Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.03.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-В състав,
в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в
състав:
Председател: Ерик Василев
Членове:
Мария Яначкова
мл.с. Елена Розалинова
при участие на секретаря В. И. като разгледа докладваното
от съдия Ерик Василев въззивно
гражданско дело № 8856 по описа за 2012
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.258 ГПК.
С решение
от 08.12.2011 г. по гр.д.№ 47795/2009 г., Софийски районен съд, 73 състав е уважил
предявения от „В.М.” ЕООД срещу „К.Д.КО” ЕООД иск за неустойка, на основание чл.12
от сключения между страните договор от 20.03.2009 г., ведно с лихвите за забава
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и са
присъдени съдебните разноски.
Въззивна жалба от 30.01.2012 г. е подадена от „К.Д.К.” ЕООД,
чрез адвокат Р.М. с доводите, че районният съдия е нарушил материалния закон и съдопроизводствените правила, като не е обсъдил
възраженията за липса на договорни отношения, нищожност на клаузата за неустойка
и „колизията на срокове” в договора за изработка на уебсайт. Изложени са
съображения, че изпълнителят е изправна страна, тъй като е изпълнил договора и
е предложил компенсация, от която възложителят се е възползвал, а възложителят
е в неизпълнение, тъй като не е приел работата по проекта и претендира разноски
по делото.
Въззиваемата страна „В.М.” ЕООД, чрез адвокат М.В. е подала
писмен отговор, в който подробно са оспорени доводите в жалбата и счита, че
обжалваното решение на районния съдия е правилно и законосъобразно, като също претендира
съдебни разноски.
Съдът като
взе предвид изложените от страните доводи и представените писмени доказателства
намира въззивната жалба за редовна и допустима, и
приема за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът „В.М.”
ЕООД претендира сумата 10 800 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
договор за разработка на динамичен уебсайт на сп.„В.” от 20.03.2009 г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и разноските по делото.
Ответникът
„К.Д.КО” ЕООД е подал писмен отговор с доводи за недължимост
на неустойката, поради липса на договорни отношения с ищеца като твърди, че договорът
за изработка на уебсайт не предвижда неустойка в полза на възложителя. Отделно
са изложени подробни съображения, в които се твърди „пълно изпълнение” на
възложената работа на 06.07.2009 г., и липса на основание да се търси
обезщетение от дружеството- изпълнител, тъй като насрещната страна е неизправна
и също претендира разноски по делото.
Релевантните за спора
обстоятелства се установяват въз основа на събраните писмени доказателства и
заключение на вещо лице, въз основа на които съдът прави следните фактически и
правни изводи: С договор от 20.03.2009 г. страните по делото са се съгласили „В.М.”
ЕООД да предостави рекламна площ, срещу което „К.Д.КО” ЕООД да разработи
динамичен уебсайт на сп.„В.” по спецификация, на стойност 10 800 лева.
Съгласно чл.12, т.1.1 от сключения договор, при неизпълнение на задълженията от
изпълнителя, според уговореното количество и качество, възложителят може да
иска реално изпълнение за сметка на изпълнителя, „докато не ги получи”. Ако
забавата е повече от месец „първата страна” може едностранно да откаже от
договора с предизвестие и да търси неустойка в размер на цената на същия
договор.
От заключението на вещото лице от
техническата експертиза е видно, че към 05.07.2009 г. на началната страница на
сайта, по който е работено има снимки, но няма активен линк,
който води към съдържанието на списанието, в други случаи се появява разбъркан
текст и част от снимки, а рекламите са изрязани на половина. След подробното
описание на този уебсайт, вещото лице счита, че той не е бил в състояние да се
ползва по предназначението си към посочената дата – имал е грешки в отделни
структурни единици, както и в отделни менюта на сайта.
С покана по ел.поща от 09.05.2009
г., ответната страна е уведомена, че изпълнението е неточно и следва да се
отстранят техническите недостатъци, но изпълнение не е последвало, поради което
с нотариална покана, получена на 22.07.2009 г., „К.Д.КО” ЕООД е уведомен за
развалянето на договора и е поканил ответника да заплати договорената в чл.12.1.1
от същия договор неустойка.
