№ 300
гр. Пещера, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А.ка Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от А.ка Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20245240100823 по описа за 2024 година
Делото е образувано по постъпила искова молба от Б. Б. З. ЕГН
********** чрез адв. Я. С. от САК, против ЮЛКРИС ЕООД ЕИК *********,
представлявано от К. К., със седалище в гр. Батак, ***, с правно основание по
чл. 200 от КТ и цена на иска 40 000 лева.
Твърди ищецът, че с влязло в сила Разпореждане № 5104-02-38 от
дата 18.04.2024г. на НОИ-ТП-Бургас ,с което и на основание чл. 60 ал.1 от
Кодекса за социално подпомагане, декларираната злополука с вх.№ 5101-02-
160 от дата 19.12.2022г. (декларацията е прехвърлена от НОИ-София към
НОИ-ТП-Бургас затова е с друга дата) на 12.03.2024г.( дата е сгрешена в
последствие се издава ново разпореждане за корекция) се приема за трудова
злополука по чл.55,ал.1 от КСО. С ново Разпореждане№ 5104-02-38#2 от дата
23.04.2024г. на НОИ-ТП -Бургас се поправя допусната очевидна фактическа
грешка в Разпореждане № 5104-02-38 от дата 18.04.2024г. на НОИ-ТП-Бургас
в частта ,в която за дата на злополуката .станала с Б. Б. З. е записано
„12.03.2024г" вместо „08.11.2022г.", да се чете"08.11.2022г."
Ищецът твърди, че на дата 20.09.2022г. е постъпил в ответното
дружество фирма „Юлкрис" ЕООД БУЛСТАТ *********,на длъжност ,
Работник -строителство" /код по НКПД 93120003 с място на работа-
гр.София,бул."Царица Йона „№ 65 или 69 ( в строеж на жилищна кооперация),
където бил подписан трудов договор№ 004/20.09.2022г.с КОД по НКПД
93120003.
Трудово възнаграждение е било минимално, като фирмата е давала
отделно надница -140 лева.
На дата 08.11.2022г. около 14:00часа, ищеца в работно време и
изпълняващ служебните си задължения на строителен обект в
гр.София,ж.к."Люлин,бул."Царица Йона е бил ударен от „Кюбел"( съда, в
който се изсипва бетона от Камиона-миксера и след това се пренася от крана
1
до мястото на излИ.е).
В следствие на което е паднал от разстояние 3,50 метра на бетон, на
който имало и стърчащи шпилки около 1 метър и 20 и 30, паднал между тях с
тялото си, а левия крак в областта на бедрото му се закачил и му е направил
рана отзад на лявото бедро ,а в последствие се оказва ,че има и фрактура на
десен глезен (Множествени счупвания на подбедрицата).
На посочената дата преди инцидента, при пристигането на бетона и
първите два „Кюбела" (съда в който се изсипва бетона от Камиона-миксера и
след това се пренася от крана до мястото на излИ.е) , на ищеца му е направило
впечатление, че новия кранист- Стефан, не се справял добре. Веднага е
обърнал внимание на Стефан и на техническия И.. Този разговор го е чул и С.
( колега и очевидец на инцидента). В един момент, докато стоял на кофража
чакайки „Кюбела" видял, че краниста отново изпитва затруднение, при което и
неочаквайки ищецът е ударен от маркуча на „Кюбела" и паднал от разстояние
3,50 метра на бетон на който е имало и стърчащи шилки( железа) .
Това се е случило между 13:00ч и 15:00 часа,но тъй като ищецът не е
имал часовник, не е видял точният час.След инцидента при ищеца е
пристигнал И. Ф. - шефа, който бил съпруг на управителката и собственичка
на капитала- К. Й. К. на фирма ,Юлкрис"ЕООД .Същият го е откарал в
УМБАЛСМ"Н. И. Пирогов" ЕАД гр.София със собствен превоз.
По повод извършеният преглед и констатираните увреждания е издаден
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 224182 от дата 08.11.2022г. с час на
влизане 16:54 часа и час на напускане 17:24 часа.
След установяване на травмите „шефът“ И. Ф. е закарал пострадалия до
магазина на ул."Лайош Кошут", от където лично му е закупил така
нареченият „Ботуш за крак",който е бил поставен. След което е бил откаран в
дома му.
Шефът И. Ф. през цялото време в казвал на ищеца да не се притеснява и
че ще поеме отговорността за инцидента. Така до началото на месец
декември, когато ищеца установява ,че не е подадена Декларация за трудова
злополука в НОИ -София град.
На дата 08.12.2022г. с патерици и в тежко физическо и психическо
здраве пострадалият подава в ТП-НОИ -София Декларация за трудова
злополука, която е заведена под вх.№ 1030-21-6537/08.12.2022г..
На същата дата 08.12.2022г ищецът е сезирал и Софийска районна
прокуратура с жалба относно настъпилата трудова злополука на дата
08.11.2022г. и действията на фирма ЮЛКРИС ЕООД. Жалбата е заведена под
вх.№ 52798/08.2022г. С писмо изходящ номер 52798/06.03.2023г. Софийска
районна прокуратура е уведомила пострадалия, че е образувана пр.пр.№
52798/2022г. по описа на СРП за престъпление по чл.134 ал.1
.вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК. До момента все още не е приключила.
В последствие се установява, че трудовият договор на ищеца е прекратен
със Заповед № 001/07.11.2022г. и с дата 07.11.2022г. , един ден пред трудовата
злополука 08.11.2022г.
Това наложило обжалване на Заповедта пред Софийски районен съд-
ГО,където било образувано гр.д.№16255 по описа за 2023г. на СРС,ГО,123-
състав.
2
На дата 26.09.2023г. СРС,ГО,123състав постановява Решение, с което
отменя уволнението извършено едностранно от работодателя „Юлкрис"
ЕООД със Заповед№ 001/07.11.2022г., с която е прекратен на дата 07.11.2022г.
трудов договор№ 004/20.09.2022г.,като незаконосъобразно.
Решението на СРС,ГО,123състав е влязло в законна сила на дата
25.10.2023г..
За случая ищеца уведомява и ИА „Главна инспекция по Труда" и
Дирекция „Инспекция по труда"гр. Бургас. В последствие със съдействие на
тези две инспекции е извършена и корекция в трудовата книжка на ищеца с
правилната дата на прекратяване на трудовият договор. По този повод и
фирма Юлкрис ЕООД с придружително писмо с дата 02.04.2023г. върна
оригиналната трудова книжка № 790413 ,чрез куриерска фирма"ЕКОНТ.
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ работодателят отговаря имуществено за
вреди от трудова злополука, която е причинила увреждания на работника или
служителя. В случая е налице хипотезата на чл.55, ал.1 от КСО доколкото,
същата е настъпила по време и във връзка с извършваната от ищеца работа.
Видно от изложеното вина за настъпилата трудова злополука при която е
пострадал ищеца е единствено и само на ответното дружество ,което грубо е
погазило правилата за безопасност на труд излагайки живота и здравето на
работниците си принуждавайки ги ,да работят с друго лице- Кранист, който не
е знаел какво прави и не е бил в състояние да контролира „Кюбела" във всеки
един момент.
Видно от изложеното на пострадалият Б. Б. З. са причинени болки и
страдание вследствие на получените травми, чиито проявления и последици
довели и до редица затруднения и нежелани промени в личния живот.
Ищецът твърди,че бил до 20.04.2023г в болнични, през което време е
чувствал постоянни болки и дискомфорт. Престанал е да взима болничен, тъй
като същите на са му били изплащани, поради действията на управителя на
фирма ,Юлкрис"ЕООД, която не е подала първият болничен към НОИ, а в
последствие е прекратила трудовия договор със стара дата 07.11.2022г.
С оглед възрастта и към настоящият момент продължава да чувства
последиците от уврежданията. При извършен преглед на дата 26.04.2024г. в
болница „УМБАЛСМ" Н.И.Пирогов"ЕАД е установено отклонение от
нормите в дясна глезена става 15-0-30 при лява 20-0-46 градуса. Също при
извършен преглед на костна плътност на дата 26.04.2024г е установено
отклонение. Ищеца и към момента изпитва болки и има накуцваща
походка,така също е качил и килограми от инцидента.
Вследствие на инцидента пострадалият е получил и психически травми
вследствие преживения силен емоционален шок от неочаквано събитие и
последиците от увреждане на десният глезен.
Сочи нарушени разпоредби на трудовото законодателство - чл.16, чл.
246 и чл. 166 от ЗЗБУТ, чл. 3 от Наредба№ 5 /11.05.1999 г. за реда, начина и
периодичност на извършване на оценка на риска , чл.12 от Наредба №РД-07-
2/16.1.22009г. за условията и реда а за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд .
Ето защо моли да се осъди ответника ЮЛКРИС ЕООД БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление; гр. Батак, п.к. 4580 ,****, с управител и
3
едноличен собственик на капитала- К. Й. К., да заплати на Б. Б. З. ЕГН
**********, обезщетение в размер на 40 000 лева( четиридесет хиляди лева),
представляваща обезщетения за неимуществени вреди -болки и страдания от
трудовата злополука настъпила на дата 08.11.2022г.,ведно със законната лихва
от дата на увреждане до окончателното и изплащане.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото ЮЛКРИС
ЕООД БУЛСТАТ *********., чрез адв. Ин.П. САК.
