Решение по дело №1215/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на И. Д. М., [ЕГН] от с. Дорково, общ. Ракитово, [улица], подадена чрез адв. С. – АК гр. Пазарджик против Решение № 1012-12-261#1 от 27.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-992-5 от 02.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменено оспореното решение и преписката върната на ТП на НОИ – Пазарджик за ново разглеждане и произнасяне по искането за присъждане на обезщетение за безработица по КСО, със задължително указание по правилното тълкуване и прилагане на приложимите нормативни актове.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С., която по изложени съображения в писмени бележки моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-261#1 от 27.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-992-5 от 02.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-992-3 от 24.10.2022 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица и Разпореждане № 122-00-992-7/09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на И. Д. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 23.08.2022 г. до 22.12.2022 г. в размер на 18 лева дневно.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя, който в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Установи се по делото, че И. М. е подал заявление с вх. № ЗПОБ-602-0305 от 26.08.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр., Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 23.08.2022 г. По подаденото заявление с peг. № 122-00-992/29.08.2022 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-992-1 от 29.08.2022 г., с което на основание, чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица а уведомен, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на заетостта в Ирландия и документи от Ирландия и фишове за изплатени заплати.

В изпълнение на цитираното по-горе писмо И. М. е представил следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност - „изтичане срока на договора”, осигурителен номер, копия от фишове за заплата - 3 броя и договор за работа за периода от 10.01.2022 г. до 22.08.2022 г. които са приети в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № 1019-12-3753 от 07.09.2022 г. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление И. М. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното правоотношение е прекратено на 23.08.2022 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 10.01.2022 г. до 22.08.2022 г.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB № 449768 от 13.09.2022 г. и U003 № 451074 от 14.09.2022 г. е изискано предоставяне на информация за горепосоченият период. Съобразно това с разпореждане № 121-00-992-1 от 13.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно прозводството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 16.09.2022 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за И. М. са получени структурирани електронни документи U017 и U004 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 10.01.2022 г. до 22.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; доход за периода от 10.01.2022 г. до 22.08.2022 г. в размер на 16883.08 евро – брутен доход.

На 27.09.2022 г. с вх. № 1019-12-3753#2 в ТП на НОИ - Пазарджик, И. М. представя преносим документ (ПД) U1, издаден на 06.09.2022 г. от компетентна институция на Ирландия с потвърден: период на осигурена заетост: от 10.01.2022 г. до 22.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода: от 10.01.2022 г. до 22.08.2022 г. в размер на 2216 евро - месечно.

На 27.09.2022 г. със структуриран електронен документ (СЕД) Н001 е изискано потвърждаване на причината за прекратяване на правоотношението на лицето в Ирландия и на 29.09.2022 г. е получен отговор със структуриран електронен документ Н002 № 462169 от компетентната институция заедно с актуализиран СЕД U017, в който е потвърдена: причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“.

Предвид това с разпореждане № 122-00-992-3 от 24.10.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на И. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 23.08.2022 г. до 22.08.2023 г. (дванадесет месеца) в размер на 85.71 лв. дневно.

Във връзка с извършван последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1029-12-3723#6 от 23.06.2023 г., и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал, 2 от Административнопроцесуалния кодекс И. М. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 23.08.2022 г. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

Видно от известие за доставяне № ИД PS 4400 01RHIZ F, писмото е получено от г-жа М. М. - майка на 03.07.2023 г., но до момента г-н М. не е представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1019-12-3753#7 от 23.06.2023 г. от работодателя „Keelings Softfruits UC” е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 31.08.2023 г. с вх. № 1030-12-3753# 10 в ТП на НОИ - Пазарджик е получен документ, с който работодателя „Keelings Softfruits UC” уведомява: „Искам да потвърдя, че И. М. от горния адрес е бил нает в Keelings Softfruits като работник в градинарството на срочен договор. И. беше нает от Keelings между 10/01/2022 и 22/08/2022. И. подаде оставка от длъжността при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си 01.10.2022 г.“.

Предвид данните в новополучения от работодателя на И. М. документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001№740872 от 15.09.2023 г., е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 10.01.2022 г. до 22.08.2022 г.

На 18.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-н М. са получени структурирани електронни документи U002 №742757 и Н001 №742758 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 10.01.2022 г. до 22.08,2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“. Със СЕД Н001 компетентната институция уведомява, че този клиент има социално осигурителни вноски в Ирландия и работи в Ирландия в този момент.

Административният орган е приел, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, като към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО — акт за прекратяване на правоотношението.

В мотивите е казано, че предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 №742757 от 18.09.2023 г. в резултат на което с разпореждане №122-00-992-5 от 02.10.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане №122-00-992-3 от 24.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на И. М..

Административният орган е посочил, че съгласно чл, 54ж, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. По силата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

Република България като държава-членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица – чл. 3, § 1, б. „з“. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, § 1, която предвижда, че той се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 за отпускане на обезщетение може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила.

Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В конкретната хипотеза административният орган мотивира издаване на оспореното в настоящото производство решение с това, че на 18.09.2023 г. от компетентната институция на Ирландия са получени СЕД U002 и Н001, с които е потвърден периода на заетост 10.01.2022 г. – 22.08.2022 г., причина за прекратяване на заетостта – напускане на служителя, в който смисъл е и уведомлението от „Keelings Softfruits UC“, че жалбоподателят е работел по трудов договор и е подал оставка от длъжността при обстоятелства, при които напуснал преди края на договора си. Същевременно при първоначалното отпускане на ПОБ, ТП на НОИ се е доверил на служебно изисканите от компетентната институция на Ирландия СЕД U017 и U004, в които са удостоверени същият период на заетост, но като причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане срока на договора“. Следва изрично да се подчертае, че тези СЕД произхождат от съответната държавна институция на Ирландия и представляват официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства. От обстоятелствената част на оспореното решение на става ясно поради каква причина административният орган игнорира посоченото в първоначално издадените СЕД U017 и U004. По делото няма данни компетентната ирландска институция да ги е обявила за невалидни или оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

Видно е от събраните по делото писмени доказателства, че информацията, предоставена от „Keelings Softfruits UC“, е противоречива. Първоначално в писмо от 27.09.2022 г. е посочено, че жалбоподателят е бил с постоянна заетост в периода 10.01.2022 г. – 22.08.2022 г. и като причина за прекратяване на заетостта „изтичане на сока на договора“. Същевременно в писмо от 18.09.2023 г. (една година по-късно) 31.07.2023 г. „Keelings Softfruits UC“ сочат, че същият е бил с постоянна заетост в горепосочения период, но е подал оставка от длъжността при обстоятелства, при които напуснал преди края на договора си. При така подадената информация, след като се касае за периода, взет предвид при първоначалното определяне на ПОБ, на която се е позовал и административния орган в оспореното решение не става ясно дали периода на сключване на договора е бил за срок от 10.01.2022 г. – 22.08.2022 г., или е постоянен договор, както е посочено в цитираните писма.

В материалите по преписката е налично писмо с изх.№ 1019-12-3753#7/23.06.2023 г., изпратено от длъжностно лице при ТП на НОИ до „Keelings Softfruits UC“, с изискана информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

Същевременно с писмо е изискан от жалбоподателя документ за удостоверяване на причината за прекратяване на трудовата заетост - трудов договор, отговор на което не е налично по делото. В тази връзка в съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя твърди, че не разполагат с такъв договор, съответно не могат да го представят. Вписаното във въпросния трудов договор е от особено значение за правилното решаване на делото, тъй като от неговите клаузи би се извел мотивиран извод за размера на ПОБ за процесния период, най-вече при установяване дали е сключен за определен срок, или е безсрочен и установяване на причините за неговото прекратяване – изтичане на неговия срок или преждевременното напускане на служителя, което е в пряка връзка с основанието за отпускане и размера на ПОБ. В зависимост от тези данни следва да се прецени за какъв срок и какъв размер на ПОБ следва да бъде определен на жалбоподателя.

При първоначалното определяне размера на ПОБ с издаването на разпореждане № 122-00-992-3/24.10.2022 г. административният орган е пренебрегнал указанията на директора на НОИ, обективирани в писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021 г. (л. 31), като макар да е изискал от жалбоподателя да представи трудов договор и въпреки, че такъв не е предоставен, е определил размер на ПОБ, с което е игнорирал и посоченото в разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от НОИПОБ.

Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл. 170 АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл. 35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба. В настоящият случай правното основание не е подкрепено с необходимият анализ на събраните доказателства, в т. ч. не е преодоляно несъответствието между отделните събрани в производството документи. При анализ на съответствието им може да се наложи събиране на допълнителни данни от компетентната администрация на Ирландия. Едва при наличие на несъмнени данни и установеност на не/наличието на трудов договор и основанието за неговото прекратяване може да се даде и решение на спорното право с оглед претендираният период и размер на определеното ПОБ. В конкретната хипотеза административния орган не е изложил мотиви защо не следва да бъде взета предвид информацията в първоначално издадения СЕД, която произхожда от държавна институция на друга държава-членка на ЕС, не е издирил всички относими доказателства. В този смисъл оспореното Решение не отговоря на законовото изискване за мотивираност, по чл. 117, ал. 3 КСО, следствие от допуснато нарушение на чл. 35 АПК. Нормативното правомощие на ръководителя на ТП на НОИ да решава спорният въпрос по жалбата по същество, обуславя именно задължението му по чл. 35 АПК. След като в настоящият казус безспорно е налице неизяснено, спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславя и процесуалната незаконосъобразност на постановеният акт.

На следващо място от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е бил уведомен и не е участвал в производството по издаване на административния акт. Производството за издаване на разпореждане по чл. 54ж от КСО е започнало служебно, но с него пряко се засягат права и законни интереси на осигуреното лице - отменят се предоставени му вече и упражнени от него права на обезщетяване за безработица, като е нарушен и стабилитета на административния акт по първоначалното отпускане на ПОБ. Неуведомяването за инициираното административно производство е лишило жалбоподателя от възможност за защита в производството по издаването на неблагоприятният за него административни акт, което представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила и не може да бъде преодоляно чрез неговия контрол за законосъобразност по съдебен ред.

Предвид изложеното, оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне. Отмяната на оспорения административен акт не преклудира възможността за иницииране отново на производство по чл. 54ж, ал. 2 от КСО при наличие на фактически и правни основания, съответни на приложените по преписката доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, при събирането на всички относими доказателства, тяхното съпоставяне и обсъждане и при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя своевременно искане за присъждане на разноски, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 1210 лева, от които 10 лева държавна такса и 1200 лева адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид на фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 119 от КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-261#1 от 27.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-992-5 от 02.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-992-3 от 24.10.2022 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица и Разпореждане № 122-00-992-7/09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на И. Д. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 23.08.2022 г. до 22.12.2022 г. в размер на 18 лева дневно.

ВРЪЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пазарджик за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати на И. Д. М., [ЕГН] от с. Дорково, общ. Ракитово, [улица], направените по делото разноски в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.