№ 98
гр. Търговище, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело №
20253500100175 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба Д. Х. П. от гр. Търговище, против
Министерство на финансите и Национална агенция за приходите, с която се
иска съдът да признае за установено, че не дължи на държавата сумата от
78 020 лв. – задължения, които са погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че с присъда № 16/14.03.2014 г.,
постановена по НОХД 112/201З г. по описа на Окръжен съд – Разград бил
признат за виновен в осъществяването на престъпление от общ характер.
Присъдата е влязла в законна сила към 11.08.2015 г. Със същата присъда е
уважен и граждански иск на първия ответник, за сумата от 25 793,61 лв., ведно
със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата. До настоящият
момент натрупаната лихва е в размер на 52 226,96 лв. В образуваното дело
пред Окръжен съд – Разград, Министерство на финансите е представлявано от
вторият ответник.
По повод уважения срещу него граждански иск, не били предприемани
мерки за принудително събиране на сумите, като главница или лихва, от
първият ответник, по предвидения в ГПК ред. Вместо това, вторият ответник,
а именно НАП – София, в нарушение на закона си е възложил събирането на
1
тези суми. Разделението на задълженията на публични и частни е
изчерпателно изброено в чл. 162 ДОПК, според който НАП е длъжна да
събира единствено и само публичните задължения. За частните вземания
законодателят бил предвидил ред, който е разписан в ГПК.
За всяка една от сумите е започнала да тече погасителна давност от
момента на издаването на изпълнителният лист, а именно 11.08.2015 г. Според
императивната норма на чл. 110 ЗЗД с петгодишна давност се погасявали
всички вземания, освен ако в закона не е предвидена по-кратка давност.
Предвид изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от завеждане
на иск, че тези вземания са погасени по давност: 25 793,61 лв. – присъденото
обезщетение по присъдата по НОХД № 112/ 2013 г. на ОС – Разград и
52 226,96 лв. – законна лихва от 29.03. 2007 г. до настоящия момент.
В дадения на ответниците срок за отговор такъв постъпи от НАП –
София, чрез юрк. С. от ТД на НАП – Варна, офис – Търговище. Оспорва се
допустимостта на иска, а в условията на евентуалност – неговата
основателност.
Задълженията на ищеца били за нанесени вреди на държавата,
вследствие на укрити данъци. С присъдата именно тяхната равностойност се
присъжда. След като задължението е данъчно, то това е публично задължение,
по силата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
В течение на изпълнителното производство вземането по издадения ИЛ
се присъединило към вече образувано по реда на ДОПК производство. Тези
действия били обжалвани по реда на ДОПК и АПК и жалбата на ищеца била
оставена без уважение, по адм.д. № 186/2018 г. на АдмС – Търговище.
Решението е влязло в сила и то било задължително за всички. С него бил
решен въпросът дали задълженията са публични.
През 2024 г. имало направено искане от ищеца пред публичния
изпълнител за погасяване на процесните вземания по давност. Налице е отказ,
който е бил обжалван пред директора на ТД НАП – Варна и той се е
произнесъл с решение на 19.02. 2024 г. Жалбата е отхвърлена като
неоснователна. Това решение е било обжалвано пред АдмС – Търговище, по
адм.д. № 126/ 2024 г., но жалбата е била оставена без разглеждане, като
просрочена.
2
Предвид на това било недопустимо още веднъж да се иска, пред
граждански съд да се признае за установено, че вземането е погасено по
давност.
Ако това не се приеме, искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Безспорно вземането на държавата било публично, защото касае невнесени
данъци. След като това е така, то погасяването по давност става по
специалния ред по чл. 171, ал. 1 и 2 от ДОПК.
В срок е подаден отговор и от Министерство на финансите. В отгоора се
оспрова допустимостта и основателността на иска. Съдът не бил компетентен
да се произнася относно погасяването на задълженията по давност, защото
това ставало по реда на чл. 171 от ДОПК. Само публичният изпълнител бил
компетентен да се произнесе по този въпрос.
По основателността се излагат същите доводи като в отговора на НАП.
