обвинение, че се заканвал на Р.А. И. и това заканване би могло да възбуди основателен страх. Отрича да се е заканвал на Р.И., твърди събрани доказателства  по образуваното производство по №349зм-246/2017г, опровергаващи това. Счита, че не е имало основание за прилагане на мярката „задържане за срок от 24 часа, поради което иска отмяна на Заповед №349зз-138 от 18.10.2017г.  Претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 350лв.

            Ответникът – Младши разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, Т.П.Б., чрез процесуалния си представител М.А., главен юрисконсулт в ОД МВР Стара Загора, заема становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното по административно-правния спор:  

            На 18.10.2017г, около 17:30ч А.А., жалбоподател по делото е задържан от полицейски органи, служители на ОД МВР Стара Загора. Издадена е

 Заповед за задържане на лице № 349зз-138 от 18.10.2017г, на младши разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД МВР Стара Загора – Т.П.Б., с която е разпоредено задържане за срок до 24 часа на лицето А.С.А. в помещение за временно задържане на 01 Районно управление гр. Стара Загора.       В заповедта, като правно основание за задържането са посочени чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и чл.144 ал.3 от НК.  А. е освободен на 19.10.2017г, 15ч. Също на 19.10.2017г. А. е разпитан в качеството му на обвиняем по БП № 349 зм 246/2017г по описа на ОД МВР Стара Загора от ст.разследващ полицай Д. /протокол за разпит на обвиняем л.37/.  

            По делото са приобщени доказателства  за образувано на 18.10.2017г бързо производство № 349 зм-246 /18.10.2017г на ОД МВР Стара Загора в ОД на МВР Стара Загора, за което с уведомление от 18.10.2017г., на основание чл.356 ал.2 НПК ст.разследващ полицай при ОД МВР -Стара Загора уведомява  Районна прокуратура Стара Загора. Сочи се че на 18.10.2017г е извършено първо действие по разследването чрез разпит на св.Р.А. И. и с който акт е образувано бързо производство под горния номер  срещу А.С.А. с ЕГН **********, за това че на 16.10.2017г в гр.Стара Загора се заканил с убийство на Р.А. И., и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр.с 1 от НК  /л.35/. В  „жалба“ вх.№ 4052/2017 от 17.10.2017г до РП Стара Загора  Р.А. И. съобщава, че на 16.10.2017г около 20:00-20:30ч бил заедно с приятеля си К.И.И., когато отгоре на кръстовището до сервиза за гуми на ул.“Мусала“ с леката си кола  и видимо пиян спрял до тях А.А., по прякор А., той слезнал, започнал да говори по адрес на И., да го псува и му отправя заплахи че ще го заколи. Извадил нож и се запътил към И..  На 18.10.2017г. ст.разследващ полицай Б.Д. е извършил разпит на лицата Р.А. И. и К.И.И. /протоколи за разпит на свидетел на        л.39, л.41/.

             На 23.10.2017г, в хода на воденото бързо производство е разпитан отново  К.И., който признава, че в разпита на 18.10.2017г не казал цялата истина за случая и излъгал, че А. е вадил нож и че е слизал от колата. /протокол за разпит на свидетел  от 23.10.2017г по  БП№ 349 зм-246 /18.10.2017г/.

             

            По делото са приложени и приети като доказателства приобщените по преписката по издаване на оспорената заповед документи, както и такива от образуваното бързо производство № 349 зм-246 /18.10.2017г по описа на ОД МВР Стара Загора.

            За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства – чрез разпит като свидетели на Р.С.А., К.И.И. и Д.П.Д.. Св.Р.С.А., сестра на жалбоподателя  твърди че на 05.10.2017г била на „панаира“ с племенничката си-Шериф -дъщеря на жалбоподателя. Тогава  дошъл при тях Р. И. - подател на сигнала, повод за образуваното срещу А.А. бързо производство. Р. И. се закачал с  Шериф като й говорел думи, вкл. че щял да я направи проститутка. След 2 или 3 дена дошли бързодействащите, хванали на пазара А., съборили го на земята, сложили му белезници и го отвели някъде. След това извършили обиск в дома им. Свидетелят К.И.И. заяви, че видял скандал между А. и Р.. Първия път като му искали обяснения под давление на Р. поддържал неговата версия,  че А. е изкарвал нож, впоследствие казал истината, че не е имало нож и А. не е заплашвал Р.. Р. го карал да лъже.  Според показанията на Д.,  началника на групата казал че трябва да се извършат следствени действия по претърсване и изземване в лек автомобил и евентуално в жилище в кв.“Лозенец“ на А.С.А., във връзка с това ,че последния се заканил на друго лице като го заплашил с нож. Задържането било осъществено от специализирани полицейски сили. Свидетелят участвал в претърстването и изземването, открили макетен нож от тези дето се разгъват в лекия автомобил на А., а в жилището- малък кухненски нож, които иззели.

