РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Бургас, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20222120107178 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на В. Ц. К. с ЕГН
********** с адрес *** против М. Д. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес
***; В. Я. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***; Д. Я. Т. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***; Н. Е. Р. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***; Д. А. А. с ЕГН **********, Н. И. А. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес ***; „ЕЛИТ СТРОЙ 3“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ***, представлявано от
управителя Н. М. Д.; Т. Н. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***; М.
С. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***; В. Н. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***; П. Ж. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***; Т. А.
М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***; Р. Р. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***; и В. Т. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
Съобразно исковата молба и приетото в хода на делото уточнение
ищцата предявява следните субективно и обективно съединени искове :
1. да бъде определена прилежащата площ съгласно Наредба № 7/ 2003г.
1
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони към жилищната сграда „Б“ с идентификатор ***5 по КККР
на гр. Бургас, находяща се на адрес ***, изградена в поземлен имот с
идентификатор *** в която сграда се намира собственият на ищцата
самостоятелен обект с идентификатор ***5.10;
2. да бъдат осъдени ответници да премахнат поставени в дворното
място ограждения, както следва :
- В. Н. Д. – оградата, поставена източно откъм входа на сграда Б;
- В. Т. С. – оградата от западната страна на сграда Б;
- П. Ж. М. – оградата от южната страна на сграда Б – между оградите на
В. Н. Д. и В. Т. С.;
3. да бъдат осъдени ответници да премахнат антипаркинг скоби,
попадащи в обслужващия терен от 3 метра около сградата, както следва :
- М. Д. Т., В. Я. Т., Д. Я. Т. и Н. Е. Р. – Т. – от паркоместа 4, 5, 6, 7;
- Д. А. А. и Н. И. А. – от паркомясто 8;
- „Елит строй 3“ ООД – от паркомясто 9.
Обстоятелства, на които ищцата основава исковете си :
Ищцата твърди, че през 2017г. е закупила самостоятелен обект с
идентификатор ***5.10 по КККР на гр. Бургас, находящ се в описаната
жилищна сграда Б, като е суперфициарен собственик без право на
собственост върху дворното място, в което е изградена сградата. Твърди, че
собствениците на земята разпределили помежду си ползването на поземления
имот, като вследствие на това разпределение посочените ответници
извършвали неоснователни действия, с които засягат пълноценното
упражняване правото й собственост на жилищния й имот :
- изградили са огради, ограничаващи достъпа до дворното място,
поради което ищцата е препятствана да : - вземе свои паднали предмети; - да
извърши ремонт на фасадата на жилището си;
- поставили са антипаркинг скоби, които в заключено положение
препятстват : - поставянето на скеле или стълба край фасадните стени на
сградата; - достъпа до входа на сградата – от трудноподвижен човек или от
пожарна кола и линейка.
С оглед липсата на посочени ответници по иска за преустановяване на
2
неоснователни действия, изразяващи се в паркиране пред входа на сградата и
непосредствено до стените на сградата, съдът приема, че не е сезиран с такава
негаторна претенция.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК писмени отговори не
представят ответниците В. Я. Т., Д. Я. Т., Н. Е. Р. – Т., Т. Н. Т. и М. С. П..
Останалите ответници представят писмени отговори, с които оспорват
исковете.
Ответницата Т. А. М. сочи, че е собственик на самостоятелен обект в
сграда А, както и собственик на 50 кв.м идеални части от поземления имот,
които са определени за ползване на паркомясто № П10, отстоящо на около 30
кв.м от сградата, в която се намира имотът на ищцата, поради което не е
възможно да създава сочените от ищцата пречки за правото й на собственост
Ответниците В. Н.а Д., В. Т. С., П. Ж. М. и „Елит строй 3“ ООД
твърдят, че сочената от ищцата Наредба № 7/ 2003г. за определяне на
прилежащи площи е неприложима, тъй като се урежда определянето на
прилежащия терен на сгради при преструктуриране на жилищни и курортни
комплекси, а не за жилищни сгради в самостоятелен УПИ, какъвто е
настоящият случай. Считат, че е недопустимо определянето на прилежаща
площ, когато земята принадлежи само на някои от собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, които в случая са разпределили реалното
ползване на поземления имот по реда на чл.32 от ЗС. Оспорват да е
възпрепятстват достъпът на ищцата до сградата. Сочат, че промени по
фасадата, която е обща част на сградата, могат да бъдат правени само след
решение на общото събрание.