Вземането на държавата по присъдата на ОС – Разград касае присъдени суми
за избягване заплащането на данъчни задължения. Т.е. касае се до вреда, която
по своята същност е данъчно задължение, то безспорно е публично
задължение. Подобно възражение е направено от ищеца и има произнасяне на
директора на ТД на НАП – Варна. Това решение е обжалвано и жалбата е
оставена без уважение според решение на АдмС – Търговище. Страните били
обвързани със силата на присъдено нещо и спорът не можело да бъде
пререшаван. Погасителната давност не е изтекла нито по ДОПК, нито по ЗЗД,
защото е била многократно прекъсвана и не тече и към момента. По време на
изпълнителното дело давност не тече. Затова ответникът моли
производството по делото да бъде прекратено или евентуално искът да се
отхвърли като неоснователен. Да се присъдят разноски.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: относно допустимостта на иска съдът се е произнесъл с
определението си по чл. 140 от ГПК, поради което няма нужда мотивите от
този съдебен акт да бъдат повторени отново. Няма промяна в становището на
съда.
По фактите. Поначало страните не спорят относно фактите, като следва
да бъдат посочени основните такива, от които зависи решаването на спора.
Предметът на същия касае това дали са погасени по давност сумите,
присъдено на МФ като граждански ищец в производството по НОХД №
3
112/2013 г. на ОС – Разград, в размер на 25 793,61 лв. главница и 52 226,96 лв.
лихва върху тази сума, натрупана до датата на завеждане на иска.
Видно от присъдата по делото, влязла в сила от 27.07.2015 г. (датата на
постановяване на решението на ВКС по обжалване на присъдата и решението
на АС – Варна), ищецът Д. П. е признат за виновен в извършването на
престъпление по два престъпни състава. Относим по делото е този за
извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6, пр. 2,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – затова, че в периода от 30.06.2006 г. до 29.03.2007
г., в гр. Търговище, в условията на продължавано престъпление е избегнал
установяването на данъци в особено големи размер – 88 939,18 лв., като
управител на МЦ „Солигена“ ООД, потвърждавайки неистина в подадена
годишна данъчна декларация и използвайки документи с невярно
съдържание.
С присъдата е бил уважен гражданският иск на МФ, като подсъдимият
Д. П. е бил осъден да заплати на държавата, представлявана от МФ сумата от
25 793,61 лв., обезщетение за причинените имуществени вреди от
престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва, считано от
29.03.2007 г. до окончателното изплащане, а до пълния размер искът е
отхвърлен като неоснователен.
След влизане в сила на присъдата, в полза на държавата е бил издаден
служебно изпълнителен лист от ОС – Разград за присъдените суми според
влязлата в сила присъда, като е имало присъдени суми и в полза на съда и на
ОД на МВР – Търговище. Конкретно за процесните суми изпълнителният лист
е бил издадена на 11.08.2015 г. и е бил изпратен до ТД на НАП – варна, ИРМ –
Разград. Относно събирането на вземането се е произнесла комисия към НАП,
по протокол от 30.09.2015 г., като е взето решението сумите да се събират от
НАП, с оглед на това, че вземанията за корпоративен данък са публични
задължения. Изпълнителният лист е изпратен до офиса на НАП в гр.
Търговище, като местно компетентен.
Изпълнително дело № 25150000863/2015 г. по описа на ТД на НАП -
Варна, офис Търговище е образувано по повод на неплатени публични
вземания – глоби по електронни фишове в общ размер на 170 лв. главници.
С разпореждания на публичния изпълнител към НАП Б. Д., към това
дело са присъединени вземанията на ОС – Разград за държавната такса – на
4
28.10.2015 г. и на държавата – на 05.10.2016 г. В последното разпореждане е
била изчислена лихвата върху главницата, която е в размер на 27 859,65 лв.,
заедно с 25 793,61 главница или общо задължение 53 653,26 лв.