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена на 27.10.2017, в законово установения 14 дневен срок, броен от 19.10.2017г / Заповед за задържане на лице № 349зз-138 от 18.10.2017г е връчена на 18.10.2017г/. Оспорването е спрямо акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, изхожда от лице с правен интерес от оспорването,  с оглед на което е  процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.  

 

            Съгласно чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР Полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането за срок от 24 часа е принудителна административна мярка, правна уредба на която се съдържа в чл.72 и сл.от ЗМВР и инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 11, ал.1 от Инструкцията за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. Оспорената заповед № 349зз-138 от 18.10.2017г е издадена от материално компетентен орган –в лицето на  младши разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД МВР Стара Загора, същата е в надлежна писмена форма.

 

            Заповед за задържане на лице № 349зз-138 от 18.10.2017г обаче не съответства на императивното изискване, предвидено  в чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР да съдържа фактическото основание за задържането на лицето. Задържането е на правно основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която норма полицейските органи задържат лице, за което има  данни, че е извършило престъпление. За да е мотивиран от фактическа страна акта издаден на това основание, следва да съдържа посочване на фактите, сочещи на данни, че лицето е извършило престъпление. Данните по смисъла на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е достатъчно да са такива, че от тях да може да се направи и само предположение за това лицето да е съпричастно към престъпление. В заповедта за прилагане на мярката данните, послужили като основание за задържането следва да са посочени точно, конкретно и ясно. Това е необходимо за обосноваване упражненото от органа правомощие в рамките на предоставената  му дискреционна власт, както и за осигуряване на възможност адресата на акта да защити правата си.  Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни данни, обуславящи необходимостта от прилагане на 18.10.2017г спрямо А.А. на принудителната административна мярка задържане на лице за срок от 24 часа.  В случая в оспорената заповед са п   

 

осочени само правните основания - чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.144 ал.3  НК. Няма никакво изложение на факти, от които да се направи извод че органът е счел А. за съпричастен към престъпление, няма позоваване на образувано бързо производство. Такива данни не могат да се извлекат от документите по преписката.  В хода на делото бяха представени доказателства за образувано спрямо А. бързо производство БП№ 349 зм-246 /18.10.2017г, но това не санира допуснатия в съдържанието на оспорената заповед пропуск. 

 

 

 

  Заповедта не отговаря на изискванията на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР, с което е засегната възможността лицето да разбере основанието за задържането си още към този момент, съответно и да упражни правото си на защита.

  Прилагането на мярката задържане на лице за срок от 24 часа се прилага по принцип в спешен порядък – за да се предотврати укриване на извършителя на престъпление или да се осуети възможността да укрие вещи, предмет на престъплението и др. В случая спешен порядък не се установява - А. е задържан на 18.10.2017г, два дни след 16.10.2018г, към която е отнесено твърдението на Р. И., че А. му се заканил с нож. На следващо място процесуално следствените действия по претърсване и изземване в лекия автомобил и колата на А. са били вече извършени преди той да бъде отведен в сградата на полицията на 18.10.2017г /в този смисъл са показанията на св.Р.А./.   Следователно  не се установяват нито причината, нито целта на прилагане спрямо А.А. на мярка задържане на лице за срок от 24 часа, обективирана в оспорената заповед.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че  Заповед за задържане на лице № 349зз-138 от 18.10.2017г на младши разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД МВР Стара Загора е незаконосъобразна поради несъответствие с изискванията към съдържанието й, което  е основание за отмяната й на това основание.

 

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е основателна и Заповед за задържане на лице № 349зз-138 от 18.10.2017г на младши разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД МВР Стара Загора като издадена в несъответствие с изискванията за форма и съдържание, следва да се отмени.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя  за присъждане  на  разноски за адвокатска защита е основателно. Такива се установяват направени в размер на 350лв, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.10.2017г и следва да бъдат възстановени от бюджета на органа. Поради изложеното, ОД на МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на А.С.А.  ЕГН **********   сумата от 350 лв-разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,  

                       

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на А.С.А. Заповед за задържане на лице № 349зз-138 от 18.10.2017г, издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР от младши разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД МВР Стара Загора, като неоснователна.

 

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на А.С.А.  ЕГН **********   сумата от 350 лв-разноски за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                    

 

                                                                         СЪДИЯ: