№ 12951
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110115073 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
17.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседА.е на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 15073/2022 г.
по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът „ТС“ ЕАД е предявило искове срещу В. Р. А., Н. И. А., И. Ц. А. и А. Ц. А. за
заплащане на топлинна енергия, която е доставена по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за имот в гр. ................., аб. № 383075. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 310,75 лева за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020
г., като ответниците не я били заплатили своевременно, поради което изпаднали в забава,
поради което дължали и сумата от 98,74 лева – мораторна лихва за периода от м.10.2019 г.
до м.04.2020 г. Навежда доводи, че била предоставена и услугата дялово разпределение за
периода от м.10.2019 г. до м.04.2020 г. на стойност 12,18 лева, като върху тази главница се
дължала и мораторна лихва в размер на 2,26 лева за периода от 15.09.2019 г. до 25.02.2022 г.
Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендирА.те суми, както и
сторените деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответницата Н.
А., като същата твърди, че е заплатила изцяло дължимите вземА.я, включително и за
другите ответници. Иска отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са подадени отговори на исковата молба от
останалите ответници, като същите не са изразили становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на стрА.те, събрА.те писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени, осъдителни искове с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевирА.те в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основА.е и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
2
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между стрА.те не се спори, че ответниците са съсобственици на процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. ...................., с аб. № 383075, както и че е доставена
топлинна енергия в твърдения от ищеца размер, което се и признава от ответниците. Тези
обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства –
Нотариален акт за учредено право на строеж срещу задължение за построяване на жилища и
гаражи № 197, том I, рег. № 4626, нот. дело № 194/2000 г., Разрешение за ползване № 107-
ПК-242/28.04.2004 г., удостоверение за наследници изх. № РЛЦ22-ВК08-575/11.05.2022 г.,
както и от представените съобщения към фактури.
Следователно, всички материални предпоставки за уважаване на предявените искове
са налице. Въпреки това, съдът намира, че с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да
вземе предвид представения на л. 83 от делото фискален бон от 13.07.2022 г. за сумата от
643,98 лева. От същия се установява, че претенциите на ищеца са погасени чрез плащане в
хода на производството, което обстоятелство се признава и от ищцовата страна в
депозираната на 21.07.2022 г. молба с вх. № 152384. А съдебното признА.е на факти, което е
едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, преценено в
съвкупност с останалите доказателства по делото, води до изясняване на действителното
фактическо и правно положение между стрА.те – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
С оглед гореизложеното, предявените искове са неоснователни, тъй като вземА.ята са
погасени чрез плащане в хода на процеса, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ищецът. Когато вземането, което ищецът е претендирал, е погасено в
хода на процеса чрез плащане, което съдът следва да зачете (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), тогава
ответникът е станал причина за производството, поради което и следва да му бъде
възложена тежестта да заплати съответните деловодни разноски – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В
случая ищецът претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, доколкото се и
установява, че останалите разноски в производството са погасени чрез извършеното
плащане на сумата от 643,98 лв. С оглед на това, на основА.е чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом, във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ищеца следва да му се присъди сумата
от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят тази сума разделно, т.е. – по
25,00 лв. всеки.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и
адрес на управление: гр. ................... срещу В. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
......................, с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 155,38 лева, представляващи цената на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. ................., аб. № 383075, за периода м.07.2018
г. до м.04.2020 г., както и сумата от 49,37 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
25.02.2022 г.,, както и сумата от 6,09 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
1,13 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. до 25.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и
адрес на управление: гр. ................... срещу Н. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
..................., с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 103,58 лева, представляващи цената на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. ................., аб. № 383075, за периода м.07.2018
г. до м.04.2020 г., както и сумата от 32,91 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
25.02.2022 г., както и сумата от 4,06 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
0,75 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. до 25.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и
адрес на управление: гр. ................... срещу И. Ц. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
..................., с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 25,90 лева, представляващи цената на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. ................., аб. № 383075, за периода м.07.2018
г. до м.04.2020 г., както и сумата от 8,23 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
25.02.2022 г., както и сумата от 1,02 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
0,19 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. до 25.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и
адрес на управление: гр. ................... срещу А. Ц. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
..................., с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 25,90 лева, представляващи цената на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. ................., аб. № 383075, за периода м.07.2018
г. до м.04.2020 г., както и сумата от 8,23 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
25.02.2022 г., както и сумата от 1,02 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
0,19 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. до 25.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
4
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ......................, Н. И. А.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ..................., И. Ц. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
..................., и А. Ц. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................... да заплатят разделно на
„ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., по 25,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на стрА.те!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5