РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Радомир, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251730100630 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № .., том .. дело № ..../12.02.1981 г., наследниците на Б. Т. Л., б. ж. на
**********, а именно: К.И. Л. - съпруга, починала на ........ г., Д.Б. Т., починал на ..... г. и Л. Б.
Т., починал на ....г.., били признати за собственици по давност и наследство на следния
недвижим имот: дворно място (УПИ), с площ по скица от 822 кв. м и с площ по нотариален
акт от 683 кв. м, за който поземлен имот по регулационния план на **********, одобрен със
заповед № 5367/08.12.1956 г., е отреден парцел VIII-.. от кв. ...., при граници на този
поземлен имот по скица: улица, УПИ ХIII-.., УПИ XII-.., УПИ IV-.., УПИ XI-.., УПИ IX-...и
УПИ Х-..,.., всички от кв.... по плана на селото, ведно с построената в този поземлен имот
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 70 кв. м, без строителни книжа, но
представляваща търпим строеж съгласно § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Приживе имотът се обитавал и поддържал от К.И. Л.. След нейната смърт имотът се
поддържал от Д.Т., с помощта на ищцата и на нейното семейство. След неговата смърт през
2000 г. никой от наследниците не проявил желание и не се грижел за имота. Същият пустеел
и бил обрасъл с бурени, а къщата започнала бързо да се руши.
В периода от 2003 г. до настоящия момент, ищцата, с помощта на нейните близки,
ежеседмично полагала грижи за дворното място, като го облагородявала, обработвала,
чистела от бурени и го оградила с ограда. Заплащала данъците за имота. Изградила
водопровод и подменила ел. инсталацията. Сменила керемидите и гредите на покрива на
1
къщата, направила нова мазилка и боядисала стаите.
Твърди, че е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност.
Горното обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия
положителен установителен иск за собственост, поради което моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата И. Д. М.
е собственик на дворно място (УПИ), с площ по скица от 822 кв. м и с площ по нотариален
акт от 683 кв. м, за който поземлен имот по регулационния план на **********, одобрен със
заповед № 5367/08.12.1956 г., е отреден парцел VIII-..от кв. ..., при граници на този поземлен
имот по скица: улица, УПИ ХIII-.., УПИ XII-.., УПИ IV-.., УПИ XI-.., УПИ IX-.....и УПИ Х-.,
..всички от кв. . по плана на селото, ведно с построената в този поземлен имот паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 70 кв. м, без строителни книжа, но представляваща
търпим строеж съгласно § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № ..,
том .., дело № ..../1981 г. на Радомирски районен съдия, се установява, че наследниците на Б.
Т. Л. - К.И. Л., Д. Б. Т.и Л. Б. Т. са признати на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици
по давностно владение и наследство на дворно място, с площ от 683 кв. м, съставляващо
парцел VIII-. от кв. . по плана на с. У., ведно с жилищна постройка, при съседи: улица, С.Й.
наследници на Е.Т. и Д.Е.Я.и И. М.Т..
По делото е представено и удостоверение за наследници с изх. № /12.05.2025 г.,
издадено от кметство, с. Углярци, от което се установява, че Б. Тодоров Л. е починал на ... г.
и е оставил за наследници страните по делото – Н. Д. Г., И. Г. С.. – Н. С. Г. С., Р. А. Г., Ю. Е.
В., Е. Е. С., И. В. Б., И. Д. М., Б. Л. Б. и Р. Л. К..
По делото е представена декларация с нотариална заверка на подписа на ответницата
Р. Л. К., с която последната е декларирала, че ищцата И. Д. М. владее процесния недвижим
имот необезспокоявано от никого повече от 10 години и никой не ú пречи и оспорва
владението.
От представеното по делото удостоверение за търпимост № ../05.09.2019 г., издадено
от Община Радомир, се установява, че паянтова жилищна сграда със застроена площ от 70
кв. м, находяща се в УПИ VIII-... по плана на с. У., е търпим строеж на основание § 127, ал. 1
от ПР на ЗУТ.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите С. С. и Р. Г., от чиито показания се установява, че ищцата живее в процесния
имот от 2000 г., като полага грижи за дворното място и жилищната сграда, укрепвайки
къщата и ремонтирайки покрива ú, както и ремонтирайки оградата на дворното място.
2
Според свидетелите никой друг не е заявявал собственически претенции по отношение на
имота.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
С предявения положителен установителен иск ищцата е поискала от съда да признае
за установено по отношение на ответниците, че е собственик на дворно място (УПИ), с
площ по скица от 882 кв. м и с площ по нотариален акт от 683 кв. м, за който поземлен имот
по регулационния план на **********, одобрен със заповед № 5367/08.12.1956 г., е отреден
парцел VIII-11 от кв. 2, при граници на този поземлен имот по скица: улица, УПИ ХIII-...,
УПИ XII-....., УПИ IV-.., УПИ XI-.., УПИ IX-...и УПИ Х-..., всички от кв. .. по плана на
селото, ведно с построената в този поземлен имот паянтова жилищна сграда със застроена
площ от 70 кв. м, без строителни книжа, но представляваща търпим строеж съгласно § 127,
ал. 1 от ПР на ЗУТ.
При съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства, съдът намира,
че по делото може да се направи обоснован извод, че ищцата е придобила собствеността
върху посочения недвижим имот на сочените в исковата молба основания. Това е така, тъй
като по делото на първо място е безспорно доказано, че ищцата и ответниците са
наследници по закон на Б. Т. Л., починал на ... г.
Няма спор между страните по делото, а се установява и от приложените писмени
доказателства, че Б. Т.Л. е бил собственик на процесния недвижим имот, находящ се в
**********, като впоследствие и по силата на нотариален акт за собственост на недвижим
имот № ., том ., дело № ..../1981 г. на Радомирски районен съдия неговите наследници са
признати на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици по давностно владение и
наследство на недвижимия имот.
Установява се и че ищцата е собственик на 1/6 ид. ч. от имота по наследство от своя
баща Д.Б. Т..
Наред с това, от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира като логични и съвпадащи с останалия събран по делото доказателствен
материал, съдът намира за безспорно доказано, че ищцата е владяла процесния недвижим
имот за период от време, по-дълъг от десет години, вследствие на което е придобила правото
на собственост върху същия на основание давностно владение.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не
посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че
3
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304/04.05.1995 г. по гр.
д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.). Без
да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една
вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо
господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на
собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от
придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на
собственика. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот
– да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия
по стопанисването му. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е
владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице
владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е
достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно
посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително
отдалечени във времето периоди - решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на
ВКС, ГК, I г. о.
Наред с това, съдът констатира, че между страните по делото е налице съсобственост
по отношение на процесния недвижим имот, възникнала от наследяване от техния
наследодател Б. Т. Л., което налага съдът да съобрази и разясненията, дадени с ТР № 1 по т.
д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В цитираното тълкувателно решение е
посочено също, че по начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици (какъвто е и разглежданият случай), то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
В случая съдът намира за безспорно доказано по делото, че в период от време, по-
дълъг от предвидения в закона 10-годишен срок, ищцата е упражнявала постоянно,
спокойно, явно и несъмнително владение върху процесния недвижим имот, като през цялото
това време е живяла в имота и е полагала необходимите грижи за неговото запазване, без по
4
никакъв начин да е обезспокоявана от трети лица, заявяващи претенции към него. Освен
това, останалите съсобственици за посочения период от време не са посещавали имота и не
са полагали никакви грижи за него. Липсват, наред с това, доказателства по делото, които да
сочат, че ищцата е установила владението върху процесния имот с насилие или пък да е
използвала насилие при поддържането му, нито същото да е оспорвано от ответната страна с
насилие, в резултат на което да е смутено намерението да се държи вещта като своя. Съдът
приема, че по този начин ищцата е превърнала с едностранни действия държането във
владение и по явен и недвусмислен начин е демонстрирала отричане владението на
останалите съсобственици, вследствие на което е придобила собствеността върху имота по
давност.
С оглед изложеното дотук, съдът намира иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата сторените от последната разноски в настоящото
производство в общ размер на 850,00 лева, от които 50,00 лева – заплатена държавна такса и
800,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „О.“ № ., ап. ., Б. Л. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „К. Г.“, бл. .,
вх. „.“, ет. ., ап. .., Р. Л. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „К. Г.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап.
.., Н. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „Р.Д., бл. ..., вх. „.“, ет. ., ап. ., Ю. Е.
В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „Ю.Г.", бл. ..., вх. „.“, ет. ., ап. ., Е. Е. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. „Т.л.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., Р. А. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., кв. „Т. л.“, бл.., вх. „.“, ет.., ап. ., И. Г. С. - Н. с ЕГН: **********,
с адрес: гр. П., ЖК „Т., бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. 1. и С. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Л.“ № ..., че И. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „В.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап..4
е собственик на дворно място (УПИ), с площ по скица от 822 кв. м и с площ по нотариален
акт от 683 кв. м, за който поземлен имот по регулационния план на **********, одобрен със
заповед № 5367/08.12.1956 г., е отреден парцел VIII-.от кв.., при граници на този поземлен
имот по скица: улица, УПИ ХIII-.., УПИ XII-., УПИ IV-., УПИ XI-., УПИ IX-.и УПИ Х-.,....,
всички от кв. ... по плана на селото, ведно с построената в този поземлен имот паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 70 кв. м, без строителни книжа, но представляваща
търпим строеж съгласно § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
ОСЪЖДА И. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „О..“ № ., ап. ., Б. Л.
Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Кл. Г.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., Р. Л. К., с ЕГН:
5
**********, с адрес: гр. П., ул. „Кл. Г.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., Н. Д. Г., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ..., Ю. Е. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
ул. Ю.Г..“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., Е. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. „Т. л.“, бл. .,
вх. „.“, ет. ., ап. .., Р. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П. кв. „Т.л.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. .,
И. Г. С.. - Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ЖК „Т.“, бл. ., вх. „.“, ет.., ап. . и С. Г. С., с
ЕГН: **********, с адрес; гр. П., ул. „Л.к“ № .да заплатят на И. Д. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „..“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . сумата в размер на 850,00 лева (осемстотин и
петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6