Твърди че искът е допустим и неоснователен. Оспорва твърденията на
ищеца и твърди съпричиняване. Твърди че е допуснал груба небрежност като
не се е съобразил с проведения му инструктаж.Отделно от това въвежда
възражение за недействителност на трудовото правоотношение на основание
чл. 74 от КТ. Твърди, че ищецът З. не се е явил да подпише трудовия си
договор, и поради това бил недействителен, както и поради липса на съгласие.
Твърди, че не са налице предпоставки за уважаване на иска в посочения
размер. Оспорва травматичните увреждания на ищеца.
Твърди, че е не било вярно твърдението, че ответникът не е спазил
правилата в ЗЗБУТ, както и че ищеца самоволно се намирал на строителната
площадка.
Прието е за съвместно разглеждане възражение за недействителност на
трудовия договор.
Претендират разноски и ангажира доказателства.
Пещерският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда чл. 235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото са приети писмени доказателства по делото: Трудова книжка №
009 серия 3 № 790413 на Б. Б. З.; Декларация за трудова злополука под вх. №
5101-22-601030-21-6537/08.12.2022г. до ТП-НОИ София (препратена на НОИ-
ТП-Бургас); Заповед №001/07.11.2022г.. за прекратяване на трудов договор
(обжалвано и отменено от СРС); Протокол от 26.09.2023г. по гр.д.
№16255/2023г. по описа за 20203г. на Софийски Районен Съд, ГО, 123 състав
и Решение от 26.09.2023г. по гр.д.№16255/2023г. по описа за 2023г. на
Софийски Районен Съд, ГО, 123 състав, влязло в законна сила на дата
25.10.2023г.;. Разпореждане № 5104-02-38 от дата 18.04.2024г. на НОИ-ТП-за
приемане на трудова злополука; Разпореждане№ 5104-02-38#2 от дата
23.04.2024г. на НОИ- ТП-Бургас се поправя допусната очевидна фактическа
грешка в Разпореждане № 5104-02-38 от дата 18.04.2024г. на НОИ-ТП-Бургас
касаеща дата на настъпването 08.11.2022г., копие на Служебна бележка от
4
21.09.2022 г. за проведен начален инструктаж на пострадалия, копие на
заповед №001/07.11.2022 г. за прекратяване на трудов договор
№004/20.09.2022 г.; от които се установява, че ищецът е сключил трудов
договор с ответното дружество, на дата 20.09.2024г. на длъжност работник
строителство, безсрочен, с работно време 8 часа, със срок на изпитване 6
месеца в полза на работодателя, с трудово възнаграждение от 710лв. Положен
е печат на дружеството ответник.
На ищецът е проведен и начален инструктаж на дата 21.09.2022 г.
Злополуката от дата 08.11.2022 г. е била приета като трудова, като
разпореждането не е обжалвано и същото е влязло в сила.
Решението на СРС, с което уволнението е признато за незаконно и е
отменено, е влязло в законна сила.
Към момента липсват каквито и да било данни горните актове да са
отменени по реда на извънредните способи.
Приета е по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62 ал. 5 от КТ , от която се установява, че за ищеца е подадено
уведомление за сключен трудов договор , за длъжността – работник
строителство.
Видно от писмо но ТД НАП София / л. 208/ е регистриран трудов
договор за ищеца с ответното дружество за периода от 20.09.2022 г. Видно от
писмо от ТД НАП / л. 452/ за ищеца са внасяни осигурителни вноски за месец
септември, октомври и ноември на 2022 г. върху възнаграждение от 710,00
лева и после/ след отмяна на уволнението от СРС/ до април на 2023 година.
Ищецът даде обяснение по реда на чл. 176 от ГПК , че подписите в
трудовия договор и и началния инструктаж са негови. Заяви и че всички
трудови договори се подписват за длъжност „общ работник“.
Нито една от двете страни не представи оригинал на трудов договор и
служебна бележка за проведен начален инструктаж, въпреки дадените
указания.
Допусната е съдебно графологична експертиза, която обаче не е
извършена, тъй като вещото лице установи, че документите са в състояние,
което не позволява извършване на експертиза.