Ответницата Р. Р. С. твърди, че е собственик на обект в сграда А.
Оспорва иска, като сочи липса на яснота с какви конкретни действия засяга
пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата, както и че
няма необходимост от извършване на СМР-та на фасадата на сградата и
липсва решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл.
Ответницата М. Д. Т. твърди се, че съгласно разпределението на
ползването на съсобствения поземлен имот тя и роднините й Д. Я. Т., В. Я. Т. и
Н. Е. Р. – Т. ползват четири паркоместа и не извършват действия, които да
засягат правата на суперфициарния собственик. Сочи още, че паркоместата са
обособените съгласно одобрен технически инвестиционен проект и не
3
ограничават достъпа до сградата, както и че автомобилите не са паркирани
непосредствено до фасадата на сградата.
Ответниците Н. И. А. и Д. А. А. считат, че с предявените искове ищцата
цели да увеличи обема на полагащото й се като суперфициарен собственик
право на ползване Оспорват иска за определяне на прилежаща площ, като
считат, че така ще бъде засегнато правото на собственост на притежателите на
поземления имот.
Непредставитилет отговор ответници Т. Н. Т. и М. С. П. оспорват
исковете в съдебно заседание. Твърдят, че нямат паркомясто, а гараж, в който
паркират автомобила си.
Непредставилите отговор ответници В. Я. Т., Д. Я. Т., Н. Е. Р. – Т.
оспорват исковете в съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
като се поддържат доводите, изложени в отговора на ответницата М. Д. Т..
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.64 от Закона за собствеността и чл.109 от Закона за
собствеността.
Не е спорно по делото и се установява от представените писмени
доказателства, че на 08.09.2017г. ищцата В. Ц. К. е придобила от „Елит строй
3“ ООД собствеността на самостоятелен обект с идентификатор ***5.10 –
апартамент в сграда „Б“, изградена в поземлен имот с идентификатор *** с
адрес ***, ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, без да притежава право на собственост върху поземления имот, в
който е изградена сградата. Поземленият имот с идентификатор ***по КККР
представлява урегулиран поземлен имот /УПИ/, за който по плана на кв.
Сарафово, Бургас е отреден парцел ***. В този поземлен имот са изградени
две свободно ситуирани жилищни сгради – тяло А и Б, като строителството е
извършено от ответника “Елит строй 3“ ООД в периода 2015-2017г. – ищцата е
закупила имота си с нотариален акт № ***/ 08.09.2017г., в който са описани
нотариалният акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за
строителство № ***/ 2015г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация от
25.08.2017г. Видно от представения по делото чертеж „Ситуация“ на
4
одобрения архитектурен проект, датиран 08.2014г., в незастроеното дворно
място са обособени 11 открити паркоместа – две на западната регулационна
линия - западно от сграда А, 3 на източната регулационна линия – пред входа
на сграда Б и 6 северно от сграда Б. Съгласно приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице Ч. по извършената съдебна техническа
експертиза паркоместата са обособени в изпълнение на изискването за
осигуряване на необходимия за сградата брой паркоместа съгласно
приложимата към онзи момент Наредба № 2/ 29.06.2004г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните
територии /отменена от 20.02.2018г. от действащата сега Наредба № РД-02-20-
2/ 20.12.2017г./. Видно от одобрения проект и заключението на вещото лице
достъпът до сграда А е от вътрешния двор – от изток, като до входа на
сградата се стига по пешеходна алея, изградена в съответствие с приложимата
тогава Наредба № 4/ 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания /отменена от 13.03.2021г. с приемането
на действащата сега Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021г. за определяне на
изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията,
както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове/.