Постановеното решение е издадено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка
със съществуване и упражняване правото на иск, поради което обжалваното съдебно
решение е и допустимо. С оглед изложените обстоятелства съдът приема за
безспорно, че основният между страните спорен въпрос е за съществуването на
клауза за неустойка в представения по делото договор от 20.03.2009 г. в полза
на ищеца, респективно, дали има такова неизпълнение на задълженията от
изпълнителя на работата, което дава основание за прекратяване на договора в хипотезата
на чл.12.1.1 от договора.
От събраните писмени
доказателства е безспорно, че страните са били в търговски отношения и от името
на двете спорещи страни е подписан приложения договор за възлагане на насрещни
фактически действия на всяка от страните. Съдът счита доводът на ответната
страна по делото, за липса на договорена клауза за неустойка по този договор в
полза на ищеца за неоснователен. Съгласно чл.20 от ЗЗД, при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като
отделните клаузи се схващат в смисъла, който произтича от целия договор. Видно
от представения по делото договор, двете страни са обвързани от насрещни
задължения, като ответникът е приел да направи цялостна разработка на динамичен
уебсайт с краен срок 30.05.2009 г. При неизпълнение на задълженията, страните
са се споразумели да се търси реално изпълнение, а при забава или прекратяване
на договора – неустойка, чийто размер е в зависимост от задълженията им. При
неизпълнение на възложената работа от ищеца за създаване на динамичен уебсайт с
повече от 1 месец от посочения краен срок, възложителят може да развали
договора с предизвестие и да получи „неустойка
в размер на цената на настоящия договор” – 12.1.1, както и обратното – при
неизпълнение да се предостави рекламна площ на ответника – ищецът „дължи неустойка в размер на цената на
пропуснатата рекламна публикация” – 12.2. Този извод на съда се потвърждава
и от терминологията използвана в клаузата на чл.1 от същия договор, както и от
структурата на клаузите за обезщетение, посочени в чл.12, т.1 и т.2, съответно
за правата на „втората страна”, т.е. възложителя на работата по чл.1, ал.2 от
договора и за правата на „първата страна” – ответника по делото, по чл.12, т.2
от сключения договор.
Воден от изложеното, съдът
приема, че страните са договорили обезщетение при виновно неизпълнение на
задълженията си, поради което направения от процесуалния представител на въззивника довод, че клаузите сключения договор не
предвижда неустойка в полза на ищеца са несъстоятелни.
Неоснователен е и другият довод
на въззивника, че е изпълнил точно своето задължение
към 05.07.2009 г., но има насрещно неизпълнение на задължението на възложителя
да приеме работата. Тези твърдения са опровергани от приетата по делото
експертиза, която не е оспорена и според която не може да се направи извод за
изпълнение на работата, при наличие на
грешки в отделни структурни единици, както и в отделни менюта на сайта,
които правят невъзможно използването на уебсайта по предназначение. Следователно,
има лошо изпълнение на договора от ответника, което е дало основание на ищеца
да прекрати действието му след изтичане на 1 месец след крайният срок, т.е.
30.06.2009 г. В този смисъл, съдът приема, че
е налице хипотезата на чл.12.1.1, изр.ІІ от
договора и същият е прекратен с изявлението в нотариалната покана, получена от
ответната страна на 22.07.2009 г. Изложените съображения от процесуалния
представител във въззивната жалба и защитата и по
същество са несъстоятелни и поради обстоятелството, че от кореспонденцията
между страните не се доказва връзката между допълнителната работа, която
твърди, че е извършена за компенсация и спорния договор представен по делото,
от който да е видно, че се изпълняват задълженията по този договор.
Предвид изложеното, съдът приема,
че страните са били валидно обвързани и е налице хипотезата на чл.12 от
договора, която е настъпила по вина на изпълнителя, поради което претенцията на
ищеца за сумата 10 800 лева е основателна, а с оглед на обстоятелството, че
крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съдия,
постановеното решение следва да се потвърди, без да се присъждат разноски пред въззивната инстанция в тежест на ответника за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, тъй като от представения договор за
правна защита и съдействие от 20.03.2013 г. не е от надлежно заверен кочан на
адвокатско пълномощно, а липсват доказателства за изплащането му от ищеца.
Воден от
изложеното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.12.2011 г. по гр.д.№ 47795/2009 г. на Софийски районен съд, 73 състав.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.