5
Допусната е съдебно медицинска експертиза, която дава заключение , че
Б. Б. З., ЕГН********** от гр. София е пострадал на 8.11.2022 г., падайки от
високо по време на работа е получил травма в областта на дясната глезеннна
става и лявото бедро. З. бил транспортиран до Спешен кабинет на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов"-ЕАД , където постъпил в 16.54 часа на 8.11.22 г. и напуснал в
17.24 часа. обслужен с диагноза: Множествени счупвания на
подбедрицата.Назначени били рентгенови изследвания с които се установило
счупване на дисталната тибия / голямопищялната кост на подбедрицата/.
Предписана била имобилизация с ортеза- медицински ботуш, а също и
медикаментозно лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и
антиагреганти. Не е хоспитализиран. Оздравителният и възстановителен
процес е проследяван в доболничната помощ. Получените травматични
увреждания в областта на дясната глезенна става имат индиректен механизъм
на получаване- ротация и огъване на подбедрицата при фиксирано ходило,
което отговаря да е станало при описаното падане от високо. При пострадалия
е проведено консервативно лечение- имобилизация с ортеза за глезен за
период от около 1,5 месеца и физиотерапия след свалянето и. Освен това
пострадалия е получил предписания за употреба на НСПВС и антиагреганти.
Оздравителният и възстановителен процес при това счупване продължава при
обичаен ход около 4,55 месеца. В конкретния случай пострадалият е бил
временно нетрудоспособен 164 дни. Няма данни за настъпили усложнения по
време на оздравителния процес. По отношение на описаното счупване на
тибията, оздравителният процес е приключил напълно. За твърдяната травма в
областта на лявото бедро не съществуват данни в медицинската
документация. Анамнестично, пострадалият твърди, че тя не е била
медицински третирана, т.е. касае за мекотъканни увреждания, които са
оздравели без да останат трайни последици за здравето му. Към момента при
ищеца е налице леко ограничена плантарна флексия в глезенната става на
десния крак, свързана с увреждането на меките тъкани в областта. Освен това
има лек оток в областта на ставата. При физическо и динамично Н.арване и
метеорологични промени е възможно ищецът да има спорадични болки с не
висока интензивност.Налице е причинно следствена връзка.
Експертизата е приета в о.с.з.
6
Допусната е комплексна видеотехническа и фотосъпоставителна експертиза
на диск находящ се на л. 123 от делото, приет по делото, със задачи: да
онагледи видяното на видеозаписите, както и може ли да се конкретизира
какво точно се вижда на записите, да се посочат какви лица се наблюдават и
техните действия. Вещото лице дава отговор, че не е възможно да се отговори
кои са лицата на него, предвид качеството на записа. Не се установяват
манипулации върху него. Съдържанието на записа е свалено с текст на
хартиен носител.
Експертизата е приета в о.с.з.
По делото са разпитани свидетелите :
Св. С. Ц. М. – на 41 години, българка, български гражданин, живуща в
гр.София, със средно специално образование, безработна, без родство със
страните, живее на семейни начала с ищеца. Същата депозира данни, че
ищецът работел на строителен обект в ж.к.Люлин в гр.София. Станал
сутринта на 08.11.2022 г. за работа както обикновено. Работел от два
месеца за тази фирма, от септември. Станал за работа, всичко било
нормално, следобеда се случил инцидента, паднал от строежа, бил бутнат от
крана. Той й разказал за инцидента. Бил заведен в Пирогов от неговия шеф,
знае само името Ф., той го закарал в Пирогов. Прибрал се контузен вкъщи.
Прибрал се към 20,00 часа – 21,00 часа, неговия шеф го докарал.В
строителството работел преди това в друга фирма. Работел на друг строеж,
обекта бил близо до този. Не знае какво точно работел, строителен работник .
Напуснал другата фирма за повече пари и отишъл в „Юлкрис“ ООД. Знае го,
живеят заедно. Не може да каже точно каква била длъжността му в „Юлкрис“
ООД - строителен работник е.
Св. В. П. Т. – На 48 години, български гражданин, неосъждан, роден в гр.
Бургас, живущ в с. Гюльовца, общ. Несебър, с основно образование, работи
като кофражист на частно, без родство с ищеца, не работи при ответното
дружество. Познава ищеца. Работел във фирмата, в която работил и ищеца–
„Юлкрис“, от есента на 2022 г. работели заедно . В гр. София, ж. к. Люлин,
но точен адрес не може да каже. Правили жилищна кооперация. От дупката я
започнали. Помни инцидента, който станал с ищеца Б.. В този ден трябвало да
се залее бетон. Бетона закъснявал, отишъл до склада за материали. Като се
7
върнал научил, че Б. се е ударил. Не го видял, научил го. По принцип трябва
да наливат той и С. бетона. Длъжността е кофражист, на служителя, който
налива бетона. От Б. научил, че е кофражист, договор не е видял. Работел и
обща работа. Върху кофража се е намирал Б., не знае как е паднал Б.. Не го е
видял това. Общия работник почиства, носи материали и такива работи.