Вещото лице установява, че пешеходната алея към входа на сградата е извън
обсега на паркоместата, които не препятстват достъпа до сградата. На всяко от
паркоместата е монитрана антипаркинг скоба, като в имота има поставена още
една такава – западно от паркоместа № 1 и № 2. Вещото лице не установява
нормативи относно трайно осигуряване на пространство за достъп на пожарни
автомобили и линейки до входа на сградата.
Съгласно одобрения архитектурен проект в незастроената част от
поземления имот край сграда Б са предвидени и зелени площи /ЗП 1, ЗП 2 и
ЗП 3/, граничещи със западната, южната и част от източната фасада на
сградата /след входа и паркомясто 3/.
Не е спорно също, че поземленият имот е в съсобственост на
ответниците, като всеки от тях притежава и самостоятелен обект в сградите.
Реалното ползване на дворното място е разпределено между съсобствениците
притежаващи повече от половината от имота със споразумение с нотариална
заверка на подписите на страните с рег. № 3168/ 26.07.2019г. и № 3209/
5
29.07.2019г. на нотариус с рег. № 246 в регистъра на НК, както следва :
- М. Д. Т., Д. Я. Т., В. Я. Т. и Н. Е. Р. - Т. - съвместно право на реално
ползване на четири обособени открити паркоместа, с граници съгласно
графична част - приложение към споразумението - № П-4, № П-5, № П-6 и №
П-7, находящи се в свободната /незастроена/ площ на поземления имот между
тяло „А“ и тяло „Б“ на изградените в имота жилищни сгради;
- Д. А. А. и Н. И. А. - реално ползване на едно обособено открито
паркомясто - № П-8;
- на В. Н. Д. - реално ползване на зелена площ - самостоятелен двор
(дворно пространство) - № ЗП-1, прилежащ към собствения й самостоятелен
обект (апартамент № 3 в сграда Б - идентификатор ***5.3), находящ се на
партерен /първи етаж/ жилищен етаж в сграда Б, с площ от 91 кв.м, с граници:
източна фасада сграда Б; паркомясто № 3; ограда; ограда; южна фасада сграда
Б; и дворно място № 2;
- на В. Т. С. /правоприемник на А. В. Н./ - реално ползване на зелена
площ - самостоятелен двор (дворно пространство) - № ЗП-3, прилежащ към
собствения й самостоятелен обект, находящ се на първи етаж (апартамент № 1
в сграда Б - идентификатор ***5.1), с площ от 28 кв.м, с граници: алея за
паркинг и паркомясто № 9; западна фасада сграда Б; дворно място № 2;
ограда;
- на „Елит строй 3“ ООД - реално ползване на всички останали
обособени открити паркоместа и озеленени площи в свободната /незастроена/
площ - паркоместа № П-1, № П-2, № П-3, № П-9, № П-10, № П-11 и
самостоятелен двор (дворно пространство) - № ЗП - 2, с площ от 81 кв.м.
Впоследствие паркомясто № П-10 е закупено от ответницата Т. А. М.,
паркомясто № П-11 – на ответницата Р. Р. С., а дворно пространство № ЗП – 2
е закупено от ответницата П. Ж. М. като собственик на апартамент № 2 в
сграда Б - идентификатор ***5.2.
Заключението на вещото лице по извършената съдебна техническа
експертиза установява, че понастоящем предвидените по проекта три зелени
площи са обособени в самостоятелни дворни пространства, оградени с плътни
огради, като достъпът до тях е възможен само през съответните жилищни
обекти на първия етаж. Така изградените огради с височини 1,70 м – 1,85 м,
без врати по тях, препятстват свободния достъп до три от фасадите на сградата
6
– изцяло до западната и южната фасади и частично до източната фасада на
сградата. По вертикалната планировка към архитектурния проект няма
предвидени такива огради. Не се установяват и издадени съгласно чл.151, т.11
от ЗУТ разрешения за строеж на тези огради въз основа на виза за
проектиране и становище на инженер-констуктор. Вещото лице установява
още, че предвид денивелацията на терена така изпълнените огради от
източната и от западната част на сградата създават пречки за свободното
оттичане на дъждовна вода.