Изпратено е било съобщение за доброволно изпълнение до длъжника и
след като такова не е последвало е предприето проучване на имуществото на
длъжника. В хода на изпълнително дело №25150000863/2015 г. е издадено е
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №0170025-022-
0006866/ 15.02.2017 г., ПНОМ изх. № 0170025-022-0006823/ 15.02.2017 г.,
ПНОМ изх.№ С180025-022-0012193/07.03.2018 г. и ПНОМ изх.№0190025-
022-0120248/17.12.2019 г., с които е наложена възбрана на недвижими имоти,
запор на движими вещи (МПС) и вземане от трето задължено лице –
работодател. От доказателствата по изпълнителното дело е видно, че
непрекъснато се правят удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника и
периодично ПИ извършва разпределение на постъпилите суми. Т.е. налице са
редовни изпълнителни действия. По това ищецът не спори.
Няма спор и относно това, че задълженията, произтичащи от присъдата
на ОС – Разград по НОХД № 112/2013 г. в частта относно вземането на
държавата за вредите от престъплението по чл. 255 от НК към момента на
приключване на съдебното дирене са в различен размер. Това е видно от
справката, която беше представена в съдебно заседание. В нея, на първата
страница, на последния ред е отразено именно процесното задължение като
съдебно решение/други, за период 30.03.2006 – 29.03.2007 г. Остатъкът по
главницата е 10 777,14 лв., а лихвата е в размер на 46 497,46 лв., общо
52 274,60 лв.
Към 20.02.2020 г. задължението по това перо е било в размер на
25 793,61 лв. главница и 36 694,67 лв. лихва, общо 62 488,28 лв. В
следващите по дата справки сумата за главница периодично намалява като се
увеличава лихвата. Но в нито един момент задължението не е било в размера,
който е посочен в исковата молба. В нея обаче изрично е посочено, че ищецът
смята, че за посочения размер е било образувано самото изпълнително дело,
по-конкретно, че в този размер е било присъединено вземането, а това не е
така.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: на първо
място следва да се коментира въпросът доколко има правен интерес от
5
воденето на делото за определения в исковата молба размер от 78 020 лв., с
оглед на това, че по делото се установи, че към момента на присъединяване на
изпълнителния лист по това вземане към делото на публичния изпълнител, то
вземанията са били в по-малък размер. В течение на производството размерът
на главницата постепенно е намалявал, а размерът на лихвата е растял и
намалявал, после пак е растял.
По този въпрос съдът намира, че независимо от това какво е било
реалното задължение на ищеца към момента на образуване на изпълнителното
производство пред ПИ, то след като ищецът смята, че това е бил размерът,
съдът следва да се произнесе по въпроса. Тезата на ищеца е, че действията на
НАП по събиране на вземането са нищожни, защото НАП не е компетентен да
събира това вземане и то е било погасено по давност, с изтичането на 5 години
от влизане в сила на присъдата в края на месец юли, 2020 г.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът счита, че тази теза е
неоснователна, а искът като цяло следва да се отхвърли.
На първо място следва да се посочи това, че ищецът многократно е
подавал жалби относно действията на публичния изпълнител и липсата на
компетентност от негова страна (както сам каза неговият адвокат – хиляди
пъти) да осъществява изпълнението по процесното вземане. Тези жалби са
били разглеждани по реда на ДОПК и АПК, като в два от случаите има
произнасяне и на АдмС – Търговище, че тези жалби са неоснователни, а
едната е прекратена като просрочена. Т.е. налице са влезли в сила
административни актове, че действията по присъединяването на вземанията
по конкретния изпълнителен лист за вредите от престъплението по чл. 255 от
НК, са законосъобразни. Т.е. гражданският съд следва да се съобрази с
административен акт, който е минал съдебен контрол и е влязъл в сила.
Съдебното решение относно законосъобразността на образуване на
публичното съдебно изпълнение е задължително за гражданския съд и той
следва да се съобрази с това. Няма как в настоящото производство
гражданският съд да преценява още веднъж, по реда на косвения съдебен
контрол в гражданския процес, дали тези действия са законни, след като друг
съд вече е постановявал решение в този смисъл.
В случая съдът отново следва да посочи за пълнота, че процесът не се
води по отношение на това дали дадено вземане е публично или частно,
6
защото това е факт с правно значение, а не правоотношение. Този факт има
значение за предмета на делото, но по отношение на него не се формира сила
на присъдено нещо. Подобен иск би бил недопустим.
