Р Е
Ш Е Н И Е
Номер………. 01.08.2011 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 27.04. 2011 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: Д.Д.
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 13 по описа за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е решение №
1086/11.11.2010 г. постановено по гр. д. № 4142/2010 г. по описа на Районен съд
– гр. С.З., В ЧАСТТА с която е
признато за установено по отношение на „М.”
ООД – гр. С.З., че дължи на “Т.*” ЕООД – гр. С.З. сумата
от 12 893, 63 лв.,
представляваща неизплатена цена за извършена транспортна услуга по фактура № 204/31.07.2009
г., ведно със законната лихва от 16.06.2010 г. до окончателното плащане и
сумата от 1 205, 12 лв., представляваща
лихва за забава за периода 01.08.2009 г. до 15.06.2010 г., за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на “Т.*” ЕООД
– гр. С.З. против „М.” ООД – гр. С.З., заповед № 2228/17.06.2010 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3300/2010 г. по
описа на Районен съд – гр. С.З. и е осъден „М.” ООД – гр. С.З. да заплати на “Т.*”
ЕООД – гр. С.З. разноски в размер на 2 574 лв.
Въззивникът „М.” ООД – гр. С.З. излага доводи за
неправилност и незаконосъобразност и моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият “Т.*” ЕООД –
гр. С.З. моли въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, като взе предвид
направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира
за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно
съединени искове от “Т.*” ЕООД – гр. С.З. против „М.” ООД – гр. С.З., с които да бъде
признато за установено, че „М.” ООД – гр. С.З. дължи на “Т.*” ЕООД – гр. С.З.
главница в размер на 12 893, 63 лв., представляваща неизплатена цена за
извършена транспортна услуга по фактура № 204/31.07.2009 г., ведно със
законната лихва от 16.06.2010 г. до окончателното плащане и сумата от 1 220, 78
лв., представляваща лихва за забава
за периода 01.08.2009 г. до 15.06.2010 г., за изпълнението на което парично задължение
е издадена в полза на “Т.*” ЕООД – гр. С.З. против „М.”
ООД – гр. С.З., заповед № 2228/17.06.2010 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3300/2010 г. по описа на Районен съд
– гр. С.З..
Ответникът „М.” ООД – гр. С.З. не представя писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, за съдебно заседание е представил писмена
молба, в която заявява, че оспорва изцяло предявените искове.
От приложеното ч.гр.д. № 3300/2010 г. по описа на Районен
съд – гр. С.З. се установява, че на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК, съдът е
издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът „М.” ООД –
гр. С.З. да заплати на кредитора “Т.*” ЕООД – гр. С.З.
сумата от 12 893, 63 лв., представляваща неизплатена цена за транспортна
услуга по фактура № 204/31.07.2009 г., ведно със законната лихва от 16.06.2010 г.
до окончателното плащане, сумата от 1 220, 78 лв., представляваща лихва за
забава за периода 01.08.2009 г. до 15.06.2010 г., както сумата от 1 684 лв.
разноски по делото. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът е възразил, че
не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от
30.06.2009 г. на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителят е предявил иск относно вземането си.
По делото е представена фактура № 204/31.07.2009 г.,
неоспорена от ответника, за извършена транспортна услуга от ищеца на ответника,
на стойност 12 893, 63 лв. с ДДС.
Във връзка с изясняване на делото от фактическа
страна, пред първоинстанционния съд е назначена съдебно - счетоводна експертиза,
от чието заключение се установява следното: ф - ра № 204/31.07.2009
г. на стойност 12 893, 63 лв. с ДДС е осчетоводена в счетоводството на
страните по делото – съответно като вземане при ищеца /в дебита на счетоводна
сметка 4111 „Клиенти”, аналитична партида „М.” ООД – гр. С.З. и като задължение
при ответника в Кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици”, аналитична
партида “Т.*” ЕООД – гр. С.З./. В счетоводството на
ищеца фактурата е описана в дневника за продажбите през м. 07.2009 г. и е
декларирана в Справка – Декларация по ЗДДС за съответния данъчен период – вх. №
на данните ДДС.2400-1100096/14.08.2009 г.; в счетоводството на ответника
фактурата е описана в дневника за покупки през м.07.2009 г. и е декларирана в
Справка – Декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, вх.№ на данните
ДДС.2400-1100435/14.08.2009 г.; в счетоводствата на страните към 15.01.2010 г.
няма извършени плащания по процесната фактура от
страна на ответника в полза на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 367 и сл. ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД и иск за
заплащане на обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция намира, че между страните
е възникнало облигационно отношение по сключения договор за превоз. Договорът
за превоз като консенсуален и неформален изисква
между страните да е постигнато съгласие относно съществените елементи –
превозваните товари и възнаграждението за превоза. В настоящия случай
въззивният съд намира, че от представената по делото фактура и от заключението
на съдебна – счетоводната експертиза се установява, че такова съгласие е
постигнато. Осчетоводяването на процесната фактура от
ответното дружество, въззивният съд намира за признание
за наличието на твърдяните в исковата молба
обстоятелства по сключването и изпълнението на договора за превоз от страна на “Т.*”
ЕООД – гр. С.З.. Договорът за превоз е двустранен и
възмезден, поради което срещу извършването на превозната услуга, ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 12 893, 63 лв., за която не са
представени доказателства да е заплатена. Поради това правилно районния съд
е уважил предявения установителния иск в
претендирания от “Т.*” ЕООД – гр. С.З. размер - 12 893,
63 лв.
С оглед
основателността на иска за главница, основателен се явява и иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата в установения
от заключението на съдебно – счетоводна експертиза размер – 1 205, 12 лв. за
периода 01.08.2009 г. до 15.06.2010 г.
По възражението на въззиваемия за липсата на договорни
отношения между страните и за липсата на доставка на услугата /превоз/,
настоящата инстанция намира, че същите са несвоевременно направени, т.е след
изтичане на срока по чл. 131 от ГПК и следователно са преклудирани
по аргумент от чл. 133 от ГПК. Тези възражения не могат да бъдат взети предвид
и от въззивният съд, тъй като не попадат в приложното поле чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Въззивникът „М.” ООД – гр. С.З. следва да заплати на въззиваемия “Т.*” ЕООД – гр. С.З.
сума в размер на 2 190 лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1086/11.11.2010 г. постановено по
гр. д. № 4142/2010 г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „М.” ООД със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
зона Голеш да
заплати на “Т.*” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. С.З., кв. “Т. ч. – ю.”, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. 32 сума в размер на 2 190 лв.(две хиляди сто и деветдесет лева),
представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличието на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.