Свидетелката Х. К. /дъщеря на ищцата/ установява следните
обстоятелства : ищцата страда от няколко заболявания и е трудно подвижна; в
терена пред входа на жилищната сграда непрекъснато има спрели автомобили,
които препятстват спирането на линейка там; няма паркирали автомобили
върху пътеката, която води до входа на сградата; дворното място около цялата
сграда Б е заградено с огради; поради това ако някой изтърве нещо от балкона,
няма как да премине и да си го вземе; терасата на апартамента на ищцата е
около цялото жилище и се намира на юг и частично – на изток; не е възможно
и да бъде поставено скеле до терасата на апартамента на ищцата. Съдът не
обсъжда показанията на свидетелката относно поведение на съседи с имена Р.
и А., Р. и П., тъй като същите не са страни по делото.
Свидетелят М. Т. /син на ответниците В. Т. и Н. Р.–Т., внук на
ответницата М. Т./ установява, че неговите близки, които са собственици на
апартамент в сграда А и четири паркоместа, ползват имота си само през
летния сезон, а паркоместата им не препятстват достъпа до сграда Б.
Свидетелят П. С. /съжител на ответницата Т. М./ установява, че
жилището им е в сграда А, до която се намира й паркомястото им с № 10.
Свидетелят сочи, че никога не е виждал пред сграда Б да има паркирани
автомобили, които да препятстват влизането в сградата. Твърди, че към входа
има изградена рампа за хора със специални потребности, до която също не
паркират автомобили.
Свидетелката С. Ф. също сочи, че никога не е имала проблем с достъпа
до входа на сградата, пред който имало достатъчно място за голямо МПС, а
отстрани – подход за инвалидна количка. Счита, че паркоместата са така
ситуирани, че не препятстват достъпа до сградата.
Свидетелката Г. С. /майка на ответницата Р. С./ също твърди, че не е
7
виждала автомобили, които да препятстват достъпа до входа на сградата.
При така установените по делото факти съдът прави следните изводи :
Императивната разпоредбата на чл.64 от ЗС регламентира правата на
суперфициарния собственик върху поземления имот, когато собствеността
върху сградата и земята принадлежат на различни правни субекти – законът
създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, като
постановява право на собственика на постройката да ползва земята, доколкото
това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение. В случая, тъй като безспорно процесният поземлен имот
представлява самостоятелно УПИ, съдът приема, че не е налице законово
основание за изрично определяне на размер на прилежаща площ към сградата
по посочения от ищцата ред. Терминът „прилежаща площ“ използван в
нормите на чл.22, ал.7, § 1, т.2 от ДР от Закона за устройство на територията и
чл.4 от Закона за управление на етажната собственост се отнася до заварени
сгради в режим на етажна собственост, изградени в територии, предназначени
за комплексно застрояване, които подлежат на преструктуриране чрез
урегулиране в поземлени имоти. В тази хипотезата за обособяването и
урегулирането на самостоятелен поземлен имот е необходимо да се определи
съответната прилежаща площ към сградата, а останалата незастроена част от
кварталите /която не е прилежаща към сгради/ се урегулира като озеленена
площ за широко обществено ползване /чл.22, ал.7, от ЗУТ/. В същия смисъл е
и приложение № 1 към Наредба № 7/ 2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, към която
препраща устройственият закон. Приложението е към чл.21 от Наредбата и
урежда методиката за обособяване на УПИ при преструктуриране на жилищни
и курортни комплекси – правила за определяне на прилежащия терен край
съществуващите сгради, който терен да бъде урегулиран в поземлен имот.