Имало книга за инструктаж. Горе във фургона стои книгата на площадката и
всеки минава да се разписва. Казва горе, защото са по цял ден в дупката.
Сутрин се разписват преди да започнат работа. Задачите по принцип се
разпределят от шефа на фирмата. Към датата на инцидента сутринта го видял
да е там.По принцип шефа на фирмата е И. Ф.. В този ден на инцидента не го
видял шефа. Сутринта го нямало . После, когато се върнал го видял и видял Б.
в колата на шефа. Казали, че Б. се е ударил и са тръгнали за болницата.
Свидетелят има подписан трудов договор. Прекратили го през 2023 г. В
момента работи на частно. С. работел с Б.. С. бил кофражист. Договор не е
виждал на никой. В този ден, в който стана инцидента с Б. С. го видял на
обекта. Лицето отвън / св. И. /също било на обекта. От Б. научил, че има
подписан договор. Така му казал той. Носят се договорите във фургона и се
разписват там. След това къде отиват тези договори, не знае. Идва без подпис
от работодателя договора. Провежда се начален инструктаж задължително.
Имаше техник на другата фирма. Той им правел началния инструктаж.
Книгата за инструктажа е една. На всеки един месец се прави такъв генерален
инструктаж. Случвало се е да вижда Б. на инструктаж. Няма свидетеля
екземпляр от трудовия договор. Заплатата я получават на ръка на седмица.
Св. Б. К. И. – на 59 години, български гражданин, с основно образование,
работи като строител- кофражист при И. Ф., живущ в гр. София, ****,
неженен, неосъждан, без родство с ищеца, работи в „Юлкрис“ ЕООД като
кофражист. Твърди , че от две години работи в „Юлкрис“ ЕООД. Работи на
обекта в гр. София, ж. к. Люлин, на бул. „Царица Йоана“. Работил с ищеца Б.,
разпознава го в залата. Ищеца Б. повече си работел със С.. От „Соколови“ са
работили и той напуснал от там и започнал на друго място. Пак същото
работили – строителство. После се засекли на строежа на Люлин. Инцидента
не го помни кога е станал, не е бил там, когато е станал инцидента. Не може да
каже дали е паднал и какво е направил, защото лично не го е видял. Общия
работник по принцип не налива бетон. Общият работник е на вибратор при
налИ.ето на бетона, пуска да може да вибрира. По принцип общия работник
8
трябва да е долу, а майстора горе. Владо повече налива бетона, предишния
свидетел. Повечето той налива. Той налива плочи, шайби, повечето той налива
. подписал бил трудов договор. До обекта имало офис на 500 метра. Имал
копия от всички фирми и ги оставял в една папка вкъщи .Когато разписал
договора, бил подписан и от работодателя. Не ги чете като се разписва. Към
онзи момент началника бил един техник – И.. И. Ф. е към фирмата. Единия И.
отговарял за обекта,а И. Ф. е друг И.. Той му бил началник.. Трудовия
договор му е като кофражист. С. не знае като какъв е работил във фирмата. Не
знае и ищецът какъв се водил. В този ден на инцидента сутринта всичките
са там и после се разделят. Сутринта го видял на обекта. С. също бил там.
Всички били там, техника дал задачите и после всеки тръгват да си върши
задачите.. Като постъпил на работа септември-октомври преди 2 години,Б.
бил там. Заедно работили , не може да кажа точно колко време. Не е виждал
пиян Б.. В пликове и в карта си получавали парите. На седмица получавали
пари. След инцидента не е виждал Б..
Св. Г. Г. М. , счетоводител, занимал се с документите на „Юлкрис“ ЕООД,
регистрирана по ДДС. Регистрирал трудови договори на фирмата. По имейл
му се предоставяли документите, тъй като е от Несебър, а фирмата работи в
София. Извършвал тази дейност физически от гр. Несебър. Познава И. Ф.,
комшии са във вилна зона „Кошарица“, където живее. От там научил, че
започва да се занимава с тези неща, знае, че се занимава със строителство, но
конкретно какво не знае. И. Ф. лично не му е носил документи – пращали са
му по Еконт или по имейл. К. К. е жена му на И. Ф.. Бегло я познава. Тя не му е
носила документи, с нея не е контактувал изобщо. Относно уведомленията, И.