Въпреки че няма нужда съдът да излага мотиви относно това дали
вземането е публично или частно, то този довод може да бъде обсъден. След
като вземането е изискуемо по влязла в сила присъда, то следва да се установи
дали присъдената сума по същество е публично вземане. Доводите, че искът е
по чл. 45 от ЗЗД и затова нямало как вземането да бъде публично, не могат да
бъдат споделени. Вредите безспорно са нанесени от ищеца, те по същество
представляват укрити от него данъци, които не са заплатени. Този данък е
следвало да се внесе в действителност от ръководеното от него дружество
„МЦ Солигена“ ООД. Но когато в случая се установи, че данъците не са
внесени поради извършването на престъпление за укрИ.ето им, то
дължимостта им се установява с присъдата. Това, че те са дължими по силата
на присъдата в гражданската й част, не променя естеството им, защото това са
невнесени данъци. Такъв е произходът на вредата.
Но както вече беше посочено, законосъобразността на действията е
преценявана многократно и няма основания този въпрос да бъде
преразглеждан, което е решаващо в случая по отношение преценката на съда,
а изложените по-горе доводи са само допълнение.
След като публичният изпълнител е пристъпил към принудително
събиране на вземанията, за които е бил сезиран надлежно и след като е
наложил конкретните обезпечителни мерки – запори на движимо имущество и
трудово възнаграждение, както и възбрана на недвижими имоти, то
постепенно е започнало погасяване на вземанията най-вече за главницата.
С налагането на мерки по обезпечението, според чл. 172, ал. 1, т. 5 от
ДОПК, давността се спира. Тя се прекъсва и с предприемането на всяко
изпълнително действие (тук следва да се отбележи, че доводите в отговора на
МФ, че давността се спира с образуване на изпълнителното дело са остарели и
в този смисъл има задължителна съдебна практика по ТР №2/2015 г. по т.д. №
2/2013 на ОСГТК и ТР № № 3/2020 г. по т.д. № 3/2020 г.).
Ищецът не спори, че изпълнителните действия по това дело са
постоянни и периодично се правят удръжки от неговото възнаграждение, като
вземането се погасява частично и се изготвят частични сметки за
7
разпределение. Т.е., дори и да нямаше спиране, то с прекъсването на
давността започва да тече нова давност от 5 години, която не е изтекла към
момента.
След като присъдата е в сила от 27.07.2015 г., а обезпечителните мерки
са наложени две години по-късно, то давността е била спряна, преди да
изтекат 5 години.
Няма посочени доводи и относно това, че към момента е изтекла
абсолютната давност за вземането, която е 10 години и ще изтече скоро, но все
още не е.
С оглед на това искът е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските. Търсят се разноски за юрк. възнаграждение. С оглед
изхода от спора, на ответниците следва да бъдат присъдени тези разноски.
Съдът ги определя на по 300 лв. за всеки ответник.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. П. от гр. Търговище, ЕГН **********,
кв. „Запад“, бл. 20, вх. „А“, ет. 4, ап. 12, представляван от адв. Ц. И. от гр.
Търговище, срещу Министерство на финансите, седалище в гр. София,
представлявано от министър Т. Петкова и НАП със седалище в гр. София,
представлявано от Р. Спецов, за признаване за установено, че вземането на
държавата, представлявана от МФ, по присъда по НОХД № 112/2013 г. на ОС
– Разград, относно присъдените й суми от 25 793,61 лв. главница и
начислените законни лихви в размер на 52 226,96 лв. – имуществени вреди
причинени вследствие на извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК в
периода от 30.03.2006 г. – 29.03.2007 г. и представляващи избягване
заплащането на данъчни задължения е погасено по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Х. П. от гр. Търговище, с посочените по-горе данни, ДА
ЗАПЛАТИ НА Министерство на финансите, седалище в гр. София, сумата от
300 лв. юрк. възнаграждение и на НАП – София, представлявано от юрк. В. С.
8
сумата от 300 лв. юрк.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред АС – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9