Целта на тези устройствени норми е да се създаде ред в жилищните
комплекси, като се урегулират всички терени, върху които са изградени
сгради, като за целта се определят необходимите прилежащи площи и
оставащите свободни площи. Следва да се отбележи, че според законовата
методика за определянето й тази прилежаща площ се явява характеристика на
самата сграда, а не на правото на собственост на лицата, тъй като
териториалният обхват на приложимата площ зависи изцяло от големината на
сградата (височина, дължина и ширина), а не от броя на собствениците, нито
8
от площта на самостоятелните обекти. С оглед целта на методиката,
„прилежащата площ“ засяга устройството на територията, а не обема на
правата на лицата. Ако тази методика бъде механично приложена към сграда в
урегулиран поземлен имот, определената по този начин прилежаща площ
често ще обхване цялата останала незастроена площ от парцела, с което
неоснователно ще се засегне правото на собственост върху земята.
В случая е налице различна хипотеза – процесният поземлен имот
съществува като самостоятелно УПИ, който на основание чл.21, ал.3 и чл.19,
ал.1 от цитираната Наредба № 7/ 2003г. се застроява по нормативи, установени
с подробния устройствен план. Процесната сграда Б не се явява съществуваща
сграда по смисъла на чл.22, ал.7 от ЗУТ, а изградена впоследствие, след
урегулирането на имота, въз основа на ПУП и одобрен архитектурен проект.
Поради това съдът приема, че при ситуирането на сградата, зелените площи и
паркоместата са спазени устройствените изисквания за прилежаща площ. По
тези съображения настоящият съд не споделя доводите в сочените от ищцата
съдебни решения на ВКС – незадължителна съдебна практика съгласно
чл.290, ал.3 от ГПК /напр. решение № 538/ 09.07.2010г. по гр. д. № 519/ 2009г.,
IV г. о.; решение № 60132/ 20.01.2022г. по гр. д. № 1125/ 2021 г., I г. о., ГК/,
които приемат, че при всяка хипотеза на търсена от суперфициарният
собственик защита по чл.109 от ЗС срещу собственика на земята съдът
задължително трябва да установи каква е прилежащата площ, необходима за
ползване на сградата, по методиката на Наредба № 7/ 2003г. Подходът следва
да е диференциран, като установяването на прилежащата площ по тази
методика е приложимо само за съществуващите сгради в неурегулиран парцел,
а не в новоизградените сгради в самостоятелен УПИ.
По тези съображения съдът приема, че искът за определяне на
прилежащата площ съгласно Наредба № 7/ 2003г. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
При приложението на чл.64 от ЗС трайната съдебна практика приема,
че необходимото ограничение на правата на собственика на земята включва
осигуряване на спокойно преминаване на суперфициарния собственик през
терена за достигане до входовете на сградата и до фасадите й, като във всеки
случай се взема предвид предназначението на сградата и особеностите на
терена при балансиране интересите на суперфициаря и на собственика на
9
земята. Въз основа на заключението на вещото лице по извършената съдебна
техническа експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели
съдът приема, че в производството по делото не се установи обособяването и
ползването на откритите паркоместа да накърнява правото на достъп на
ищцата до сградата. Необходимостта от паркиране в близост на
противопожарен автомобил или линейка е извънредно събитие, за
осигуряването на което законът не предвижда определени нормативни
изисквания, които да са нарушени в случая. Твърденията на ищцата за
паркиране на автомобили в непосредствена близост до входа са недоказани и
не могат да бъдат доказателствено свързани с конкретно поведение на някой
от конституираните ответници по делото. Същото се отнася и до поставената
антипаркинг скоба извън предвидените по проекта паркоместа – липсват
данни това неправомерно действие да е извършено от някой от ответниците по
делото. Това налага извод за неоснователност и на негаторната претенция
срещу ответниците М. Д. Т., В. Я. Т., Д. Я. Т., Н. Е. Р. – Т., Д. А. А., Н. И. А. и
„Елит строй 3“ ООД за премахване на антипаркинг скоби, поставени в
обособените открити паркоместа.