Ф. му се обажда и му изпраща документите, които да регистрира,
регистрира ги и подготвя трудовия договор и му го изпращаме по имейл. Те
ги изготвят трудовите договори, пращат ги на дадения имейл, там си ги
разпечатват и си ги придвижват по-нататък. Първо трябва да се
регистрира, за да бъде сключен трудовия договор. Първо се регистрира
трудовия договор, след това вече лицето следвало да се разпише, за да е
уведомен, че започва работа в дадената фирма, защото в случай, че не било
подадено уведомление в НАП преди да бъде подписан трудовия договор, се
считало за нарушение. Ако не е сключи трудов договор, уведомлението за
заличавало по същия начин, по който се подавало уведомлението. В 7-дневен
срок се заличавал трудовия договор и се счита за неподадено уведомлението.
9
Свидетелят изготвя трудовите договори и ги изпращат обратно за подпис.
По този начин процедират с всички трудови договори на тази фирма. Не му
е предоставян подписан трудов договор за Б. З., както и за никой друг
работник.. И. Ф. е действал като пълномощник на съпругата си. Имал
нотариално заверено пълномощно да представлява фирмата в периода, в който
е пускал трудовите договори. Виждал е това пълномощно. Водил
счетоводството на фирмата за периода 2022-2023 година.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и логични,
взаимно допълващи се и свързани, като не откри причина или мотив някой от
тях да дава заинтересовани такива.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка се направиха следните
правни изводи :
Правното основание на предявения иск е нормата на чл. 200 от КТ.
Фактическият състав на правната норма е следния: отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ обективна, безвиновна и гаранционно-
обезпечителна отговорност. Работодателят носи отговорност незавиС. от това
дали негов орган или работник има вина за настъпването на вредите.
Отговорността на работодателя е по силата на законно прехвърляне на
професионалния риск от увреждането на работника или служителя. При
отговорността по чл. 200 от КТ работодателя не може да прави възражение,че
няма вина за настъпването на вредите. Отговорността се реализира въз основа
на установения фактически състав на правната норма- съществуващо трудово
правоотношение към момента на увреждането ; наличие на трудова злополука
или на професионална заболяване; причинени вреди – имуществени,
неимуществени, включително пропуснати ползи ( чл. 200, ал. 3 от КТ);
причИ. връзка между увреждане на здравето на работника или служителя и
причинените вреди.
Между страните се спори относно наличието на валидно възникнало трудово
правоотношение, размера на причинените неимуществени вреди, както и
наличието на съпричиняване от страна на самия пострадал.
По отношение на възражението за недействителност на трудовия
договор.
10
От събраните по делото доказателства, копие на трудов договор с печат
на дружеството ответник, служебна бележка за проведен инструктаж,
разпореждане за признаване на трудова злополука, решение на СРС за отмяна
на незаконно уволнение, намира че е налице валидно възникнало трудово
право отношение , макар и да не се предоставя трудов договор.
В случая ищецът е работил повече от два месеца при ответника като
работник строителство, подадени са уведомления за сключен трудов договор,
осигуряван е към момента на злополуката.Този извод на съда се подкрепя и от
събраните по делото гласни доказателства – всички свидетели установиха, че
ищецът е работил при ответника от септември на 2022 година, на дата
08.11.2022 г., същият е бил на строежа, разписвал се е на инструктаж, като св.
И. е видял ищеца в колата на „шефа“ Ф., който го е закарал в болница.
Обстоятелството, че ответното дружество / умишлено или не/ не е водило
надлежно документацията по сключването на трудовите договори с
работниците, е единствено и само в негов негатив. Това не променя факта, че
отношенията са били трудови, макар и да не са били оформени като такива. /
тъй като през цялото време на процеса нито една от страните не представи
оригинал на трудов договор / .
В този смисъл са и показанията на св. М., който каза че лицето Ф., този който
всички познавали като „шеф“ и движел нещата във фирмата, който имал
изрично пълномощно и той представял трудовите договори на свидетеля,
предоставял договорите „неподписани“ / работодателят е длъжен да допусне
до работа само работник на когото му е връчено трудов договор и
уведомление за регистриран трудов договор съгласно чл. 62 ал. 3 от КТ, а не
че се регистрира неподписан трудов договор/ . Тоест практиката е била такава
че макар и без подпис, се регистрират трудови договори.
Безспорно е че отношенията са били трудови. В случая договорът е
действителен, налице са множествено макар и косвени данни, че такъв
договор е съществувал.
„Задължението на работодателя да изпрати уведомление до съответната
териториална дирекция на НАП при сключване, изменение и прекратяване на
трудовия договор по чл. 62, ал. 3 КТ е с административен характер и
изпълнението му, респ. неизпълнението му не е отноС. към действителността
/валидността/ на трудовия договор. Сключеният между страните по трудовото
правоотношение, респ. изменен от тях трудов договор поражда правни
последици незавиС. дали работодателят е изпълнил задължението за
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ./ в този смисъл е Решение № 81 от 25.02..2011
г. на ВКС по гр. д. № 930/2010 г., III г. о., ГК/.
