Решение по дело №1280/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261075
Дата: 18 февруари 2021 г.
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20201100501280
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 18.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ МИТОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА                                                                     МИЛЕН ЕВТИМОВ

                             

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 1280 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю.С.С. срещу решението по гр.д. № 9173/2019 г. на СРС, III ГО, 149 състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си М.Ю.С. в размер на 140 лева, считано от 14.02.2019 г., и в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на детето си М.Ю.С. издръжка в размер на 990 лева за периода от 01.03.2018 г. до 14.02.2019 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което искът за месечна издръжка да бъде изцяло отхвърлен.

Въззиваемата страна М.Ю.С., действаща чрез нейната майка и законен представител Ц.М.П., оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Подала е насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението по гр.д. № 9173/2019 г. на СРС, III ГО, 149 състав, в частта, в която искът й за месечна издръжка е отхвърлен за разликата над 140 лева до пълния предявен размер от 200 лева за периода след 14.02.2019 г., и в частта, в която искът й за издръжка е отхвърлен за разликата над 990 лева до пълния предявен размер от 2100.10 лева за периода от 01.03.2018 г. до 14.02.2019 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск за месечната й издръжка. Претендира разноски.

Отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в законоустановените срокове от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

С решението по гр.д. № 9173/2019 г. СРС, III ГО, 149 състав, е осъдил Ю.С.С. да заплаща на детето си М.Ю.С. месечна издръжка от 140 лева, считано от 14.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска за месечна издръжка за разликата над 140 лева до пълния предявен размер от 200 лева, и е осъдил Ю.С.С. да заплати на детето си М.Ю.С. издръжка в размер на 990 лева за периода от 01.03.2018 г. до 14.02.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата над 990 лева до пълния предявен размер от 2100.10 лева. Първоинстанционният съд е осъдил въззивника да заплати на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 241.20 лева.

Наведените и в двете въззивни жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни. Доказателства за доходите на въззивника Ю.С. не са събрани, но, видно от представеното пред първата инстанция ЕР на ТЕЛК, лицето работи като кофражист, поради което може да реализира доходи, както за собствената му необходима издръжка, така и за издръжката на малолетното му дете М., при спазване на противопоказните условия на труд – значително психическо натоварване. От друга страна, ищцата-въззивница не е доказала материалните възможности на своя баща да й дава месечна издръжка в по-голям размер от присъдения с обжалваното решение – 140 лева, вкл. за минало време. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е определил размера на издръжката – според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК).

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, въззивницата няма право на разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 9173/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 149 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Ю.С., действаща чрез нейната майка и законен представител Ц.М.П., за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.