Зелените площи край западната, южната и част от източната фасада на
сградата са обособени в съответствие с одобрения архитектурен проект на
сградата и вертикалната му планировка, но поставените от ползващите ги
ответници плътни огради са изградени в отклонение от този проект и
неоснователно препятстват достъпа на останалите етажни собственици, сред
които е и ищцата, до фасадните стени на сградата. Съдът приема, че достъпът
до фасадите на жилищната сграда е част от правото на суперфициарния
собственик по чл.64 от ЗС да ползва терена, в който е изградена сградата,
което право е търпимо ограничение на правото на собственика на земята.
Процесната сграда е в режим на етажна собственост, поради което на
основание чл.38, ал.1 от ЗС външните стени на сградата са общи на всички
етажни собственици. Ето защо ищцата като собственик на обект в етажната
собственост се легитимира и като собственик на общите части на сградата и в
това качество е носител и на правото на достъп до външните стени, без да е
необходимо в настоящия процес да установява конкретна необходимост от
този достъп. Поради това съдът приема, че изграждането на оградите,
отделящи обособените зелени площи, представлява неоснователно действие
по смисъла на чл.109 от ЗС, с което собствениците, които реално ползват
10
обособените дворни места, пречат на ищцата да упражнява правото си на
собственост върху жилищния й обект в сградата. Изложеното налага извод за
основателност на негаторната претенция срещу ответниците В. Н. Д., В. Т. С.
и П. Ж. М. за премахване на изградените огради около обособените дворни
места.
При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка
от страните има право да й бъдат присъдени направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
исковете. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на
ищцата в настоящото производство са в размер на 1480 лв., включващи 80 лв.
– заплатена държавна такса, 300 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице
и 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за
правна защита и съдействие. За тези разноски, съразмерно с уважения иск,
ответниците В. Н. Д., В. Т. С. и П. Ж. М. дължат на ищцата сумата от 493,33
лв. /1/3 от общия размер на разноските/, платима от тях по равно – всеки по
164,44 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответниците В. Н.
Д., В. Т. С. и П. Ж. М. разноски за отхвърления иск за определяне на
прилежаща площ, които съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК са
по 1000 лв. – заплатени адвокатски възнаграждения.
На същото правно основание дължимите от ищцата разноски на
останалите ответници са за заплатените от тях адвокатски възнаграждения по
представените договори за правна защита и съдействие, както следва : на
„Елитстрой 3“ ООД – 2000 лв.; на В. Я. Т. – 1200 лв., заплатени от него по
договора за правна защита и съдействие, сключен от М. Д. Т., В. Я. Т., Д. Я. Т.
и Н. Е. Р. – Т.; на Д. А. А. – 1500 лв., заплатени от него по договора за правна
защита и съдействие, сключен от Д. А. А. и Н. И. А.; на Р. Р. С. – 1000 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Ц. К. с ЕГН ********** против М. Д. Т. с ЕГН
**********, В. Я. Т. с ЕГН **********, Д. Я. Т. с ЕГН **********, Н. Е. Р. с
ЕГН **********, Д. А. А. с ЕГН **********, Н. И. А. с ЕГН **********,
11
„ЕЛИТСТРОЙ 3“ ООД с ЕИК *********, Т. Н. Т. с ЕГН **********, М. С. П.
с ЕГН **********, В. Н. Д. с ЕГН **********, П. Ж. М. с ЕГН **********, Т.