Страните по трудово правоотношение винаги имат правен интерес и е
процесуално допустимо да предявят иск за недействителност на трудов
договор, когато трудовото правоотношение между тях не е прекратено на
някое от основанията по чл. чл. 325-чл.331 и чл. 334 от КТ. В тези случаи
правният интерес и допустимостта на иска произтичат от това, че след
влизането в сила на конститутивното съдебно решение за обявяването на
недействителността, трудовото правоотношение вече няма да съществува,
като последиците между страните ще се уредят съгласно чл. 75 от КТ - с оглед
това дали работникът или служителят е действал добросъвестно или не при
сключването на трудовия договор.Когато обаче трудовото правоотношение
11
вече е прекратено на някое от основанията по чл. чл. 325-чл. 331 и чл. 334 от
КТ, обявяването на недействителността от съда няма да има за последица
преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и правният
интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на
последиците от недействителността/ Решение № 161 от 8.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 4848/2014 г., IV г. о., ГК постановено по въпроса - допустимо ли е
разглеждането на спор за недействителност на трудов договор по иск по чл. 74
от КТ, предявен при вече прекратено трудово правоотношение, но при висящ
друг съдебен спор между същите страни за заплащане на трудово
възнаграждение./ .
Работникът може да не разполага и с копие от подписания трудов
договор с входящ или изходящ номер, а и работодателят може да не води или
да не води редовно дневник за кореспонденцията. Ако работодателят не
представи или заяви че не е сключвал или не пази такъв трудов договор,
работникът може да докаже, както съставянето и подписването на договора,
така и неговото съдържание с всички доказателствени средства.Ако в
действителност няма сключен в писмена форма трудов договор и работникът
или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията
между страните по договора до момента на обявяване на неговата
недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т. е.
правоотношенията между страните се развиват според обстоятелствата,
включително може да бъдат прекратени по всички уредени в КТ способи, с
тази разлика, че при незаконно уволнение работникът не може да бъде
възстановен на заеманата длъжност, ако работодателят се е позовал на
недействителността на договора и съдът я е прогласил.Ако работникът не е
действал добросъвестно, отношенията между страните се уреждат по ЗЗД
според тяхното естеството – договор за изработка, договор за поръчка,
"граждански" или друг ненаименован договор, гестия или в последна сметка
неоснователно обогатяване./ Решение № 92 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 421/2020 г., IV г. о., ГК /.
Ако работникът е бил добросъвестен, дори изискването за форма на трудовия
договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат както при
действителен трудов договор и трудово възнаграждение се дължи, доколкото е
доказано (по несъмнен начин) количеството на положения труд, а при липса на
достатъчно данни за размера на уговореното трудово възнаграждение, той се
определя от съда при условията на чл. 162 ГПК, като бъдат съобразени
размера на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове
за съответната трудова функция, статистическите данни за средния размер на
работната заплата в съответния бранш, и всички други установени
обстоятелства по делото Добросъвестността на работника по чл. 75 КТ е
различна от добросъвестността по чл. 8 КТ. Тук добросъвестността се
12
изразява в незнание на опорочаващите факти - тя се предполага, т. е. в
тежест на работодателя е да докаже недобросъвестността по несъмнен
начин. Без значение е също дали работодателят е подписал договора, той
може да представи неподписан от него екземпляр, но работникът е
добросъвестен, ако е разчитал на добросъвестността на работодателя
по чл. 8 КТ, че е подписал договора, пази го и е извършил необходимите
уведомления. Ако работодателят не представи или заяви че не е подписал
договора или не го пази, работникът може да докаже както съдържанието
на договора, така и приемането му на работа с всички доказателствени
средства, включително и чрез изпълняването на трудовата функция
(доказването не е необходимо да е пълно, тъй като добросъвестността на
работника се предполага)./ Решение № 467 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 2392/2013 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо настоящия състав намира, че макар и формално да не се
представя оригинал на подписан от двете страни трудов договор, то ищецът е
бил добросъвестен -постъпил е на работа, проведен му е инструктаж, полагал
е труд в продължение на повече от два месеца, като ответникът е внасял
осигурителни вноски, регистрирал е трудовия му договор в НАП. В случая
недобрата организация или липсата на такава на работодателя, не следва да се
тълкува във вреда на работника. Договорът е действителен и ищецът е бил
добросъвестен.
Относно размера на неимуществените вреди.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г.,
II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о.
на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение
№ 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
13
Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни,
причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив
формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност /виж решение № 204/07.11.2016 г. по т. д. №
3568/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Претърпените от ищеца болки и страдания са установени със
свидетелски показания на жената, с която живее ищеца, преценявани при
условията на чл. 172 ГПК. Настоящия състав кредитира тези показания, тъй
като отразяват преки впечатления, последователни са и вътрешно
непротиворечиви. От тях се установява, че освен физическите болки, които
непосредствено след инцидента са били най-интензивни, ищецът е търпял и
психически страдания –чувствал се непълноценен, тъй като била засегната
способността му за полагане на физически труд. Вследствие на нараняването
бързо се уморявал, поемал е по –лека работа. Предвид становището на вещото
лице , че ищецът се е възстановил при обичаен ход за около 4-5 месеца, не е
претърпял сериозни медицински интервенции, предвид характера и
интензитета на увреждане, няма усложнения, както и възрастта му – на 52
години към момента, предвид и икономическите условия в страната,
настоящият състав намира за справедлив размера от 13 000 лева.
Относно искането за приложение на чл. 201 ал. 2 от КТ.
При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите. Без правно значение е дали пострадалият е
допринесъл за увреждането си със свои действия или със свои бездействия,
съпричиняването е "деяние" на пострадалия, което е в причИ. връзка с
увреждането и то влече своите последици незавиС. от това дали е "виновно"
или "невиновно". При трудовата злополука обаче обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал
груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в
наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са
несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на
небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение,
докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността
(гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в
14
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането),
а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали
само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и
внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е
положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите
обстоятелства. Преценката за положената грижа е в завиС.ст от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на
работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в
резултат на кои негови действия е настъпила вредата. (решение № 60 по гр. д.
№ 5074/2013 г., ІV г. о., ВКС; решение № 218 по гр. д. № 1092/2020 г., IV г.
о.).
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност,
увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Дадено е разрешение в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения с №
302 от 7.10.13 г. по гр. д. № 3248/13 г. на IV г. о. и № 350 от 17.10.2011 г. по гр.
д. № 1382/10 г. на IV г. о., Определение № 305 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 3728/2020 г., IV г. о., ГК,където по поставения въпрос "за относителната
тежест на поведението на пострадалия, когато с поведението си пряко е
предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с
нарушение правила за безопасност на труда" е прието, че винаги когато
пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам
се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява
15
вредата.
В настоящия случай липсват каквито и да било данни ищецът да се е
поставил в риск, да е нарушил правилата регламентиращи безопасността, да
не е спазил задълженията си по длъжностна характеристика.От събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се установи да е правен ежедневен
инструктаж. В деня на злополуката няма инструктаж.
Механизмът на трудовата злополука е изяснен от неоспорения и приет
по делото протокол за трудова злополука и приетото заключение по
допуснатата СМЕ.
Работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 275, ал. 1 КТ като
не е осигурил ефективен контрол по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗЗБУТ
за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен
начин.Предвид на изложеното съдът намира, че пострадалия не е допринесъл
за настъпване на злополуката.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски от двете страни по делото, то на ищецът на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 1000,00 лева за адвокатски хонорар.
Ответникът на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК е претендирал разноски и такива
му се присъждат съобразно отхвърлената част от иска в размер на 3175 лв. /
съобразно представен списък/.
В тежест на ответника съобразно чл. 78 ал.6 от ГПК следва да се
присъдят и разноските за държавна такса върху уважения размер на иска и
разноските за вещи лица в полза на РС Пещера, а именно сумата от 520,00
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и
сумата от 363,87 лева за експертиза, разноски за свидетел в размер на 142 ,42
лева.
Мотивиран от горното, Пещерския районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЮЛКРИС“ ЕООД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. З.
ЕГН **********, сумата от 13 000 лева / тринадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
16
резултат на трудова злополука от 08.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.11.2022г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част - над присъдения размер от
13 000 лева до претендирания размер от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮЛКРИС“ ЕООД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на Б. Б. З. ЕГН **********, разноски в размер на 1000
лева за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Б. Б. З. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.3
от ГПК на „ЮЛКРИС“ ЕООД ЕИК ********* разноски в размер на 3175,00
лева.
ОСЪЖДА „ЮЛКРИС“ ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК в полза на Районен съд- Пещера разноски по делото в
размер на 520,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
от иска, сумата от 363,87 лева за експертиза, и разноски за свидетел в размер
на 142 ,42 лева .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
17