А. М. с ЕГН **********, Р. Р. С. с ЕГН ********** и В. Т. С. с ЕГН
**********, да бъде определена съгласно Наредба № 7/ 2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
прилежащата площ към жилищна сграда с идентификатор ***5 по КККР на
гр. Бургас, находяща се на адрес гр. Бургас *** – сграда Б, изградена в
поземлен имот с идентификатор *** в която сграда се намира собственият на
ищцата самостоятелен обект с идентификатор ***5.10.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Ц. К. с ЕГН ********** да бъдат осъдени
М. Д. Т. с ЕГН **********, В. Я. Т. с ЕГН **********, Д. Я. Т. с ЕГН
********** и Н. Е. Р. с ЕГН ********** да преустановят неоснователните се
действия, с които пречат на ищцата да ползва собствения си самостоятелен
обект с идентификатор ***5.10, като премахнат антипаркинг скоби, поставени
в ползваните от тях открити паркоместа № 4, 5, 6 и 7 в поземлен имот с
идентификатор ***5 по КККР на гр. Бургас.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Ц. К. с ЕГН ********** да бъдат осъдени
Д. А. А. с ЕГН ********** и Н. И. А. с ЕГН ********** да преустановят
неоснователните се действия, с които пречат на ищцата да ползва собствения
си самостоятелен обект с идентификатор ***5.10, като премахнат
антипаркинг скоби, поставени в ползваното от тях открито паркомясто № 8 в
поземлен имот с идентификатор ***5 по КККР на гр. Бургас.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Ц. К. с ЕГН ********** да бъде осъдено
„ЕЛИТ СТРОЙ 3“ ООД с ЕИК ********* да преустанови неоснователните се
действия, с които пречи на ищцата да ползва собствения си самостоятелен
обект с идентификатор ***5.10, като да премахне антипаркинг скоба,
поставена в ползваното от дружеството открито паркомясто № 9 в поземлен
имот с идентификатор ***5 по КККР на гр. Бургас.
ОСЪЖДА В. Н. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
***, да преустанови неоснователните се действия, с които пречи на В. Ц. К. с
ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху
самостоятелен обект с идентификатор ***5.10 по КККР на гр. Бургас, като
премахне оградата, поставена източно от жилищната сграда с идентификатор
***5, която огражда ползваното от нея обособено дворно пространство пред
12
собствения й апартамент с идентификатор ***5.3, представляващо зелена
площ № 1 в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас.
ОСЪЖДА П. Ж. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
преустанови неоснователните се действия, с които пречи на В. Ц. К. с ЕГН
********** да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен
обект с идентификатор ***5.10 по КККР на гр. Бургас, като премахне
оградите, поставени западно и южно от жилищната сграда с идентификатор
***5, които ограждат ползваното от нея обособено дворно пространство пред
собствения й апартамент с идентификатор ***5.2, представляващо зелена
площ № 2 в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас.
ОСЪЖДА В. Т. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
преустанови неоснователните се действия, с които пречи на В. Ц. К. с ЕГН
********** да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен
обект с идентификатор ***5.10 по КККР на гр. Бургас, като премахне
оградата, поставена западно от жилищната сграда с идентификатор ***5,
която огражда ползваното от него обособено дворно пространство пред
собствения му апартамент с идентификатор ***5.1, представляващо зелена
площ № 3 в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас.
ОСЪЖДА В. Н. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, П. Ж. М.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и В. Т. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да заплатят В. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес ***, по
164,44 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважените искове.
ОСЪЖДА В. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на В. Н.
Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1000 лв. за
направените по делото съдебни разноски по отхвърления иск.
ОСЪЖДА В. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на П. Ж.
М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1000 лв. за
направените по делото съдебни разноски по отхвърления иск.
ОСЪЖДА В. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на В. Т.
С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1000 лв. за
направените по делото съдебни разноски по отхвърления иск.
ОСЪЖДА В. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на
„ЕЛИТ СТРОЙ 3“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
13
управление гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ***, представлявано от управителя Н.
М. Д., сумата от 2000 лв. за направените по делото съдебни разноски по
отхвърлените искове.
ОСЪЖДА В. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на В. Я.
Т. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1200 лв. за
направените по делото съдебни разноски по отхвърлените искове.
ОСЪЖДА В. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Д. А.
А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1500 лв. за
направените по делото съдебни разноски по отхвърлените искове.
ОСЪЖДА В. Ц. К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Р. Р.
С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 1000 лв. за
направените по делото съдебни разноски по отхвърлените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
14